Решение по дело №13507/2020 на Районен съд - Пловдив

      

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 261972

гр. Пловдив, 14.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 08.07.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13507 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Н.Д.Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 134.21 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ***, с ИТН *** и сумата от 19.79 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2019 г. до 26.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е ползвател на електроснабден имот, находящ се в ***, с ИТН ***. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Оспорва да е извършван надлежен отчет на потребената ел. енергия. Иска се отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в имот в ***, с ИТН ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

С Определение от 12.03.2021 г. като безспорно е отделено между страните, че ответникът има качеството потребител на услугите доставяни от ищеца в качеството му на собственик на имот, находящ се в ***, с ИТН ***, което се установява и от представената справка от Служба по вписвания – гр. Пловдив /л.4/.

По делото не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, “ЕВН България Електроснабдяване” АД, като краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Не се спори и по отношение на размера на претенцията.

Спорно по делото е дали е доставена за процесния период претендираното от ищеца количество електроенергия.

В тази връзка по делото е изготвена и приета Съдебно-техническа експертиза /л.59/, съгласно която се установява, че в процесния период няма данни за отсъединяване от електроразпределителната мрежа и прекратяване на ел.захранването на процесния имот. Установява се, че потребеното количество ел. енергия за процесния период е 447 кWh – дневна и 307 kWh – нощна, така както е начисено от ищеца, видно от предтсавената по делото фактура /л.8 - гръб/

Цената на така потребеното количество ел. енергия е определена съгласно Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на КЕВР, което е действащото за процесния период и е в размер на търсената сума, което не се оспорва от ответника.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в пълен размер.

По иска за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД

Първото неплатено задължение е от месец 11.2018 г. Падежът на задължението е на 10.01.2019г. за него ответникът е изпаднал в забава на 11.01.2019 г., а за всяко следващо в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася. Ответникът не е оспорил размерът на обезщетението за забава, а и изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП върху претендираните главници за съответния период, се установи, че размерът е този който се претендира от ищеца, а именно сумата в размер на 19.79 лева.

С оглед изложеното съдът намира, че и този иск е доказан по основание и размер и ще се уважи.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 75 лева за заповедното производство, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена държавна такса, 300 лева – платен депозит за особен представител на ответника, 200 лева – депозит СТЕ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 675 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени изцяло.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

        Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 134.21 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ***, с ИТН *** и сумата от 19.79 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2019 г. до 26.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 675 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 9067/2020 г. на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