Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 75
гр. Шумен 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета
година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №239 по описа за 2019г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ.
В исковата си молба до съда ищецът Г.Г.Х. твърди ,че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2016 г., реализирано от водач на лек автомобил без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, му е причинена телесна повреда , вследствие на което търпи имуществени вреди. На 21.12.2016г. водачът на л.а. марка „Опел”, модел „Корса” с регистр. № ... А.А. Х. управлявал превозното средство по път I-7, обл. Ш.. При км 163+991 м водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения. Загубил контрол над управляваното МПС и напуснал платното за движение и се преобърнал. При инцидента тежко пострадал пътникът в лекия автомобил ищецът Г.Х.. Във връзка с ПТП било образувано д.п. № 211/2016 г. по описа на ОД МВР – Ш. и пр.пр. № 3542/2016 г. по описа на Шуменска окръжна прокуратура. Водачът А. Х. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата и ако се е движил със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на Г.Х. били причинени тежки телесни увреждания. Прекият делинквент извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищецът, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. При ПТП на ищеца били нанесени следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма; контузия на главата; мозъчна контузия с характер на дифузна аксонална увреда на главния мозък с първична стволова увреда; квадрапаретичен синдром, по-изразен в долните крайници; пареза на дясната ръка; пронеална пареза вдясно; спастично- паретична походка с помощни средства и придружител; невъзможност за контролиране на тазовите резервоари; органично разстройство на личността. Тежката черепно-мозъчна травма и последвалата пареза на практика инвалидизирали ищеца за цял живот. На същия била определена 95% т.н.р. с Експертно решение на ТЕЛК. Ищецът можел да се придвижва само с инвалидна количка и с придружител, той бил напълно неработоспособен, имал нужда от поС.ната помощ на своите близки, тъй като парезата на дясната ръка и на двата крака не му позволявала да извършва дори елементарни действия от ежедневието като тоалет, хранене, преобличане. Парезата в долните крайници довела до невъзможност за задържане на тазовите резервоари. Ищецът станал напълно зависим от своите близки и тотално изолиран от околния свят. Всичко това е довело до разстройство на психиката на ищеца и органично разстройство на личността. Ищецът се оплаквал от системно главоболие, повърхностен сън и слаба памет след ПТП. Вследствие получените при произшествието увреждания той търпял имуществени вреди - пропуснати ползи и претърпени загуби. Преди настъпването на произшествието Г.Г.Х. бил напълно работоспособен. Макар да не е имал сключен трудов договор, тъй като само няколко месеца преди ПТП бил навършил пълнолетие, той работил „на частно“. Ищецът се занимавал с дейности в горското, селското стопанство, с които осигурявал прехраната си и е помагал за осигуряването на прехраната на семейството си. Той работил и „на частно“, като извършвал услуги като общ работник в горското стопанство, животновъдството, строителството и др. Благодарение на полагания от него труд осигурявал достатъчно средства за собствената си издръжка и за тази на членовете на семейството му, които възлизали на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната. След ПТП ищецът станал напълно неработоспособен. Бил освидетелстван с Решение на ТЕЛК от 16.08.2017 г., с което били определени 95% т.н.р. с чужда помощ. Той станал напълно негоден да работи, вече не можел да се занимава нито в горското стопанство, нито да работи на частно. Досегашният му месечен доход, възлизащ на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната, бил изгубен и щял да бъде изгубен и занапред. Вместо това на ищеца била отпусната лична социална пения за инвалидност в размер първоначално от 141.77 лв., увеличена от 01.07.2017 г. на 145.18 лв. Разликата между размера на получаваната пенсия и размера на минималната работна заплата за страната представлявала имуществена вреда - пропусната полза за Г.Г.Х.. Тези вреди щели да бъдат търпени и занапред, доколкото не се очаквало в бъдеще работоспособността на ищеца да бъде възстановена.
Това здравословно състояние на ищеца не му позволявало да се обслужва сам и водели до нуждата от присъствие на болногледач до него, който да осигурява основните му необходимости при самообслужване. Не били налице основания да се приеме, че състоянието на ищеца ще се подобри или поне не до степен, която да изключи нуждата от постоянни грижи за ищеца, полагани от болногледач. Увреденото лице имало нужда от постоянни грижи, надзор и обслужване и необходимост от постоянно санитарно обслужване на хигиенните нужди.Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 30.10. 1975 г., както и в множество конкретни решения, напр. Решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., Решение № 893/ 27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., Решение № 39/16.07. 2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представлявали пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи можело да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налагало. Възможно било полагането на грижите за увреденото лице да се осъществявало от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина бил принуден да не работи. В този случай също се дължало заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач (Решение № 163 от 24.09.2013 год. по т.д. № 82 от 2012 год. на ВКС, II т.о.; Решение № 39 от 16.07.2010 год. по т.д. № 551 от 2009 год. на ВКС, II т.о.). Съгласно т. 4 от Постановление на Върховния съд № 4/1975 година, ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължал обезщетение. Той дължал такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не бил заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не могъл да работи. Размерът на обезщетението в този случай се равнявал на необходимото възнаграждение за получените грижи. В случая ищецът се нуждаел и ще продължавал да се нуждае от обслужване от трети лица за неопределен период от време, т. е. до края на живота си, което означавало, че ще извършва разходи за болногледач и за в бъдеще време. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При това понятието „всички вреди” обхващало както вредите, които вече били настъпили, така и тези, които щели да настъпят в бъдеще време. Обезщетението на вредите от непозволено увреждане трябвало да обхваща и всички произтичащи от него бъдещи вреди, доколкото било сигурно, че такива действително ще настъпят. Този извод произтичал не само от редакцията на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Видно от чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане можело да бъде платимо еднократно или периодически. Липсвало обаче правило в кои случаи обезщетението е платимо периодично. Такъв начин на плащане можел с оглед на конкретните обстоятелства да бъде определен от съда, по искане на увреденото лице или по искане на причинителя на вредата. От това обаче следвало, че определянето на периодичното плащане на обезщетението за вреди от непозволено увреждане било частен случай на разсрочване на плащането на обезщетението за претърпени вреди. Дължимото месечно обезщетение следвало да се определи на база средната пазарна цена за наемане на болногледач, като следвало да бъдат отчитани данните от Програма „Личен асистент” на Министерство на труда и социалната политика, Програма „Подкрепа за достоен живот“ на Агенцията за социално подпомагане, Методика за определяне на месечното възнаграждение на личните асистенти по проекта „Нови възможности за грижа“, Наредба за определяне на видовете работи, за които се определя намалено работно време, специфичните услуги, които се предлагат от Център за социални дейности „А.“ (ценоразпис), находящ се в гр. С. (www.socialangel.bg), цените на предлаганите услуги от Мобилен хоспис (www.mobilenhospis.com) БгГрижа (www.bggrija.com), както и други удачни сравнителни източници (в този смисъл Решение № 857 от 07.05.2013 г. по в.гр.д. № 4407/2012 г. на Софийски апелативен съд; Решение № 2105 от 11.09.2016 г. по в.гр.д. № 2518/2016 г. на Софийски апелативен съд; Решение № 230 от 08.01. 2016 г. по гр.д. № 455/2014 г. по описа на Софийски градски съд; Решение № 1159 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 14628/2011 г. на Софийски градски съд; Решение № 7837 от 10.12.2018г. по гр.д. № 16731/ 2017 г. на Софийски градски съд). Следвало да бъде калкулирано и оскъпяването на услугата предвид обстоятелството, че болногледачът следвало да идва до гр. В. от най-близкия областен град – Ш., тъй като в гр. В. липсвало предлагане на услугата болногледач, покриваща конкретните медицински стандарти, необходими при полагането на грижи за Г.Х.. Тъй като нуждите от полагане на съответните грижи от болногледач били възникнали непосредствено след настъпване на ПТП - 21.12.2016 г. и са били налице до датата на подаване на исковата молба, то обезщетение се дължало и за изминалия период. Грижи за ищеца 24 часа в денонощието били полагали и продължавали да полагат близките на Г. - неговата майка, неговият и брат и другите членове на домакинството. Поради необходимостта грижите за ищеца да бъдат полагани непрекъснато тези лица не можели да работят и да получават месечен доход.
Л.а. марка „Опел”, модел „Корса” с регистр. № ..., при управлението на който виновно било причинено ПТП нямал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, което ангажирало отговорността на Гаранционен фонд за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди. Ищецът предявил пред ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но ГФ не определил и не изплати обезщетение на ищеца. Това пораждало правния интерес от предявяването на настоящите искове. Законоустановения тримесечен срок за произнасяне по претенцията на ищеца бил изтекъл, поради което към момента на завеждане на исковата молба Гаранционен фонд бил изпаднал в забава по отношение на задължението за заплащане на дължимото обезщетение, от която дата претендирал законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
С молба от 17.09.2019г. ищецът увеличи размера на предявените искове до пълните посочени в исковата молба размери , което увеличение съдът допусна с определение от 19.12.2019г.
Предвид гореизложеното ищецът моли съдът / съобразно допуснатото увеличение на предявените искове по размер/ да осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати сумата от 11 090 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход) причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, да му заплаща и ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 414 лв., представляващи периодично платимо обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 21.12.2016г. , реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражанска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане, да се осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати сумата от 72 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на 2 000 лв. представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел", модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени и направени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът , Гаранционен фонд гр.С. ,действащ ,чрез пълномощника си главен юрисконсулт К.Я. е депозирал отговор с който оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер. Гаранционен фонд, към настоящия момент бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 210216/03.07.2017 г. уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не били представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Ответникът оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Счита, че в предявените размери исковете били прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2016 година. Исковите претенции не кореспондирали със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на П т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. ІІ на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС било разяснено, че понятието ’’справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които били специфични за всяко дело и които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт било обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии били възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приемала, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисквало задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Ответникът оспорва изцяло претенцията от 5 000.00 лева, частичен от 11 090.00 лева имуществени вреди за периода от 21.12.2016г. (датата на ПТП) до 17.06.2019г. за пропуснати ползи, доколкото нямало нито едно писмено доказателство за осъществявана трудова дейност преди датата на ПТП. ГФ деликвент, не бил застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура. Ответникът предполагал, че причината за претендирането и на въпросната сума от датата на процесното ПТП бил факта, че ищецът целял да промени стандарта си на живот и да се облагодетелствал в икономически план. Ответникът оспорва изцяло претенцията за ежемесечно обезщетение в размер на 100.00 лева, частичен от 414.00 лева за пропуснати ползи за периода от 17.06.2019г., доколкото нямало едно писмено доказателство за твърдените размери на пропуснати ползи. Непонятно за ответника оставало твърдението на процесуалния представител на ищеца - адв. Ч., че същият „работил на частно „ че ищецът осигурявал „достатъчно средства за собствената си издръжка и за тази на членовете на семейството му, които възлизали на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната " Нямало дори едно писмено доказателство относно степента на образование, професионалната реализация, опитът и уменията на пострадалия. Ответникът не смятал, че подобни твърдения трябвало да бъдат толерирани и допускани в съдебното производство. Твърдяло се, че Г.Х. бил получавал „ възнаграждение не по- малко от размера на минималната работна заплата за страната ”, а в същото време нямало представени доказателства в тази насока. Счита, че тези твърдения са голословни и бланкетни и целят да въведат в заблуждение Съдебния състав и Гаранционния фонд. Не били представени никакви писмени доказателства за твърдяната „частна дейност”. Моли да се задължи процесуалния представител на ищеца да обясни какво точно визира под „работил на частно.”. Дали ищецът е работил в частна компания? Дали е имал собствена фирма? Дали получавал възнаграждение, без да внася необходимите осигуровки в държавния бюджет, но въпреки това претендирал претърпени пропуснати ползи? Не се отчитала обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функции на Фонда. Предявяването на настоящата претенцията пред Шуменския окръжен съд целяла единствено да промени стандарта на живот на ищеца и да го облагодетелства в икономически план, а не да репарира причинените му вреди. Ответникът оспорва изцяло претенцията за разходи за болногледач в размер на 30 000.00 лева, частичен от 72 000.00 лева за периода от 21.12.2016г. (датата на ПТП) до 17.06.2019г. ГФ деликвент, не бил застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, доколкото нямало едно писмено доказателство за твърдените размери. Посочените суми за възнаграждение за болногледач, а именно 2 000.00 лева месечен доход били прекомерно завишени. Същите не били съобразени нито с икономическата конюнктура в страната, нито с конкретната такава в област Ш.. Нямало и едно писмено доказателство за това дали някой въобще е бил назначен за болногледач, ако да то кой е бил назначен за болногледач, кога е бил назначен, колко време е изпълнявал тази услуга и срещу какво възнаграждение? Ответникът оспорва изцяло претенцията за разходи за болногледач в размер на 500.00 лева, частичен от 2 000.00 лева за периода след 17.06.2019г. Счита, че посочените суми за възнаграждение болногледач, а именно 2 000.00 лева месечен доход били прекомерно завишени. Същите не били съобразени нито с икономическата конюнктура в страната, нито с конкретната такава в област Ш.. Нямало и едно писмено доказателство дали в момента има назначен болногледач, кой е този болногледач, колко време изпълнява тази услуга и квалифициран ли е съобразно изискванията на Министерството на здравеопазването, имайки предвид специфичните травми, които е получил пострадалия Г.Х.? Ответникът правим възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като пътник на задна седалка в л.а. „Опел Корса“ per. №... е пътувал на задната седалка в процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, както и че същият се е съгласил да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му е алкохолно повлиян.
Третите лица помагачи на страната на ответника А.Х.Х. и С.И.И. *** не са депозирали писмено становище по делото. В съдебно заседание оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани и молят съдът да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С решение №3532/16.05.2019г. по гр.д.№2018г. по описа на СГС І Г.О. , влязло в сила на 13.11.2019г. съдът е осъдил ГФ да заплати на ищеца Г.Г.Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв., от получени телесни увреждания : тежка черепно-мозъчна травма ,контузия на главата ,мозъчна контузия с характера на дифузна аксонална увреда на главния мозък с първична стволова увреда ,вследствие на претърпяно ПТП на 21.16.2016г. , виновно причинено от А.А. Х. при управление на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ , ведно със законната лихва от 3.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението , като е отхвърлил иска над сумата от 300 000лв., до пълният предявен размер от 700 000лв., като неоснователен. С решението си съдът е приел ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице до размер на 1/4 и съответно на това е намалил и определеното обезщетение за неимуществени вреди с ¼ ид.част. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и за съда , а в случая то е между същите страни като в настоящото производство и с него е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт при който на ищеца са били причинени посочените в диспозитива на решението травматични увреждания и е относно обезщетяване на претърпени от деликта неимуществени вреди . Следователно това влязло в сила съдебно решение е разрешило вече спора между страните относно наличието на деликта -настъпилото ПТП на 21.12.2016г. ПТП причинено виновно от водача А. Х., противоправността на деянието, причинените на ищеца травматични увреждания и наличието на причинна връзка между деянието и причинените вреди , както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице - ищеца до размера на 1/4 ид.част, липсата на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От заключението на вещото лице по назначената СМЕ , което е извършило преглед на ищеца , се установява ,че на дата 21 декември 2016 година претърпял тежко ПТП, при което изгубил съзнание. По този повод бил приет и лекуван по спешност в КАРИЛ на МБАЛ Шумен АД за което представял епикриза №20645/2016 г. Двадесет и един дни бил в коматозно състояние. По време на стационарното лечение били направени необходимите параклинични и образни изследвания, при които се установило, че пациентът е с дифузна травма на главния мозък. При изписване от болницата не бил в състояние да се движи и обслужва самостоятелно. Не можел да контролира тазовите резервоари, редовно се изпускал по малка и голяма нужда. По късно провел неколкократно физиотерапевтично- рехабилитационно лечение в специализирани отделения, за което има епикризи, приложени към материалите по делото. В момента на експертизата, прегледан на дата 05.11.2019г. се придвижва с помощно средство - бастун с подлакетник. Съобщава за неконтролирано стягане и схващане в мускулите на крайниците, повече за долните. Не споделя за тазоворезервоарни нарушения, като последните са отзвучали преди една година. Забелязал че по - трудно отделя от земята пръстите на двете ходила. Ищецът бил с отслабена мускулна сила за крайниците, повече за долните. В позата на М.-Щ. същите падали по-бързо. Имало наличие на остатъчна спастична квадрипареза, по-изразена за долни крайници и двустранна перонеална пареза в тежка степен. Висши корови функции в момента на прегледа били съхранени. Походка била спастично паретично- степажна, възможна самостоятелна. Тазовите резервоари се контролирали. От изследванията описани в епикризата от КАРИЛ на МБАЛ Ш.: При направената компютърна аксиална томография на главен мозък била установена нормална находка. От направената КАТ на поясни прешлени и ЕМГ изследване била установена дискова херния на ниво L5-S1, спондилозни изменения и двустранна увреда на нервус перонеус/фибуларис/, от където била двустранната перонеална пареза. Пациентът Г.Г.Х. получил телесни увреждания вследствие ПТП, изразяващи се в еластична квадрипареза, по-изразена за долни крайници, поясна дискова херния с двустранна перонеална /фибуларна/пареза. Същите отговаряли на това да са получени при процесното ПТП. Лечението е било медикаментозно и физиотерапевтично-рехабилитационно. Към момента на експертизата състоянието на ищеца било по-добро, в сравнение с това непосредствено след инцидента, но все още ищецът не бил напълно възстановен. В момента на експертизата лицето било в състояние да контролира тазовите резервоари, нямало спонтанно изпускане по малка и голяма нужда. Походката била възможна с помощно средство. Поради наличието на двигателен дефицит все още било затруднено пълното самостоятелно обслужване. Предвид задържането на отпадната неврологична симтоматика прогнозата за пълно възстановяване била песимистична. Моментното здравословното състояние на ищеца било : Състояние след дифузна травма на главния мозък. Спастична квадрипареза, по-изразена за долни крайници. Двустранна перонеална пареза в тежка степен. Поясна дискова херния на ниво L5-S1. Към момента на експертизата била налице причинна връзка между получените при ПТП травми и загубата на работоспособност, а така също и необходимостта от чужда помощ. Получените от ищеца увреждания създали нужда от чужда помощ за периода от датата на инцидента до датата на действащото експертно решение, издадено от ТЕЛК на МБАЛ Шумен. Предвид наличието на двигателен дефицит, задържал се почти три години след инцидента, прогнозите за напълно възстановяване били песимистични. Относно прогнозите за възстановяване на работоспособността и отпадането на нуждата от чужда помощ, имало вероятност след няколко години при добре проведено комплексно лечение /медикаментозно и физиотерапевтично - рехабилитационно/, частично да бъде възстановена работоспособността, както и да отпадне нуждата от чужда помощ.
Видно представените три решения
на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД –гр.Ш. , на ищеца е определена 95% т.н.р. с чужда
помощ , като с последното решение срокът
е за 3г. до 1.06.2022г. От
представеното удостоверение изх.№1056-27-1318/10.10.2019г. на НОИ
ТП-Шумен се установява размера на получаваната от ищеца пенсия и добавки за
периода от 12.2016г. до 10.2019г. От показанията на разпитаните по делото
свидетели З.К.Б. майка на ищеца и Ф.Л.А.
леля на ищеца се установи , че Г. след катастрофата бил на лечение в болница ,
като 20 дни бил в кома .След изписването му в къщи бил на легло неподвижен и на
памперси една година , през което време за него се грижели майка му и брат му ,
като Г. имал и сестра ,която била болна от детски паралич и майка му се
грижела и за нея. В момента той ходел с помощно средство и на малки разстояния
,като за да ходи имал нужда от чужда помощ, тъй като залитал на една страна. Не
можел сам да се придвижи до тоалетната в дома му ,тъй като тя била на вън ,
имал нужда от помощ за да се преоблече и да се изкъпе , за да се нахрани и да
пие вода. Майка му му готвела ,водели го на лекар , правели му масажи в къщи,
давала му лекарствата. Боляла го главата и имал замайване , болял го и кракът .
Преди катастрофата Г. работел като общ работник , без сключен трудов договор . Викали
го частни лица да пълни в чували вълна , както и хора от селото за работа в строителството и друга
обща работа ,като му заплащали от 30лв. до 50лв. на
ден. Брат му също работел , но след
катастрофата спрял да ходи на работа за да полага грижи за него. Майката не
можела постоянно да се грижи за Г. ,тъй като тя полагал грижи и за болната му
сестра. По делото е изслушана и приета и съдебно-икономическа експертиза от
заключението на която се установяват размера на разликата между минималната за
страната работна заплата и получаваната от ищеца пенсия и размера на часовата
ставка за болногледач за исковите периоди.
Не е спорно между страните ,че лекият автомобил при чието управление е настъпило процесното ПТП и претърпените от ищеца от това ПТП травматични увреждания не е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Ищецът е предявил претенцията си пред Гаранционният фонд за заплащане на обезщетение , но ответникът не е определил и изплатил такава в срока по чл.496 ал.1 КЗ.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Предявеният иск е с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.а КЗ във вр с чл.45 от от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника по чл.557 ал.1 т.2 б.а КЗ , следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическият състав на деликта – наличие на деяние , което е причинено от соченият деликвент, същото да е противоправно , да са причинени твърдяните имуществени вреди на пострадалото лице и да е налице причинна връзка между деянието и вредите, също така непозволеното увреждане да е настъпило на територията на РБ , на друга държава-членка или на територията на трета държава ,чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, да е причинено от МПС ,което обичайно се намира на територията на РБ , деликвентът няма сключена действителна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните по делото доказателства и предвид и влязлото в сила съдебно решение между страните , съдът счита ,че се доказаха всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на осн.чл. 557 ал.1 т.2 б.а КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в следствие от процесното ПТП и получените от ищеца травматични увреждания .
Ищецът претендира да му се заплати сумата от 11 090 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход) причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 414 лв., представляващи периодично платимо обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), за периода от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане, като иска да му се присъди разликата между минималната работна заплата за страната за исковият период и получаваната от него пенсия , без добавката за чужда помощ.
Установи се от доказателствата по делото ,че преди процесното ПТП ищецът
е работел , макар и без сключен трудов
договор и е получавал възнаграждение от
30лв. до 50лв. на ден. След процесното ПТП той вече не може да работи ,поради
получените травматични увреждания и му е определена 95 % т.н.р. с чужда помощ,
като предвид тежкото здравословно състояние на ищеца невъзможността да полага
труд ще е и за в бъдеще за неопределен период от време. Липсата на получавано възнаграждение за ищеца
е пряка вреда от процесният деликт и накърнява неговата имуществена сфера
,поради което и тя подлежи на обезщетяване от ответника, като ищецът следва да
се обезщети както за претърпените вреди за минал период така и за бъдещите
такива , които ще настъпят . На основание чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетението се
дължи за всички вреди ,които са пряка и непосредствена последица от увреждането
, а на осн. чл.51 ал.1 изр.2 ЗЗД обезщетението е платимо еднократно или периодически. Също така в т.1 Постановление №4/1968г. на
Пленума на ВС е прието ,че на обезщетяване подлежат всички вреди ,които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане, а съгласно т.11 от ППВС№4/1975г. съдилищата
постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за
непозволено увреждане по своя преценка , независимо от направеното от ищеца
искане за начина на заплащане . Съгласно практиката на ВКС
"по естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите имуществени
вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност
ще настъпят в бъдеще време, касаят едно и също по правния си характер
задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. Периодичното
обезщетение за следващ влизане в сила решението период, се дължи до
настъпването на предвидените в закона основания за прекратяването му или
изменяването му" - решение № 153/02.06.2011 г. по гр.д.№ 526/2010 г. на
ВКС, ІV г.о. Че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди от непозволеното
увреждане ,стига тяхното настъпване да е сигурно е прието и в
решение № 155 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3836/2008 г., III г.о., решение № 196 от 12.07.2012 г. по гр. д. №
1724/ 2009 г., IV г о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г.,
I т. о., решение № 263 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 2790/2013 г., IV г.о., и др.
Ишецът получава социална пенсия за
инвалидност и следва да му се присъди разликата между минималната заплата за
исковите периоди и социалната му пенсия ,като сумата следва да се присъди без
добавката за чужда помощ ,тъй като тя не е част от пенсията му и е предназначена за заплащане от него на
чуждата помощ ,която му е необходима в ежедневието, като в този смисъл е и
съдебната практика и правната доктрина / Х. Т. „Деликт“ изд.2002г. стр.353/ .
Съобразно
заключението на вещото лице по СИЕ обезщетението за периода от 21.12.2016г. до 16.06.2019г.вкл.
в размер на разликата между минималната за страната работна заплата и
получаваната от него пенсия/ без добавката за чужда помощ/, съдът
изчислява на 10 945.35лв. / в заключението си вещото лице погрешно е изчислило периода
до 17.06.2018г. за сумата от
6606.29лв./ Този размер следва да се
намали с ¼ колкото е съпричиняването от ищеца и на същият да се присъди обезщетение в размер
на 8209.01лв. Тази
сума следва да се присъди заедно със законната лихва върху нея считано от 17.06.2019г.
Искът в
останалата му част до предявеният размер е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На ищеца следва да се присъди и обезщетение за
в бъдеще , считано от 17.06.2019г. От заключението на вещото лице по СИЕ се
установява ,че обезщетението за последният цял месец преди 17.06.2019г.
а именно месец май 2019г. е в размер на
409.30лв. Този размер следва да се намали с ¼ колкото е установеното от
ищеца съпричиняване и на същият да се присъди обезщетение в размер на 306.97лв. Сумата от 306.97лв. следва да се присъди ежемесечно считано от 17.06.2019г.
до настъпването на нов юридически факт ,представляващ
основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане
на присъденото месечно обезщетение , но не повече от
навършването на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст , с падеж
първо число на съответния месец за който се дължи плащането, заедно със
законната лихва върху размера на всяко едно месечно плащане , считано от първо
число на съответният месец до
окончателното плащане. Плащането на
обезщетението не може да бъде определено „пожизнено“, както претендира ищецът ,
поради възможността да настъпят юридически факти ,които да обусловят изменение
или отпадане на това задължение.
Искът в
останалата му част до предявеният размер
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира ответникът да му заплати и сумата от 72 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата и да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на 2 000 лв. представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач), за периода от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане. Ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за болногледач за осем часа на ден за всичките дни на месеца – работни ,почивни и празнични , предвид нуждата от ежедневни грижи.
Съгласно т.4 от ППВС №4/1975г. на пострадалият от непозволено увреждане е дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач ,когато той се нуждае от такъв , в това число и в случаите ,когато тези грижи са били полагани от негов близък. Активно легитимиран да претендира това обезщетение е именно пострадалият. С оглед на това е ирелевантно в настоящият случай е дали за полагане грижите за ищеца ще бъде ангажиран болногледач по гражданско или трудово правоотношение. Достатъчно е да се установи ,че пострадалият се нуждае от такива грижи при което би било дължимо обезщетение без значение кой конкретно ще полага грижи - Решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., Решение № 893/ 27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., Решение № 39/16.07. 2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.Предвид причинените на ищеца травматични увреждания , които са довели до определянето на 95% т.н.р. с чужда помощ , същият се е нуждаел от непрекъснати грижи , като първоначално е бил в кома , в последствие една година е бил на легло с нарушения в контрола на тазовите резервоари , а след това също се е нуждаел от непрекъснати грижи по хранене ,преобличане ,придвижване , къпене и други ежедневни дейности , което обосновава нуждата от болногледач за периода до датата на исковата молба. Разходите за осигуряването на болногледач , са имуществени вреди за ищеца в следствие на процесното ПТП. С оглед здравословното състояние на ищеца съдът счита ,че същият ще има нужда от грижи и за в бъдеще , тъй като състоянието му продължава да е тежко и по настоящем , въпреки известното подобрение , което е констатирало вещото лице по СМЕ, като евентуално подобряването на състоянието му и отпадането на нуждата от болногледач не е известно кога точно ще настъпи. Ако такова настъпи то ще е основание за отмяна или изменение на определеното обезщетение за болногледач за бъдещи период. От размера на обезщетението следва да се приспадне добавката ,която ищецът получава за чужда помощ , тъй като нейното предназначение е именно такова да покрие разходите ,които ищецът ще прави във връзка с нуждата му от болногледач и придружител. Съдът счита ,че на ищецът се следва обезщетение за болногледач за осем часа на ден за всичките дни на месеца – работни ,почивни и празнични ,предвид нуждата от грижи ,която е ежедневна и непрекъсната.
Съдът като съобрази данните по СИЕ и ДСИЕ изчисли ,че за периода от 21.12.2016г. до 16.06.2019г.вкл. обезщетението за болногледач за осем часа на ден е в размер на 47 080лв. , от която сума следва да се приспадне добавката за чужда помощ , която за периода от 21.12.2016г. до 16.06.2019г. възлиза на общо 2446.75лв. и разликата е 44 633.25лв. Тази сума следва да се намали с ¼ колкото е установеното съпричиняване от страна на ищеца / 11158.31лв./ и да му се присъди обезщетение в размер на 33 474.94лв. , която сума следва да се присъди заедно със законната лихва върху нея от 17.06.2019г. до окончателното й заплащане.
Искът в
останалата му част до предявеният размер е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На ищеца
следва да се присъди и обезщетение за в бъдеще , считано от 17.06.2019г. Обезщетение за последният цял месец преди
17.06.2019г. а именно месец май 2019г. възлиза
на 1804лв. предвид броя на работните дни които са 20, почивните дни които са 8 и празничните дни които са 3, съобразно
данните по ДСИЕ и посочените ставки за работни дни по 5.50 на час, за почивни дни по 8.25лв. на час и за празнични
дни по 11лв. на час. След като от тази сума се приспадне добавката за чужда помощ, която за месец май
2019г. е в размер на 94.19лв. се получава сумата от 1709.81лв. Този размер
следва да се намали с ¼ колкото е установеното от ищеца съпричиняване и
на същият да се присъди обезщетение в размер на 1282.36лв. Сумата от 1282.36лв. следва да се присъди ежемесечно считано от
17.06.2019г. до настъпването на нов
юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение ,
с
падеж първо число на съответния месец за който се дължи плащането, заедно със
законната лихва върху размера на всяко едно месечно плащане , считано от първо
число на съответният месец до окончателното
плащане. Плащането на обезщетението не
може да бъде определено „пожизнено“, както претендира ищецът, поради
възможността да настъпят юридически факти, които да обусловят изменение или
отпадане на това задължение.
Искът в
останалата му част до предявеният размер е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съобразно изхода от спора и уважената част от
иска на адвоката на ищеца С.Чатълбашев следва
да се присъди на осн.чл.38 ал.1 т.2 и
ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 3441.05лв.
с вкл. ДДС. Ответникът не претендира
разноски по делото.
На осн.чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати съобразно уважената част от иска
разноски по делото за експертизи в размер на 506.15лв. и държавна такса в размер на 3955.99лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати на Г.Г.Х. с ЕГН ********** *** , действащ, чрез пълномощника си адв.С.С.Ч. *** по банкова сметка ***: *** : STSABGSF в „Банка ДСК „ ЕАД с титуляр Г.Г.Х. на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 8209.01лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубена работоспособност и доход причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от 21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл. , ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част до предявеният размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление
гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплаща на Г.Г.Х. с ЕГН ********** ***
, действащ, чрез пълномощника
си адв.С.С.Ч. *** по банкова сметка ***: *** : STSABGSF в „Банка ДСК „ ЕАД с титуляр Г.Г.Х. на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД
ежемесечно
обезщетение в размер на 306.97лв. , представляващи периодично платимо
обезщетение за имуществени вреди от
загубена работоспособност и доход
причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано
от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с
рег.№ ... за периода от датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов
юридически факт ,представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение ,
но не повече от навършването на възраст за пенсия за осигурителен стаж и
възраст , с падеж първо число на съответния месец за който се дължи плащането,
заедно със законната лихва върху размера на всяко едно месечно плащане ,
считано от първо число на съответният месец
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част до предявеният размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати на Г.Г.Х. с ЕГН ********** *** , действащ ,чрез пълномощника си адв.С.С.Ч. от САК , представител на Адвокатско дружество “Ч. ***, банкова сметка ***: *** : STSABGSF в „Банка ДСК „ ЕАД с титуляр Г.Г.Х. на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 33 474.94лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач, причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ ... за периода от 21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му
част до предявеният размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление
гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплаща на Г.Г.Х. с ЕГН ********** ***
, действащ ,чрез пълномощника си адв.С.С.Ч. от САК , представител на Адвокатско
дружество “Ч. *** по банкова сметка ***: *** : STSABGSF в „Банка ДСК „ ЕАД с титуляр Г.Г.Х. на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.
, ежемесечно
обезщетение в размер на 1282.36лв.
представляващи периодично платимо обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач, причинени
вследствие ПТП на 21.12.2016 г.,
реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с
рег.№ ... за периода от датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов
юридически факт ,представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение , с
падеж първо число на съответния месец за който се дължи плащането, заедно със
законната лихва върху размера на всяко едно месечно плащане , считано от първо
число на съответният месец до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част до предявеният размер като неоснователен.
Решението е постановено с участието по делото на страната на ответника
Гаранционен фонд гр.София на трети лица помагачи А.Х.Х. с ЕГН ********** и С.И.И.
с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати на адвокат Стоян С.Ч. с ЕГН ********** от САК адрес на адвокатската кантора гр.София ул. Три уши №8 ет.4 на осн.чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 3441.05лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление
гр.С..представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати сумата от 506.15лв. за разноски по
делото за експертизи и сумата от 3955.99лв. държавна такса по
делото по сметка на Шуменски окръжен
съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: