РЕШЕНИЕ
№ 4015
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110105398 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
вземания, които произтичат от сключен между него и „*“ ЕАД, и прехвърлен на ищеца с
цесия, Договор за потребителски кредит № 1175877 от 29.11.2018., в общ размер от 542,88
лв., както следва:
1/ сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - главница, ведно със законната
лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /03.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 92,88 лв. /деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/
възнаградителна (договорна) лихва за периода 29.11.2018 г. – 29.12.2018 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 30 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 16021/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 29.11.2018 г. между праводателя
му „*“ ЕАД и ответника К. П. П. е сключен договор за потребителски кредит по електронен
път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 450 лв., която се
е задължил да върне на вноски в срок до 29.12.2018 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен
процент в размер на 41.24% и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за
цесия от 02.03.2021 г. вземането към ответника му е прехвърлено от „*“ ЕАД, за което К. П.
е уведомен на посочената от него електронна поща на 05.04.2021 г., евентуално да се счита,
че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към
настоящия момент няма постъпили плащания по кредита от страна на длъжника, поради
което за него се поражда правния интерес да иска установяване на процесните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Ответникът К. П. П. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
1
Твърдим че предявеният иск е допустим, но неоснователен по основание и размер. Сочи, че
е извършвал плащания по кредита и не е бил уведомен за цедирането на вземанията.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа оспорванията си.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор за потребителски кредит № 1175877 от 29.11.2018 г. /л. 13 гръб
-16/ от който се установява, че праводателят на ищеца /в качеството му на кредитор/ се е
задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/ кредит в размер на
450 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок до 30 дни, при фиксиран
лихвен процент от 41,24% и ГПР 50 %. Общата дължима сума по договора е 465,48 лв.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити /л. 6-13/ и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 17-20/
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.
между „*“ ЕАД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, Уведомление за цесия и Приложение № 1 към
Договора /л. 21-33/, от които е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
Представени са Договор за поръчителство от 29.11.2018 г. и Договор за предоставяне
на поръчителство от 29.11.2018 г. /л. 34-43/, които са неотносими към настоящото
производство.
Представена е справка за извършвани от ответника плащания в полза на „*“ /л. 94-95/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за реално изпълнение на задължение за
заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за кредит от разстояние.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на
изискуемост на задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия
и надлежното уведомяване на длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени
задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответника (в
случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнил задълженията
си по договора за потребителски кредит.
Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от
предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен
или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на
доставчика.
В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е сключен през
интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез
отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от ищеца.
С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора, както и за начина на изчисляване
на претендираните суми за възнаградителна лихва. Ищецът не сочи доказателства и за
изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР.
2
Дори след подробните указания на съда ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване на тези факти. Не се установява по делото, че отпуснатата сума по кредита
реално е предоставена на потребителя. Няма данни за усвояването на сумата по някой от
способите предвидени в Раздел VI от Общите условия – превод по банкова сметка или
предаване в брой в офис. Не се установява и, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е
получено неговото съгласие за сключване на договора. Липсват положени подписи
(физически или електронни) от ответника под който и да е от документите във връзка с
кредита. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „*“, че е
кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията,
че е получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са му изпращани
някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжника за
прехвърлянето на вземанията. Не са отправени доказателствени искания в тази насока,
въпреки указанията на съда. Всички представени от ищеца документи са едностранно
съставени.
Не може да намери приложение дори и чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата стойност
на кредита при недействителен договор/, доколкото не се доказа по делото, че сумата е била
предоставена и усвоена от потребителя. Ищецът можеше да отправи доказателствени
искания за допускане на съответните експертизи, които да установят тези факти
(кандидатстването на длъжника за кредит, съпътстващите действия по сключването на
договор от разстояние и усвояването на сумата), но това не беше сторено.
Ищецът не установи пълно и главно в процеса фактите, за които носи
доказателствена тежест, поради което и исковете следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД
от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу К. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между него и
„*“ ЕАД, и прехвърлен на ищеца с цесия, Договор за потребителски кредит № 1175877 от
29.11.2018., в общ размер от 542,88 лв., както следва:
1/ сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - главница, ведно със законната
лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /03.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 92,88 лв. /деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/
възнаградителна (договорна) лихва за периода 29.11.2018 г. – 29.12.2018 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 30 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 16021/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3