Р Е
Ш Е Н
И Е
Ловеч, 24.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , ІV- ти състав в публично заседание на двадесет
и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря М.
КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско адм. х. дело №634
по описа за 2017 година, и за да се
произнесе, съобрази:
производство по чл.149, ал.5 от АПК във вр. с заповед
по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ:
С Определение
№3 от 01.03.2019 г., постановено по ЧКАД №66/2019 г. на АС – ЛОВЕЧ, се отменя
Определение № 128/29.01.2019 г. постановено по гр.а.х.д. № 634/2017 г. по описа
на PC - Ловеч, и връща делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
След отвод, с
разпореждане от 21.03.2019г., делото е разпределено на настоящия състав.
Депозирана е
Жалба вх. №3094 /21.11.2016 г. до АС – ЛОВЕЧ от П.К.Д., с адрес: *** против
Заповед №1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, по която се твърди, че е
собственик на недвижим имот с идентификатор 03558.405.3, съгласно одобрения
план на новообразуваните имоти за м. ”Върхът” в с.Белиш, общ.Троян, попадащ
изцяло в бивш имот 03558.69. 103, и притежава нот.акт № 121, том І, рег.№ 922,
дело № 91/ 07.04.2015 г. на нотариус М.Г., с район на действия РС – Троян. Сочи
,че на 12.12. 2015г. С.А.Б., П.В.Б.
и Р.В.Б. *** искова молба с правно основание чл.108 от ЗС като твърдят, че процесният имот през
Твърди още, че
в хода на посоченото гр.дело получил информация, че Б. се домогват да придобият
имота по съвсем друг способ и процедура - подали молба до Кмета на Община – Троян за
придобиване на земята по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според него, макар и уреден в
ЗСПЗЗ този правен способ не касае земеделска земя, не представлява реституция и
не предполага земята да е била одържавена, а напротив – предполага, че земята е
в околовръстен полигон на населено място , застроена е и е била предоставена на
граждани за временно ползване по силата на актове на Президиума на НС, МС, а и
съгласно параграф 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите чието право на ползване се
превръща в право на собственост съгласно параграф 4а , ал.1, придобиват
собствеността на земята до 600,00 кв.м. Поискал от Кмета на Община – Троян да
предприеме действия по изясняване на фактическата и правна страна на искането
на наследниците на Б., а впоследствие поискал и спиране на цялото производство
поради висящия спор по гр.дело № 1135/2015 г. , тъй като за него е очевидно, че
Кметът не може да се разпорежда със земи, които не са нито държавни, нито
общински, нито собственост на молителя и въпроса за собствеността е
преюдициален и определящ възможността на Кмета да издаде обжалваната заповед.
Изтъква, че на 11.11.2016
г. му била връчена въззивна жалба от Б., които мотивирали претенцията си за
собственост върху процесния имот с новоиздадената Заповед на Кмета на Община – Троян,
издадена в производство по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки според него на
съдебния спор пред ТРС ; липсата на предпоставки за производство по параграф 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ ; и Общината няма нищо общо със собствеността върху имота като
според него Кмета е подарил безвъзмездно тази земя на ответниците в нарушение
на множество административни правила и процедури. Допуска и, че е възможно
последния да не знае нищо за нея и да не е нейн автор.
Жалбоподателят
счита, че оспорената заповед не съдържа минимално изискуемите реквизити по АПК:
не е ясно кои са страните по административното производство, до кого е
адресирана Заповедта, кои са заинтересованите страни; актът не съдържа никакви
мотиви, в т.ч. няма данни кога и от кого е инициирано производството, какви
документи са представени от молителите и евентуално изследвани от органа; защо
административният орган е преценил, че имот , който е собственост на ж-ля е
общинска земя и подлежи ли на безвъзмездно дарение от Общината на трето лице; не
са обсъдени правата му върху имота, който твърди, че владее, стопанисва,
облагородява и поддържа от дълги години, съответно как ще бъде овъзмезден за това.
