Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
26.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен
състав в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА
СТОЕВА
при
секретаря Таня Митова и
с участието на прокурор Моника Митова, като разгледа докладваното от съдия
МАНОЛОВА ВНОХД № 4566 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 21.10.2020г. по НОХД № 21604/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 104 с-в, подсъдимият С.А.Н. е
признат за виновен в това, на 27.02.2018 г. около 13.30 часа в гр. София, от
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ”, с ДК № ********, паркиран на
ул.„Борис Христов” срещу казино „Ефбет”, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - един
брой раница марка „Самсонайт“ на стойност 40.00
/четиридесет/ лева, съдържаща парична сума от 10 000 /десет хиляди/ лева, един
брой преносим компютър марка „Ейпъл”, модел „МакБук Про 15” на стойност 4
535.30 /четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и тридесет стотинки/ лева,
един брой таблет марка „Ейпъл”,
модел „Айпад Про” на
стойност 1 248.00 /хиляда двеста четиридесет и осем/ лева, един брой мобилен
телефон марка „Самсунг”, модел „Джей
3“ на стойност 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева, външен хард диск, 500
гигабайта, на стойност 40.50 /четиридесет лева и петдесет стотинки/ лева,
всички вещи на обща стойност 16 038.80 /шестнадесет хиляди тридесет и осем лева
и осемдесет стотинки/ лева, от владението на К.В.Г., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои — престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2 вр. чл.194, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.54
от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
На основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три
години.
С присъдата подсъдимият С.А.Н. е признат за виновен в това, че на 01.03.2018г., около 19.00
часа, в жилище, находящо се гр.София, бул.„********,
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични
вещества - кокаин с общо тегло 3,38 грама и на обща стойност от 492.85
/четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, както
следва:
-
кокаин с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент - кокаин, 42 % и нето тегло 0.73 грама на стойност
91.25 /деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева;
-
кокаин с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент - кокаин, 39 % с нето тегло 0.64 грама на стойност
80.00 /осемдесет/ лева;
-
кокаин с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент - кокаин, 56 % с нето тегло 0.55 грама на
стойност 88.00 /осемдесет и осем/ лева;
-
кокаин с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент - кокаин, 56 % с нето тегло 0.68 грама на стойност
108.80 /сто и осем лева и осемдесет стотинки/ лева;
-
кокаин с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент - кокаин, 48 % с нето тегло 0.78 грама на
стойност 124.80 /сто двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лева -
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.303,
ал.2 от НПК, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, както и му налага „глоба“ в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три
години.
На
основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК е
присъединено изцяло
наказанието „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
С присъдата, първостепенният съд се е
произнесъл по отношение на веществените доказателства и разноските.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от защитника на подсъдимия С.Н., в които са изложени
доводи, че същата е несправедлива, неправилна и необоснована. Сочи се, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса
на мотиви, тъй като същите били непълни и неясни. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен по така повдигнатите срещу
него обвинения.
Постъпила
е жалба и от частния обвинител К.Г., в която се излагат доводи за заниженост на наложеното наказание по отношение на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1
от НК.
В
разпоредително заседание на 21.04.2021 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В
съдебно заседание прокурорът от СГП предлага жалбата и допълнението към нея да
бъдат оставени без уважение. Счита, че присъдата на първоинстанционния
съд е правилна и законосъобразна, като постановена при пълнота на
доказателствата. Посочва, че изтъкнатите от защитата на подсъдимия процесуални
нарушения не са налице. Моли да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Защитникът
на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея и моли същите да бъдат
уважени.
Подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Обжалваната първоинстанционна
присъда е постановена при допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК,
свързани с диспозитива и мотивите към нея, което налага нейната отмяна и връщането на
делото на СРС за ново разглеждане.
Въззивната
съдебна инстанция намери, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК. Съгласно
разпоредбата на чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК в мотивите към присъдата съдът
следва да посочи кои са установените по делото факти и въз основа на кои доказателствени средства ги приема за установени и при
противоречие между доказателствените
материали – кои приема и кои не кредитира, а в диспозитива
се излага решението по въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Казано по друг
начин диспозитива и мотивите към присъдата следва да
съставляват едно хармонично цяло, като мотивите обосновават фактическите, доказателствени и правни съображения на формираното
вътрешно убеждение на съда за взетото от него решение по въпросите за наличието
на престъпление, участието на подсъдимия в извършването му, извършено ли е
виновно и наказателно-правните последици при положителното им установяване. По
същество, макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл.34 от НПК,
то той не съдържа мотиви. В
трайната си съдебна практика ВКС приема, че съществено нарушение на
процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и такава част от
тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори в
присъдата. Не може да има спор, че основни в този смисъл са въпросите „има ли
извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимият и извършено ли е виновно“. За да отговори на тези въпроси,
съдът следва да посочи в мотивите какви обстоятелства се считат за установени,
въз основа на какви доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение.
В конкретния случай, съдът
не е обсъдил изцяло събрания по делото доказателствен
материал поотделно и в неговата съвкупност, като голяма част от доказателствата
единствено са изброени, без да е направен необходимия анализ и без да са изложени
мотиви относно обстоятелствата, които приема за установени въз основа на тези
доказателства. Така изготвения съдебен акт не дава възможност да се проследи
вътрешното убеждение на съда, а именно дали то е формирано при спазване
принципа на чл.14 от НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не
само неговата субективна увереност по отношение на определени факти и
обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата
по делото, както и да има своя външен израз, обективиран
в мотивите към съдебния акт.
Наред
с това, напълно липсват правните изводи относно
квалифициращия елемент от състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр. чл.194, ал.1 от НК. Дори и верен извода на съда
за виновността на подсъдимия, същият следва да е подкрепен с внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, резултата от който е и
правната оценка на извършеното деяние.
Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към
липса на мотиви изобщо, което е основание за безусловна
отмяна на съдебния акт. Това е така, защото липсата на мотивиран съдебен акт не
позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като
''втора първа инстанция" въззивният съд
трябва да има за основа годен първоинстанционен
съдебен акт, какъвто в случая липсва. В този смисъл е безпредметно да бъдат
обсъждани останалите доводи на страните по делото.
С оглед изложените
съображения въззивният съд намира, че за да бъдат
преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена и делото следва да се върне за ново разглеждане
в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия
на съдебното заседание.
По така изложените съображения и на основание чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал.3,
т.2 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 21.10.2020г., по НОХД № 21604/2018г., по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 104 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за
ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.