Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7895 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от И.Н.Х. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 03.11.2017 г.
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Дачия
Дъстър“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от
деликта получил следните телесни повреди: мозъчно сътресение /комоцио церебри/, без открита вътречерепна травма,
периорбитален хематом в дясно, травматична иридодиализа на дясно око, довела до
загуба на зрението с около 70% по - ниско от нормата, хидроцеле синистра
/натрупване на течност между обвивките на ляв тестис/, от които
претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Катастрофата
оставила неизлечим отпечатък върху присихиката на ищеца. Преживеният от него
стрес станал причина за множество негативни емоции, главоболие, безсъние и
постоянни кошмари. Страдал от тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в
отказ да общува с околните, социална изолираност, продължаващ страх от МПС и от
нови инциденти, чувство на зависимост от околните и непълноценност. Твърди, че
ответникът му изплатил застрахователно обезщетение от 10 000 лв., което не
съответствало на действителния размер на претърпените от него вреди. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 120 000 лв./изменение на иска в съдебно заседание от 16.12.2020 г./, която сума е
определил след приспадане на обезщетението от 10 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск,
като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял част от
вредите, описани в ИМ - хидроцеле синистра/натрупване на течност между обвивките
на ляв тестис/ и загуба на зрението с около 70 % по-ниско от нормата; оспорва
твърденията, че тези вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП;
признава следните вреди: контузия на глава, периорбитален хематом на дясно око,
мозъчно сътресение, без загуба на съзнание; травма на дясно око -
иридодиализа/откъсване на ириса от неговия корен/, за които изплатил
обезщетение от 10 000 лв.; прави възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, поради влошено негово здравословно състояние в резултат на предходни
ПТП, които довели до по-бавно възстановяване и увеличаване на вида и степента
на уврежданията; оспорва размера на претендираното обезщетение
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното
дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на публичния
електронен сайт на Гаранционния фонд.
Страните не спорят, че
преди предявяването на исковата молба ищецът е отправил претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изплатил застрахователно облезщетение
от 10 000 лв. С писмо от 26.04.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че с
платежен документ от 25.04.2018 г. му е изплатил застрахователното обезщетение
от 10 000 лв., което се потвърждава и от платежно нареждане от 25.04.2018 г.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 03.11.2017 г., около 06:25 ч., лек
автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № *******, се е движел в гр. Айтос по ул.
„Славянска” в посока към гр. Бургас. Преди да достигне до кръговото кръстовище,
поради загуба на напречна устойчивост (вероятно движение с висока скорост),
автомобилът се е отклонил надясно и се е ударил с предната си част в крайпътно
дърво. Улица „Славянска” в гр. Айтос се е намирала на главен път с ширина около
10 м., като са били обособени две ленти за движение в двете посоки, отделени с
непрекъсната линия М1. Преди кръговото кръстовище е имало лек ляв завой. Вещото лице е посочило, че не е могло по
изчислителен път да определи скоростта на движение на лек автомобил „Дачия
Дъстър“ с рег. № *******, тъй като не са били извършени измервания на деформациите на
превозното средство и не са били описани следи от гуми. Независимо от това,
експертът е заявил, че, описаните увреждания по автомобила, дават основание да се направи
извод, че най-вероятната скорост скорост на движение е била над
80 км/ч. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е
поведението на водача на автомобила, който се е движел с висока скорост, при която превозното
средство е изгубило напречна
устойчивост. Водачът е могъл да предотврати ПТП, ако се бе движил със съобразена
с пътните условия скорост. С
писмо от 22.10.2019г. от МВР, Областна дирекция на МВР- Бургас, РУ- Айтос, е уведомила
процесуалния представител на ищеца, че спрямо водача Н.Х.Д.на 03.11.2017 г. в
гр. Айтос е било издадено НП № 17-0237-000864/09.11.2017г. по описа на РУ-
Айтос , като за допуснато нарушение на чл.20 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. В
писмото е посочено, че наказателното остановление е влязло в сила на 11.01.2018
г.
За установяване на
претърпените от ищеца травми и неимуществени вреди по делото са изслушани няколко
медицински експертизи, изготвени от вещо лице – невролог, вещо лице –
офталмолог, вещо лице – уролог и вещо лице – психиатър.
От медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – невролог, чието
заключение съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил
следните увреждания: контузия на главата с кратка загуба на съзнание /комоцио
церебри - мозъчно сътресение/, документирано в листа за преглед в Спешното
отделение по следния начин: „без ясен спомен около инцидента“ и контузна рана в
областта на дясното око с периорбитален хематом. Според вещото лице, тези телесни
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Относно преживяната черепно-мозъчна травма на ищеца е било приложено
консервативно медикаментозно лечение с вливания на водно-солеви разтвори,
нестероидни противовъзпалителни, „Децинон“ по време на болничното лечение от 03.11.2017
г. до 06.11.2017г. Пострадалият е бил изписан в добро общо състояние, с
препоръка за спазване на щадящ режим, без физическо и психическо напрежение,
както и с предписана терапия у дома. Вещото лице е посочило, че медикаментозното
лечение продължава и към датата на изготвяне на заключението – 27.01.2020 г.,
под контрол на психиатър. Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания с
главоболие и световъртеж в първите дни след травмата, които постепенно са намалели,
но не са отзвучали и могат да продължат с години. Периодът за възстановяване
след черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение е в рамките на 15-20 дни, но е
индивидуален и може да продължи с години. Експертът е посочил, че възстановителният
период продължава за ищеца, като в тази насока се е позовал на допълнително
представената медицинска документация за неговото лечение, проведено контролно
неврообразно изследване по повод на „световъртеж“ и консултация с психиатър. Вещото
лице заявява, че са налице остатъчни
последици за ищеца от получената черепно-мозъчна травма: дискоординационен
синдром - смутено равновесие, тревожно разстройство, за които пострадалият провежда
медикаментозно лечение, както и зрителни смущения.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че щадящият режим изисква да
пациентът да не се подлага на физическо и умствено натоварване - да не вдига
тежко, да е в покой поне 10-15 дни след травмата, да не гледа телевизия, да не
чете. Оплакванията от световъртеж при ищеца са свързани с претърпяната от него
мозъчна травма. Състоянието на пострадалия налага проследяване под контрол на
невролог, психиатър и неврообразна диагностика, както и ЕЕГ, защото като късна
последица може да настъпи и посттравматична епилепсия. Усложненията са
индивидуални. Те могат да продължат месеци, могат да продължат и години или да
останат за цял живот. Дискоординационният синдром при ищеца продължава и понастоящем.
Вещото лице заявява, че е извършило личен преглед на ищеца, при който той
отрекъл да е имал черепно-мозъчни травми преди катастрофата, а само контузия на крака при ПТП с мотор. При
изготвяне на експертизата невролог Н. е съобразила и справки от РЗИ - Пловдив за
извършени прегледи на ищеца. Направило й впечатление, че в справките имало
информация за няколко травми на главата на пострадалия преди процесната
катастрофа, затова изрично го попитала при прегледа за тези травми, но той
отрекъл да е имал такива и й представил епикриза за проведено лечение на
контузен крак при падане от мотор, без да е отбелязано, че е имал някаква
травма на главата. Вещото лице заявява, че ако ищецът е преживял предишни
черепно-мозъчни травми, при него би се получило наслагване и това би довело до засилване
на оплакванията, ако е имал такива симптоми преди това. Според вещото лице, увреждането
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия не може да доведе до
паник атаки. Артериалната хипертония при получена криза може да предизвика
световъртежна криза, но оплакванията при ищеца не са свързани с артериална
хипертония, а представляват церебрастенен посттравматичен синдром. При
хипертония, след като се повиши кръвното налягане, може да се получи
световъртеж, но това състояние се изяснява веднага. При ищеца няма данни, че
при хипертонична криза се появява световъртеж, а са персистиращи оплаквания
след травмата. Вещото лице заявява, че се е запознала с изследване на ищеца - „компютър
томография на главен мозък“ от 18.10.2019 г., което е нормално.
От заключението на вещото лице – офталмолог, което съдът приема, се установява,
че при катастрофата ищецът е получил следните увреждания: контузна рана в
областта на дясно око, разкъсна рана на конюнктивата, хифема, иридодиализа,
травматична мидриаза, руптура на хороидеята. Всички тези увреждания
кореспондират с настъпила тъпа травма в областта на дясното око, получена при пътно-транспортното
произшествие на 03.11.2017 г. По повод на претърпяната черепно-мозъчна трамва с
мозъчно сътресение на ищеца е било приложено системно лечение с водно-солеви
разтвори, НСПВС („Алмирал“) и „Дицинон“ за периода 03.11.2017 г. - 06.11.2017
г., както и локално лечение с капки, съдържащи НСПВС („Индоколир“, „Йелокс“). Към
датата на изготвяне на заключението пациентът приема медикаменти под контрол от
психиатър. Непосредствено след настъпване на инцидента ищецът е претърпял силна
загуба на зрение на дясното око, разкъсване на конюнктивата и хифема (изпълване
на предната част на окото с кръв). В хода на лечението е било наблюдавано
известно подобрение на зрението до 30 %, като наличието на травматична мидриаза
и иридодиализа е довело до дискомфорт и заслепяване от светлинните източници.
При преглед, извършен на 28.10.2020 г., вещото лице е установило силно намалено зрение на
пострадалия до 20 %, с ограничение в централното зрително поле, иридодиализа
(откъсване на ириса от корена му), разкръглена зеница, която реагира на
светлина само в назалната половина, пигмент по предната лещена капсула и дупка
в макулата на дясното око. Прогнозата при състоянието на ищеца е неблагоприятна
и зрението ще остане ниско. Според експерта, травматичната хифема (изпълване на
предната част на окото с кръв) се възстановява между 1 и 6 месеца. Разкъсването
на конюнктивата зараства за 1-2 седмици. Иридодиализата и травматично
разширената зеница не могат да се възстановят спонтанно. Относно намаленото
зрение и дупката на макулата в дясно око не може да се посочи период за
възстановяване, тъй като такова не се очаква да настъпи. Остатъчните последици
от получените травми са иридодиализа, травматична мидриаза (широка зеница) и
дупка на макулата на дясно око. Дори при възстановяване на анатомичната цялост
на засегнатите структури, загубата на зрение е необратима. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че 10 % зрение на дясното око – това е
зрение, без каквито и да е очила. При 10 %, без очила, ищецът „вижда само
половината“, има зрение за най-големите цифри от таблицата, но различава само
една от двете цифри, вижда в половината зрително поле. С очила малко подобрява
зрението – около 20 %, но повече от това не може да бъде подобрено. Тази загуба
на зрение при него е необратима. Дупката на макулата на дясното око създава
тъмно петно в центъра, т.е една черна точка в центъра, която не се вижда.
Ищецът не може да шофира с това зрение. Вещото лице - офталмолог Д. счита, че
изискването за шофиране е над 20 % или
над 40 %, но не е сигурна. Зрението на ищеца е намалено.
Видно от заключението на психиатричната епикриза, което съдът приема, при
освидетелстването на ищеца е установено, че се намира във фаза на бавно и продължително
обратно развитие на заболяване F43.25 „Разстройства
в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението“. В
психичното състояние на ищеца се регистрират типични афективни, мисловни,
поведенчески, вегетативни и конверзионни отклонения с някои елементи на
социална фобия. Количествена (степенна) оценка на тяхната изявеност трудно може
да се определи прецизно, предвид отсъствието на
такова степенуване в официалните класификационни
рубрики. За ищеца са представени документи от
специалист с диагноза „Тревожно разстройство“, но диапазонът
на смущенията при него и тяхното развитие налагат по-сложна диагноза – F 43.25 „Разстройства в адаптацията със смесено
нарушение на емоциите и поведението“. Според
наличната документация и анамнезата от самия ищец, спрямо него е било
прилагано и продължава да се прилага комплексно медикаментозно лечение с
основни влияния върху тревожността, афекта, за позитивиране на нагласите, поведенческите
затруднения. При подобни състояния периодът на възстановяване е продължителен,
от месеци до години, и е в пряка връзка с житейските перспективи,
професионалните, социални и фамилни условия и стабилност. Възстановяването
зависи също и от системния прием на съответните медикаменти, както и от
провеждането на системна психотерапия. Според вещото лице, описаните разстройства
в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението са в
непосредствена причинно - следствена връзка с процесното ПТП и нямат отношение
към предходни подобни ситуации. Експертът пояснява, че само при наличие на органични психичномозъчни
нарушения би могло да съществува връзка с предходни пътно-транспортни
произшествия, но такива нарушения нито са посочени в анамнезата, нито са
регистрирани клинично, нито личат при визуализиращото изследване на мозъка
(КТ). В съдебно заседание
вещото лице заявава, че възстановяването е индивидуален процес, който зависи от
това, какво се случва в живота на човека, какви медикаменти приема, дали е
включен в психотерапия или не, но са нужни поне няколко месеца, може и година,
и повече. При прегледа ищецът е бил
емоционално по-балансиран, в сравнение с това, което е описано в острата фаза
на неговите преживявания. Експертът не може да даде отговор дали пострадалият е
прекъсвал медикаментозната си терапия. При прегледа е заявил, че продължава да
прилага медикаментозното лечение. Според вещото лице, медикаментите вляят върху
тревожността, емоциите и целят позитивиране на нагласите на пациента. Възстановяването
зависи от системен прием на лекарства. Ищецът не провежда системно
психотерапевтично лечение. Няма данни при предходни пътно-транспортни
произшествия да е имал някакви психиатрични порблеми. По
делото е изслушано и заключение на вещо лице – уролог, което заявява, че след катастрофата ищецът е приет в УМБАЛ “Бургас“
с диагноза: „комоцио церебри без открита черепно- мозъчна травма,
периорбитален хематом вдясно, травматична иридодиализа на дясното око, довела
до загуба на зрението с около 70 % по –ниско от нормата, хидроцеле
синистра/натрупване на течност между обвивките на левия тестис/“, а травмата е
била предимно в дясно. Експертът е приел, че вероятността заболяването
“хидроцеле“ да е резултат от травма при пътно-транспортното произшествие е
теоретична. Операцията и оплакванията са
почти три месеца след претърпяното произшествие. Пролежаването след операцията
е три дни, което е характерно за „малка” оперативна интервенция. Лечението е
било оперативно /пластика/. Подготовката и самата интервенция са продължили
около 45 минути, а престоят в болницата е бил три дни. Изписан е с подобрение.
Перодът на възстановяване е бил около един месец. Няма последици ищеца, освен
ако хидроцелето не се появи отново, заради недобре прецизирана пластика. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че заболяването „хидроцеле“ е установено при
първия преглед по спешност, когато са установени всички други увреждания, но
оплакванията са настъпили след три месеца, поради което счита, че „има някаква
връзка“ с травмите, заболяването се е усложнило в резултат на претърпяното
произшествие. Оперативната интервенция е проведена няколко месеца по-късно и е
направена във връзка с това усложнение. Представена
е справка от РЗИ – Пловдив за ползвана от ищеца медицинска дейност през периода
27.08.2009 г. – 25.04. 2019 г. и ползвани
стоматологични услуги през периода 12.12.2002 г. – 20.01.2016 г.
При така събраните доказателства съдът
намира за доказан фактическия съства на чл. 432, ал.1 от КЗ. От
автотехническата експертиза, чието заключение съдът приема, се установи, че
пътно-транспоротното произшествие на 03.11.2017 г. е настъпило в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на л.а „Дачия Дъстър“, който е
управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което е
изгубил управлението над автомобила, който се е отклонил надясно и се е ударил
с предната си част в крайпътно дърво. От медицинските експертизи, изготвени от
вещо лице лице невролог и офталмолог се установи, че при катастрофата ищецът е
получил следните телесни повреди: контузия на главата с кратка загуба на
съзнание /комоцио церебри - мозъчно сътресение/, контузна рана в областта на
дясно око, разкъсна рана на конюнктивата, хифема, иридодиализа, травматична
мидриаза, руптура на хороидеята. По делото не бе установено заболяването „хидроцеле синистра
/натрупване на течност между обвивките на левия тестис/“ да е в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Вещото лице – уролог завява, че заболяването „хидроцеле –
синистра“ е било установено при първия преглед на ищеца в спешното отделение в
Бургас и теоретично би могла да
съществува причинно-следствена връзка между катастрофата и това заболяване, а в
съдебно заседание заявява, че би могло да има „някаква връзка“ между катастрофата и усложненията от заболяването, изразили се в оплаквания три
месеца след катастрофата, които са наложили извършването на оперативна
пластика. Съдът не кредитира заключението
на вещото лице-уролог в частта, в която заявява, че заболяването
„хидроцеле“ е установено в болницата в Бургас непосредствено след катастрофата,
както и че усложненията на заболяването са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. Видно от лист за преглед на пациент в Спешно отделение – Бургас
от 03.11.2017 г. /л.136/ и допълнителни листове за преглед на пациент в Спешно
отделение – Бургас/л.138-139/ такова заболяване не е констатирано при прегледа
на ищеца. Представена е епикриза от
Неврохирургично отделение на УМБАЛ –Бургас, издадена на 06.11.2017 г./л.11/,
където ищецът е постъпил на 03.11.2017 г./ в деня на катастрофата/. В тази епикриза
също не е посочено да е установено заболяване „хидроцеле“. Отразена е диагноза:
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаващи заболявания:
„други уточнени травми на главата и хипертонично сърце, без застойна сърдечна
недостатъчност“. От друга страна, от представената от РЗИ - Пловдив справка е
видно, че на ищеца през 2016 г. – на 30.06.2016
г. е поставена диагноза N 43.3 – „хидроцеле неуточнено“ и на 06.06.2016 г. отново е лекуван от заболяване „хидроцеле неуточнено“
с код N 43.3 от МКБ./л.181/. Следователно,
ищецът още през 2016 г. /година преди катастрофата/ е страдал от заболяване
„хидроцеле“, поради което това заболяване не е в причинно-следствена връзка с
катастрофата. По делото не е установено да са настъпили усложнения от заболяването
вследствие на катастрофата. Не е установена травма, която да е засегнала тази
част от тялото и по никакъв начин не е доказано евентуално усложение на
заболяването от катастрофата. Вещото лице- уролог заявява, че би могло да има „някаква
връзка“, но подобно изявление само по себе си не е категорично, а и вещото лице
не дава отговор на въпроса как точно, при липса на травма в тази област на
тялото, катастрофата би предизвикала усложнения на заболяването, поради което
съдът не приема заключението на вещото лице-уролог в частта, в която е
посочило, че съществува причинно-следствена връзка между катастрофата и
заболяване „хидроцеле – синистра“.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът кредитира се
установи, че ищецът се намира във фаза на бавно и продължително
обратно развитие на заболяване F 43.25 „Разстройства
в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението“. Посочил е, че това заболяване е в
причинно-следствена връзка с катастрофата. В психичното
състояние на ищеца се регистрират типични афективни, мисловни, поведенчески,
вегетативни и конверзионни отклонения с някои елементи на социална фобия.
С оглед заключенията на медицинските експертизи,
изготвени от вещите лица – невролог, офталмолог и психиатър, съдът приема, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, които са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Осъществен е ФС на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което искът
е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищеца към
датата на настъпване на произшествието – 40 г., вида на причинените телесни
повреди: контузия на главата с кратка загуба на съзнание /комоцио
церебри - мозъчно сътресение/, контузна рана в областта на дясно око, разкъсна
рана на конюнктивата, хифема, иридодиализа, травматична мидриаза, руптура на
хороидеята; обстоятелството, че ищецът е лекуван в болница през периода 03.11.2017
г. до 06.11.2017г.; продължителността на възстановителния период и търпяните от
него болки и страдания – за черепно-мозъчната травма възстановяването е
продължило 15-20 дни, но оплакванията от главоболие и световъртеж, които са
били по-интензивни в началото, не са отзвучали напълно и ищецът продължава да
ги лекува и към датата на изготвяне на медицинската експертиза/27.01.2020 г./ под
контрола на психиатър. Остатъчна последица от черепно-мозъчната травма са дискоординационен
синдром - смутено равновесие и зрителни смущения. Непосредствено след
настъпване на инцидента ищецът е претърпял силна загуба на зрение на дясното
око, разкъсване на конюнктивата и хифема (изпълване на предната част на окото с
кръв). В хода на лечението е било наблюдавано известно подобрение на зрението
до 30 %, като наличието на травматична мидриаза и иридодиализа е довело до
дискомфорт и заслепяване от светлинните източници. Съдът отчете
обстоятелството, че при ищеца към 28.10.2020г./датата на извършен преглед от
вещото лице – офталмолог/ се наблюдава силно намалено зрение до 20 %. Разкъсването
на конюнктивата е зарастнало за 1-2 седмици. Травматичната хифема (изпълване на
предната част на окото с кръв) се е възстановила между 1 и 6 месеца. Иридодиализата
и травматично разширената зеница не могат да се възстановят спонтанно. Относно
намаленото зрение и дупката на макулата в дясното око вещото лице не очаква да
настъпи възстановяване. Остатъчните последици от получените травми на дясното
око са иридодиализа, травматична мидриаза (широка зеница) и дупка на макулата
на окото. Дори при възстановяване на анатомичната цялост на засегнатите
структури, загубата на зрение е необратима. Според експерта, прогнозата при
състоянието на ищеца е неблагоприятна и зрението ще остане ниско. Наред с това
съдът отчете обстоятелството, че катастрофата е довела до психично заболяване на
пострадалия - F43.25 „Разстройства
в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението“,
което се характеризира с афективни, мисловни, поведенчески, вегетативни и
конверзионни отклонения, с някои елементи на социална фобия. Клиничната картина включва депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне с житейски
ситуации, за планиране на бъдещето, в някаква степен се нарушава и извършването
на рутинни ежедневни дейности. При ищеца се наблюдават и конверзионни елементи/тремор/,
както и елементи на социална фобия/несигурност и напрежение при публични
изяви/. Прогнозата е относително благоприятна, но след дълъг период на лечение./психиатрична
експертиза – раздел „Експертно обсъждане“/. Спрямо Х. продължава да се прилага
комплексно медикаментозно лечение с основни влияния върху тревожността, афекта,
за позитивиране на нагласите и поведенческите затруднения. От друга страна
съдът съобрази обстоятелството, че вещото лице – психиатър при прегледа на
ищеца е констатирало „бавно и продължително обратно
развитие“ на това заболяване.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 80 000 лв.,
от която сума след като се приспадне изплатеното обезщенение за неимуществени
вреди от 10 000 лв., остава неизплатен остатък от 70 000 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, чието
здравословно състояние било влошено и това довело до по-бавното му
възстановяване и увеличаване на вида и степента на уврежданията.
Възражението е недоказано.
По делото не бе установено здравословното състояние на ищеца да се е
отразило на възстановяването на травмата на дясното око.
Що се отнася до последиците от мозъчното сътресение – в заключението на
вещото лице-невролог е обсъдена ИЗ № 37824/2014г. за травма на десния крак на
ищеца при ПТП с мотор през 2014 г. и епикриза от УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД/ИЗ № 78424/2014г./
за лечение на травма на аддукторния мускул и сухожилията му, настъпила в
следствие на ПТП с мотор през 2014 г. Епикризата от УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД,
издадена на 06.01.2015г., е представена като приложение към заключението на вещото
лице-невролог./л.116/. В съдебно заседание вещото лице Н. заяви, че е
констатирала, че ищецът е имал няколко
травми на главата преди процесната катастрофа, но той отрекъл да е имал такива
травми. Според вещото лице, ако ищецът е
преживял предишни черепно-мозъчни травми, се получава наслагване и се засилват
оплакванията от процесната травма. В самото заключение обаче вещото лице не е
отразило наличие на предходни черепно-мозъчни травми. От доказателствата по
делото също не се установява ищецът да е претърпял предходни черепно-мозъчни
травми. В изпратената от РЗИ –Пловдив справка за ползвана медицинска дейност от
Х. липсва отбелязване да е лекуван от черепно-мозъчни травми преди датата на
процесната катастрофа. Единствено на 24.06.2014 г. е лекуван от „други
периферни световъртежи“/Н 81.3/, но липсват данни това заболяване да е следствие
от черепно-мозъчна травма./л.188/. Така по делото не бе доказано с медицински
документи, че ищецът е получил черепно-мозъчни травми при предходни катастрофи,
респ. не бе установено здравословното му състояние да е допринесло за
по-бавното му възстановяване от травмите при процесната катастрофа.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай по делото не са представени доказателства за датата, на която
ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника, но страните не
спорят, че на 25.04.2018 г. ответникът му е изплатил застрахователно
обезщетение от 10 000 лв. При липсата на други доказателства съдът приема, че към
25.04.2018 г. е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на застрахователя,
поради което законна лихва следва да се присъди, считано от 26.04.2018г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 329.58
лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 62.50 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Ц. С.В. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 2751 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху
уважения иск в размер на 2 800 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 408.33
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Н.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-13, офис № 5, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 70 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди:
контузия на главата с кратка загуба на съзнание /комоцио церебри - мозъчно
сътресение/, контузна рана в областта на дясно око, разкъсна рана на
конюнктивата, хифема, иридодиализа, травматична мидриаза, руптура на хороидеята,
настъпили на 03.11.2017 г., по вина на водача на л.а „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* – Н.Х.Д., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 120 000 лв.,
и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 25.04.2018г. – 26.04.2018
г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
да заплати на И.Н.Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 329.58 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Н.Х. да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 62.50 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******,
да заплати на адвокат Ц. С.В. ***, ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******, офис 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 2751 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******,
да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважения иск в размер на
2 800 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 408.33 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :