Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,12.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4081 по
описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Д.Й.Х. д ЕГН ********** и И.Й.Х.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***. Ищецът твърди, че срещу двамата ответници
е подал заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответниците подали
възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова
молба. Ищецът твърди, че като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че ЕС в
сградата, в която се намира имота на ответниците има сключен договор с ФДР „Х.и
Р.“ ЕООД г. А сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото
дружество по изготвяни отчети от ФДР на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото
дружество 677,61 лева главница за периода 01.01.2015г. – 30.11.2017г. и лихва за
забава в размер на 136,27 лева за периода 05.03.2015г. – 17.01.2018г. Видно от
представеното ч.гр.дело, двамата ответници не са подали възражения срещу
заповедта, тъй като не са били открити на постоянните си адреси. При направена
справка в НАП за актуална месторабота и работодател, не са открити данни. Съдът
е разпоредил, че в едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви
установителен иск за вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват
допустими.
С определение от 23.08.2018г., на двамата ответника е назначен
особен представител от АК Плевен, който не е представил писмен отговор в
едномесечния срок.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество поддържа предявената искова молба.
Ответниците, не се явяват и не се представляват.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № ***г., ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците за следните суми: 677,61 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2015г. до 30.11.2017г.,
лихва върху главницата в размер на 136,27 лв. за периода от 05.03.2015г. до 17.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 23.01.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Двамата
длъжници не са намерени на постоянния си адрес, поради което, с Разпореждане № 4887/03.05.2018г.,
съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви исковете си в
едномесечен срок. Разпореждането е получено от ищцовото дружество на
11.05.2018г. и в срок, на 31.05.2018г. е предявена исковата молба срещу двамата
ответници.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, в сграда в
режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответниците са потребили
топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че са
собственици на процесния недвижим имот. В изпълнение на указанията, ищецът е
представил справка от Служба по вписванията, от която се установява, че двамата
ответници са собственици на процесния имот, като на 27.08.2003г. са придобили собествеността
върху имота с дарение от М.Г.Ф..
По делото, по
искане на ищцовото дружество е допусната до изслушване съдебно-счетоводна
експертиза, в заключението на която е отразено, че в имота има 1 водомер и 3
броя уреди за отчитане на консумирана топлоенергия. Претендираната сума за
топлоенергия е формирана от отчетена консумирана топлоенергия, отдадена
топлоенергия отдадена от щранг лира в банята, сградна инсталация и дължима сума
за дялово разпределение, а за периода януари – май 2015г. И от ползвана топла
вода в имота. От експертизата се установява, че сградната инсталация е
изчислена за действителен обем 127,83 куб.м. В експертизата е отразено, че за
периода 01.12.2017г. – 10.11.2018г. няма отразено плащане по партидата.
При така
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът
приема за установено, че ответниците са собственици
на топлоснабден имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***. От заключението се установи, че за периода 01.01.2015г.
до 30.11.2017г. ответниците са ползвали топлоенергия в имота си на обща
стойност 677,61 лева. Сумата е претендирана в общ размер срещу двамата
ответници като съсобственици на имота. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 ЗС, Всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
В случая имотът е придобит от двамата ответници при равни части, поради което
всеки е задължен за половината от разходите. Всеки от двамата ответници дължи
по 338,80 лева главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия в имота за
периода 01.01.2015г. 30.11.2017г. и по 68,13 лева лихва върху главницата за
периода 05.03.2015г. – 17.01.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 23.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
При така изложеното, съдът счита, че предявените положителни
установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По делото двамата ответници дължат
разноски на ищцовото дружество в размер на 75 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 120 лева за депозит за вещо лице. Общо
разноските в настоящето производство са в размер на 295 лева. Всеки от двамата
ответници следва да бъде осъден да заплати по 148.75 лева.
За заповедното производство разноските
са в размер на 75 лева и всеки от двамата следва да заплати по 37,50 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.Й.Х. д ЕГН **********,
с адрес ***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В., 338,80лв. – главница от задължение за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до 30.11.2017г.; 68,13лв. – лихва върху
главницата за периода от 05.03.2015г. до 17.01.2018г., законната лихва върху посочената главница
от датата на подаване на заявлението - 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 488/30.01.2018г.
по ч.гр.дело № ***г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника И.Й.Х., ЕГН **********,***, че дължи на кредитора
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., 338,80лв. –
главница от задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2015г. до 30.11.2017г.; 68,13лв.
– лихва върху главницата за периода от 05.03.2015г. до 17.01.2018г., законната лихва върху посочената главница
от датата на подаване на заявлението - 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
488/30.01.2018г. по ч.гр.дело № ***г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.Й.Х.
д ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 148,75 лв., представляваща направени деловодни
разноски по делото, както и 37,50
лева разноски по ч.гр.дело ***г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА И.Й.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 148,75 лв.,
представляваща направени деловодни разноски по делото, както и 37,50 лева разноски по ч.гр.дело
***г. по описа на РС Плевен.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „***“ ЕООД гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: