Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Габрово, 28.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в закрито заседание, проведено на двадесет и осми януари, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 118 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 178 от
6.01.2022 г. съдът се е произнесъл по предявен иск, като е уважил частично
същия, присъждайки сумата от 11 000.00 лв. в полза на ищеца – Й.П.Г. ***, ЕГН: **********,
осъждайки ответната страна – Община Габрово, да му я заплати. В съответствие с
изхода на правния спор съдът е присъдил и разноски.
С Молба вх. №
СДА-01-37 от 11.01.2022 г. ищецът е поискал допълване на съдебното решение,
като счита, че е заявил и искане за присъждане на лихви върху присъдената сума,
но такива съдът не е присъдил. Сочи, че с исковата молба той е направил искане
за присъждане на лихви, използвайки формулировката „ведно със законните
последици“, която, според него, била достатъчно ясна, т.к. една от последиците
на образуването на едно дело е поставянето на ответника в забава, ако искът е
основателен, „поради което се и присъждат законните последици или законните
лихви“.
Производството е по
чл. 176 от АПК, която норма се явява специална и приложима по отношение на
сочената в молбата разпоредба на чл. 250 от ГПК. Съдът е съобщил за молбата на
насрещната страна, като й е предоставил възможност за отговор, но в посочения
срок такъв не е постъпил. Като взе предвид, че молбата е подадена от надлежна
страна и в законния срок, съдът намира, че същата е редовна и допустима, поради
което АСГ дължи произнасяне по същество.
За да се произнесе по
нея, съдът взе предвид, че в исковата молба е посочено, като петитум, че ищецът
иска да му бъде присъдена като обезщетение посочената от него сума, „ведно със
законните последици“, както и да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Нито в исковата молба, нито на по-късен етап, вкл. в устните прения и
писмената защита, до произнасяне на процесния съдебен акт, ищецът не е сочил
изрично, че желае да му бъде присъдена и лихва върху главницата.
Лихвата е акцесорно
вземане и неговата съдба зависи от наличието на друго, основно задължение, но
тази нейна характерискита има основно значение в материалното право. В процеса,
за да се присъди лихва, тя следва да бъде искана изрично, като се посочи и каква
лихва се иска /мораторна, законова, договорна и т.н./, за какъв период,
респективно – от коя дата. По делото така оформена и ясна претенция не
съществува. Лихвата може да е акцесорно задължение към главното такова, но
искането за присъждане на главница не презумира по никакъв начин, че се иска и
лихва върху нея, още по-малко – каква по вид и размер, за какъв период. Затова
и за да се присъди лихва, такава следва да се изиска изрично със съответните
уточнения и едва тогава съдът дължи отделен петитум в диспозитива на съдебния
си акт по това искане. Не съществува
законна последица и законно задължение за съда да се произнесе и да присъди
лихви само като последица от присадено обезщетение или друга престация. Съдът
не може да тълкува волята на ищеца, когато такава не е изразена ясно, не е
налице легална дефиниция и/или законова презумпция за такова тълкувание.
Законните последици от едносъдебно решение са нещо различно – това може да бъде
силата на присъдено нещо, поява на ново изпълнително основание и т.н., но не и
непоискана изрично за присъждане лихва. Фразата „законова последиця“ не е
синоним на „законова лихва“. Ако беше така, би било приемливо и съдът да
присъжда в диспозитивите на своите актове „законните последици“, но при такава
формулировка би останало напълно неясно какво точно по вид, размер и падеж се
присъжда.
Произнасянето по
отношение на неискано в съответните процесуални срокове претендирано право ще е
произнасяне свръхпетитум, което е недопустимо.
С оглед на така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че искането за допълване на
процесното съдебно решение с присъждане на законова лихва е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Поради така изложеното и на
горепосоченото правно основание Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № СДА-01-37 от 11.01.2022 г. по описа на същия
съд, с която ищецът Й.П.Г. ***, ЕГН: **********, е поискал допълване на съдебно
решение № 178 от 6.01.2022 г. по настоящото адм. д. № 118 от 2021 г. по описа
на АСГ по отношение присъждане на законна лихва, като неоснователна.
Настоящото
Решение подлежи на обжалване по реда на първоначалното такова.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА/