Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Велико Търново, 07.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ-ти състав, в
публично съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИРЕНА
КОЛЕВА
При секретаря С.И., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр. дело № 3101 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Ищцата Й.Ц.Б., ЕГН **********,
действаща лично и като майка и законен представител на детето А. Т. Г., ЕГН
**********,***, твърди, че с
ответника са родители на малолетното дете, както и че от м.май 2013г. двамата
са окончателно разделени, а детето останало да живее при нея. Твърди, че
съвместното й съжителство с ответника започнало през 2010г., като по време на
същото тя поемала всички грижи и отговорности по отглеждането на детето. След
раздялата им ответникът започнал да ги тормози психически, което я накарало да
се обърне за съдействие към органите на полицията. Посочва, че понастоящем
живее заедно с новия си съжител, с който са родители на детето Н. С. С., ЕГН **********.
Обитават жилище под наем в град Дебелец
с добри социално-битови условия. Твърди, че не работи, тъй като се грижи за
по-малкото дете Н., а ответникът не заплаща издръжка за малолетния А.
Последният се нуждаел от все повече средства за обучение, прехрана, здраве.
Твърди, че ответникът е в трудоспособна възраст и може да заплаща дължимата по
закон издръжка за малолетното си дете. Претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето А. Т. Г., да бъде определено
местоживеене на детето при нея и режим на лични отношения с другия родител,
последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.
занапред, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване
на основания за изменението или прекратяването й и издръжка за минало време в
същия месечен размер за една година назад, считано от датата на подаване на ИМ.
Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка. Претендира направените по делото разноски.
Съдът квалифицира спорното право по
чл.127 ал.2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права, ведно
с акцесорни претенции за местоживеенето на детето и режима на лични отношения с
другия родител, по чл.143 СК – за заплащане на издръжка занапред от родител на
ненавършило пълнолетие дете, както и по чл.149 СК – издръжка за минало
време.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.А.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, не
е представил писмен отговор на ИМ и не е взел становище по същата.
В съдебно заседание ищцата, лично и като майка и
законен представител на малолетното дете, поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени. Моли при определяне режим на линия отношения с другия
родител съдът да съобрази факта, че детето не познава своя баща и постанови
срещите между тях да се осъществяват първоначално в нейно присъствие или на
друг близък на семейството.
Ответникът, лично в съдебно заседание, заявява, че не
оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба и исковите претенции
за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
режима на личния отношения, както и за заплащане на издръжка занапред,
включително и по размер. Оспорва иска по чл.149 от СК, като твърди, че се
намира в невъзможност да заплати издръжка за минало време поради това, че не
работи и няма доходи. Моли този иск да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Малолетното дете А. Т. Г. е родено на ***г*** Търново
от майка Й.Ц.Б., ЕГН ********** и баща Т.А.Г.,
ЕГН **********, видно от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 720/11.11.2011г. на община Велико
Търново.
От служебна бележка № 153/24.20.2016г. се установява,
че детето Александър посещава подготвителна група в ОУ „Д-р Петър Берон” – град
Дебелец.
Представена е служебна бележка с изх. №
294/26.10.2016г., видно от която ищцата е регистрирана като търсещо работа лице
в Дирекция „Бюро по труда”-Велико Търново. От Заповед № 1958/21.04.2016г. на
директора на Д „СП”-Велико Търново се установява, че същата получава месечна
помощ по чл.7 ал.1 ЗСПД в размер 42.50 лв. за всяко едно от двете си деца – А.
Т. Г. и Н. С. С..
От справка от НАП, ТД-Велико Търново е видно, че към
12.01.2017г. ответникът няма регистрирани непрекратени трудови договори.
Приложена е Заповед № ЗД-ДСПСП11-048/28.02.2014г. на
директора на Д „СП”-Велико Търново, видно от която детето на страните е било
временно настанено по административен ред в семейството на близки. С решение по
гр.дело № 998/2014г. на ВТРС е била взета посочената мярка за закрила спрямо
него, а видно от решение по гр.дело № 1915/2014г. на ВТРС мярката за закрила е била
прекратена поради отпадане на основанието по чл.25 т.3 от ЗЗакД, породили и
наложили прилагането й /завръщане на ищцата в страната и наличието на
възможности и готовност за добросъвестно изпълнение на родителския й дълг/.
От изготвения по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-ВТ/7-006/24.01.2017г.
от Дирекция “Социално подпомагане” – Велико Търново се установява, че страните
по делото са във фактическа раздяла от 2013г., като понастоящем ищцата живее
заедно със своя съжител С.Н.С., детето им – 2-годишната Н. С. С. и малолетния Александър
в жилище под наем, намиращо се в град Дебелец. В хода на проучването е
установено, че последното е тристайно и предлага добри в хигиенно-битово
отношение условия за живот. Установено е, че основните грижи за детето
Александър се осъществяват от майката, като са задоволени основните му
потребности от здравен характер и е формиран хранителен и дневен режим
съобразно възрастта му. Майката подпомага и насърчава детето си и неговото
интелектуално развитие, създала му е социални възможности за развитие. Детето
посещава редовно подготвителна група в ОУ „Д-р Петър Берон” – град Дебелец,
където се води от съжителя на майка си и от последната. Майката присъствала на
родителски срещи, интересувала се от поведението на детето. В хода на
проучването е установено, че между ищцата и детето съществува силна емоционална
привързаност и е създадена стабилност в отношенията им. Детето е привързано и
към своята сестра и съжителя на майка си, когото нарича „татко”. Същият работи
и получава месечно ТВ в размер на 650 лв., а ищцата не е трудово заета, но се
отзовава при повикване в продажба на закуски, където получава около 150.00лв.
От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” –
Елена социален доклад се установява, че ответникът обитава жилище, собственост
на съжителя на неговата майка. Г. не работи и не е регистриран като безработен.
Няма собствени доходи от трудова дейност. Издържката му се осигурява от
неговите сестра и брат. Вследствие претърпяно ПТП получил счупване на шийни
прешлени, наложило оперативна намеса. Извършени били рехабилитационни
процедури, но понастоящем е насрочена нова операция. По време на проучването е
установено, че последната среща между ответника и детето е била през 2014г., а
след раздялата между страните Г. не е заплащал издръжка на детето. Заключава
се, че с оглед здравословното състояние на ответника, същият не е в обективна
възможност да полага грижи за детето към настоящия момент.
По делото бяха събрани гласни доказателства. От
показанията на св.Н. М. С., баща на съжителя на ищцата, се установява, че
грижите за детето Александър се осъществяват основно от ищцата, подпомагана от
сина му. Детето посещава предучилищна група в основното училище в Дебелец, където
се храни в училищния стол, за което се заплаща съответна такса. Посочва, че то
се нуждае от храна, дрехи, обувки, играчки, които се закупуват от майката и
съжителя й, а при възможност от него и съпругата му.
Свидетелката А.С. установява, че почти всеки ден е
заедно с ищцата, тъй като детето Александър и това, на което тя е приемен
родител, посещават подготвителна група в училището в град Дебелец. Александър не е записан на извънучилищни занимания. Знае, че ищцата
работи на повикване в баничарница в града и получава дневно възнаграждение в
размер на 25.00 лв. Съжителят й работи по трудов договор и получава ТВ в размер
между 200 и 300 лв. седмично. Знае, че ответникът е със здравословни проблеми и
че не е носил пари и подаръци за детето Александър след раздялата му с ищцата.
Сочи, че последната живее с настоящия си съжител и двете деца в жилище, за
което заплащат 120 лв. месечен наем.
От събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 720/11.11.2011г. на община Велико
Търново се установява, че страните са родители на малолетното дете А. Т. Г.,
роден на ***г*** Търново.
При така изяснената фактическа обстановка предявеният
от ищцата иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е основателен и следва да се
уважи.
Съобразно разясненията, дадени в Постановление № 1 от
12.11.1974г. на Пленума на ВС, при решаване на спора относно упражняването на родителските
права следва да се изхожда от интересите на детето, преценени с оглед следните
обстоятелства – родителски качества, грижи и отношение на родителите към
децата, морални качества на родителите, полът и възрастта на децата, помощ от
трети лица при отглеждането и възпитанието им, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. В настоящия процес майката
е тази, която е заявила претенция за упражняване на родителските права спрямо
малолетното дете.
От събраните по делото доказателства не се установява
непригодност на ищцата или на ответника да полагат нужните грижи за детето си. Не
се установява по делото някой от тях да няма възпитателски качества или морални
такива, които да са несъвместими с предоставяне упражняването на родителските
права. Поради това съдът счита, че и двамата родители имат необходимия
родителски капацитет да полагат грижи за детето.
Независимо от горното, съвкупната преценка на всички
обстоятелства от значение за предоставяне упражняването на родителските права и
интересите на самото дете, налагат извода, че в случая майката е по – подходяща
да го отглежда и възпитава към момента. На първо място детето е в ниска възраст
– на пет години, когато най-вече се нуждае от непосредствена майчина грижа. На
следващо място ищцата може да разчита на помощта на своя съжител и неговите
родители, които проявяват нужната заинтересованост и грижовност при отглеждането
и възпитанието на детето, което също е обстоятелство увеличаващо възможностите
й за лични грижи. Битовите условия, които ищцата може да предостави за
отглеждане на детето, също са по-добри. Събраните по делото доказателства
установяват, че тя работи, макар и спорадично, за което получава съразмерно
възнаграждение. Трудово ангажиран е и фактическият й съжител. Изисканата
справка от НАП, ТД-Велико Търново установява, че ответникът няма регистрирани
трудови договори и е безработен. Претърпял е ПТП, в резултат на което е получил
сериозно увреждане, довело до временно изгубване на работоспособността му.
Понастоящем живее в дома на съжителя на своята майка и се издържа с помощта на
свои близки. В този смисъл съдът намира, че битовите и други материални
условия, които също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на
детето и които ответникът може да предостави на своето дете, обективно са
по-скромни. Ограничена е и възможността му да полага грижи за него поради
установените му здравословни проблеми и предстоящо оперативно лечение.
На следващо място от показанията на разпитаните по
делото свидетели, чиито показанията съдът няма основание да не кредитира поради
безпротиворечието им с останалите събрани по делото доказателства, и приложените
социални доклади несъмнено се установява, че детето от раздялата на родителите
си през 2013г. /с изключение на кратък период от няколко месеца, през които е
било настанено в дома на близки по реда на ЗЗакД/ живее със своята майка, към
която е силно привързано и не е контактувало с ответника от 2014г. Установява
се, че то се чувства добре при ищцата и нейния съжител. От гласните
доказателства и представения от Д „СП”-Велико Търново доклад се установява, че
последният е много грижовен и мил с детето, често го води до училище, а детето
е привързано към него. С оглед на това съдът намира, че не е целесъобразно малолетният
Александър да бъде преместван от досегашното му местоживеене. Решаващият
критерия в случая е интереса на детето, поради което съдът намира, че ищцата е
по-пригодна от ответника за отглеждането и възпитанието му. Поради предоставяне
родителските права на майката, съдът следва да постанови и че детето ще живее
при нея.
За да не се допуска прекъсване на връзката между
ответника и малолетното дете, което не е в интерес на последното, съдът намира,
че следва да бъде определен режим на лични контакти между тях. От
доказателствата по делото, а и този факт не беше отречен от ответника, се установява, че същият след раздялата си с
ищцата не е вземал детето при себе си. Виждал го е веднъж през 2014г. Детето е
все още в ниска възраст, живяло е предимно с майката и трудно би се адаптирало
на този етап към самостоятелни срещи с ответника, включително и с преспиване в
дома му. С оглед на това съдът счита, че най-удачен режим за тези контакти е
следния – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа,
като до лятната училищна ваканция на 2017г. срещите бъдат осъществявани в
присъствието на майката или друг близък на семейството й, както и да вижда и
взема детето при себе си един месец през лятната училищна ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. От представеното по делото
удостоверение за раждане се установява по категоричен начин, че ответникът е
баща на детето и с оглед горното родителските права ще се упражняват от
майката. Поради това, съдът намира, че той следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетния си син. При определяне на размера й, съдът взе
предвид материалното положение на двамата родители. От представените по делото писмени доказателства е
видно, че ищцата не работи по трудов договор. В хода на процеса се установи, че
същата работи на повикване и получава възнаграждение в размер на 25 лв. дневно.
Ответникът не работи и не реализира доходи понастоящем. От друга страна, няма
данни по делото и не се твърди същият да дължи издръжка на други лица, докато
за ищцата се установи, че има и друго малолетно дете, за което се грижи. Малолетното
дете към настоящия момент е на 5 години и е в предучилищна възраст.
Преценявайки потребностите му с оглед неговата възраст – нуждите му от храна, облекло и др., и материалните
възможности на неговите родители, съдът счита, че бащата следва да заплаща
издръжка от 120.00 лева месечно, която е в минимален размер, а останалата част
от издръжката следва да се поеме от майката. Ответникът заявява, че макар и
временно неработоспособен, би могъл да осигурява издръжка в посочения размер на
своето дете. Приоритетното заплащане на издръжка от страна на бащата е
обусловено от обстоятелството, че майката е тази, която ще полага
непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето. Издръжката се
дължи от датата на предявяване на иска – 24.11.2016г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
Съобразно разпоредбата на
чл.149 ал.1 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много една година назад от предявяване на
иска. В случая ищцата претендира такава за периода от 23.11.2015г. до 23.11.2016г.
В хода на производството ответникът признава факта, че не е давал средства за
издръжка на детето си през посочения едногодишен период и детето е било
издържано само от майката, поради което съдът приема, че претендираната за
минало време издръжка е дължима. На база определения от съда месечен размер на
издръжката /120.00 лева/ следва да се
изчисли общата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете и същата възлиза
на 1440.00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените издръжки.
Ищцата претендира и направените по
делото разноски. Не се установява същата да е направила такива, поради което
тази й претенцията следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде и осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен
съд – Велико Търново, държавна такса върху определения размер на издръжката занапред
– в размер на 172.80 лева, сумата от 57.60
лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка за минало време и
сумата от 25.00 лв. – държавна такса по иска по чл.127 ал.2 от СК, както и
сумата от 5.00 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист за събиране на
вземането.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето А. Т. Г., роден на ***г., с ЕГН **********, на майката Й.Ц.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, като ПОСТАНОВЯВА детето
да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти и
отношения на бащата Т.А.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, с малолетното дете А.
Т. Г., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва - да го вижда всяка първа
и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като до лятната училищна
ваканция на 2017г. срещите бъдат осъществявани в присъствието на майката или
друг близък на семейството й, както и да вижда и взема детето при себе си един
месец през лятната училищна ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА
Т.А.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** да заплаща на малолетното си
дете А. Т. Г., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Й.Ц.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, считано
от 24.11.2016г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на малолетното си дете А. Т. Г., роден
на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.Ц.Б.,
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 1 440.00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева за периода от 23.11.2015г. до 23.11.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
ДОПУСКА,
на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Т.А.Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – Велико Търново, сумата от 172.80 /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/
лв. - държавна такса върху определения размер на издръжката на детето занапред,
сумата от 57.60 /петдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/ лв. - държавна такса върху присъдената издръжка за
минало време, сумата от 25.00
/двадесет и пет/ лв. – държавна такса върху иска по чл.127 ал.2 от СК, както и
сумата от 5.00 /пет/ лв. в случай на
издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Й.Ц.Б., ЕГН **********, с
адрес *** за присъждане на сторените от нея разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание
чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: