Определение по дело №195/2019 на Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 255

 

гр. Варна, 18.04.2019. година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. д. № 195/2019 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано e по частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД против определение № 225 от 18.01.2019 г., постановено по т. д. № 794/2018 г., по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до разрешаване на спора по адм. д. № 8493/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Посочва, че само висящ преюдициален спор между същите страни по гражданско или търговско дело е основание за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. На следващо място навежда аргументи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР не е обуславящо изхода на спора, доколко ищецът е посочил, че цената на изкупуване се определя от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Намира, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР няма самостоятелно значение, а изходът от обжалване на отделни негови разрешения няма значение за правилното решаване на спора. Позовавайки се на практика на касационната инстанция, постановена по Решение № Ц-6 от 13.04.2014 г. и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ за предварителната изпълняемост на административния акт, релевира доводи за неправилност на определението. Моли за отмяна на същото.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Марк 2“ ЕООД чрез процесуален представител, в който се излагат доводи за правилността на определението. Посочва, че соченото ТР по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГТК на ВКС е неприложимо в настоящия спор, доколко Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР представлява индивидуален административен акт, а не подзаконов административен акт. В продължение сочи, че отмяната на подзаконов административен акт няма обратно действие, каквото има тази за индивидуалните административни актове. Инвокира подробни доводи, че обжалваните точки от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР имат обуславящо значение за спора, доколкото чрез тях се определя цената за изкупуване на произведената електрическа енергия. Повдигнатия въпрос за предварителното изпълнение на административния акт намира за неотносим към спора. Моли за потвърждаване на определението.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба от „Марк 2“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за осъждане на последния да заплати сумата от 32 049.80 лева, представляваща доставена, незаплатена електрическа енергия за м. август 2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сумата от 8 085.81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, която се изкупува от „Енерго-Про Продажби“ АД по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 177 от 30.08.2011 г.

Между страните е спорна дължимостта на цената, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през месец август 2015 г., предвид отказа на ответното дружество да преференциална цена по т. 7 и т. 8 от Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. август 2015 г., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство, установено в т. 2. 7 и 2 .8 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

С определение № 225 от 18.01.2019 г., постановено по т. д. № 794/2018 г., Варненският окръжен съд е спрял производството по делото до разрешаване на спора по адм. д. № 8493/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Правни изводи:

Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор е налице, когато решението по административното дело има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. В практиката на касационната инстанция се приема, че връзка на преюдициалност ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство /така Определение № 172 от 06.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 795/2012 г., ІV г. о., ГК/.

Безспорно в производството е обстоятелството, че т. 2. 7. и т. 2. 8. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се оспорват по образуваното адм. д. № 8493/2015 г. по описа на Административен съд – София град, постановеното решение по което е обжалвано, а по жалбата е образувано адм. д. № 14112/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР представлява индивидуален административен акт и макар и да не определя пряко цените за изкупуване има значение за прилагането на утвърдените цени с Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, тъй като определя количествата електрическа енергия, които следва да се изкупуват по преференциални цени. Доколкото е предвидено обратно действие на отмяната на административен акт, какъвто е Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, следва да се приеме, че макар и страните по настоящия спор да не участват в производството му по отмяна, правните последици ще рефлектират и върху тях /така Определение № 62 от 29.02.2016 г. на ВКС по в т. д. № 353/2015 г., ІІ т.о., ТК и др./.

В продължение на горното разбиране, отмяната на т. 2. 7 и т. 2. 8 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.  на КЕВР, имащи отношение към определянето на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия ще обуслови отпадането на един от ценообразуващите елементи, който е основен в спорното правоотношение /в този смисъл е Определение № 40 от 18.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2586/2017 г., I т. о., ТК, независимо, че не представлява задължителна съдебна практика/.

Предвид горното, административният спор, по който е образувано адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административен съд – София град има преюдициално значение по повод на исковата претенция, по която е образувано т. д. № 794/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 225 от 18.01.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 794/2018 г..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване на страните по реда на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                2.