Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8290
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
В.К.Л. и Л.К.П. чрез пълномощнияка
си адвокат И.Й. са предявили срещу застрахователно дружество „Застрахователна
компания Л.И.“ АД гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ, намален от В.К.Л. (л. 33), впоследствие увеличен, за заплащане на
застрахователно обезщетение на всеки от ищците в размер на 400 000 лева на
ищцата Л.К.П. и 300 000 лева на ищеца В. К.Л. като частична претенция от
400 000 лева (с.з.л.82). Претенциите за обезщетение се основават на
твърдения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на родителите им К.Л.В.
и С.Й.В., при пътнотранспортно произшествие на 17.11.2017 г. на път ПП-4 км
35+650 /София – Варна, виновно причинено от М.И.Й., при управление на автобус
„Мерцедес“ с рег. № ******със сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника.
Пълномощникът на ищците излага, че
на 17.11.2017 г. 26.11.2013 г. на път ПП-4 км 35+650 /София – Варна, автобусът,
управляван от водача М.И.Й., навлязъл в лентата за насрещно движение и се
блъснал в насрещнодвижещ се товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******,
управляван от Й.О.А.. При произшествието е настъпила смъртта на К.Л.В. и С.Й.В.,
които били пътници в автобуса. Пълномощникът
на ищците твърди, че от смъртта на двамата пострадали, ищците, които са техни
деца, търпят огромни и непоправими неимуществени вреди. От загубата
едновременно на двамата си родители ищците изпаднали в силен шок, били силно
разстроени и не могли да се възстановят. Родителите на ищците били социално
активни, помагали на децата си, имали постоянни контакти с тях. Пострадалите
изградили щастливо семействоползвали се с добро име в обществото и били силно привързани един към друг.
Представителят на ищците твърди, че едновременната загуба на двамата им
родители по внезапен и трагичен начин представлявала за двамата ищци
непоправима морална вреда. Ищците предявили пред ответното дружество –
застраховател извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения,
но застрахователят не е определил и не е изплатил обезщетения на ищците.
Като се позовава на горните
обстоятелства, пълномощникът на ищците прави искане до съда да осъди ответника
„З.Л.и.“ АД *** да заплати на ищцата Л.К.П. обезщетение в размер на
400 000 лева (ИМ л. 3), и на ищеца В.К.Л. обезщетение в размер на
300 000 лева като частичен иск (молба л. 78) за претърпените неимуществени
вреди, причинени от смъртта на К.Л.В. и С.Й.В., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 17.11.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски по делото.
Ответникът „З.Л.и.“ АД *** в
отговора и в съдебно заседание оспорва иска по основание и размер. Излага довод
за прекомерност на претендираните обезщетения. Позовава се на обстоятелството,
че ищците са живели самостоятелно и отделно от своите родители.
По делото е прието за безспорно с
доклада наличие на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между
сочения от ищеца деликвент - М.И.Й. и ответното застрахователно дружество „З.Л.и.“
АД ***. Застраховката се удостоверява и от справка от Гаранционния фонд, в
която е отбелязана застрахователна полица BG/22/117001043229, със срок на действие от 05.04.2017
г. до 04.04.2018 г. (справка л. 12). Не се спори между страните относно факта
на настъпването на ПТП и настъпилата смърт на пострадалите К.Л.В. и С.Й.В..
Механизмът на произшествието е установен от изготвената съдебно-автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото лице, автобус „Мерцедес Варио “ с
рег. № ******, управляван от М.И.Й., навлязъл в лентата за насрещно движение на
път І-4 км 35+650, при което произлязъл сблъсък с насрещно движещия се товарен
автомобил „Мерцедес 1517“ с рег. № ******. По делото не са събрани
доказателства за причина за ПТП, имаща характер на случайно деяние, поради
което съдът приема, че произшествието е причинено от виновното поведение на
водача на автобус извън поведението на водача
на автобус „Мерцедес Варио “ с рег. № ******М.И.Й.. Това обстоятелство, както и
сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност“ със „З.Л.и.“ АД ***
обуславя отговорността на ответното дружество за причинените от застрахованото
лице вреди.
Ищците
по предявените искове за неимуществени вреди са деца на пострадалите К.Л.В. и С.Й.В..
Тези лица са сред близките, които имат право на обезщетение за претърпени вреди
от смъртта на пострадалите (ВС 4-61-ПП, част ІІІ т. 2). Претърпените
неимуществени вреди безспорно се установяват от показанията на свидетеля И. П.И..
От тези показания е видно, че приживе пострадалите са били много близки със
своите деца – ищците по делото, които са поддържали връзка с родителите си,
грижели са се за тях и са били непрекъснато заедно. Според същия свидетел,
смъртта на родителите им била посрещната от ищците тежко и драматично, като
породила у тях дълбока скръб. Тези покозания дават основание на съда да приеме
за доказано, че вследствие смъртта на пострадалите им родители при ПТП, ищците
са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и дълбоки
страдания.
При
преценка на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид както
обстоятелствата по причиняване на смъртта на пострадалата, така и установените
отношения между пострадалите приживе и ищците. Между ищците и техните родители
са съществували много близки отношения на обич, уважение и привързаност. Този
фактически извод на съда не се променя от обстоятелството, че ищците са
възрастни хора и са живеели отделно от своите родители, защото по делото
безспорно се установи, че ищците са общували с родителите си ежедневно и между
тях са съществували непрекъснати отношения на взаимна помощ и подкрепа. Внезапната
загуба на родителите им безспорно е причинила на ищците силни душевни болки и
страдания. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият
размер на обезщетението, което ответното дружество дължи на всеки от ищците, е
100 000 лева. Исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ са
основателни до тези размери. Върху тези суми ответното дружество дължи законна
лихва от датата на изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне на
застрахователя по извънсъдебната претенция, който е 15.05.2018 г. – тримесечен
срок от получаване на искането по чл. 498 от КЗ – 15.02.2018 г. (л. 20) до
окончателното изплащане на сумата.
Исковете
са неоснователни над сумите от 100 000 лева до пълните предявени размери
от 400 000 лева за ищцата Л.К.П. и 300 000 лева за ищеца В.К.Л.. На
ищците не е нанесена по-тежка психична травма, като претърпеният стрес и
последиците му подлежат на преодоляване. Ищците са пълнолетни лица, в
трудоспособна възраст, не страдат от физически недостатъци или психични
заболявания и са способни сами да се грижи за себе си. Въпреки тежестта на
загубата им, като физически и психически здрави лица те следва да се справят
със стреса и болката от нещастието преди всичко със собствени сили. Това
обуславя извода на съда, че обезщетение в по-голям от присъдения размер не би съответствало
на принципа на справедливостта. Поради това исковете в частта им над 100 000
лева за всеки ищец следва да се отхвърлят. Неоснователна е и претенцията за
законна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 15.05.2018 г. Разпоредбата на чл.
84 ал. 3 от ЗЗД не се прилага за застрахователя и той следва да се счита
изпаднал в забава след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ за произнасяне по
предявената срещу него извънсъдебно застахователна претенция по чл. 498 от КЗ.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответното дружество да заплати на ищеца В.К.Л.
разноски в размер на 4070 лв според уважената част от иска. Ответникът следва
да заплати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ възнаграждение в размер на 2382,50
лв на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА и чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за безплатна правна защита на ищцата Л.К.П.
според уважената част на нейния иск, и 2510 лева за безплатна правна защита на
ищеца В.К.Л. според уважената част от неговия иск.
На
осн. чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 200 лева, което следва да се
изплати от ищците поравно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда застрахователно дружество
„Застрахователна компания Л.И.“ АДС гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на В.К.Л. ЕГН **********, адрес: *** и Л.К.П. ЕГН **********,
адрес: ***, сумите от по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки ищец, ведно
със законната лихва върху тези суми от 18.05.2018 г. до окончателното
изплащане, обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К.Л.В.
и С.Й.В. – родители на ищците, при ПТП на 17.11.2017 г. на път І-4 км 35+650,
виновно причинено от застраховано лице М.И.Й..
Отхвърля предявените искове от В.К.Л.
срещу „З.Л.и.“ АД над сумата от 100 000 лева до пълния предявен размер от
300 000 лева, и от Л.К.П. срещу „З.Л.и.“ АД над сумата от 100 000
лева до пълния предявен размер от 400 000 лева, както и искането за
законна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 18.05.2018 г.
Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на В.К.Л.
разноски в размер на 4070 лв според уважената част от иска.
Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на адвокатско
дружество „Й. и Е.“ възнаграждения в размери 2382,50 лв за безплатна правна защита
на ищцата Л.К.П. и 2510 лева за безплатна правна защита на ищеца В.К.Л. според
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: