Р Е Ш Е Н И Е № 316
гр.
Хасково, 26.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Р* Р**
като разгледа докладваното
от съдия Серафимова
в. гр. д. № 418 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 220/ 02.04.2019 год. постановено по гр.д. №
2995 по описа на 2018 год., Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от С.Т.Ч.
против А.Д.Б. обективно съединени искове – ответницата да бъде осъдена за
заплати на ищеца сумите – главници, както следва: 5000,00 лв., дължими по
предоставен ѝ от него заем от 25.01.2016 год., с падеж 25.02.2016 год.,
както и 4000,00 лв., дължими по предоставен ѝ от него заем от 02.05.2017
год., с падеж 02.07.2017 год., за които договори от същите дати са издадени
разписки и записи на заповед, ведно с дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане.С решението ищецът С.Т.Ч. е осъден да заплати на ответницата А.Д.Б. деловодни разноски в размер на 800,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от решението е останал
въззивникът С.Т.Ч., който чрез упълномощения си адв. Т.Т. обжалва същото в
законоустановения срок, с оплакване за неправилност, незаконосъобразност,
необосновано и изведени при превратен прочит на събраните по делото
доказателства. Във
въззивната жалба са изложен съображения по установената по делото фактическа обстановка от съда,
която според въззиника не кореспондира на правните изводи на съда във връзка с
отхвърляне на исковите претенции.Поддържа се, че необосновано и неправилно
съдът кредитира само и единствено показанията на свидетелите на ответната
страна,които били заинтересовани от изхода на производство. Изложени са
съображения за неправилни изводи на съда във връзка с гласните доказателства по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените искове
изцяло ведно със законните последици от това.С въззивната жалба се претендира и
присъждане на направените разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна А.Д.Б. чрез пълномощника й адв. Г., с който се оспорва подадената
въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.
Изложени се съображения за недопустимост
на исканията въззивника за събиране на нови доказателства, а именно разпит на
свидетели и изискване на справки от институции за заплатени от близки на
ответницата лица на глоби и имуществени санкции. Прави се искане въззивната
инстанция, да потвърди обжалваното решението на РС - Хасково.
В отговора на въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В с.з. страните се представляват от своите процесуални
представители.
СЪДЪТ
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259,
ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, по следните съображения:
Пред Районен съд-Хасково са предявени два обективно съединени иска, с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем, предоставената в заем сума представлява съществен елемент на договора за
заем и установяването на предаването й със задължение за връщане от заемателя е
въпрос на доказване на договора.
Не
се спори по делото,че между ищеца като заемодател и ответницата като заемател са сключени два договора за заем, по силата на
чл.240, ал.1 от ЗЗД. Съгласно първия договор за заем , на 25.01.2016 г.,
ищецът е предал на ответницата в
собственост сумата от 5000 лева срещу задължението на последната да му върне заетата сума в срок до 25.02.2016 г.
По втория договор за заем, на 02.05.2017 г., ищецът е предал на ответницата в собственост сумата от 4000
лева, срещу задължението на последната
да върне на ищеца заетата сума в срок до 02.07.2017 г. За датите на предаване и на двете суми, за размера на
заетите суми и падежа, на датите на които сумите са получени страните са подписали разписки, които са представени и приети като писмени
доказателства по делото. За обезпечаване на вземанията и по двата договора за заем,
ответницата е издала на ищеца и записи
на заповед, за сумите вписани в разписките и за посочените падежи.По тези факти
и обстоятелства страните не спорят, поради което правилно са приети за безспорно установени и доказани.
Спори се по делото дали преди датата на
предявяване на исковете, ответницата е
изпълнила задълженията си и по двата
договора за заем - да върне заетите суми и върнала ли е ответницата на ищеца заетите суми, които са предмет на делото.
За установяване факта на връщане на
получените в заем суми, по искане на
ответницата, по делото са допуснати и
разпитани свидетели, показанията на които първоинстанционния съд е кредитирал след съвкупен анализ на
събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е достигнал до извода,че
претендираното от ищеца вземане за
главници по двата заемни договора за
заем е било погасено от ответницата
преди датата на предявяване на исковете, чрез плащане на 13.11.2018 г. и
на 20.11.2018 г. Съдът е приел за доказано въз основа на допуснатите гласни
доказателства – разпит на двама свидетели, посочени от ответницата,че на
13.11.2018 г. и на 20.11.2018 г., ответницата е върнала на ищеца заетите суми,
за връщането на които
ищецът й е издал саморъчна разписка – сметка за
дължимото, съдържаща отбелязвания за уговорена лихва от 5 %, както и извършени плащания на 13.11.2018
г. – 9000 лв. и на 20.11.2018 г. – 4150 лв,
като е отказал да върне на ответницата издадените му от нея записи на заповед, тъй
като му била дължала по договорите за заем още лихва. Предявените искове са
отхвърлени като неоснователни.
Обжалваното
решение е незаконосъобразно.
Допуснатите
от съда свидетелски показания не могат да бъдат ценени, поради забраната за разпит на
свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК ,съгласно
която разпоредба, забраната предполага
паричното задължение да е поето с писмен акт, при което при спор между страните
относно погасяването му, е недопустимо събирането на гласни доказателства, ако
липсва изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 от ГПК.
В настоящият случай паричните задължения на ответницата са
установени с писмен акт.Ответницата е издала на ищеца записи на заповед, за
сумите вписани в разписките и за посочените падежи ,поради което и с оглед
забраната предвидена в
чл.164,ал.1,т.4 ГПК е недопустимо да се установява със свидетелски показания погасяването на установените със записите на
заповед и съставените разписки парични задължения.Свидетелските показания
попадат в хипотезата на чл.164,ал.1,т.4
от ГПК ,в частта за връщане на заетите суми, т.е. за погасяване на установените
в записа на заповед от 25.01.2016 и от
02.05.2017 г. парични задължения и не могат да бъдат предмет на обсъждане
предвид законовата забрана и липсата на
изрично съгласие от насрещната страна по делото.
С представените два броя нареждане
разписка за теглене на суми не се
установява и доказва плащане на ищеца
на заетите от ответницата суми.
Съгласно
чл.77, ал.1 от ЗЗД, за доказване на погасяването на поетото парично
задължение, длъжникът може да поиска от кредитора разписка – чл.77, ал.1 ЗЗД.Представената
по делото бележка, за която се твърди,че
е написана от ищеца за дължимите суми по
двата договора за заем и лихвата
за 11 месеца на 2018 г. няма
характера на разписка по
чл.77,ал.1 от ЗЗД, тъй като липсва дата и подпис.
От друга страна, ако за вземането е
издаден особен документ от длъжника, а в
случая има издадени два писмени документа – запис на заповед и
разписка, длъжникът може да поиска
връщането му по силата на чл.77, ал.2 ЗЗД,като
дори и предаването на ценната
книга на длъжника, без да е извършено отбелязване на плащането по нея, не
доказва погасяването на дълга.С оглед гореизложеното недоказан остава факта на погасяване
на паричните задължения поети и с двата договора за заем.
За установяване на обстоятелството, че при
извършеното плащане от страна на ответницата й е
било отказано връщане на ценната книга
записите на заповед, ответната страна е имала възможност
да предприеме и други действия, с цел удостоверяване и установяване на плащането, като например
да преведе сумите по банков път, или
писмено да уведоми ищеца ,че не му дължи
заетите суми , въпреки отказа му на 13.11.2018 г. и на 20.11.2018 г. да й
върне записите на заповед и подписаните разписки за заетите суми.След като лично на 29.11.2018 г. ответницата е получила нотариалната
покана за дължимите суми общо в размер на 9000 лева ,която й е била връчена
чрез ЧСИ Самуил Пеев е могла писмено
да уведоми ищеца ,че му е върнала заетите суми и
по двата заема, в каквато насока са твърденията й, след получаването на преписа
от исковата молба.
Предвид гореизложените съображения и тъй
като по делото не се установява връщането
от страна на ответницата на
главниците и по двата договора за заем, респ. погасяването от
ответницата чрез плащане на претендираните от ищеца вземания за
главници по двата договора за заем преди предявяването на исковете, обжалваното
решение следва да се отмени и вместо
това да се постанови ново решение, с
което ответницата се осъди да заплати на ищеца сумата от 5000 лева - дължимо плащане по
предоставен на ответницата заем от 25.01.2016
г., с падеж 25.02.2016 г. и сумата в
размер на 4000 лева – дължимо плащане по
предоставен на ответницата заем от 02.05.2017 г., с падеж – 02.07.2017 г. , ведно
с лихвата за забава от датата на
предявяване на исковете - 18.12.2018
г. до окончателното плащане на сумите.
С оглед изхода на делото и
предвид уважаването на предявените
искове, на основание чл.78,ал.1 ГПК, в полза на въззивника следва да се
присъдят разноските направени в двете съдебни инстанции, общо в размер на 2370 лв. / 1360 лева - за
първоинстнационното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и 1180 лв. – за въззивната инстанция, съгласно списък по чл.80 ГПК/.
На основание чл.280,ал.3 ГПК,решението
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 220/ 02.04.2019 год. на Районен съд-Хасково , по гр.д. № 2995/2018
год., по описа на съда ,с което са отхвърлени предявените от С.Т.Ч. против А.Д.Б.
обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1, предл.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
с ЕГН ********** *** да заплати на С.Т.Ч. с ЕГН **********
от гр.Хасково,със съдебен адрес *** кантора
№ 10 адв.Т.Т.,*** сумата в размер на 5000,00 лв., представляваща главница дължима по предоставен
ѝ от С.Т.Ч. заем от 25.01.2016
год., с падеж 25.02.2016 год. и сумата в
размер на 4000,00 лв.,
представляваща главница по предоставен ѝ от С.Т.Ч. заем от 02.05.2017
год., с падеж 02.07.2017 год., за които договори от същите дати са издадени
разписки и записи на заповед, ведно с дължимата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковете –
18.12.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
с ЕГН ********** ***, на основание
чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на С.Т.Ч. с ЕГН ********** от гр.Хасково,със
съдебен адрес *** кантора № 10 адв.Т.Т. сумата в
размер на 2370 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции
- за ДТ и за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2.