Според него
Заповедта противоречи на административно производствените правила. Навежда
довод, че в нарушение на чл.25, ал.1 и чл.34, ал.3 от АПК административният
орган не го е уведомявал за висящото производство и не го е канил да взема
отношение по него, въпреки че предмет на производството е негов собствен имот и няма нищо общо с Общината, а
частната собственост е под конституционна закрила и никой не може да я нарушава
под каквото и да е основание. АА не му е връчен, макар да засяга имуществените му права и по този начин в
нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е поискал и не е обсъдил
мнението му като единствен собственик на имота, с който Кметът се е разпоредил
в полза на трето не правоимащо лице – несобственик.
Твърди, че обжалваната Заповед е издадена в момент, в който административното
производство е спряно и не е било възобновявано, като счита, че дори и
производството да е било възобновено вътрешно служебно, то това възобновяване е
без никакво правно основание поради факта, че съдебното производство за
изясняване на собствеността върху имота не е приключило. Адм.
орган няма право да възобновява производството по своя инициатива.
Жалбоподателят изтъква още, че съгласно §4а,
ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост при изпълнение на
условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок
до 31 януари
На следващо
място, развива оплаквания за допуснато съществено противоречие на материалноправните правила. Излага, че процесната земя
никога не е била предоставяна нито на Б., нито на някой от наследниците му с
право на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата
на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет. Намира този факт за безспорен, тъй като Б. претендират
собственост по силата на невлязло в сила Решение на ПК – Троян от
Моли съдът да прогласи нищожността на Заповед
№1352/03.11.
Съдът
съобразява и МОЛБА – УТОЧНЕНИЕ вх. №5262/09.05.2017г. от ж-ля с подробни
доводи,обосноваващи интереса му от водена на производството по оспорването.
В
с.з.жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.С. и адв.Д., които поддържат
оплакванията по жалбата. Считат, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че издадената заповед на Кмета на Община – Троян
е порочна до степен на нищожност, тъй като касае местност, която не е включена
в плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед на Областния управител.
Излага довод, че не са налице и другите предпоставки на закона, като това
наследниците на В. Б. да са ползватели на спорната земя и да са я застроили, не
са спазени също и изискванията за площ на новообразуван имот. Подробни
фактически и правни доводи са развити в писмени бележки, които поддържат и пред
настоящия състав.
В с.з.
ответникът - Кмета на Община – Троян се
представлява от различни пълномощници като чрез Ц.Д.
– началник отдел „Правно и административно обслужване”/правоспособен юрист/ е
депозирано писмено становище, в което се намират за доказани / необорени
фактическите основания за издаване на Заповедта и се моли съда да отхвърли
оспорването и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК им се
присядат разноските. Счита се още, че жалбоподателят няма правен интерес от
водене на процеса.Развиват се аргументи, че в реституционното производство,
което е завършило с издаване на оспорената заповед, заинтересовани лица няма и
затова жалбоподателят не е бил участник в производството по издаване и
обжалване на административния акт. Сочи, че за такива лица законодателят е
предвидил нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, която задължава съда да се произнесе
инцидентно по валидността и законосъобразността на административен акт.Счита,
че ако на жалбоподателя е противопоставена тази заповед на кмета в съдебен
процес или извънсъдебно, то пътят на защита е посредством косвения съдебен
контрол. Позовава се на ТР №3 от 16.04.2013 г. на ВАС, в което е прието, че
интерес за оспорващия е налице, ако искането за прогласяване на нищожност е
абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита.
Счита, че за него съществува друг способ на правна защита, а настоящото
производство е недопустимо. Заявява становище, че оспорваната Заповед №
1352/03.11.
Заинтересованите
страни: Р.В.Б., П.В.Б. и С.А.Б., редовно призовани се представляват от адв. Ст.С. като първият от
тях и от адв. Иванова. Поддържат становище за недопустимост на производството
поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Позовава се на съдебната
практика, според която трето лице, което
не е участвало в реституционния процес е недопустимо да участва в съдебния
административен процес. Изтъква, че в случая е налице и висящ спор за
собственост, който единствено може да бъде разгледан и решен само от
гражданския съд, а от друга страна, правомощията на съда са ограничени
единствено до това да провери доколко Заповедта отговаря и е в съответствие на
влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Адв.
Л. Иванова намира жалбата за недопустима, а в случай, че съдът реши да я
разгледа по същество, я оспорва като неоснователна. Счита, че жалбоподателят
няма правен интерес от оспорването, тъй като не е адресат на административното
разпореждане. Излагат становище, че заповедта на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ отразява положението от влезлия в сила ПНИ, поради което никакви други
претенции на лица, за които няма отреждане на имот по този ПНИ не могат да се
разгледат. Изтъква, че жалбоподателят не е бил страна в административното
производство по издаване на процесната заповед, тъй като въобще не е бил вписан
като собственик на имота в регистъра към
ПНИ и е нямало как да бъде вписан, тъй като не е собственик / ПНИ е обнародван
в ДВ през
Съдът като
съобрази дадените в определението на АС – ЛОВЕЧ указания за тълкуване и
прилагане на закона, приобщените дела, доказателствата събрани по делото,
заключението на в.л и з-е по
допълнителна задача, гласните доказателства, отговорите и становищата на заинтересованите
страни и тези на пълномощниците на ответника по
жалбата, писмените им защити, преценени във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
Административния
акт е недействителен когато е засегнат от някакъв порок, а последното е
неспазване, нарушаването на някое от нормативно установените условия /
изисквания за законност на АА. Последните са :
-
Актът да
е издаден от компетентен / надлежно овластен орган в
съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, да
са спазени материалните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с
целта , която преследва законът.
И от тук пороците са :
-некомпетентност; порок във формата;
нарушение на административнопроизводствените правила; материална
незаконосъобразност и превратно упражняване на власт. Като съгласно теорията и
практиката за да доведе до порок нарушението на изискванията за валидност на АА,
то трябва да е съществено.
Жалбата и
протеста за обявяване на нищожност на АА могат да се подават без ограничение
във времето ,чл.37, ал.2 от АПК така ,че по всяко време може да се преценява
дали актът е нищожен или не. И в случая, съгласно теорията, съдът следва да
преценява нищожността на обжалваната заповед към постановяване на решението.
Заинтересованите
страни Б. оспорват активната легитимация на жалбоподателя, но в мотивите си АС
– ЛОВЕЧ е посочил защо следва да се приема допустима жалбата по смисъла на
чл.149, ал.5 от АПК . затова съдът не излага подробни мотиви за това кои са
заинтересованите лица в производството по параграф 4а и 4к и срокове за
обжалването й.
Следва да се
добави,че съгласно практиката, в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ няма легална дефиниция на
понятието „заинтересовани лица”, въпреки употребата му в редица текстове,
поради което следва да се прилагат общите принципи и нормите на АПК, определящи
заинтересованите страни.
И в практиката
на съдилищата се приема, че за да е налице правен интерес, разбиран като
наличие на законово защитимо право, следва лицето да търпи от акта най-общо
казано неблагоприятни последици – засягане или застрашаване на права, пораждане
на задължения или разширяване на такива. В случая е налице първите алтернативни
хипотези за ж-ля. И в този смисъл към момента на подаване на жалбата и
постановяване на заповедта, ж-ля претендира собственост върху процесния имот въз основа на н.а. №121, дело 91/2015г. за
собственост на недв. имот, придобит по давност вписан
с вх. №1395/07.04.2015г., Акт №177, дело №910 на СВ. Срещу него е било образувано
гр.д. на 12.12. 2015г. в РС - Троян, постановено е решение, което се обжалва
пред въззивна инстанция, производството по което е спряно.
Предмет на жалбата е Заповед
№1352/03.11.2016 г. на Кмета на Община – Троян, с която на основание §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност
„Върхът” – землище на с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на
Областен управител на област Ловеч и скица №440/02.11.2016 г. , с която е наредено на наследниците на В.Р.Б. да
придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор
03558.405.3 по плана на новообразуваните имти по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: поземлен
имот 03558.405.4, поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2. Съпроводена
е съгласно закона със скица №440/ 02.11.2016г. на новообразуван имот , от която
е видно, че НИ 03558.405.3 е с площ 1 511
кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, находящ се в м.“Върхът“, с
. Белиш /стр.24/.
