Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5865 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 65299, постановено в проведеното на
14.03.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 66225/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 62 състав, е отхвърлен иска, предявен от Н.М.В.
срещу „Л.С.“ ЕАД за заплащане на сумата от 33 365, 67 лв., представляваща
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.54, т.3 от
КТД, действащ през 2017 г. - 2019 г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника
сумата от 50 лв. - разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Н.М.В., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Неправилно решаващият съд е приел, че чл.54.3 КТ на ответното дружество за
периода 2017 г. - 2019 г. следва да се тълкува във връзка с чл.51.1 от същия
КТД. Съгласно чл.54.3 от посочения КТД правото на обезщетение се ползва в
случаите, когато към датата на прекратяване на трудовия договор съответният
работник или служител е бил присъединен към КТД (настоящият или предходният на
него), за период не по - малък от 12 месеца без прекъсване. В случай, че идеята
е била да се обвържат крайната датата на периода от 12 месеца с датата на
прекратяване на трудовия договор, това е следвало да бъзе изрично посочено,
което не е сторено. В чл.54.1 от КТД е уреден същият вид обезщетение, но в
случаите, когато работникът или служителят няма трудов стаж по чл.54.2 -
чл.54.4 КТД, като предпоставките за получаване на това обезщетение са
изчерпателно изброени. Съгласно представената по делото служебна бележка изх. №
100-19060/17.09.2018 г. към датата на прекратяване на трудовия й договор с
ответника ищцата е била присъединена към предходния КТД за периода 2015 г. -
2017 г. за повече от 12 месеца без прекъсване, поради което същата отговаря и
на условието на чл.54.3 от КТД, действал към момента на прекратяване на трудовото
й правоотношение. Твърди, че е подала молба за присъединяване към КТД на
ответното дружество за периода 2017 г. - 2019 г., но същата не е била
обработена и входирана не по нейна вина. Узнала е за
това обстоятелство след приключване на делото пред СРС от друга своя колежка. В проведеното във въззивното производство
открито съдебно заседание жалбоподателката лично е
пояснила, че в момента, в който в средата на годината й е предложено
прекратяване на трудовото й правоотношение, е узнала, че няма на практика
удръжки във връзка с присъединяването й към КТД, който е влязъл в сила м.01.,
макар трима служители от отдела, който е ръководела, са предоставили три молби.
Тогава е станало ясно, че тези молби не са получили входящ номер. Твърди, че е
получавала 6 месеца след влизане в сила на КТД уговорените между синдикатите и
работодателя придобивки - карти за градски транспорт, купони в определен
размер, отпуска в увеличен размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Не претендира
сторените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Л.С.“ ЕАД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Излага съображения, че за да има право на по - голям размер,
уговорен с действащия КТД, на претендираното от ищцата обезщетение, трябва да
са налице следните предпоставки: работникът да е придобил трудов стаж от 20
години или повече, който да е придобит по трудов договор с ответното дружество
или юридически лица, на които то е правоприемник, както и към датата на
прекратяване на трудовия договор работникът следва да е член на синдикална
организация, страна по сключения КТД, или да е присъединен към КТД (настоящ или
предходен) за период не по - малък от 12 месеца без прекъсване (чл.54.3 КТД).
Крайната датата на периода от 12 месеца е обвързана към деня на прекратяване на
трудовия договор, от което следва, че се дължи по - голямо обезщетение, ако
лицето е член или е присъединен към действащия КТД в момента на прекратяване на
трудовия договор и самото прекратяване на договора е основание за заплащане на
обезщетението. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата трудовият й стаж е общо 23 г. 2 месеца и 28 дни, от които 15 г., 9
месеца и 27 дни от стажа е придобит по трудов договор на СО БГА „Балкан“ и 7
г., 5 месеца и 1 ден е придобит като служител на ответното дружество. Към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение обаче същата не е била
присъединена към действия КТД 2017 г. - 2019 г. Именно поради това на основание
чл.81.2 от КТД не е била започнало удържането на членски внос „присъединени“ от
трудовото възнаграждение на ищцата в размер на 1 % от нетното трудово възнаграждение. Ищцата е
направила писмено волеизявление за присъединяване към КТД за 2015 г. - 2019 г.
С приемането на новия КТД, действал към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение, ищцата не е подавала заявление. На основание чл.81 КТД
присъединяването към КТД от работници и служители, които не членуват в
синдикални организации - страни по КТД, се извършва с писмено заявление по
образец до работодателя, подадено в деловодството на дружеството по ред,
определен от страните по договора, съгласно чл.57, ал.2 КТ, като внасят в
обособена сметка по 1 % от нетното месечно възнаграждение. С оглед на това
счита, че ищцата не е имала право на завишен размер на обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ. Присъединяването на ищцата към КТД за минал период счита, че не й дава
право на претендираното обезщетение. Оспорва твърдението на ищцата, че е
депозирала молба при ответника, която не е получила входящ номер. Твърди, че
ответникът подпомага работниците и служителите в разходите им за храна, като им
предоставя талони за храна ежемесечно в размер от 380 лв., съгласно раздел III „Социално - битово и културно обслужване“, чл.59.7
КТД, като работодателят по реда на чл.293 КТ осигурява транспортно обслужване
чрез предоставяне на работниците и служителите абонаментни карти за всички
линии на градския транспорт на стойност 46, 80 лв., съгласно същия раздел ,
чл.59.1, подт.2 КТД 2017 г. - 2019 г. на ответното дружество. Предоставените талони
за храна и абонаментни карти за градски транспорт съставляват социални
придобивки, предоставяни в натура на работниците и служителите и те се
финансират със средства за СБКО от работодателя и не представляват
възнаграждения. Тези допълнително предоставени от работодателя облаги с цел
подобряване жизнения стандарт на всички работници и служители, не са обвързани
с членовете на синдикалните организации или присъединените работници или
служители към КТД. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ. Ищцата твърди, че е работила при ответника
по трудов договор, сключен на 01.02.2011 г., като е заемала различни длъжности,
последната от които е „организатор/координация и контрол на обслужване пътници“.
Със заповед № 128/02.07.2018 г. на изпълнителния директор на ответното
дружеството трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 02.07.2018 г. Придобитият
стаж при ответника е 7 години, 5 месеца и 1 ден. Също така има трудов стаж от
15 години, 9 месеца и 27 дни като служител на Авиокомпания „Балкан“ в периода
01.07.2087 г. - 04.12.2002 г. Така общият й стаж при ответника и Авиокомпания
„Балкан“ е 23 години, 2 месеца и 28 дни. Преди прекратяване на трудовото й
правоотношение е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
пенсията е отпусната с разпореждане № **********/05.05.2016
г. на ръководителя на ТП на НЖ“ОИ - София-град. При прекратяване на трудовото
й правоотношение за работодателя е
възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер
на 2 брутни трудови възнаграждения. По силата на чл.54.3 от КТД на ответника за
2017 г. - 2019 г. в случаите, когато служителят е придобил трудов стаж от 20
години по трудов договор с „Л.С.“ ЕАД или с юридически лица от системата на СО
БГА „Балкан“, обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е в размер на брутното трудово
възнаграждение за 15 месеца. В чл.54.2 от посочения КТД е предвидено, че
трудовият стаж се изчислява сумарно при посочените работодатели, без значение
дали е прекъсван или не. В чл.54.3 КТ е предвидена също така и още една
предпоставка за получаване на посочения размер на обезщетението - към датата на
прекратяване на трудовия договор служителят да е член на синдикална
организация, страна по КТД, или присъединен към КТД (настоящ или предходният на него)
за период не по - малък от 12 месеца без прекъсване.
Твърди, че е била присъединена към предходния КТД за периода 2015 г. - 2017 г.
за повече от 12 месеца без прекъсване, поради което счита, че отговаря на
всички предвидени в чл.54.3 КТД изисквания. Въпреки отправената молба
ответникът не е платил разликата между дължимите 15 трудови възнаграждения и
изплатените 2 трудови възнаграждения. Моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 33 365, 76 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.54.3 КТД в размер на 13 работни заплати, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва изцяло предявения иск. Излага съображения, че ищцата няма
право на претендираното обезщетение в определения в чл.54.3 КТД размер, тъй
като не е присъединена към действалия при прекратяване на трудовото й
правоотношение КТД 2017 г. - 2019 г., тъй като не е депозирала заявление за
това. Такова заявление е депозирала за присъединяване към КТД за 2015 г. - 2017
г. Тъй като ищцата не се е присъединила към действащия при прекратяване на
трудовото й правоотношение КТД, на същата не са правени предвидените за това
удръжки от трудовото й възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по
трудов договор, сключен на 20.01.2011 г. за длъжността „домакин салони за
гости“. Основното месечно възнаграждение възлиза на 566 лв., а допълнителното -
1, 1 % върху основната месечна заплата за всяка пълна година придобит трудов
стаж и професионален опит.
С допълнително споразумение № 1343/17.08.2017 г.
основното месечно възнаграждение на ищцата възлиза на 1 515 лв.
Със заповед № 128/02.07.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, на основание чл.331, ал.1 КТ - по инициатива
на работодателя след уговорено обезщетение, трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено, считано от 02.07.2018 г. Към момента на уволнението ищцата е
заемала длъжността „организатор, координация и контрол на обслужване на
пътници“.
Съгласно представеното извлечение относно
осигурителния доход на ищцата, което не е оспорено от ответника, трудовото й
възнаграждение за пълен последен отработен месец възлиза на 2 566, 59 лв.
С разпореждане № **********/05.05.2016
г. на ищцата е определено изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от представената по делото служебна бележка изх.
№ 100-19060/17.09.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ответното
дружество, ищцата е присъединена към КТД 2015 г. - 2017 г. за периода
01.01.2016 г. - 08.12.2017 г. и има направени вноски за членски внос. По
отношение КТД 2017 г. - 2019 г. няма молба за присъединяване от страна на
ищцата и няма направени вноски за членски внос. По делото е представено
заявление за присъединяване към КТД, сключен на 08.12.2015 г., вх. № 100-3154/18.02.2016
г.
По делото е представен КТД на „Л.С.“ ЕАД за 2017 г. -
2019 г. В клаузата на чл.54.1, т.4 е предвидено, че при прекратяване на
трудовото правоотношение след като работникът или служителят придобие право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца, в това число и обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ, когато е придобил трудов стаж в размер на 20 години или повече.
Съгласно чл.54.2 от разглеждания КТД работа по смисъла на горепосочената клауза
трябва да е по трудов договор с ответника или с юридически лица, на които то е
правоприемник или са от системата на СО БГО „Балкан“. Трудовият стаж се
изчислява сумарно при посочените работодатели, без значение дали е с прекъсване
или не. Предвидено е също така, че тази привилегия не се прилага за работници и
служители на дружеството, освободени по тяхна вина. В клаузата на чл.54.3 от
разглеждания КТД е предвидено, че правото на обезщетение в посочения размер се
получава само в случаите, когато съответният работник/служител към датата на прекратяване на трудовия
договор е член на синдикална организация, страна по КТД, или присъединен
към КТД (настоящият
или предходният на него), за период
не по - малко от 12 месеца без прекъсване.
С молба вх. № 100-14255/04.07.2018 г. ищцата е
отправила искане до ответника за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.54.1, т.4 и чл.54.2 КТД.
Със заповед № 31/16.10.2018 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество е постановено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че същите са били обвързани от трудово
правоотношение, прекратено по инициатива на работодателя.
Нормата на чл.222, ал.3 КТ регламентира,
че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че ищцата е работил при ответника повече от 20 години по трудов договор с ответника и юридически лица, на
които той е правоприемник или са от системата на СО БГО „Балкан“, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и че има право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Спори се
относно обстоятелството дали спрямо нея приложение намира предвиденият в КТД
2017 г. – 2019 г. завишен размер на обезщетението при прекратяване на трудовото
й правоотношение.
Спорните между страните предпоставки,
предвидени в клаузата на чл.54.3 от посочения КТД, са ясно формулирани и не
пораждат необходимост от тълкуване. Правно релевантно за приложимост на
завишения размер на обезщетението е служителят към датата на прекратяване на
трудовия договор да е член на синдикалната организация, страна по КТД или присъединен към КТД – настоящият или предходният на него. Преценката
относно осъществяването на предвидените
в разглежданата клауза предпоставки се осъществява към момента на прекратяване
на трудовия договор. Именно към този момент служителят следва да е присъединен
към настоящия (действащия) или предходния на него КТД. При така формулираното
изискване в разглежданата клауза от значение е не всяко предходно
присъединяване на служителя към КТД, а само присъединяването към предходния
спрямо действащия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение КТД. Не
е въведено обаче изискване 12 – месечния срок без прекъсване да изтича към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че се възприеме
поддържаната от ответника теза, предвидената възможност за получаване на разглежданото
обезщетение от служители, присъединени към предходния КТД, би била лишена от
смисъл, доколкото няма как 12 - месечният непрекъснат период на присъединяване
към предходния КТД да изтича към датата на прекратяването, когато действа нов
КТД. След като в разглежданата клауза е допусната възможност от завишения
размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ да се възползват и служители,
присъединени към предходния спрямо действащия КТД, при наличие на останалите
предвидени предпоставки, тази възможност не може да бъде ограничавана
посредством въвеждане на ограничения, които не са предвидени от страните по
КТД.
По изложените съображения въззивният съд счита, че присъединяването на ищцата към
предходния спрямо действащия към момента на прекратяването на трудовото й
правоотношение КТД за период повече от 12 месеца без прекъсване, както и
придобитият трудов стаж над 20 години при ответника юридически лица, на които той е правоприемник или са
от системата на СО БГО „Балкан“, в каквато насока са
събраните по делото доказателства, й дават право на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от 15 месеца. Доколкото ответникът е
платил на ищцата обезщетение в размер на 2 месечни трудови възнаграждение –
обстоятелство, за което страните не спорят, задължението на ответника е за заплащане
на 13 брутни трудови възнаграждения. Тъй като размерът на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението възлиза на 2 566, 59 лв.
и с оглед разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ предявеният иск се явява изцяло
основателен в предявения размер от 33 365, 67 лв.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
уважи изцяло. Доколкото ищцата не претендира законна лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане, такава не следва да се
присъжда, с оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес.
По разноските по производството:
Жалбоподателката не претендира сторените разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да й
се присъждат. Същата е отправила искане за присъждане на сторените разноски в
производството пред СРС. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника следва да се възложат сторените разноски в производството
пред СРС. Техният размер възлиза на 1 690 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СРС. В
договора за правна защита и съдействие, сключен на 11.10.2018 г., е предвидено,
че адвокатското възнаграждение е платимо по банкова сметка. ***итен превод от 11.10.2018 г., съгласно което ищцата е
превела по банков път в полза на представлявалия я по делото адвокат
уговореното адвокатско възнаграждение от 1 690 лв. Доколкото разноските за
адвокатско възнаграждение са реално сторени - заплатени от страната, същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и с оглед изхода на спора
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 667, 31 лв., а по сметка на
СРС - 1 334, 63 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 65299, постановено в проведеното на
14.03.2018 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 66225/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 62 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, Аерогара София,
бул. *******, да заплати на Н.М.В., ЕГН **********,***, п. к. 1142 - адв. Н.Т., сумата от 33
365, 67 (тридесет и три хиляди триста
шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.54.1, т.4 вр. с чл.54.2 и чл.54.3 КТД за 2017 г. - 2019 г.,
прредставляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да заплати сумата
от 1 690 (хиляда шестстотин и
деветдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, Аерогара София
, бул. *******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 667, 31 (шестстотин шестдесет и седем
лева и тридесет и една стотинки) лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване, както и да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 1 334, 63 (хиляда триста тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки) лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.