№ 509
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20225300900115 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от М. Й. Б., ЕГН ********** и К. Р.
Б., ЕГН ***, в качеството му на законен представител на малолетното си дете Й. К. Б.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86
ЗЗД, за осъждането на „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, гр.София, ЕИК
*********, да им заплати сумата от по 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от тях болки и страдания, следствие претърпяно на 09.10.2020 г. ПТП в с.
Бачково на кръстовището на ул. “Ал. Стамболийски” с ул. “Освобождение“, причинено
виновно от водача Е.Д.Г., при управление на л.а. марка “Сеат”, модел “Ибиза”, с рег.
№ ***, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от 08.04.2021
г. до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че са били пътници в л.а. марка “Сеат”, модел “Ибиза”, с рег.
№ ***, управляван от водача Е.Д.Г., която, подари недостатъчен контрол върху
управляваното от нея МПС, на десен завой навлиза вляво от пътя и се блъска в пътната
мантинела, за което и бил съставен АУАН № 889770/09.10.2020 г. След удара ищците
били откарани по спешност в УМБАЛ “Свети Г.” ЕАД, гр. Пловдив и там били
хоспитализирани за периода от 09.10.2020 г. до 12.10.2020 г. Ищцата М. Й. Б. твърди,
че в болничното заведение било констатирано, че е получила мозъчно сътресение със
загуба на съзнание; травма на други интраабдоминални (вътрешни) органи; контузия
на гърдите; контузио торакоабдоминали (контузия на гръдния кош и корема) и
контузио кубити (контузия на сгъвката на лакътя), от които тя изпитвала болки и
неудобства за период от половин година и не можела да извършва физически труд. От
удара за малолетния ищец Й. К. Б. се твърди да са настъпили увреждания – мозъчно
1
сътресение със загуба на съзнание; травма на дриги интраабдоминални (вътрешни)
органи; контузия на гърдите; контузио торакоабдоминалис; контузио рег. хумерус
декстри. След изписването му от болничното заведение в продължение на 3 месеца
изпитвал болки в областта на корема и гърдите. Не можел да извършва физически
движения и да използва дясната си ръка, водеща за него, и имало нужда от ежедневна
помощ за хранене, къпене и тоалетна и при всяко движение изпитвал изключително
силни болки. От получената травма в областта на главата детето страдало от постоянно
главоболие, загуба на концентрация, световъртеж, позиви за повръщане и цялостна
отпадналост на организма, а от изживения шок се оплаквало от понижено настроение,
тревожност, нарушение на вниманието, което му се отразило изключително тежко и
върху психическото състояние – отказвало да излиза от дома си, изпитвало страх от
автомобили, сънувало кошмари.
Ищците предявили претенци за обезщетяване пред ответника с молба с вх. №
РК-014-1180/08.01.2021г, тримесечният срок за произнасяне по която изтекъл на
08.04.2021г, но ответното дружество не изплатило справедливо обезщетение, което
породило интересът им от предявяване на претенции по исков път, ведно с
обезщетение за забава от 08.04.2021 г.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковите молби на
ищците, като в същия заявява, че счита исковете за допустими и не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорил е наличието на противоправно
и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач -
Е.Д.Г., тъй като по делото липсват достатъчно обективни данни и доказателства, от
които да се направи категоричен извод относно причините и обстоятелствата около
настъпването на инцидента и поведението на участниците непосредствено преди, по
време и след процесното застрахователно събитие. Поради това счита, че не са
установени по безспорен начин от ищците елементите от фактическия състав на иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оспорил е и наличието на твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между същите и процесното ПТП, вкл. и
допълнително посочените ищците негативни последици от инцидента.
Прави и възражения за съпричиняване от двамата ищци, тъй като М. Б., като
пътник в лекия автомобил, е пътувала без поставен предпазен колан и по този начин
сама се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване на вредоносния
резултат, изрязяващ се в получени травматични увреждания, като нейният принос
счита, че е в размер на поне 50%. За малолетното дете Й., твърди съпричиняване,
изразено чрез действията на неговата майка, М. Й. Б., тъй както е пътувало без да е
било седнало в детски стол/детска седалка и без поставен предпазен колан, в
нарушение на разпоредбите от раздел XXV от ЗДП и на чл. 125, ал. 3 от Семейния
кодекс, с посочен принос за настъпване на ПТП на поне 50%.
2
Оспорва претендираните обезщетения и по размер, като счита същите
прекомерни с оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и
принципа на справедливостта.
Уточнява, че като застраховател е определил в полза на всеки от ищците
адекватно обезщетение по предявените извънсъдебни претенции, в размер на по 1 750
лв. за всеки от тях, но поради липса на съдействие от страна на ищците то не е
получено, поради непредставена лична банкова сметка на Й. К. Б. и поради връщане
обратно преведеното обезщетение от М. Б., с основание: „непълна частично изплатена
сума“. Поради това оспорва изпадането си в забава, както претендира, че не дължи
лихва и върху предявените пред съда по-високи размери на претендирани обезщетения
от тези, предявени пред застрахователя, в размер на по 20000 лв. за всеки. Счита, че с
оглед поведението на ищците, върху определените от застрахователя размери на
обезщетения и за периода от 05.02.2021 г. не следва да се начислява мораторна лихва,
защото е налице изпадане на кредитора в забава.
С подадената допълнителна искова молба ищците са оспорили всички
възражения на ответника и сочат, че са пътували с поставени предпазни колани, без да
уточняват конкретно как е пътувало малолетното дете. Поддържат заявените
становища, сочат банкови сметки, оспорват да е налице забава на кредитора, който не
може да бъде принуден да получи изпълнение на части, съгласно чл. 66 ЗЗД, сочат
съдебна практика в горния смисъл.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
09.10.2020 г. около 13,00 ч. е посетено местопроизшествие в с. Бачково, на ул. “Ал.
Стамболийски” на кръстовището с ул. “Освобождение“, където е било претърпяно
ПТП от л.а. марка “Сеат”, модел “Ибиза”, с рег. № ***, управляван от водача Е.Д.Г.. В
протокола са записани пострадали лица – Е.Г. и М. Б. с натъртвания по тялото, Й. Б. с
травми по главата и тялото и Е. Б. с травми по тялото. Посочените причини и
обстоятелства за ПТП в протокола са „движение с несъобразена скорост и с пътните
условия на остър десен завой, на мокра пътна настилка, губи контрол на МПС, излиза
от пътя и се блъска в предпазна мантинела“.
По делото е приложена изисканата административна преписка по издадено
влязло в сила наказателно постановление № 20-0239-002050 от 23.12.2020 г. на
Началника на РУ Асеновград, ОДМВР Пловдив, с което на водача Е.Г. е наложена
глоба и са отнети контролни точки за това, че на 09.10.2020 г. около 13,00 ч., в с.
Бачково, на кръстовището на ул. “Ал. Стамболийски” с ул. “Освобождение“, като
водач на лек автомобил Сеат Ибиза, с рег. № ***, управлява лек автомобил Сеат
Ибиза, с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, на остър
3
десен завой, на мокра пътна настилка, губи контрол над МПС, поднася и излиза вдясно
от пътя и се блъска в предпазна мантинела, реализира ПТП с пострадали лица, поради
това, че не е избрала скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, итензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е
нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДП.
От приетите по делото епикризи се установява, че ищцата Б. е постъпила в
УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД, Втора хирургична клиника, където е престояла от 09.10.2020 г.
до 12.10.2020 г., с диагноза „Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема. Контузио торако - абдоминалис. Контузио капитис. Контузио кубити“ и
придружаващи заболявалия: „състояние след изгаряне на предна коремна стена“.
Извършени са изследвания, консултативни прегледи, проведена консервативна
терапия, изписана в подобрено общо състояние, без усложнения в хода за
заболяването, дадени препоръки за хранително - диетичен режим. Ищецът Й. Б. също е
бил приет за лечение в УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД, Втора хирургична клиника, от 09.10.2020
г. до 12.10.2020 г., с диагноза „Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема. Контузио торакоабдоминалис. Контузио капитис.“, без придружаващи
заболявания. Извършени са изследвания, консултативни прегледи, проведена
медикаментозна терапия, изписан в подобрено общо състояние, без субективни
оплаквания, дадени препоръки за хранително - диетичен режим.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, а това е удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че за
управлявания от Е.Д.Г. лек автомобил марка “Сеат”, модел “Ибиза”, с рег. № ***, към
датата на ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За безспорна и ненуждаеща се от
доказване е приета и датата на предявяване от ищците пред ответника на молби за
заплащане на обезщетение, представени в копие, от 08.01.2021 г., в размер на по 20 000
лв.
От приложените по делото уведомителни писма и платежни нареждания от
ответника е видно, че са били определени обезщетения за всеки от ищците в размер на
по 1750 лв., но е безспорно по делото, че същите не са получени, тъй като не е била
посочена банкова сметка на името на ищеца Б., а изпратената до ищеца Б. сума е била
върната, с основание непълна, частично изплатена сума.
Разпитан по делото за доказване на механизма на ПТП и причинените и търпени
вреди от него е свидетелят Е.Д.Г., водач на автомобила, претърпял ПТП. Съдът
обсъжда показанията и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и всички събрани по
делото доказателства, като взема предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода
на делото, като майка и баба на ищците и факта, че именно тя е управлявала
4
автомобила, като ги кредитира в частта, в която съответстват с приетите експертни
заключения и медицински документи и с оглед обстоятелството, че непосредствени
впечатления от физическото, емоционално и психическо състояние на ищците след
катастрофата имат най-близките им хора. Съгласно показанията на свидетеля тя е
загубила управление на автомобила, поради това, че колата „поднесла“, завъртяла се и
се ударила в защитната мантинела на насрещното пътно платно, на завой в началото на
с. Бачково, като по време на произшествието валял много силен дъжд. Съдът приема
достоверни показанията на свидетеля относно механизма на ПТП, доколкото същите
кореспондират изцяло с приетото експертно заключение. От приетото заключение на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява
механизма на настъпване на процесното пътно произшествие, а именно водачът Е.Д.Г.
е управлявала л.а. „Сеат Ибиза“ по платното за движение на ул. „Александър
Стамболийски“ в с. Бачково в посока от север на юг. При движението си л.а. „Сеат
Ибиза“ достига участък от пътя с десен завой, който е с радиус R = 47 m. При
навлизането в завоя, поради движението си със скорост около 68 km/h, която
надвишава критичната скорост при движение в завой, водачката на л.а. „Сеат Ибиза“
губи контрол върху управлението и не успява да следва траекторията на завоя. След
2,01 s л.а. „Сеат Ибиза“ напуска полагащата му се за движение западна лента и навлиза
в насрещната източна лента. След 1,01 s от момента на напускане на западната лента
или 3,02 s от момента на загуба на контрол върху управлението е последвал удар в
предпазната мантинела, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната дясна част на л.а. „Сеат Ибиза“ и в предпазната мантинела, която
ограничава платното от южният му край. След удара л.а. „Сеат Ибиза“ се е установил
на място до матинелата, на което е открит от първите свидетели и органите на КАТ,
които са съставили протокол за ПТП с пострадали лица. Ударът между л.а. „Сеат
Ибиза” и предпазната мантинела е настъпил до платното за движение, в конфликтна
точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по широчина - на
около 2,00 - 2,30 m източно от края на платното за движение. Основната причината за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на л.а. „Сеат Ибиза“ със
скорост 68 km/h, която надвишава критичната при движение в завой и загубата на
контрол върху управлението на л.а. „Сеат Ибиза“ от страна на водача Е.Д.Г.. При тази
скорост водачът е нямал възможност да следва траекторията на завоя, напуснал е
платното за движение и се е ударил в предпазната мантинела, която ограничава
южният край на платното за движение. При удара ищецът М. Б. е била пътник на
предна дясна седалка в л.а „Сеат Ибиза“, а ищецът Б. на задната дясна седалка.
В пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищците на 09.10.2020 г.
