Определение по дело №625/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20207160700625
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

гр.Перник, 27.10.2020 г.

Административен съд-Перник, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Михаил Малчев

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 625 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ във връзка с чл. 197 от АПК.

 

 

 

 

Образувано е по жалба от И.В.М., непълнолетен, действащ лично и със съгласнието на своя попечител Й. В. Ф., с постоянен адерс: гр. Перник, *** против писмо изх. № 20/ММО-3505-1 от 17.09.2020г. на директор на Дирекция „МДТ“ при община Перник.

С жалба вх. № 30/ММО-3505 от 01.09.2020г. М. е оспорил  Акт за установяване на задължение по декларация № 20-15-1 от 08.01.2020г., с които са установени задължения за ДНИ и ТБО за период от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. пред  директора на Дирекция "МПТ" при Община Перник.  С жалбата е поискана отмяна на АУЗД. Посочено е, че АУЗД е нищожен, че е налице изтекла погасителна давност, както и са изложени съждения за погрешно изчислен размер и недължимост на ТБО.

По тази жалба, директор на Дирекция "МПТ" при Община Перник е постановил оспореното в настоящото производство писмо изх. № 20/ММО-3505-1 от 17.09.2020г., с което е приел жалбата за просрочена и е прекратил производството по делото.

Административен съд-Перник след като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С АУЗД № 20-15-1 от 08.01.2020г., издаден от главен експерт в Дирекция "МДТ" при Община Перник, в тежест на жалбоподателя  е установен размер на дължими вземания за  ДНИ и ТБО, ведно със съответните лихви за просрочие за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. включително, в общ размер на 276.59 лева. Така определените задължения са възникнали по повод недвижим имот, съставляващ: земя, находяща се в гр. Перник, кв. „Радина чешма“ деклариран в Община Перник  с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/27.05.2016г., съгласно която декларация, жалбоподателят се явява съсобственик на имота. Съставения АУЗД е бил изпратен на адрес - гр. Перник, ***, и видно от приложено по делото известие за доставяне е получен от брата на жалбоподателя  - Г. М.на 15.01.2020г.

На 01.09.2020г. И.В.М. депозира до директор на Дирекция "МДТ" при Община Перник жалба против АУЗД № 20-15-1 от 08.01.2020г., издаден от главен експерт в Дирекция "МПТ" при Община Перник. В цитираната жалба е заявено и формулирано  искане АУЗД да се прогласи за нищожен.

По повод така подадената жалба, Директор на Дирекция "МПТ" при Община Перник е постановил оспореното в настоящото производство писмо, с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. В мотивите е посочено, че оспорения АУЗД е редовно връчен, поради което, жалбата, като просрочена се явява недопустима за разглеждане. В изложените от решаващия орган мотиви липсват доводи и аргументи, относно изрично заявеното от жалбоподателя искане за прогласяване на нищожност на оспорения АУЗД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното по допустимостта и основателността на подадената жалба:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от оспорването. Същата се приема за подадена, в законоустановения по чл. 147, ал. 3 от ДОПК срок с оглед на това, че в писмото не е посочен срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна при следните мотиви:

Директор на Дирекция "МДТ" при Община Перник  е бил сезиран с жалба вх. № 30/ММО-3505 от 01.09.2020г. против АУЗД № 20-15-1 от 08.01.2020г., с искане за неговата отмяната, в т.ч. и за прогласяване на нищожността му, относно установените задължения.

Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-мо дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

Видно от обстоятелствената част на оспореното писмо, решаващия орган е обсъдил редовността на връчване на АУЗД и подадената след срока жалба против него. Неправилен е изводът му, че процесният АУЗД е връчен надлежно на своя адресат - И.В.М.. От административната преписка се установява, че постоянният адрес на жалбоподателя е гр. Перник, *** като съобщението, ведно с АУЗД е връчен на различен от този адрес - гр. Перник, *** на брата на И.М.. Жалбоподателят не е посочил друг адрес, на който да могат да му се връчват книжа или съобщения. На основание чл. 29, ал. 6 от ДОПК, съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, като ал. 7 на същия член предвижда, че освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. По смисъл на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, "домакинство" включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В разглеждания случай съобщението е връчено на различен от постоянния адрес на жалбоподателя и на пълнолетно лице, което не се е намирало на постоянния адрес на жалбоподателя. Ето защо срокът за обжалване не е пропуснат и правото на оспорване не е погасено.

Освен това в развитите мотиви липсват каквито и да е доводи относно заявената от жалбоподателя нищожност на АУЗД в посочената негова част и липсва произнасяне по така формулираното искане. Искане за прогласяване на акта като нищожен не е ограничено със срок и касае основателността на жалбата, а не допустимостта й. Поради тази причина решаващия органът неправилно е прекратил производството и е оставил жалбата без разглеждане като просрочена в производство по чл. 147 от ДОПК. Същият е дължал произнасяне по същество с решение, в което да изложи мотиви относно така формулираното искане. Нормата на чл. 147, ал. 1 от ДОПК разписва, че когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган. Нормата е приложима, когато се оспорва законосъобразността на АУЗД и в този смисъл наистина може да се говори за просрочие, тъй като оспорването на законосъобразността е ограничена със срок. Когато обаче се оспорва действителността на АУЗД поради неговата нищожност, не следва да се обсъжда просрочие на жалбата, тъй като оспорването на това основание не е ограничено със срок. В настоящия случай, видно от жалбата пред органа жалбоподателят е формулирал искане за прогласяване на нищожност на АУЗД, поради което не е налице просрочие на жалбата, за да бъде тя оставена без разглеждане на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК.

Въз основа на изложеното писмо изх. № 20/ММО-3505-1 от 17.09.2020г., на директор Дирекция „МПТ при община Перник  е материално незаконосъобразно и ще се отмени, а преписката ще се върне на органа за произнасяне по същество по жалбата с вх. 30/ММО-3506 от 01.09.2020г., подадена от И.В.М..

При произнасянето си решаващият орган следва да постанови решение, съгласно чл. 147, ал. 1 от ДОПК, при което да изложи мотиви както за допустимостта на жалбата, така и нейната основателност, с оглед твърдяната незаконосъобразност и нищожност. Следва да се посочи, че ако счита жалбата за нередовна може да даде указания за конкретизация в указан от него срок.  Едва след неговото произнасяне ще е налице акт, който е преминал през задължителен административен контрол и който първоначален акт ще подлежи на съдебен контрол.

Мотивиран от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК и чл. 88, ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд-Перник

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ писмо изх. № 20/ММО-3505-1 от 17.09.2020г. на директор на дирекция МДТ при община Перник, с което е оставена без разглеждане  жалба с вх. № 30/ММО-3505 от 01.09.2020г. против АУЗД № 20-15-1 от 08.01.2020г., издаден от главен експерт в Дирекция "МПТ" при Община Перник.

 ИЗПРАЩА на Директор на Дирекция "МПТ" при община Перник жалба вх. № 30/ММО-3505 от 01.09.2020г. подадена от И.В.М. против АУЗД № 20-15-1 от 08.01.2020г., издаден от главен експерт в Дирекция "МПТ" при Община Перник за произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/