№ 1070
гр. В., 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на П. В. П., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 24-0433-
000014 / 18.01.2024г. на Началник сектор в ОД-МВР-В., Първо РПУ, с което
и е наложено административнои наказание “Глоба” в размер на 100лв. на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила и се иска отмяна на постановлението като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание възз. П., редовно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. същество защитника
пледира за отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, депозира
писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 07.01.2024г. около 14.16ч. възз.П., управлявала л.а. с ДК № *****,
като се движел в гр.В., по бул.”В.В.”. По същото време, в изпълнение на
1
служебните си задължения се намирали полицейски служители на КАТ-В.,
един от които свид.Г.. Те спрели възз. П. за проверка. В хода на проверката
възз.П. представила на полицейските служители СУМПС. При извършена
проверка в информационната система свид.Г. установил, че въззивницата е
лишена от право да управлява МПС по административен ред с НП № 23-0819-
000592/24.03.2023г. влязло в сила на 10.10.2023г.
Поради това и бил съставен АУАН, в който било описано нарушение на
възз.П. по чл. 150а ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно връчен и подписан.
С АУАН се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице, като
основното му предназначение е да определи предмета на доказване, а от там и
рамките, в които ще се осъществява правото на защита. В случая в АУАН са
посочени изискуемите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН. Акта е бил
предявен на нарушителят, като същият го подписал без възражения.
Въз основа на констатациите в АУАН АНО издал атакуваното
наказателно постановление
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свид. Г., който сочи, че по време на
проверката възз.П. е представила за проверка свидетелство за
правоуправление. Показанията му изцяло се подкрепят от останалите писмени
доказателства кредитирани от съда. Няма нито едно доказателство, което да
хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния
казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите
възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Поради всичко
гореизложено показанията му се ценят с доверие от настоящия съд.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
2
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - В..
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
АНО е наложил на лицето наказание по чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП, което се
следва на водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред. Правоспособността за управление на МПС
от съответната категория се придобива със свидетелството за управление на
МПС, в който смисъл и нормата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада то. Съгласно чл. 2 ал. 3 от Наредба №
31/26.07.1999 г. свидетелството се издава по реда на чл. 159 ЗДвП на лицата,
положили успешно изпита за придобиване на правоспособност, като с него се
удостоверява правоспособността за управлението на МПС от съответната
категория. В същия смисъл и чл. 50 ал. 1 ЗБЛД легално дефинира
свидетелството за управление на МПС като индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС. Оттук следва, че с
отнемането му за определен срок от време водачът не се лишава от
придобитата по законоустановения ред правоспособност, а само временно се
препятства възможността му да управлява МПС, поради фактическата му
невъзможност да се легитимира с изискуемия за това документ. Но към
момента на проверката основала издаването на настоящото НП на възз.П.
фактически не е било отнето свидетелството за правоуправление. Същото не е
било иззето от органите на полицията, не е била издадена заповед за
изземването му.
Безспорно с НП № 23-0819-000592/24.03.2023г. влязло в сила на
3
10.10.2023г. обжалвано пред РС -В., където с Решение по АНД №1480/2023г.
посоченото НП е потвърдено. С Решение на АС В. № 1283 постановено по
к.н.а.х.д.№ 1824/2023г. влязло в сила на 10.10.2023г. е било потвърдено
решението на РС В.. От този момент е следвало АНО за изпълни
задължението си визирано в чл.190 от ЗДвП и за изземе свидетелството за
правоуправление на възз.П.. По делото няма данни да е започнала такава
процедура.
Нарушението по чл. 150а от ЗДвП, сочещ, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл. 150а от
ЗДвП, който предвижда, че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и СУМПС на водача да е в срок на
валидност, и да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За това деяние чл. 177, ал. 1, т.
1 от ЗДвП /в сила от 03.01.2018 г. / е предвидено и съответно наказание. В
контекста на горното следва да се посочи, че в НП не се излагат никакви
факти относно обстоятелството дали водачът е бил правоспособен, дали е
притежавал СУМПС или не, същото било ли му е отнето и на какво
основание. От друга страна в приложената от АНО санкционна разпоредба е
тази по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / в редакцията й към момента на деянието/,
предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
В конкретния случай обаче, конкретното наложено наказание "лишаване
4
от права" не е било изпълнено фактически. Отнемането на СУМПС е
осъществено едва на 07.01.2024г. т.е. от тази дата започва да се изпълняна
адм.наказание лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.
Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или
решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които
признават това право и контролират упражняването му. Редът за издаване и
отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ бр.
97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се
извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е
наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС.
Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП, съгласно което след влизането в
сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС,
препис от него се предоставя на съответното структурно звено на МВР, където
се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в този случай свидетелства за
управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет.
Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство"
тече от датата на изземването на свидетелството за управление, по аргумент от
чл. 190, ал. 2 от ЗДП. В случая процесното наказателно постановление, вкл. в
частта, с която е постановено лишаване от право да се управлява МПС за срок
от три месеца, е влязло в сила на 10.10.2023 г., когато е влязло в сила
решението на Административен съд по канд № 1824/2024 г. По данните от
докладните записки на полицията и от писмо на л. 57 от делото, СУМПС не е
било реално, фактически иззето от въззивницата. Поради което и на
07.01.2024 г., когато и е съставен АУАН, че управлява МПС, след като СУМПС
му е било иззето по административен ред, то на тази дата тя практически не е
била лишена от правото да управлява МПС по административен ред, тъй като
СУМПС не му е било иззето, по аргумент от чл. 190, ал. 2 от ЗДП.
Нормата на чл. 190 от ЗДвП сочи, че след влизането в сила на
наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или
собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на
съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи,
5
където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в
този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на
Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет.
(2) Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за
управление.
По преписката не са налични доказателства да са предприети действия
по изземване на документите за правоуправление на въззивницата.
Поради изложеното до тук съдът намира, и явната несъставомерност
на нарушението наказателното постановление следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление Постановление № 24-0433-
000014/ 18.01.2024г. на Началник на сектор в сектор в ОД-МВР-В. 1 РПУ, с
което на П. В. П. – ЕГН ********** и е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от
ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6