ПТП в с. Бачково, са били причинени следните травми: на ищеца Й. К. Б., на *** год..,
са били причинени травмите, описани в епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
гр. Пловдив, Втора хирургия, а именно травма на други интраабдоминални органи, без
5
открита рана в корема, контузио торако-абдоминалис, контузия на главата, охлузвания
по дясната половина на лицето, контузия на дясната мишница. Непосредствено след
ПТП ищецът Б. търпял от леки до незначителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно, в хода на оздравителният процес, са затихвали до
пълното им изчезване, след неговото приключване. Оздравителният процес е траел 20-
25 дни, при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане
за каквито вещите лица сочат, че липсват писмени и гласни доказателства в кориците
на делото.
На ищцата М. Й. Б., на ** години, в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП е било причинено: травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема, контузио торако-абдоминалис, контузия на главата, контузия на
дясната лакътна става, каквито са описани и в приложената експертиза от УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД гр. Пловдив във Втора хирургия, където е била приета на лечение в за периода
от 09.10.2020 г. до 12.10.2020 г. Вещите лица сочат, че непосредствено след ПТП
пострадалата е търпяла от леки до незначителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно в хода на оздравителният процес са затихвали до пълното
им изчезване след неговото приключване. Оздравителният процес е траел 20-25 дни,
при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане за
каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото, като след
изтичане на оздравителния процес е настъпило пълно възстановяване при ищцата. В
тази му част заключението на КСМАТЕ не е оспорено от страните и се възприема
изцяло от съда.
Поради оспорване на заключението на така приетата КСМАТЕ в частта, в която
е дадено заключение, че с оглед вида на травматичните увреждания причинени на
ищците, както и механизма на процесното ПТП, то най-вероятно ищците са били с
правилно поставен предпазен колан, както травматичните им увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие, като в представените медицински документи на М. Б.
и Й. Б. не са описани ожулвания, протривания и зачервявания, причинени от правилно
поставен обезопасителен колан по рамото, гръдния кош или корема, е назначена
повторна експертиза. Заключението на същата е прието без възражение на страните и
изцяло се възприема от съда, като същото не противоречи на изводите на
първоначалната, но не дава толкова категорични отговори на поставените въпроси
дали ищците са пътували в автомобила с правилно поставени обезопасителни колани.
Според кредитираното от съда заключение на повторната комплексна експертиза,
дадено след анализ както на механизма на протичане на ПТП, така и установените
получени при ПТП травматични увреждания, от записаната в епикризата от
пролежаването на Б. във Втора хирургическа клиника на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД,
медицинска диагноза, а именно Травма на други интраабдоминални/ вътрекоремни/
6
органи, без открита рана в корема; Контузио торако - абдоминалис/ контузия на
гръдниня кош и корема/; Контузия на главата; Контузия на дясната лакътна става,
както и от извършените параклинични и образни изследвания, се установява, че
диагностичната дейност е била достатъчна, отнесено към оплакванията на
пострадалата, като от диагностичния процес не е установено нито едно обективно
налично травматично увреждане. Диагнозите са поставени на базата на оплакванията
на Б., които са записани като:“... „Анамнезата е снета по данни на пациента и
придружаващата медицинска документация. Претърпяла ГТГП. Без загуба на
съзнание. Оплаква се от болка в гърдите и корема. Постъпва по спешност...“. Извода на
експертите е, че практически М. Б. не е получила сериозни травматични увреждания,
което най- вероятно се дължи на правилно поставен триточков предпазен колан и/или
на въздушните възглавници. Наличен или не поставеният колан не би предотвратил
контузиите на главата, гръдния кош, корема и десния лакет. Посочено е, че контузията
на главата може да настъпи и при удар в дясната вътрешна част на автомобила,
особено при кос удар в предната дясна част и страна, като липсва снимков материал, по
който да се прецени дали има удар в предното стъкло. Сочи се също, че самият
предпазен колан има травмиращо действие върху гръдния кош, като не фиксира
главата и дясната ръка, които могат леко да се травмират отдясно в областта на вратата,
стъклото й или друга част от интериора. Заключението е категорично, че не се
установяват характерните за поставен предпазен колан травматични увреждания по
гръдния кош и корема във вид на продълговати кръвонасядания и охлузвания, което не
позволява категорични и аргументирани аргументи за отговора на поставения въпрос.
Аналогично е и заключението за ищеца Й. Б., като и за него се сочи, че от медицинска
диагноза, записана в епикризата от пролежаването на детето Й. Б. във Втора
хирургическа клиника на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, както и от проведеното лечение, се
установява, че ищецът, возещ се според ИМ на задна дясна седалка, не е получил
сериозни травматични увреждания, което най- вероятно се дължи на правилно
поставен триточков предпазен колан със специално приспособление, което да свали
диагоналната му част по ниско или по вероятно в столче за деца. Наличен или не
поставеният колан или столче не би предотвратил описаните контузии, като и самият
предпазен колан има травмиращо действие върху гръдния кош, като не фиксира
главата и дясната ръка, които могат леко да се травмират отдясно в областта на вратата,
стъклото й или друга част от интериора. Сочи се, че не се установяват характерните за
поставен предпазен колан травматични увреждания по гръдния кош и корема във вид
на продълговати кръвонасядания и охлузвания, което не позволява категорични и
аргументирани изводи за отговора на поставения въпрос дали ищецът е пътувал с
поставен предпазен колан, като няма данни, по които да се отговори на въпроса дали
детето е било поставено и фиксирано в изискуемото детско столче. Категорично е
заключението, че травматичните увреждания на ищците са сравнително леки, като се
7
сочи, че при загубата на управление на автомобила при определената скорост, липсата
на правилно ползван предпазен колан би довела до по-тежки травми. За ищеца Б. би
настъпило внезапно придвижване на тялото напред, надясно и нагоре, със сравнително
по-тежки травми в областта на главата, таза и краката, а ищецът Б., при определената
скорост, механизъм на ПТП и липса на правилно ползван предпазен колан или столче
за деца, би се придвижил инерционно напред, надясно и нагоре и би осъществил
сериозен удар в гърба на облегалката на предна дясна седалка със сериозни травми по
удрящата се повърхност, в зависимост от положението, в което се е возило
непосредствено при удара.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно, определил е обезщетение, но същото не е изплатено, поради
липсата на банкова сметка на името на ищеца Б. и връщането му от ищцата Б., поради
несъгласието и с размера на обезщетението. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците резултат, което
прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Между ответника и собственика на лек автомобил
марка “Сеат”, модел “Ибиза”, с рег. № ***, е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, което е отделено като безспорно по делото обстоятелство, по силата
на който договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
8
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, влязло в сила наказателно постановление, свидетелски
показания, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява
по неоспорим начин, че ударът на лекият автомобил, в който са пътували ищците, в
предпазната мантинела, е настъпил поради движението на л.а. „Сеат Ибиза“ със
скорост 68 km/h, при мокра пътна настилка, която надвишава критичната при
движение в завой и поради загубата на контрол върху управлението на л.а. „Сеат
Ибиза“ от страна на водача Е.Д.Г.. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП водачите на пътни
превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай посочената норма е била нарушена от водача на застрахования при ответника
автомобил, който не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал,
загубил е управлението му при навлизане в завой, при мокра пътна настилка, поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия и е допуснал настъпване на удар,
който е могъл да предотврати при движение с по-ниска скорост и като не допуска
загуба на контрол над автомобила, за което и е наказан по административен ред.
Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от доказателствата
посочената презумпция не е оборена, напротив, наложено е административно
наказание за виновно поведение. Вредите, настъпили в патримониума на ищеца, се
установяват от приетите писмени доказателства, от приетото експертно заключение и
от показанията на свидетеля Генчева, които съдът кредитира отчасти, доколкото
кореспондират със събраните писмени доказателства и изслушани експертизи,
съобразявайки заинтересоваността и от изхода на делото. От изслушаната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира, се
установява, че е налице и причинна връзка между произшествието и констатираните
при ищците непосредствено след това травми. Не се установява по делото на ищците
да е било причинено твърдяното в исковите молби мозъчно сътресение със загуба на
съзнание, като за такава травма няма никакво доказателство, даже от медицинската
документация се установява обратното, доколкото в анамнезата на епикризите е
9
посочено изрично „без загуба на съзнание“. Следователно, установяват се всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия причинител, като
възраженията на ответника против това се намират за неоснователни.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл. 432 КЗ са налице
в конкретната хипотеза и така предявените искове се явяват доказани по своето
основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Във всеки случай съдът
преценя съобразно събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай
и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили
се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да
бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключенията на двете изслушани по делото експертизи се установява, че в
резултат на причиненото травматично увреждане ищците са получили сравнително
леки наранявания, като от извършените параклинични и образни изследвания се
установява, че от диагностичния процес не е установено нито едно обективно налично
травматично увреждане, а диагнозите са поставени на база снетите анамнези. И за
двамата ищци, съобразно получените от тях травми, за ищеца Й. Б. - травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема, контузио торако-абдоминалис,
контузия на главата, охлузвания по дясната половина на лицето, контузия на дясната
мишница, а за ищеца М. Б. - травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема, контузио торако-абдоминалис, контузия на главата, контузия на дясната
лакътна става, заключението на КСМАТЕ сочи, че непосредствено след ПТП
пострадалите са търпели леки до незначителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно в хода на оздравителният процес са затихвали до пълното
10
им изчезване след неговото приключване, а оздравителният процес е траел 20-25 дни,
при благоприятен ход на същия, липсата на усложнения в неговото протичане и
настъпило пълно възстановяване след приключването му.
От свидетелските показания се установява, че след произшествието ищците са
претърпели силен стрес, детето Й. е плачело и пищяло, не е можело да се успокои, след
което имало нарушение в съня, събуждало се и плачело нощем. Показанията във връзка
с твърденията за това, че в следствие от ПТП детето е започнало да заеква съдът не
кредитира, доколкото не са подкрепени с медицинска документация, каквато би
следвало да е налична, с оглед твърденията на свидетеля.
Пак от изслушаните свидетелски показания се доказва, че ищеца Б. също е
преживяла силен стрес след катастрофата, а поради налично битово изгаряне в
областта на корема е изживяла и допълнителни неудобства, освен болките и се е
налагало да пътува, за да бъдат правени периодично превръзки в гр. Пловдив, заради
това, че кожата и в областта на изгарянето била „охлузена и свалена“ от колана, както и
се нуждаела от помощ, за да се къпе и да се храни. Доколкото в епикризата от
болничното заведение за ищцата е записано придружаващо заболяване след изгаряне
на предна коремна стена, съдът приема свидетелските показания за правдиви в тази им
част, независимо от липсата на други данни за това състояние в медицинската
документация.
Ищецът Б., към датата на катастрофата, е бил дете на *** год.ини. Получените
травми са довели от леки до незначителни физически страдания за период от 20-25 дни,
като са отшумели без последствия. Психическите и емоционални страдания за детето
са били по-силно изразени, като са довели и до разстройство на съня. Като бъде
отчетен начина на получаване на травмите, техния вид и интензитет и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката –
края на 2020 г., както и факта, че няма трайни последици от травмите, възрастта на
ищеца, степента на отразяване на преживянато на психическото му състояние, съдът
приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и
интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер
на 3000 лв.
Ищцата Б., към датата на катастрофата, е била на ** години. Получените травми
са довели от леки до незначителни физически страдания за период от 20-25 дни, като са
отшумели без трайни последствия. Травмите обаче са довели до усложнение на
състоянието на ищцата след битово изгаряне, което довело до допълнителни болки,
допълнителни неудобства, психически, емоционални и физически затруднения,
необходимост от периодично пътуване за превръзки в гр. Пловдив, необходимост от
ползване на чужда помощ за обичайни ежедневни дейности, поради невъзможност за
самообслужване за период до месец. Като бъдат отчетени обстоятелствата, при
11
получаване на травмите, техния вид и интензитет и съобразно обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на злополуката – края на 2020 г.,
както и факта, че няма трайни последици от травмите, възрастта на ищеца, съдът
приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и
интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в
размер на 3 000 лв.
Възраженията за съпричиняване, направени от ответника, съдът намира
неоснователни. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който е управлявал в нарушение на правилата за движение по пътищата, с
несъобразена с пътните условия и с пътя скорост, като е загубил управление над
автомобила, при което е настъпил удар в защитната мантинела.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен – допринася за
възникване на самото пътно - транспортно произшествие, или за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
каквото е и възражението в настоящото производство. Приносът на увредения следва
да бъде доказан категорично, а тежестта на доказване носи ответникът. В конкретния
случай не е безспорно установено по делото твърдението, че ищците са пътували в
автомобила без поставени предпазни колани, напротив, от заключението на повторната
КСМАТЕ, прието без възражение на страните, се установява, че, макар да няма
категорични данни за наличието на обезопасителни колани към момента на удара,
поради липса на описани характерни травматични увреждания от коланите по телата
на ищците, то при положение, че ищците са пътували без поставени обезопасителни
колани, биха получили по-сериозни травми, а поставения правилно обезопасителен
колан не би могъл да предотврати получените травми, доколкото ударът е бил
страничен. Поради това не е установено по делото нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДП
от ищците, или противоправно тяхно поведение, което да е допринесло за степента на
увреждането им.
Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени до размер от 3000 лв., а в
останалата част да бъдат отхвърлени като недоказани.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
12
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по делото
има данни за датата на предявяване на претенциите от ищците, за което са приложени
писмени доказателства – 01.08.2021 г. Поради изложеното следва да бъде уважена,
като основателна, и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от
застрахователя върху определеното обезщетение, от посочената в исковите молби дата
– 06.04.2021 г.
При този изход на спора и с оглед направените от двете главни страни искания,
всяка от тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците не са направили разноски по делото, поради това, че са освободени от
заплащане на такси и разноски в производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
От пълномощника на ищците своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ, с молба от 19.06.2023 г. (л. 164). Приложен е списък
на разноските по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие от 11.05.2023
г., в които е уговорено безплатно процесуално представителство и защита по
настоящото дело, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално
затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая,
адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да му го заплати.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба
възлиза на сумата 440 лв. за всеки от ищците. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 880 лв. на
пълномощника на ищците адв. Г. Й. Й., САК.
Ответникът е направил разноски, за които своевременно е представен списък по
чл. 80 ГПК, съгласно който същите са в размер на 2030 лв., съразмерно на уважената
част от исковете се дължи заплащане от страна на ищците на разноски в размер на 1795
лв. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв., срещу което
ищците правят възражение за прекомерност. Съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт, когато страната е представлявана от такъв. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 300 лв.
13
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата
240 лв. - държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 330 лв. -
разноски за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 570 лв. в полза бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб" № 43,
да заплати на М. Й. Б., ЕГН **********, ***, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) и
на Й. К. Б., ЕГН **********, ***, чрез неговия баща и законен представител К. Р. Б.,
ЕГН ***, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
09.10.2020 г. в с. Бачково, на кръстовището на ул. “Ал. Стамболийски” с ул.
“Освобождение“, причинено виновно при управление на лек автомобил марка “Сеат”,
модел “Ибиза”, с рег. № ***, застрахован при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 08.04.2021 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 26 000
лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб" № 43,
да заплати на адвокат Г. Й. Й., ЕГН: **********, САК, с адрес ***, сумата от 880 лв.
(осемстотин и осемдесет лева) възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на М. Й. Б. и на Й. К. Б., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН **********, ***, и Й. К. Б., ЕГН **********, ***,
чрез неговия баща и законен представител К. Р. Б., ЕГН ***, да заплатят на
„Застрахователно дружество Евроинс “ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата от 2 095 лв.
(две хиляди деветдесет и пет лева) направени деловодни разноски по съразмерност, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, бул. "Христофор Колумб" № 43,
14
да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт,
сумата от 570 лв. (петстотин и седемдесет лева), представляващи дължима държавна
такса и направени разноски по т. д. № 115/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15