Без
да коментира собствеността, твърдяна от двете страни и писмените доказателства
приложени по делото за доказването й, статута на имота и характера му към
настоящия момент, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице Ч. и изявленията
му в о.с.з. от 22.02.2018 г., досежно вида на имота и издадените скици за него,
включая и процесната, съпровождаща атакуваната
заповед, владението и събраните гласни доказателства в този смисъл, защото :
от една страна, защото е налице граждански
спор между страните досежно собствеността /гр.д. №1135/2015г. на РС - Троян,
и от
друга – проверката за нищожност има друг предмет – административното
производство и спазването на императивните разпоредбите на АПК по издаването на АА.
Затова намира, че следва да изложи мотиви
само на въпросите въведените оплаквания от жалбоподателя, обосноваващи тезата
му за нищожност на заповедта като направи изводи налице ли са те и доказват ли
се в производството по делото с допустимите доказателствени средства и да
отговори основателни ли са въведените доводи за оспорване на АА съобразно
чл.146 от АПК.
Като съобрази
целия доказателствен материал, прие следното:
На първо място заповедта
е немотивирана и с оглед на този й порок съдът не може да направи изводи досежно:
по кой номер административна преписка е издадена, по чия инициатива, характера
на производството, в което е издадена
или целта за която е издадена.
А непосочването
по чия инициатива и по коя административна преписка се издава заповедта, категорично
установено с оглед чл.29 от АПК е от
своя страна е самостоятелно нарушение на
законово установени административни правила.
То според
настоящият състав е съществено нарушение, тъй като жалбоподателя доказа в хода
на производството, че към момента на издаването й е налице:
- ИСКАНЕ от ж-ля по чл.28в , ал.2 от
ППЗСПЗЗ до ответника по жалбата, досежно ПНИ за м. „Маргатина“, в която са
описани твърденията на Д. по казуса с искане за издаване на заповед за
създаване на комисия по параграф 4к., ал.12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според първата разпоредба
„Влезлият в сила план на новообразуваните имоти, съответно кадастралната карта
може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б,
ал. 11. ; ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от
Закона е въвел последваща възможност измененията в случаите на ал. 8, т.
1, 2 и 3 , да се извършват въз основа на решенията на комисия, назначена със
заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната
администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия,
картография и кадастър, и именно за
провеждане на законово възможната процедура е направено искане за провеждането
й.
-На второ място
,преди издаването на заповедта от жалбоподателя е била депозирана и Молба вх. №З – РД – 750, получена на
01.07.2016 г. от ОБЩИНА ТРОЯН, адресирана до Кмета, в която информирайки за
образуваното гр.д. №1135/2015г. на РС – Троян срещу него, сочейки и съществен
факт, че преписката за имот №03558.405.3 по плана на НИ за м. “Маргатина, землище
на с. Белиш е в администрацията на Община Троян и изчаква заповед по реда на
параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Моли да се спре преписката по отношение на
горепосочения имот, до решаване на спора за собственост от съда с влязло в сила
решение. Т.е искане по чл. 54 от ГПК, което съдът намира за съдържащо необходимата
информация за административния орган по фактическата обстановка и за преценка и
съответни действия по АПК, а и с оглед
правомощията му по чл.35 АПК.
-на трето място
: защото от тази молба, се извлича информация и последната административния
орган е следвало да я вземе предвид :
за наличие на
още една преписка в ОБЩИНА ТРОЯН от заинтересованите страни – наследници. За
справка параграф 4к , ал.7 от ЗСПЗЗ гласи:
(7)
Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните
имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда
на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за
тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Очевидно е, че жалбоподателя не е
бил в кръга на лицата на които да му се връчва съобщение за изготвянето й.
Т.е
административния орган е информиран с последната за претенциите и предявените
по административен ред права на други лица.
До Д. е
адресирано писмо изх.№З – РД – 573 от Кмета на Община Троян , с което го
уведомява ,че във връзка с молбата му вх. №З – РД – 750/01.07.2016г. и на осн. чл.54, ал.1 ,т.5 от АПК се спира адм.п-во, започнало по негово Искане вх.№З-РД –
573/19.05.2016г.
За справка: АО спира
производството в няколко случая като по чл.54 т.5 от АПК: при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на Акта не може да
стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство , издадено
от органа, пред който то е образувано. В случая ж-ля е бил представил на АО и
доказателства за образуваното гражданско дело и доказателства за
административното производство от друго лице с реституционни претенция към
негов имот, за който е твърдял ,че именно той е собственик по н.а. и който вече
е инициирал административно п-во за защита на правата
си по чл.28в, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
От това се налагат
два извода за съда:
- не става ясно
на кое от двете алтернативни възможности се е позовал Кмета за спирането, което
според настоящата инстанция е от съществено значение с оглед издаването на
Заповедта;
-безспорно на
АО, и то преди издаването на заповедта, е било известно наличието на спора/
пред гражданския съд/, различните административни производства и наличието на
различни титули за собственост, която конкуренция е била предявена за решаване
по съответния ред в общо исково производство, въз основа на които различни лица
са претендирали собствеността върху имот №03558.405.3 по плана на НИ за
м.“Маргатина, земл. на с. Белиш.
И това е следващо
незаконосъобразно действие на АО,
независимо дали спирането е било предмет на обжалване или не , при продължаване
на движението на друга административна преписка за същия имот и издаването на
заповедта.
Друг съществен
момент е МОЛБА вх. № З- РД – 1104
/24.10.2016г. от Р.Б. с правно основание параграф 4к , ал.7 от ЗСПЗЗ , в
която е описано Решение №3290/28.06.1993 г., посочено е, че имота попада в
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.“Маргатина“, с настояването незабавно Кмета да
изпълни служебните си задължения, визирани в нормата на параграф 4к, ал.7 от
ЗСПЗЗ и да се издаде заповед, с която да им възстанови правото на собственост
върху имота. Моли и в случай на некомпетентност да се препрати молбата до
органа , който се счете ,че е компетентен да финализира
процедурата по реституцията на имота им.
Административния
орган не прилага разпоредбата на чл.32 от АПК.
Напротив издава
заповед, в която имота е възстановен във връзка с параграф 4а , ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ – основание , което не е въведено от Б. и не е обосновано по никакъв
начин в мотивите на акта защо по този ред е прието наследниците, предявили
решение на ПК, да придобият правото на собственост върху новообразувания имот. По
този въпрос жалбоподателят е изложил множество съображения в писмени защити и
т.н.
Очевидно е, че както
твърдят заинтересованите страни, имота е попаднал в ПНИ /регистър на НИ с.
Белиш , стр.64, списък на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и
ДЗС за с. Белиш, стр.65 /, т.е това обосновава само основанието на параграф 4к
, ал.7 от ЗСПЗЗ доколкото е налице имот , попадащ в ПНИ.
Без основание е
както се твърди, позоваването на
параграф 4а , ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /стр.66/, при която правото на ползване на
съответното лице се трансформира в собственост при определени законови
предпоставки в процедура, строго регламентирана и непровеждана в настоящия
казус, тъй като липсват доказателства за обратното по делото.
Писмените
доказателства, в които имота под стар номер № 03558.69.103. е записан „с
неустановен собственик“ , също и на стр.70 - списъка на имотите , предоставени
за ползване за с. БЕЛИШ, процесния не е включен /стр.70/,
анкетен протокол – стр.221, са недостатъчни и не могат да обосноват извод за
провеждането на производството по тази разпоредба.
Или според съда,
АО е постигнал цел, която е различна от законоустановената
за процедурата по параграф 4а , ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени.
И тя безспорно не е налице нито за жалбоподателя нито за заинтересованите лица,
и в такъв случай когато преследваната цел / дори да е общополезна в отговор на
Молбата вх. № З- РД – 1104 /24.10.2016г. от Р.Б./ тя е различна от законоустановената, акта е нищожен – не поражда правно
действие.
В случая поради
горното несъответствие, според съда АА страда и от порока „материална
незаконосъобразност“, тъй като е издаден в нарушение на установените
предпоставки за възстановяване на имоти по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, където закона
определя освен това и конкретни квадратури придобиване на ползвания имот в
собственост.
При гореизложеното,
съдът прави извод ,че АО е действал в нарушение на чл.35 от АПК, не е изпълнил предписанията по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателства, при
даване на възможност на страните да окажат съдействие – чл.35, ал.2 от АПК и въобще е игнорирал възможностите по
чл.39 ,чл.40 и особено по чл.41,чл.44 ,чл.45 ,чл.46 от АПК , и по чл.49 от АПК, приложими с оглед въведената фактическа
обстановка.
Като резултат
приема, че постановената Заповед, не е издадена в резултат на спазване на
административно производствените правила, което е изискване за
законосъобразност на АА, т.е според съда не се откриват такива действия от
страна на АО, чрез които да е обосновано и да се стига до вземането на неговото
решение и до оформянето на неговото волеизявление във съдържанието, в което е
постановена заповедта.
Нарушението на
административнопроизводствените правила, според съда е съществено дори, ако
бъде разгледано само от страната на нарушението на чл.54, ал.1 ,т.5 от АПК което АО е следвал да извърши служебно до решаване на гражданскоправния спор още повече, че чл. 8 от ЗСПЗЗ
допуска влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да се изменя: 1.
(изм. - ДВ, бр. 99 от
Според съда
пороците в действията на АО, са повлияли на съдържанието на Заповедта , тъй
като тя е следвало да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата
за случая и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени, а както се установи, е сторено в настоящия казус,
и приема ,че ако не са били допуснати , сме щели да бъдем изправени пред друг
резултат в административното производство, а както съда изложи по горе своето
становище, е следвало да бъде спряно тъй
като са били налице законовите предпоставки за това – висящ спор за материално
право към датата й на издаване 03.11.2016г.
При тези
съображения следва да се уважи жалбата и прогласи нищожността на атакуваната
заповед.
С оглед изхода на спора следва да се
осъди областен управител – Ловеч да заплати на жалбоподателя разноските по
делото като съдът съобрази, че е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК
като същите се претендирани в размер на 2 985, 00 лева, а съдът като
извърши проверката прие, че са налице разходно – оправдателни документи както
следва: АС – Ловеч 10,00 лева – стр.9 ; РС - Троян 1,00 лева – стр.3, стр.15 –
пълном. адв. С. – 500,00 лева; 5,00 лева – д.т. – стр.29; 0,40 – стр.37; РС –
Ловеч: 6,00 лева – стр.11, стр.77 – 1,70,стр.139 – 1,50 лева; стр.172 – 176,30 лева – стр.180 – 1,90 ;
200,00 лева адв. в-е адв. Д. , 150,00 лева – стр.93, адм.д.
№66/2019г. стр.11 – 6,00 лева; адм.д. №83/18г.: -
7,00 лева – стр.9, или общо 1066,80 лева като до пълния претендиран
размер на сумата, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана, включая и за отлагане на делото,
извършвано с оглед реализиране на доказателствените
искания на жалбоподателя.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, по жалба вх. №3094 /21.11.2016 г. до АС – ЛОВЕЧ от П.К.Д., с адрес: ***, НИЩОЖНОСТТА на Заповед №1352/03.11.2016 г.
на Кмета на Община – Троян, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Върхът” – землище на
с.Белиш, одобрен със Заповед № РД-07-69/13.06.2014 г. на Областен управител на
област Ловеч и скица №440/02.11.2016 г., е наредено на наследниците на В.Р.Б.
да придобият право на собственост върху новообразуван имот с идентификатор
03558.405.3 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
местност „Върхът”, землище на с.Белиш с площ 1510.9 кв.м. и начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, при граници: поземлен имот 03558. 405.4,
поземлен имот 03558.69.86 и поземлен имот 03558.405.2.
ОСЪЖДА КМЕТА НА ОБЩИНА ТРОЯН , да заплати на П.К.Д., с горните данни , разноските
по делото в размер на 1066,80 лева, като претенцията до пълния претендиран размер на сумата 2 985,00 лева като
неоснователна и недоказана, отхвърля.
На основание
чл.138,ал.1 от АПК,препис от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред АС – Ловеч в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: