Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1335 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 310 и сл. ГПК.
С Решение № 304409/02.01.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 19.12.2018г. по гр.д.№ 1086 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 49-ти състав Р.С.П., ЕГН **********, Т. В.
П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********
и Р.Р.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. Ц.З.,*** са осъдени на основание на чл. 233 вр. с чл. 248 от ЗЗД да предоставят на С.С.П., ЕГН ********** държането на следните заети по договор за заем
за послужване недвижими имоти: едноетажна
жилищна сграда с идентификатор по кадастрална
карта и регистри 57011.5548.172.2. с
площ от 60кв.м., а по скица с площ от 50кв.м., състояща се от стая,
кухня, сервизни помещения, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; едноетажна сграда с идентификатор по
кадастралната карта и регистри 57011.5548.172.1.
с площ от 46кв.м. на един етаж с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; едноетажна сграда с идентификатор по кадастралната карта и регистри
57011.5548.172.3. с площ от 48кв.м.
на един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; едноетажна
сграда с идентификатор по кадастралната карта и регистри 57011.5548.172.4. с площ от 35кв.м. на
един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, всички построени върху поземлен имот с с идентификатор по кадастралната
карта и регистри 57011.5548.172, представляващ дворно място, съставляващо
парцел ІІ-172,172а, кв. 17 по регулационния план на с.Подгумер, цялото с площ
от 1000кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 958кв.м., при
съседи на поземления имот поземлени имоти с идентификатори по кадастрална карта
и регистри: 57011.5548.388;
57011.5548.325.; 57011.5545.389; 57011.5548.380.; 57011.5548.379., като ответниците
са осъдени да заплатя на ищец;а на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от общо 1201,62лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5021448/09.02.2018г., изплатена по пощата на 08.02.2018г. от ответниците по иска
Р.С.П., ЕГН **********, Т. В. П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН ********** и Р.Р.П., ЕГН **********. Изложили са съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са, че ищецът бил собственик на дворното място и на
построената в него жилищна сграда с идентификатор 57011.5548.172.2. с площ от 60кв.м. по договора за дарение,
но не бил собственик на останалите сгради в имота. Сградата с идентификатор 57011.5548.172.1. с площ от 46кв.м. била
собственост по давност на ответника Р.П., тя не била описана в нотариалния акт
за договора за дарение. Тази сграда била построена през 198685г.-1987г. от Р.П.
с негови средства и само той я ползвал за отглеждане на селскостопански
животни. С писмената защита е посочил, че нямало договор за сградите между него
и ищеца, всички ответници са заявили, че не ползват останалите сгради, нямало
уговорка за ползването им с ищеца.Споразумение за безвъзмездно ползване на
имота имало само с ответника Р.П., но не и с останалите ответници, те не били
ползвали сградите с идентификатор 57011.5548.172.2
; 57011.5548.172.3; 57011.5548.172.4 и
не били пречили на ищеца да ги ползва.. Претендирали
са разноски. Дворното място било част от тяхното дворно място, нямало
самостоятелен вход, от 1986г. ищецът го напуснал Оспорили са поради
прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемият-ищец С.С.П., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че собствеността
върху имотите не е предмет на делото, но представените доказателства
установявали, че сградите са собственост на ищеца по договора за дарение. Като
собственик на земята бил собственик и на построеното върху нея. С Отговора на
исковата молба ответниците били признали, че ищецът е собственик на сграда 57011.5548.3
и 4. Гласните доказателства установявали предоставяне след смъртта на
родителите на ищеца безвъзмездно от ищеца на ответниците да ползват имотите, както
и че те са ги ползвали. На 10.12.2016г. ищецът с нотариална покана поискал ответниците
да освободят имотите, свидетелските показания на св. Андонова, събрани по
делото били в същия смисъл, ответниците не предали имотите на ищеца, поради
което иск бил основателен. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенциите за разноски на насрещните
страни.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2000374/09.01.2017г. на С.С.П., ЕГН ********** срещу Р.С.П.,
ЕГН **********, Т. В. П., ЕГН **********,
С.Р.П., ЕГН ********** и Р.Р.П., ЕГН **********, с която е
поискал от съда да осъди ответниците на основание на чл. 248 вр. с чл. 233 от ЗЗД да му върнат предоставените по договор
за заем за послужване недвижими имоти, както следва: едноетажна жилищна сграда с
идентификатор по кадастрална карта и регистри 57011.5548.172.2. с площ от 60кв.м., а по скица с площ от 50кв.м.,
състояща се от стая, кухня, сервизни помещения, с предназначение: друг вид
сграда за обитаване; едноетажна сграда
с идентификатор по кадастралната карта и регистри 57011.5548.172.1. с площ от 46кв.м. на един етаж с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; едноетажна сграда с идентификатор по
кадастралната карта и регистри 57011.5548.172.3.
с площ от 48кв.м. на един етаж с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; едноетажна сграда с идентификатор по кадастралната карта и регистри
57011.5548.172.4. с площ от 35кв.м. на
един етаж с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, всички построени върху поземлен имот с с идентификатор по кадастралната
карта и регистри 57011.5548.172, представляващ дворно място, съставляващо
парцел ІІ-172,172а, кв. 17 по регулационния план на с.Подгумер, цялото с площ
от 1000кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 958кв.м., при
съседи на поземления имот поземлени имоти с идентификатори по кадастрална карта
и регистри: 57011.5548.388;
57011.5548.325.; 57011.5545.389; 57011.5548.380.; 57011.5548.379., като му се
присъдят разноските по делото. Навел е твърдения че е е собственик на
процесните сгради и на дворното място в които са построени, ответникът Р. П. бил брат на ищеца, останалите ответници
били съответно съпруга и деца на Р.П., те живеели в едно домакинство в
съседното дворно място, като ползвали процесните сгради по договор за заем за
послужване , сключен с ищеца. Заявил е, че през 2016г. решил сам да ползва
имотите си и през лятото на 2016г. няколкократно уведомил ответниците да му
освободят имотите, изпратил им и нотариална покана през декември 2016г. за
същото, но те не направили това до момента.
Ответникът не бил придобил собствеността по давност на сграда 57011.5548.1., тя
била строена от баща му, който приживе я ползвал. С.П. приживе искал да
разпредели имуществото между синовете си и затова били сключени сделките от
1988г. и от 1997г.
Ответниците Р.С.П., ЕГН **********, Т. В.
П., ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН **********
и Р.Р.П., ЕГН **********, в
предоставения им срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че ищецът бил
собственик на дворното място и на построените в него сгради 57011.5548.172.2. с площ от 60кв.м; 57011.5548.172.3. с площ от 48кв.м.
; сграда 57011.5548.172.4 с площ от
35кв.м. и ответниците пазили тези имоти
на ищеца. Споразумение за ползването безвъзмездно на тези имоти с ищеца
бил сключил само ответника Р.П., но не и останалите ответници, за тези сгради
ответниците не пречили на ищеца да ги ползва. Сградата с идентификатор 57011.5548.172.1. била собственост по
давност на Р.П. приживе на наследодателя му и завършена през 1987г., ищецът не
се бил противопоставил на същото, от 1987г. я владял като своя Р.П., тя не била
посочена в договора за дарение от 1997г., защото собственик бил Р.П.. Р.П.
владеел тази сграда и към момента. Претендирали
са разноски.
По делото са приети неоспорени от страните нотариален
акт № 140/13.05.1988г., нотариален акт
№ 187/24.06.1975г., носещи подписи за
страните и за нотариус, съгласно който на 24.06.1975г. С.П. е дарил на сина си Р.П. сграда от 60кв.м. и дворното място в което е
построена, представляващо парцел ІІ-139,кв.17, с. Подгумер, а на 13.05.1988г.
двамата са сключили договор за замяна, с който тези имоти са прехвърлени от Р.П.
на С.П., а С.П. е прехвърлил на Р.П. празно дворно място от 600кв.м. , парцел
ІІІ-139,кв.17, с.Подгумер.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 158/04.06.1997г., носещ подписи за
страните и за нотариус, съгласно който на 04.06.1997г. С.П.С., ЕГН ********** е
дарил на сина си С.С.П. дворно място, съставляващо парцел ІІ-172,172а, кв. 17
по регулационния план на с.Подгумер, цялото с площ от 1000кв.м. по документ за
собственост, а по скица с площ от 958кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от
60кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, като дарителят и
съпругата му П.А.С.си запазили пожизнено вещното право на ползване върху целия
имот.
По делото са приети неоспорени от
страните препис извлечения от акт за смърт № 06/27.10.2008г. и №
146/03.03.2007г., издадени от СО съгласно които С.П.С. е починал на
26.10.2008г., П.А.С.е починала на 02.03.2007г.
Приета е неоспорена от страните
нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от помощник-нотариус
Ц. Колева при нотариус Г.Й.-.Д., рег. № 343 на Нот.К, съгласно които на
09.12.2016г. ищецът е съставил изявление до ответниците, с което е посочил, че
ответниците ползват процесните имоти за послужване по договорка с него, но вече
желае сам да ги ползва и ги кани да му предадат същите, като на 21.12.2016г. в
14,00ч. се явят при нотариуса и му предоставят ключовете за тези сгради, тази
покана на 10.12.2016г. е била връчена при отказ на четиримата ответници.
По делото е приет неоспорен от
страните констативен протокол съставен от помощник-нотариус Ц. К. при нотариус Г.Й.-.Д.,
рег. № 343 на Нот.К, съгласно който на 21.12.2016г. в 14,00ч. се е явил ищеца,
до 14,30ч. ответниците не се явили.
Приети са скици и данъчна оценка
за имота.
Разпитана по делото св. А.А.е заявила, че живее на ул.
„Изгрев” в с.Подгумер през две къщи от имота на ищеца. Ищецът живеел там преди
20 години, след като се оженил се преместил, а в къщата останали родителите му
и семейството на брат му, те ползвали целия имот – гледали животни, крави, имало и кучета. Посочила е, че доколкото знае
приживе родителите на ищеца и на Р.П. са разделил имота на две равни части между синовете си. Майката на ищеца и
на Р.П. била приятелка на свидетеля и споделяла всичко със свидетеля.
Свидетелката имала магазин и майката на ищеца идвала всеки ден при свидетеля. Посочила
е, че не знае между страните да има договор за ползването на процесните имоти,
но знае, че когато ищецът поискал ответниците да освободят неговия имот, те са
искали да го бият. Ищецът й се оплакал, че племенникът му го е бил, когато
отишъл да си иска собствеността през есента на 2016г.Посочила е, че ответниците
не плащат на ищеца за ползването на имотите, възможно било да имат някаква
устна договорка за ползването на имотите. Заявила е, че виждала ответниците да
ползват имотите, там било разградено, имало тор, течало по улиците; имало трактори,
не можело да се мине покрай тях, защото имало кучета; къщата се ползвала като
мандра. Посочила е, че в имота на ищеца имало две постройки и една кошара.
Къщите били стари и там, откакто се помнела, но кошарата била строена около
1984г.-1985г. от бащата на ищеца, който гледал крави. Посочила е, че не била виждала
Р.П. в кошарата приживе на баща му. Родителите на ищеца живеели в старата
къща-лятна кухня, която била на ищеца. Р. винаги ползвал имотите на ищеца.
Разпитан по делото св. П.Ц.е
заявил, че е първи братовчед на страните по делото, знае че имат спор за
освобождаването на имот в с.Подгумер, ул. „Изгрев”, ежедневно минавал от там,
този имот се ползвал от Р. в момента, но
всички ответници били семейство и живеели там, вероятно всички го ползвали.
Ищецът му бил казвал, че имал договорка с
тях те да ползват имота. Посочил е, че приживе родителите на ищеца и на Р.П.
разделил на две равни части дворното място и дали на всеки от синовете си по
едно от тях. Ищецът не живеел в имота. През 2016г. ищецът се оплакал на
свидетеля, че като отишъл да каже на Р.П. да освободят имота, синът на ответника Р.П.
налетял да бие ищеца. В имота на ищеца имало трактори и друга техника, гледали
животни, ответникът ги ползвал. Жилищната сграда , в която Р. и семейството му
живеят била прехвърлена на Р.. Другите сгради, където били стопанските сгради,
били на ищеца. Ищецът му бил казал, че ответниците в къщата разположили кучета
и ищецът им направил забележка. Там ответникът си сложил трактор, машини,
сеновали и си ползвал имота. Цялото семейство на Р.П. виждал в имота на ищеца.
Заявил е, че в имота на ищеца има жилищна сграда от стая, кухня , тоалетна и
баня, водели я лятна къща. Отделно имало къща, която ползвали за кошара, тя
била в другия край на имота. Кошарата я строил бащата на ищеца около
1984-1985г. и той я ползвал, гледал животни, свидетелят не знаел дали Р.П. му
помагал да гледа животни. Родителите на Р. и на ищеца живеели в лятната къща и
в къщата на ищеца, в малката къща. След смъртта им Р.П. я ползвал. Другите сгради били стари и
били строени още от дядото на ищеца и на Р.П.. Р. и С. били със съседни имоти и
между тях нямало ограда в момента. Къщата на Р. си била в неговия имот.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл.
248 вр. с 233, ал.1, изр.
1 от ЗЗД- искане за осъждане
на заемател да върне на заемодателя имота, предмет на договор за заем за послужване, поради прекратяване действието на наемния договор.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже наличие на правоотношение по договор за заем за послужване
с конкретен обект, предаден при сключване на
договора в определено състояние, прекратяване на действието на договора.
Разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, изр.1 от ЗЗД урежда претенция с облигационно основание, при разглеждане
на която въпросът за собствеността не се изследва. Това решение няма сила на
пресадено нещо за правото на собственост. Въпросът за собствеността не е
елемент от фактическия състав на иска по чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД – той би
имал значение само при установителен иск за собственост. Без значение дали
някоя от страните по заемното/наемното
правоотношение е собственик на имота- щом са страни по такова правоотношение, то заемателят/наемателят
е длъжен да върне вещта на заемодателя/наемодателя след
прекратяване действието на договора. Правото
на заемодателя/наемодателя да получи вещта обратно в
състоянието, в което тя е била при предадена при сключване на договора,
произтича от закона. Договорът е облигационен по своя характер и поражда само
облигационни последици. Документите за собственост биха могли да се изследват
само с оглед установяване на държането на имота. (В този смисъл Решение №
1247/16.07.2002г. на ВКС, по гр.д.№1358/2001г. ІV-то Г.О.; Решение №
1248/27.11.2008г. на ВКС по гр.д.№ 4010/2007г. ІV-то Г.О.;Решение №
121/15.10.2009г. на ВКС по т.д.№ 312/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
107/12.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 4787/2008г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС;
Определение № 160/30.12.2008г. на ВКС по гр.д.№ 3399/2008г. на ІV-то Г.О.)
Спорен въпрос по делото е дали между
страните е имало договор за заем за послужване за процесните сгради.
Съдът приема за установено по
делото от събраните по делото доказателства, че след смъртта на бащата на
ищеца, настъпила на 26.10.2008г., ищецът е предал на ответниците за безвъзмездно
ползване процесните сгради срещу задължение да му бъдат върнати така между тях е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем за послужване. Този извод се извежда при обсъждане в
съвкупност на събраните по делото доказателства и признатите с отговора на
исковата молба обстоятелства. Променените твърдения на ответниците за част от
тези факти, направени едва в хода на въззивно прозиводство не може да бъде съобразено. В случая ответниците са признали с
отговора на исковата молба, че Р.П. е сключил договор за заем за послужване с
ищеца за три от процесните сгради, че
ответникът Р.П. ползва всички процесни сгради. Не се спори по делото, а и се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че Р.П. и Т.П.
са съпрузи, а Р. и С.П. са техни синове, че те четиримата живеят в къща,
съседното дворно място. Събраните по делото гласни доказателства установяват,
че всички ответници ползват всички процесни сгради и съдът кредитира същите като логични, последователни, резултат
от ежедневни наблюдения на свидетелите, неопровергани от другите доказателства
по делото. Двамата разпитани по делото свидетели са заявили, че виждали всички
ответници в имота на ищеца; че между дворното място на ищеца и дворното място,
в което е къщата , в която живеят ответниците , няма ограда; че в имота на
ищеца са разположени трактори и други машини на ответниците, че в имота те
отглеждат крави, разпръснат е
тор, има кучета. Тези свидетелски показания, обсъдени в съвкупност с останалите
доказателства по делото и с твърденията на ответниците за фактите по делото,
съдът приема, че установяват, обстоятелството, че всички ответници ползват
процесните сгради по договор за заем за послужване, сключен с ищеца. Този извод
е житейски оправдан при съобразяване на семейните връзки между ответниците,
съжителстването им в една къща, както и естеството на стопанската работа и отглеждането
на животни. Параметрите на последната не позволяват извод, че може да се
осъществява само от един човек. Това е така, защото тя включва освен отглеждане
на животни и производство на млечни продукти в мандра, ползване на за тази
работа трактор, сеновал, машини. Тези параметри на стопанската работа
обосновават извод, че тя не е възможно да се осъществява само от Р.П., за който
не се спори, че я упражнява във всички процесни сгради. Свидетелите са заявили,
че са виждали и останалите ответниците в имота, поради което установено е по
делото, че всички ответници ползват порцесните сгради по договора сключен с
ищеца. Да се приеме, че ищецът е предоставил за ползване сградите само на Р.П.,
но не и на останалите ответници, които са му съответно съпруга и деца, не
съответства на събраните по делото доказателства, а и не е житейски оправдано и
логично. Установява се по делото, че сградите са се ползвали за живеене и за
отглежане на животни още от бащата на ищеца; че след неговата смърт тази
дейност е продължил Р.П. във всички сгради; че в имота са разположени и
селскостопански машини; че всички ответници са виждани в имотите. Така
установеното обоснова извод, че всички ответници се занимават със стопанската
дейност, за която инвентар е разположен в имотите и това е било по съгласие,
постигнато с ищеца. При така възприето съдът приема, че ищецът е предоставил за
ползване имотите на всички ответници за стопанска дейност, а не само на Р.П..
Възраженията на ответниците, че собственик на една от сградите е Р.П. не са
релевантни за предмета на делото, освен с оглед на установяване на държането
върху тази сграда. По делото не е установено това държане ответникът Р.П. да е
установил на основание, което да изключва договора с ищеца. Събраните по делото
гласни доказателства установяват, че сградата е била построена още приживе на
бащата на ищеца - през 1984-1985г., тоест в момент в който собственик на
дворното място е бил бащата на ищеца. Тези показания установяват и
обстоятелството, че бащата на ищеца е ползвал приживе тази сграда с
идентификатор 57011.5548.172.1, която в момента се ползва за кошара и е в
другия край на дворното място спрямо жилищната сграда. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като еднозначни , логични, резултат от личните им
регулярни впечатления, неопровергани от другите събрани по делото доказателства.
При така установено съдът приема за неоснователно възражението на ответника Р.П.,
че тази сграда не е предмет на договора за заем за послужване и че е ползвал
същата като своя-изградено с негови средства и за отглеждане на животни още
приживе на баща си.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото е установено, че след смъртта на
бащата на ищеца , настъпила на 26.10.2008г. ищецът е предоставил на ответниците
за послужване процесните имоти, като им е предал държането върху тях срещу
задължение да му ги върнат, тоест възникнало е валидно правоотношение по
договор за заем за послужване.
При установено предаване на
държането на имотите, дали реално ответниците са ползвали имотите е ирелевнтно.
За пълнота на изложението съдът приема, че следва да добави, че ползване на
имотите от ответниците се установи по делото от събраните по делото
доказателства и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.
По делото се установи от приетата
по делото нотариална покана от 09.12.2016г., че на 10.12.2016г. ответниците са
получили искането на ищеца да му върнат предоставените по договор за заем за
послужване процесни имоти на 21.12.2016г., поради което и съдът приема, че
договора за заем за послужване на процесните имоти е прекратен - аргумент по
чл. 249, ал.2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното и
доколкото по делото не е установено ответниците да са върнали на ищеца
процесните имоти, то съдът приема, че правилно районният съд е уважил исковете.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответниците и те следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разноски за производството пред СГС в размер на 1000лв. Този хонорар
не прекомерен, защото не надхвърля
минималния размер по Наредбата, определен при съобразяване, че предмет на
делото са четири съединени иска. В подкрепа на извода на съда е и обстоятелството,
че ответниците са уговорили хонорар за адвокат по-голям от този, претендиран от
ищеца.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
304409/02.01.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от
19.12.2018г. по гр.д.№ 1086 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 49-ти
състав.
ОСЪЖДА Р.С.П.,
ЕГН **********, Т. В. П., ЕГН **********,
С.Р.П., ЕГН ********** и Р.Р.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. Ц.З.,*** да заплатят на С.С.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 8 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски за производството пред СГС
в размер на общо 1000лв (хиляда
лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок , считано от 25.04.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.