№ 1678
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110200812 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. П. Б., ЕГН **********
против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който за нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева на
основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Пледира се, че в случая
не трябвало да се издава ел. фиш.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита от процесуалния му
представител адв. И., с която искат делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Поддържат жалбата и изложените в нея аргументи. Нямат
доказателствени искания, като претендират за отмяна на издадения
електронен фиш.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. Счита, че същата е неоснователна, а
атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на електронния фиш,
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2023 г. в 16:26 часа пътно превозно средство - товарен
автомобил с peг. № ****, марка и модел „****“, с технически допустима
максимална маса 35000 килограма, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 5,
без ремарке, било засечено по път А-6, км 60+705, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10192, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-6, км 60+705.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на дружеството
„***“ ООД, в качеството му на собственик на заснетото МПС, било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Впоследствие от дружеството „***“ ООД била представена декларация,
че на 23.07.2023 г. в 16:26 часа товарният автомобил марка и модел „****“ с
2
peг. № **** бил управляван от жалбоподателя Б. П. Б., като било представено
и копие от свидетелството му за правоуправление. Поради това издаденият
срещу дружеството „***“ ООД електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** бил анулиран
и бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалваният понастоящем
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, с който за нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя Б. П. Б., в качеството му на водач на
заснетото МПС, е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,
ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на електронния фиш, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314,
ал.1 от НПК, намира следното:
В настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.7,
вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП, който предвижда наказание за водач на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
3
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Съгласно разпоредбите на чл.187а, ал.1, ал.4 и ал.5 от
ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. В случаите по ал.4 въз основа на първоначално
издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава
наказателно постановление и административнонаказателното производство се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези
случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето,
за което са установени данни, че е извършило нарушението, какъвто е
настоящият случай. Нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП гласи, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв., каквато именно е била
наложена на жалбоподателя. Законодателят е предвидил в разпоредбата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в относимата му редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г.) възможност за издаване на електронен фиш само и
единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по
4
чл.179, ал.3а от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
само на това основание. Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с която е допълнено, че „При нарушение по чл.179, ал.
3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г.,
което означава, че не съществува възможност за издаването на електронен
фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на
съставянето му. Така, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167,
ал.3 - 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при
установяване на нарушение по чл.179, ал.3 - 3б преди съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от
Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в
отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се
предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и
категорично постановява, че за административни нарушения по чл.179, ал.3 -
3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят. На следващо място,
разпоредба пък на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по
чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В подкрепа на
5
гореизложеното е видно, че и двете посочени разпоредби са нови, приети с
един и същи закон, за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и се намират в глава седма от закона, озаглавена
„Административнонаказателна отговорност“. На следващо място,
разпоредбите на чл.167а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДвП уреждат правата и
задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ при осъществяване на
контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси (ал.1), както
и действията по изпълнение на функциите по този закон на определените от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
длъжностни лица, сред които и да „съставят и връчват актове за установяване
на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения
по чл.179, ал.3 - 3в.“ (ал.2, т.8), както и задълженията на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения
по чл.179, ал.3 - 3в. (ал.4). Посочените разпоредби не уреждат процедурата по
издаване на актове за установяване на административни нарушения и на
електронни фишове, както и хипотезите, при които се съставят актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове. В този
смисъл, тези норми не могат да игнорират нормите за
административнонаказателната отговорност или да ги заместят и допълват.
Разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове категорично
забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на
правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от
него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. В тази връзка, след като законодателят с
един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение
става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също
така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е
недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба,
предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не
може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл.179,
6
ал.3а и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се
в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл.179, ал.3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, след
като в ал.1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен
фиш за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Предвид на това в случая
незаконосъобразно е бил издаден електронен фиш за установеното
нарушение, вместо да бъде спазена общата процедура по ЗАНН чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, което от своя страна води до
незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за отмяната му. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 2061
от 28.03.2024 г., постановено по КНАХД № 11745/2023 г. по описа на АССГ,
XI касационен състав; Решение № 6424 от 30.10.2023 г., постановено по
КНАХД № 6809/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав; Решение
№ 8113 от 22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI
касационен състав; Решение № 4438 от 05.07.2023 г. по КНАХД № 3117/2023
г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав; Решение № 18979 от 07.10.2024
г. по КНАХД № 5133/2024 г. по описа на АССГ, ХV касационен състав и др.
В допълнение съдът намира, че е налице неяснота и при самото
описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на
дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
7
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния
участък и т.н., за да се направи преценка, дали правилно е била определена и в
крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са
посочени в съставения електронен фиш, което пък съществено нарушава
правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е
бил размерът на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е
бил определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна
сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за
законосъобразност на издадения електронен фиш във връзка с тези
обстоятелства и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл
отново са цитираните по-горе Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено
по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав;
Решение № 18979 от 07.10.2024 г. по КНАХД № 5133/2024 г. по описа на
АССГ, ХV касационен състав и др.
На последно място, следва да бъде посочено, че при издаване на
електронния фиш е бил нарушен и принципът на пропорционалност.
Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури - „такса за изминат участък“ означава заплащане
на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между
две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът
на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа
превозно средство“. От понятието се извежда, че дължимите суми се
определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на
превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на
Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл.9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
8
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда
налагането на глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева. Макар и
държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще
контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и
да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
От практиката по идентични казуси относно размера на незаплатените такси
за сегмент на рамката, на която е регистрирано нарушението, сравняван с
размера на глобата, предвидена за налагане спрямо нарушителите, отявлено
личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно място,
предвидената глоба превишава многократно размера на дължимата „тол
такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата. Същата
9
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в
размер на 234,00 лева, а наложената на жалбоподателя глоба надвишава този
размер повече от 7 пъти. По делото не са налични данни за какво време и
разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на
750,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. С-497/15, Spirаl-Gеp Kft. С-
498/15, ECLI:EU:2017:229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че:
„…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена. Посоченото напълно се подкрепя и от постановеното от Съда на
ЕС Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. Предвид изложеното, то това
е още едно основание за отмяна на процесния електронен фиш, като в този
смисъл отново е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение
10
№ 1241 от 13.01.2025 г., постановено по КНАХД № 10997/2024 г. по описа на
АССГ, XIV касационен състав.
С оглед всичко изложено до тук, електронният фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
След като издаденият електронен фиш се отменя, то няма как да бъде
уважено искането на процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна
жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на Б. П. Б., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл.179, ал.3а,
вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11