РЕШЕНИЕ
№ 22.04.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд,
І-ви граждански състав
На 27.03 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 2546 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** против А.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът
твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 10183/16.08.2018 г. и образувано частно
гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд-К., поискал издаването на
заповед за изпълнение срещу А.А.П.. Срещу издадената Заповед № 1257/17.08.2018
г. в срок постъпило възражение, поради което предявявал настоящия установителен
иск. Сочи, че на 20.07.2017 г. около 21:10 ч., по време на
движение по път IV-60066, км. 2+500 - землището на село А., община П.Б., в
качеството си на неправоспособен водач на МПС „Ф.П.“ с рег. № ***, А.А.П.
виновно допуснал ПТП, при което причинил телесни увреждания на пътника М.Ю.Ш..
За горепосоченото събитие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който било констатирано, че към момента на събитието ответникът не
притежавал СУМПС. В графа „пострадали“ било посочено, че освен водачът П. бил
пострадал и пътникът Ш. с контузия на главата, прорезни рани и фрактура на
дясно рамо, настанен за лечение. Било образувано досъдебно производство и НОХД
№ *** г. по описа на Районен съд-К., последното приключило със споразумение, с
което ответникът се признавал за виновен. Твърди, че
по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС „Ф.П.“ с рег. № ***, управляваното от ответника по време на инцидента,
обективиран в полица № ***, при „Д.З.“ АД била образувана ликвидационна
преписка по щета № *** година. След преглед на документацията от
Застрахователно-експертна комисия към „Д.З.“ АД и становище на доверен лекар,
между пострадалия и „Д.З.“ АД било сключено Споразумение, въз основа на което
било изплатено обезщетение в общ размер на 20 000,00 лв. Сочи, че плащането
било извършено на 22.03.2018 г. по сметка на М.Ш.. С покана за възстановяване
на регресна претенция, получена от ответника на 02.05.2018 г., П. бил приканен
доброволно да изплати сумата от 20 015,00 лв., включваща и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Ответникът изявил желание да погасява задължението
си разсрочено. Ищцовото дружество му предложило план за погасяване на
задължението, на което предложение П. не отговорил. След изтичане на срока за
доброволно изпълнение, за ответника възниквало правото да получи и обезщетение
във вид на законна мораторна лихва за забава от изтичане на 7-дневния срок за
доброволно изпълнение, която била в размер на 539, 29 лв. мораторна лихва върху
главницата от 20 015,00 лв. за периода 09.05.2018 г. - 13.08.2018 г. От съда се иска да постанови решение,
с което да приеме за установено по
отношение на А.А.П., ЕГН **********, че същият дължи на „Д.З.“ АД сумата от 20
015,00 лв. главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***, сумата от 539,29 лв. мораторна лихва
върху изплатеното обезщетение за периода 09.05.2018 г.-13.08.2018 г., заедно
със законната лихва върху главницата от 20 015,00 лв. считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените
деловодни разноски в двете производства - заповедно и настоящо, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва
исковата молба по основание. Счита, че получаването на обезщетение не била
действителната воля на Ш. и адвокатът му П.Д. действал без представителна власт.
Възразява срещу размера на претенцията, тъй като не било отчетено съпричиняване
от страна на пострадалия М., тъй като същият се возил без поставен предпазен
колан и допринесъл за интензитета и характера на нараняванията си, които не
биха настъпили, ако имал поставен предпазен колан. Освен това, не била
направена правилна оценка на вида, характера и интензитета на уврежданията на Ш.,
същият не бил претърпял вреди в толкова голям, колкото били определени, след
инцидента М. не променил начина си на живот, нито навиците, нито здравословно
имало толкова голямо отражение претърпяното. На следващо място твърди, че на М.
му бил известен факта, че ответникът бил неправоспособен водач, поради което
било налице съпричиняване на вредата в хипотеза, когато пострадалото лице с
ясно съзнание се качило и пътувало в автомобил, управляван от водач без
правоспособност и следвало и на това основание обезщетението, определено от
застрахователя за бъде намалено. Изцяло оспорвал методиката на изчисляване на
причинените неимуществени вреди на М.Ш.. Ответникът не бил страна в създаденото
между застрахователя и адвокатът на пострадалото лице правоотношение,
приключило с подписване на споразумение между тях. Прави възражение, че същото
не го обвързвало като резултат. Следвало да се има предвид, че така
определеното обезщетение, изплатено по предявена претенция за причинени вреди в
резултат на ПТП не отговаряло на съдебната практика и икономическите условия в
страната за подобен вид травми. Поради гореизложеното, ако съдът прецени, че за
платеното обезщетение бил регресно отговорен, то моли същият размер да бъде
справедливо намален. Заявява, че по отношение на подписаната от него молба, в
която било обективирано желание да изплаща сумата на регреса чрез равни месечни
вноски от 200 лева, то същата я депозирал след като разговарял с М.Ш. и същият
го уверил, че щял да върне парите на застрахователя, ако му били преведени по
банкова сметка, ***. Твърди, че не се бил съгласявал по никакъв начин, че дължи
пълния размер на така изплатеното обезщетение от застрахователно дружество. В
тази връзка, моли съда да отхвърли подадената искова молба като неоснователна и
недоказана по основание и размер. При условията на евентуалност, ако съдът
намери исковата молба за основателна, то моли размерът на регресния иск да бъде
намален, поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Моли
да бъдат присъдени направените деловодни разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
За съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител, но чрез депозирано становище поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за датата на
съдебното заседание, се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа
становището, изложено в писмения отговор.
Изслушан от съдебния състав ответникът заяви, че колата била на неговия
баща. М. поискал да отидат с нея до гр. К., за да изтегли пари, защото баща му
не му давал тяхната кола. Сочи, че се
записал на курсове след инцидента, но още нямал шофьорска книжка. Не можел да
изкара листовките. Според него умеел да шофира. Заяви, че М. и семейството му
твърдели, че не били взели парите от застрахователното обезщетение. М.Ш. знаел,
че А. нямал шофьорска книжка. От бащата на Ш., Ю.,
знаел, че застрахователят изплатил 20 000 лв., но 6000 лв. взел адвокатът, а останалите 14000
били изплатени на пострадалия Ш.. Дори се носела мълва, че тяхното семейство си
купили кола с тези пари.
Третото
лице помагач на страната на ищеца, М.Ю.Ш., редовно призован, се явява лично.
Изслушан в съдебно заседание М.Ш. заяви, че няма роднинска връзка с ответника.
Били приятели. Получил парите от застрахователната компания. Получил травма и с
тези пари бил обезщетен. Имал пет пирона в ръката си, челото и главата му били
шити. Не помнел дали бил с предпазен колан по време на ПТП-то. Заяви, че той не
бил шофирал автомобила. Шофирал ответникът, който нямал шофьорска книжка.
Колата била на бащата на ответника. Сочи, че не знаел, че А. нямал книжка. Първоначално
Ш. карал. Отбили се до бензиностанция, за да заредят автомобила и тогава
ответникът се качил да шофира. Твърди, че не помни с каква скорост се движели,
но било бързо. Имало ограничение на пътя. Ответникът не овладял автомобила и
допуснал ПТП. След това отношенията им се влошили. Не се поздравявали. Заявява,
че оттогава изпитвал болки в ръката, когато времето било студено и имал високо
кръвно налягане. Изплашил се от инцидента. Ответникът А.П. също бил много зле.
Сочи, че не си говорели с А. заради инцидента, той допуснал ПТП и за това му
бил обиден. Заявява, че
след инцидента се събудил на земята и излязъл да вика помощ на главния път и
спрял една кола.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 20015,00 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 539,29 лв., представляваща регресно вземане
на застрахователя от деликвента във връзка с изплатено обезщетение за виновно
причинени вреди на трето лице. По образуваното
ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К. била издадена заповед № 1257 от 17.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 20 015,00 лева, представляваща регресна претенция по щета ***
г.; 539,29 лева – мораторна лихва за периода от 09.05.2018 г. до 13.08.2018 г.;
законна лихва върху главницата, считано от 15.08.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 561,10 лева – разноски по делото.
В
законоустановения срок длъжникът А.А.П. е депозирал писмено възражение. С
разпореждане от 30.02.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество е депозирало искова молба
срещу длъжника А.А.П..
Видно
от приложената към исковата молба застрахователна полица № *** от
17.07.2017 г. на „Д.З.“ АД, лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с рег. № ***, собственост на А.А. П. е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, със срок на действие на
застраховката от 20.07.2017 г. до 19.07.2018 година. Същата информация се
потвърждава и от представената проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
По
делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Видно от
него ПТП е посетено от дежурен служител при РУ „Полиция“ – К.. Отбелязано е, че
при настъпилото ПТП пострадали лица са А.А.П. и М.Ю.Ш..
Видно
от Протокол от съдебно заседание по НОХД № *** г. по описа на РС-К., съдът е одобрил
споразумение, с което подсъдимият А.А.П. се е признал за виновен в това, че на 20.07.2017г.на път
IV-60066, км.2+500, землището на с.А., общ.П.Б., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Ф.П." с рег.№ ***, е нарушил
правилата за движение от Закона за движение по пътищата, а именно: чл.21 ал.1
от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство
от категория “В“ извън населено място е забранено да превишава скорост на
движение от 90 км/ч“, движейки се със скорост 130 км/ч;чл.21 ал.2 от ЗДвП –
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1 (на водача на пътно превозно средство от категория “В“ извън
населено място е забранено да превишава скорост на движение от 90 км/ч), това
се сигнализира с пътен знак“ - в участъка от пътя, на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, има ограничение на скоростта на движение на
автомобилите, въведено с пътен знак В26: „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“ - 60 км/ч, движейки се със скорост от 130 км/ч;чл.150а
ал.1 от ЗДвП – „3а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство“, управлявайки без да притежава
съответно свидетелство за управление на МПС от категория „В" , като с
деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Ю.Ш. с
ЕГН-**********, изразяваща се в счупване на дясна мишнична кост, довело до
трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок от 3-4 мес. и е
управлявал, без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл.343
ал.3 предл.предпоследно б.“а“, предл.2-ро, вр. с ал.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
На подсъдимия П. е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК определеното наказание се отлага за срок от три години
и шест месеца.
С молба до главния изпълнителен директор на „Д.З.“ АД,
получена в дружеството на 16.01.2018 г., М.Ю.Ш., чрез адв. П.Д.Д. е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за получените телесни
увреждания в следствие на настъпилото ПТП. Към молбата си е приложил медицински
документи и фактури, удостоверяващи състоянието му след настъпилото ПТП.
Видно
от становище на д-р С.Р.С., доверен лекар към „Д.З.“ АД, М.Ю.Ш. е претърпял
ПТП, в резултат на което получил следните наранявания: контузия на главата
– разкъсно-контузна рана, фрактура на дясна
раменна кост. Д-р С. предлага на ЗМК да обсъди сума за обезщетение на
неимуществени вреди в размер на: контузия на главата – 1500 – 2000 лв.;
фрактура на дясна раменна кост – 17 000 – 18 000 лв. За последствията
от претърпените контузии е предложена сума за обезщетение на неимуществени
вреди в размер на: фрактура на дясна раменна кост – ограничени и болезнени
движения в лакътната и раменната става (6 месеца след ПТП) – 2000 – 3000 лв.;
посттравматичен стрес – 800 – 1000 лева.
Видно
от представеното споразумение от 15.03.2018 г. застрахователят е определил и
приел да изплати на М.Ю.Ш. обезщетение в размер на 20 000 лева, като
определеното обезщетение е съобразено с приетото съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, с който лекия автомобил бил надлежно оборудван.
С ликвидационен акт № *** г. е разпоредено по
банковата сметка на М.Ю.Ш. да се изплати обезщетение за
вреди в размер на 20 000 лв.
От приложеното копие на преводно нареждане за кредитен превод от 22.03.2018 г. е видно, че
застрахователят „Д.З.“ АД е превел по
сметка на М.Ю.Ш. сумата от 20 000 лева.
Видно от регресна покана относно щета № *** г. „Д.З.“
АД предявява спрямо А.А.П. претенция за изплащане на сумата от 20 015,00 лв.,
включваща 20 000 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв.
ликвидационни разноски в 7 – дневен срок от
получаването й. От предоставеното известие за доставяне е видно, че
регресната покана е била получена от майката на ответника А.П. на 02.05.2018г.
С молба от 08.05.2018 г. А.А.П. моли „Д.З.“ АД да
разреши дължимата сума от 20 015,00 лева да бъде разсрочено погасявана на
вноски в размер на 200 лв. месечно, тъй като няма финансовата възможност да
заплати наведнъж цялото задължение.
В представения отговор до А.П. относно молбата за
разсрочване „Д.З.“ АД заявява, че предложения период на разсрочване е
неприемливо дълъг. Предлага вариант за първоначална вноска от 6015 лева, а за
остатъкът от 14 000 лева да бъде сключено споразумение за изплащане на
месечни вноски от по 200 лв. Ответникът не е приел предложението.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Т.М.М.,
баба на ответника, заяви, че била в болницата заедно с тях. След иницдента А.
нищо не знаел и не разбирал. Докторът ѝ казал, че трябва време, за да се
оправи. А. не можел да говори. М. говорел нормално. Казал ѝ: „Како, аз
съм виновен, заради мен стана белята.“ Питал дали колата била много ударена. Тя
му казала: „Не е ударена много колата, само прозорците. Това е писано на вас,
нали останахте живи.“ След това дошло писмо, с което искали от него пари.
Отишли при семейството на М., но те им казали, че нищо не били предприемали.
Баща му казал: „Такива пари не искам. Кълна се. Да умрат децата ми, ако нещо
съм правил, адвоката е правил.“ След това получили и второ писмо да внесат 500
лв. в съда. Пак питала бащата на М. какви пари са внесли, за да продължава
делото. М. бил ударен в челото и му било счупено рамото. Претърпял операция. По
време на инцидента, на отиване М. бил карал автомобила, на връщане не знаела
кой бил шофирал. Нейният внук - А. нямал шофьорска книжка. Родителите му не му
давали колата. М. се молил на няколко момчета същата вечер да го закарат с
колата, но те му отказали. Не знаела М. да бил казал на А.: „Карай ти колата.“ М.
бил в болницата около петнадесет дена. Сега М. не говорел с А., а преди били в една компания. А. не бил
възстановен напълно от инцидента.
По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвена. Експертът в
автотехническата част е дал заключение, че предните седалки на процесния лек
автомобил са оборудвани с триточкови опорни инерционни предпазни колани. При
поставяне на обезопасителен колан на водача и пасажера по време на инерционното
движение на торса би ограничило движението му напред, но не би оказало влияние
на отклоняване на горната част на тялото на ляво или на дясно, тъй като
поясната област е била фиксирана от предпазния колан в две точки вляво и вдясно
към купето. Горната част на тялото е била фиксирана с колан също в две точки,
но разположени диагонално, което ограничава движението напред, но не и
настрани. При страничен удар отляво горната част на тялото на водача би
контактувала с разположените детайли от купето отляво спрямо водача, а лявата
част на тялото на пасажера в дясната част на водача. Това са предната лява
врата, средната лява колона, евентуално обезопасени чрез въздушни възглавници.
При удар отдясно горната част на тялото на водача може да контактува с пътника
на предна дясна седалка, а горната част на тялото на пътника в дясна вътрешна
част на купето на автомобила. При извършения допълнителен оглед е установено, че
двата предни колана са блокирали в неработно (в изходно) положение, което води
до извод, че водачът и пътуващият на предната дясна седалка не са ползвали
предпазни колани. В съдебно заседание инж. И.Д.Ч. заяви, че и да били с колани,
те пак биха получили този вид травма, предвид устройството на този вид на
колани. В случая, първо колата влязла в канавката, там настъпил първия удар,
реализиран бил с окачването на автомобила с неравностите на терена. В този
момент телата на двама се отклонили напред към таблото, след което започнало
преобръщане на автомобила, при което настъпили последователни контакти на
телата с тавана и със страничните части на автомобила. Имало данни, че М. бил
изхвърчал от автомобила, което потвърждавало, че не бил ползван предпазен
колан, щом бил изхвръкнал извън автомобила. За да се избегнат този вид травми
трябвало да се ползват четириточкови
колани, като на автомобилните състезатели. Категорично при това ПТП щели
да настъпят травми.
Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза е дало заключение, че в резултат на процесното ПТП пострадалият М.Ш.
е получил следните травми: счупване на дясната раменна кост, контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата с оголващ част от черепа. Счупването
на дясната раменна кост се класифицирало като средно степенна телесна увреда
причинила трайно затруднение на движенията на горния десен крайник и изискваща
оздравително възстановителен период около 4 месеца. Контузията на главата и
разкъсно-контузната рана на главата, с частично скалпиращ характер е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период
е под 30 дни. Счупване на раменната кост на дясната ръка, която била лекувана
оперативно, чрез поставяне на интрамедуларен пирон във вътрешността на костта.
Предвид младежката възраст на пострадалия, смята, че напълно би трябвало да
настъпи излекуване, възстановяване на функционалността на ръката, но би
трябвало да се включат и рехабилитационни мерки. В съдебно заседание вещото
лице уточни, че срокът за възстановяване вероятно би бил 5-6 месеца. Всички травми са получени по време на
описаното ПТП. Те са получени от високо енергийни удари на главата и на дясната
раменница в твърди структури на автомобилното купе. Специално фрактурата на
раменната кост е възможно да е получена освен от удари в купето. Контузията на
главата получена при такъв тип катастрофа би дала главоболие продължаващо до
7-ми следтравмен ден. Разкъсно-контузната рана на главата обработена
хирургически в спешен порядък предизвиква болка, която е само през първите 4-5
дни. На такава рана конците се снемат около 9 ден и тя може да се смята за
напълно зараснала и безболезнена около 15-20 ден. Счупването на раменната кост
е високо болезнена травма до момента на налагане на временната гипсова
имобилизация в ЦСМП - Ст. Загора. След имобилизирането болката продължава, но с
много по-слаб и тъп характер. След оперативната интервенция през първите 24 - 48ч.
отново била много силна и в следващите дни бързо намалявала. Според вещото лице
ако по време на инцидента се приеме, че пострадалият М.Ш. е бил с поставен и
фиксиран предпазен колан, то трябва да се обсъди начина на неговата функция.
Такъв колан предпазва тялото и гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб от
внезапни енергийни удари с посока отпред или отзад. В конкретния случай
анализираният механизъм на случилото се ПТП не включва такива удари. По отношение
на високо енергийни удари идващи от странична посока триточковия предпазен
колан не извършва категорична защита. Особено за ударите, идващи от дясната
страна на автомобила предпазния колан не защитава тялото. В конкретния случай
преобръщането на колата е било на дясно спрямо посоката на движение и дори
пострадалият да е бил с колан, то пак не би имал абсолютна защита и би получил
травми подобни на тези, но с по-малък интензитет. В съдебно заседание вещото
лице уточни, че от значение за получените травми била скоростта и това на коя
страна се преобърнал автомобилът. От медицинска гледна точка биха се
получили травмите. Ако била по-малка скоростта, можело да бъде само контузия. В
случая скоростта била 130 км в час. При тази скорост, дори и с колан, би следвало
да се получи фрактура.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на МПС „Ф.П.“ с рег. № *** и „Д.З.“ АД ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство.
От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че застрахователното дружество основава правото си на регрес на обстоятелството, че на 20.07.2017г
около 21,10 ч по път IV-60066км.2+500 в
землището на с. А., общ. П.Б. водачът на застрахования автомобил „Ф.П.“ с Рег.№
*** А.А.П., със
спътник на предната седалка М.Ю.Ш., управлявал автомобила с несъобразена и
превишена скорост след ляв завой по посоката си на движение, изгубил контрол
върху управлението, в резултат на което процесният автомобил навлязъл в
западното крайпътно пространство, предната дясна гума заорала по западната
страна на отводнителен канал и автомобилът се преобърнал на дясната страна и по
таван. В резултат на случилото се ПТП били причинени телесни увреждания на
пътника М.Ю.Ш.. Ответникът,
в качеството си на виновен водач, не притежавал свидетелство за управление на
МПС.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса, на осн. чл.
154 от ГПК, застрахователното дружество - ищец следва да докаже
при условията на пълно главно
доказване, че П. по време на инцидента не притежавал свидетелство за управление
на МПС. На доказване подлежат елементите от фактическия състав на деликта, а
именно: противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца причинени вреди.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ищцовото дружество - застраховател и собственикът на лек автомобил модел: „Ф.П.“ с Рег.№ *** са сключили договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В срока на действие на договора
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие, поради което е легитимиран да предяви вземанията си
към причинителя на вредите.
По делото е безспорно установено, че ответникът е
управлявал лек автомобил „Ф.П.“
с Рег.№ ***, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС от
категория „В“. Сключеното
между ответника и прокурор от РП- К. споразумение, одобрено от съда, има силата
на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК, задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на
деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС
за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на
конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с
пътно-транспортното произшествие и последиците от него. Тези правила са
разписани в ЗДвП и Правилника за приложението му. Присъдата е задължителна за
гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав. От наказателния
съд е прието, че причина за пътнотранспортното произшествие е управляване от
ответника на МПС с
несъобразена и превишена скорост от 130 км.
при максимално допустима в този пътен участък от 60 км/ч, както и, че не е
притежавал свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства се установяват
и от назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Според вещите лица за
получените от пострадалия травми:
счупване на дясната раменна кост, контузия на главата, разкъсно-контузна рана
на главата с оголващ част от черепа от основно значение била високата скорост, с която се движили и
това на коя страна се преобърнал автомобила. Ако била по-малка скоростта,
можело да получат само контузия. В случая скоростта била 130 км в час. При тази
скорост, дори и пострадалият да е бил с
колан, би следвало да получи подобна фрактура.
С оглед събраните по делото доказателства вредите,
предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с причиненото от ответника ПТП.
Предпоставката на чл. 500 от КЗ за упражняване на
регресното право на застрахователя – да е заплатил обезщетение на пострадалото
лице, също е доказана. За да определи размера на обезщетението за неимуществени
и имеществени вреди застрахователното дружество е взело предвид, медицинската
документация, приложена от пострадалия, медицинско заключение, изготвено
от доверен лекар на застрахователя и
документи за доказани разходи за лечение. Със споразумение от 15.03.2018г.
пострадалият и застрахователят са уговорили заплащане на обезщетение в размер
20 000 лв., включващи болки и страдания, преживян стрес, неудобства, разходи за
лечение на увредения, включително и за бъдещи болки и страдания, допълнително и
последващо лечение / 1448лв./, като е взето предвид и съпричиняването, без да е
посочен процент. Ответникът не е страна
в създаденото между застрахователя и пострадалото лице правоотношение,
приключило с подписването на споразумения между тях, поради което възраженията
срещу размера на изплатеното обезщетение следва да бъдат изследвани.
Съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 30 000.00 лв.
При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания - счупване
на дясната раменна кост, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата
с оголващ част от черепа, причинили
на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на горния десен крайник.
Увреденото лице е било хоспитализирано по спешност в УМБАЛ „***“ АД, гр. С.З.-
клиника по неврохирургия. Проведено било оперативно лечение - ревизия и шев на
раната на главата /реимплантация на скалп/, както и консервативно лечение
(терапия с медикаменти). Пострадалият е бил преместен в клиника по ортопедия и
травматология, където му била направена нова операция - кръвна репозиция с
метална остеосинтеза на десен хумерус. Оздравителният период за разкъсно-контузна рана на главата е 30 дни, а
възстановителният период за счупената дясна раменна кост от около 3 - 4месеца. Съдът взе предвид и характерът на болките и страданията,
които са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните
интервенции/ 2 на брой/, със засилване в начало на раздвижването, възрастта на
пострадалото лице/27 години-активна трудоспособна възраст препятствана по
причина на инцидента/. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от
реализирания деликт върху увредения. При всички случай претърпян инцидент от
ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия. Двамата с
ответника потвърдиха, че оттогава не се поздравяват. Ш. заяви, че продължава
да изпитва болки в ръката зимно време. Обезщетението е
съобразено и с конкретната икономическа обстановка към датата на събитието и с
актуалната съдебната практика – Решение от 12.04. 2019 година, постановено по
търговско дело № 198 по описа за 2018 година на ОС – С.З. и др.. Следва да се
има предвид, че оздравителният процес е приключил, липсват данни за остатъчна
инвалидност или функционален дефицит.
От приетити по делото писмени доказателства ф-ра №
56170/25.07.2017 г., ф-ра № **********/01.08.2017 г. и ф-ра №
**********/24.07.2017 г. се установи, че за лечението си Ш. е заплатил
1448 лв.
В хода на процеса ответникът направи възражение, че
изплатеното от застрахователя на пострадалия обезщетение не е съобразено с
приноса му за ПТП, както и с вида, характера и степента на увреждането. Поддържа,
че постигнатото между застрахователя и пострадалия споразумение за размера на
вреди, не го обвързва, след като не е подписано от него. Възражението следва да
бъде обсъдено, тъй като ответникът не е страна в създаденото между
застрахователя и пострадалото лице правоотношение, приключило с подписването на
споразумения между тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване в две насоки. От една страна, че пострадалият е
пътувал без предпазен колан, а от друга - че е знаел, че виновният водач е бил
неправоспособен и е поел риска да пътува с него.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е пътувало без предпазен колан и,
че е знаело, че виновният водач е бил неправоспособен.
От събраните по делото доказателства: прието експертно
заключение и признанието на Ш. пред
разследващия полицай в досъдебното производство на 07.09.2017г./ стр. 29 от приложеното
ДП № 827/21.07.2017г. по описа на РУ К./ ответникът е доказал твърденията си.
Настоящият състав намира, че по делото беше доказана
частично причинна връзка между поведението на пострадалия при ПТП и
претърпените от него вреди. Такава би била налице, ако неговото поведение
обективно бе допринесло или улеснило настъпването им. В настоящия случай се
доказа по убедителен начин, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, в
същото време обаче се установи категорично, че ако ищецът бе пътувал с поставен
предпазен колан, той би получил тези увреждания. Експертът – медик в съдебно
заседание уточни, че от значение за получаване на травмата са били високата
скорост и страната, на която автомобилът се бил преобърнал. Експертът уточни,
че в случая предпазният колан не осигурява абсолютна защита, но уврежданията,
макар и същите, щели да бъдат с по- малък интензитет.
По отношение на възражението за съпричиняване относно
знанието на пострадалия, че водачът на автомобила е бил неправоспособен, съдът
намира следното: Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане са допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да
е предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. / в този смисъл: решение № 45/15.04.2009г
по т.д.№ 525/2008г на II т.о на ВКС; решение № 206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№
35/2009г, II т.о., решение № 154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№ 977/2010г, II т.о
и др./.,
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че лекият автомобил е бил на родители на неправоспособния водач А. П., който го е взел, без тяхно знание, за да
може заедно с пострадалия да отидат до гр. К.. До гр. К. шофирал пострадалият Ш..
Спрели на бензиностанцията и докато Ш. плащал горивото А.П. се преместил на
шофьорското място на собствения на семейството му автомобил. Въпреки,
че бил наясно, че А. няма книжка за управление на МПС Ш. се качил като пътник в
лекия автомобил. При съгласието му да се качи в същия, пострадалият е следвало
да допусне настъпването на последствията от правоуправлението на
неправоспособен водач.
С оглед на гореизложеното, относно размера на
съпричиняването настоящият съдебен състав приема, че същото следва да се
определи на 35%, при отчитане, че основната вина за ПТП е на водача на лекия
автомобил, който макар и да е бил неправоспособен, демонстрирал самоувереност и
незачитане на законите на страната. Избраната от него скорост на движение от
130 км./ч. не е била съобразена с пътната обстановка и значително е надвишавала разрешената
скорост в този пътен участък от 60 км. /ч..
От определеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в размер на
31 448 лв. следва да се приспадне процентът съпричиняване, при което
размерът на обезщетението настоящият съдебен състав определя на 20441, 20 лв.,
а изплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалия е в размер на
20 000 лв.
С оглед на гореизложеното, претенцията като
основателна следва да се уважи, като се включи и размера на ликвидационните
разноски в размер на 15.00 лв.
Претенцията за лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД е
акцесорна на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение. Правото на регрес е възникнало от датата на плащането. Ответникът
не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в случаите,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. По делото е представено доказателство за отправена
от ищцовото дружество до ответника покана за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение в 7-дневен срок от получаването й. Регресната
покана е била връчена на ответника, чрез неговата майка. С оглед на изложеното
основателна е претенцията за лихви за периода от 09.05.2018г. до 13.08.2018г. Размерът на законната лихва е нормативно определен
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на БНБ за периода,
увеличен с 10 пункта, поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен и доказан за сумата 539, 29 лева, определена по реда на чл. 162 ГПК
чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да
уважи искането за присъждане на сума в размер на 901, 09 лв., от които 411, 09 лв. заплатена държавна такса; 190 лв.
депозит за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждание, определено на
осн. чл. 78, ал.8 от ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. съдът в исковото
производство е длъжен да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, в случай, че уважава предявените искове.
Съдът следва да възложи на ответника и направените от ищеца в заповедното производство
разноски в размер на 561,10 лв., от които
411, 10 лв. заплатена държавна такса; 150 лв. юрисконсултско
възнаграждание.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на А.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи, на основание чл.
422, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал.2 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр.
чл. 86 от ЗЗД на „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от законни представители Д.Х.Д. и Ж.М.Д., сумата от 20 015,00 лв. главница,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 20 015,00 лв. считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.08.2018г. до окончателното
изплащане и сумата от 539, 29 лв. мораторна лихва върху изплатеното обезщетение
за периода 09.05.2018г. - 13.08.2018г., предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1257/17.08.2018 г. по ч. гр. д. № *** г. по
описа на КРС .
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от законни представители Д.Х.Д. и Ж.М.Д. сумата от 561,10 лева, представляваща
направени в заповедното производството по ч. гр. д. № ***г. по описа на КРС
съдебно-деловодни разноски, от които
411, 10 лв. заплатена държавна такса; 150 лв. юрисконсултско
възнаграждание, както и сумата от 901, 09 лв., от които 411, 09 лв. заплатена държавна такса; 190 лв.
депозит за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждание, определено на
осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ищцовото дружество „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** - М.Ю.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: