№ 16687
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110158089 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. Д. К. срещу /ФИРМА/ осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 113,50 лв., като платени
при изначална липса на основание суми по договор за потребителски кредит №
741278/06.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
06.10.2021 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 741278, като отпуснатият
кредит бил в размер на 800,00 лева. Поддържа, че в чл. 19 от процесния договор било
посочено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от получаване на заемната сума, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на заемодателя или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на /ФИРМА/ всички задължения
на Заемателя по процесния договор и в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на /ФИРМА/ за заплащане на тези задължения.
Посочва още, че в чл. 18 били посочени още задължения на третото лице, а именно: да
посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната, да сключи с последния
изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, както и да отговаря
кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален
осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при
последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под
наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова
или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в /ФИРМА/; да представи
служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на някое от горепосочените обезпечения съгласно чл. 29 от
договора била дължима неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение, платима наред с погасителните
вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 100,80 лева. В погасителния
план било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 811,20 лева, а общо дължимата
1
сума, когато не е осигурена гаранция – 912,00 лева. Срокът по договора бил 24 дни,
фиксираният годишен лихвен процент 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/
42.98 %. Сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения договор. Оспорва процесният
договор като нищожен поради противоречие с императивни разпоредби и липса на форма.
Счита, че процесният договор е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно – ГПР. Твърди, че е била налице изначална невъзможност за
предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени от ответника критерии,
в такъв кратък срок. Счита, че ответникът има задължение да направи оценка на
кредитоспособността преди сключване на договора. Счита още, че клаузата, с която е
уговорена неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, респ. неравноправна
и не е свързана с претърпени вреди. Посочва, че неустойката е следвало да бъде част от ГПР,
поради което излага, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 и чл. 11, ал. 1
ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен от действителния. Оспорва и
клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Сочи и още, че в договора не било посочено правото на отказ на потребителя, което също
излага, че води до нищожност на целия договор. В заключение излага и че договорът е
сключен при явно неизгодни условия за потребителя. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит, като твърди, че са спазени всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не му е начислена и събирана, като въпреки
това развива подробни съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е
действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът П. Д. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приетия по делото Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № 741278/06.10.2021 г., сключен между
"/ФИРМА/" ** и П. Д. К., че на последния е предоставен кредит в размер на 800 лева, при
срок за всеки транш – 14 дни, при срок на кредитната линия от 12 месеца, при ГЛП от 36% и
ГПР от 42,98% Не е спорно също така между страните, че в чл.19 от договора е уговорено
ищецът да обезпечи договора, като осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 от ЗЗД с и в полза на кредитора, с
което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на
потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихва,
неустойка и други обезпечения, такси и други или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
дни след падежа на последната вноска. В чл. 29 от договора страните договорили, че в
случай, че потребителят не изпълни задълженията си по чл. 19 от договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не
е предоставено договореното обезпечение, платима, съгласно ал.2 на чл. 29 от договора,
наред с погасителните вноски.
2
Установява се от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена, че общо дължимата сума по кредита е в размер на
811,20 лева, включваща главница и лихва, а при включена и неустойка в размер на 912,00
лева; общо дължимата сума по кредита /лихва и неустойка/ за удължаване с още един ден
лихвен период е в размер на 112,00 лева. Ищецът е заплатил следните суми по договора: на
26.10.2021г. сумата в размер на 102,30 лева, с която е заплатена неустойка по договора и
наказателна лихва, на 26.10.2021г. сумата в размер на 800,00 лева за главница и на
26.10.2021г. сумата в размер на 11,20 лева за лихва, или общо 913,50 лева. Вещото лице е
посочило, че съгласно т.6 от чл. 1 от договора ГПР е посочен в размер на 42,98%., но при
ГЛП от 36% общо дължимата сума по договора /главница+лихва+неустойка/, когато не е
осигурена гаранция/поръчител за един лихвен период в размер на 912,00 лева, то
действителният размер на ГПР по договор за кредит № 741278/06.10.2021г. е в размер на
840,00%.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият
състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде
уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на следните
предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 113, 50 лева от обогатилото
се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална,
каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. По отношение на
първата предпоставка съдът намира, че се установи в производството, че процесната сума е
заплатена, като неустойка и лихва по договора за кредит. По отношение на втората
предпоставка от фактическия състав на предявения иск, съдът намира следното:
По своя характер сключения между страните договор за потребителски кредит е такъв
по чл. 9, ал.1 от ЗПК и за него, по силата на чл. 24 ЗПК, се прилагат нормите на чл. 143 – 148
ЗЗП. Съдът, съобразявайки приетите по делото доказателства и относимите правни норми,
намира, че сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит под
формата на кредитна линия съдържа неравноправна клауза. Конкретно такава е клаузата за
заплащане на неустойка за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Съдът
счита, че тази уговорка е неравноправна и поради това нищожна. Кредиторът разполага със
задължение и с достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя - чл. 16 ЗПК и ако оценката му е лоша, той вместо да
сключи договор може да откаже да предостави кредит /чл. 18 ЗПК/. В случая, включването
на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение противоречи на закона, като на
практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение
само по себе си не води до някакви вреди на заемодателя. Такива биха възникнали едва при
неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата сума и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото му. Този риск следва да се съобрази от заемодателя към
момента на сключване на договора за заем и да намери отражение при вземането на решение
за отпускането му, а не предварително да се постави условие за дължимост на неустойка при
непредоставяне на обезпечение. Посоченото навежда на извод, че чл. 29 от договора за
кредит съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на ЗЗП, а това я прави нищожна
поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т. е. на закона. Порокът на сделката поради
3
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставка на съдържанието на сделката с правилото на закона. В случая е
налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и на потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение, което, освен на цитираните ограничения в ЗЗП, противоречи и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради
неравноправност. От друга страна макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при
неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава,
а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за
потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други
разходи по кредита. Не са необходими специални знания, за да се стигне до извода, че при
включване на сумата за неустойка в размер на 102,30 лева, ГПР ще надвиши значително пет
пъти размера на законната лихва, или както е посочило вещото лице ГПР в конкретиката на
случая възлиза на сумата в размер на 840,00%.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ищецът дължи по процесния договор
чистата стойност на кредита от 800,00 лева, а сумата, заплатена над тази сума в размер на
113,50 лева, като дадена без основание подлежи на връщане.
Следователно установи се и втората предпоставка на иска по чл. 55, ал.1,пред.1 от
ЗЗД – липса на основание за задържане на сумата, което прави иска изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, 450,00
лева за изготвяне на експертиза. Следователно на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 500,00 лева.
Отделно процесуалния представител на ищеца – адвокат Г. Г. Ч. от САК, с адрес на
упражняване на дейността в *****************************, претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като
по делото е представен на л.56 от досието по делото договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че страните са договорили представителство в горепосочената
хипотеза, което е достатъчно за съда да присъди възнаграждение на адвокат Ч. на
горепосоченото основание. Така на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Ч. следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер от 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „/ФИРМА/“ **, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 113,50 лв. /сто и тринадесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 741278/06.10.2021г.,
сключен между „/ФИРМА/“ **, като кредитодател и П. Д. К., като кредитополучател, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 23.10.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/“ **, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 500,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/“ **, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч. от САК,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в *****************************,
сумата в размер на 400,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5