№ 1956
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110126473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. С. С. и Р. Г. С. срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока за отговора ответникът е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза
с поставени в исковата молба задачи, което искане е допустимо, относимо и необходимо за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да
бъде допусната. С отговора на исковата молба са поставени допълнителни въпроси към
вещото лице, които следва да бъдат допуснати.
Доказателственото искане на ищеца, с което се иска „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да
бъде задължено да представи посочените в т. 1 от доказателствените искания документи, а
именно: погасителния план, който е бил актуален към момента на сключване на договора за
кредит от 2007 г. и допълнителните споразумения към договора за кредит и погасителните
планове към тях, следва да бъде оставено без уважение, доколкото същите са представени по
делото с отговора на исковата молба, както и в частта, с която е изискано извлечение за
исковия период от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г. от сметката, по която е обслужван кредита,
доколкото съдът е допуснал поискана от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства под опис.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и в
отговора на исковата молба при депозит в общ размер от 600 лева, вносими, както следва:
400 лева от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение, 200 лева от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение. НАЗНАЧАВА вещо лице Р. Р. С..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.05.2024 г. от 09:40 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат солидарно на ответника
сумата в размер на 15 604, 60 евро, представляваща вземане на банката за главница по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г., поради извършено прихващане от
ищците с насрещните им вземания към ответното дружество, формирани от разлики в
размер на 9056,75 евро над месечните погасителни вноски, такса за усвояване на кредита в
размер на 258,82 евро и такси за управление на кредита в размер на 571,8 евро и поради
извършени без правно основание капитализации към главничния дълг на суми в общ размер
на 5 717.23 евро за просрочени лихви, такси, главници, застраховки и редовни такси,
застраховки, главници и лихви;
в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
сумите от:
9056,75 евро (по 4 528,38 евро на всеки един от ищите), представляваща разлики над
първоначално уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски, получени от
банката в периода от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;
258,82 евро (по 128,41 евро на всеки един от ищите), представляваща такса по чл. 4.1
от процесния договор за кредит, платена на банката на датата 06.03.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;
571,8 евро (по 285,90 евро на всеки един от ищците), представляваща такса по чл. 4.2
от процесния договор за кредит, платена на банката в периода от 07.03.2008 г. до 10.05.2024
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.
3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, с искане за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл.
4, т. 1 и т. 2, на чл. 6, ал. 3, и на чл. 12 на договор за кредит за покупка на недвижим имот №
*** г., както и на допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договора и на всяко друго
допълнително споразумение, ако има такова/такива.
Ищците твърдят, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г., по силата на който банката е предоставила в заемен ресурс от 34
510 евро, от които 15 915 евро за покупка на ап. № 44, находящ се в гр. София, ж.к. *** и 18
595 евро за други разплащания. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора, крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора, страните са уговорили,
че годишната лихва, която кредитополучателите дължат на банката се определя от сбора от
Базовия лихвен процент, който към момента на сключване на договора е в размер на 6 % и
договорна надбавка от 5 пункта. С чл. 6 от договора, страните са се съгласили, че
кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски с размер на 328, 65 евро.
Твърдят, че съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Аналогична е и разпоредбата
на чл. 6, ал. 3 от договора, постановяващ че в случай, че по време банката промени БЛП,
размерът на месечните погасителни вноски, уговорени в размер на 328,65 евро се променя
2
автоматично в съответствие на промяната, за което кредитополучателят, с подписването на
договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Клаузата на чл. 12 от договора
гласи, че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си и
че измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл. 4, т. 1 от договора,
кредитополучателите са се задължили да платят на банката такса за управление в размер на
0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по
кредита. По силата на чл. 4. 2 от договора, страните са договорили, че в началото на всяка
следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита,
кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0, 1 %
върху размера на непогасената главница към същата дата. Навеждат твърдения, че банката е
упражнила правото си да увеличава едностранно договорната лихва, като е започнала да
увеличава месечните погасителни вноски, считано от осмата вноска с падеж 06.11.2007 г.
Поддържат, че са сключили с банката допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към
договор за кредит *** г., като съгласно чл. 2, ал. 1 от същото, страните са констатирали, че
към датата на сключването на споразумението, задълженията на кредитополучателя са в
размери на 260,46 евро - просрочена главница, 2282,28 евро - просрочена лихва, 88,28 евро -
просрочени такси и 36 119,84 евро - редовна главница. С чл. 2, ал. 2 от споразумението,
страните са се съгласили, че освен задълженията по предходната алинея на чл. 2,
кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от
датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа,
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Чл. 3 от споразумението гласи, че страните дават
съгласието си всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез капитализирането им
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит в размер
съгласно разписания в чл. 2, ал. 1, т. 5 на 36 119.84 евро. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
споразумението, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще ползва дванадесет
месечен период на погасяване на дълга. Чл. 4, ал. 2 от споразумението гласи, че след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на
споразумението кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие. С чл. 4,
ал. 3 от споразумението е договорено, че през периода на облекчено погасяване върху дълга
се начислява годишна лихва в размер на референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка от 6.263 процентни пункта като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 200
евро на месец за референтен лихвен процент страните са се договорили, че ще се ползва
лихвения индекс 6-месечен ЮРИБОР. Съгласно чл. 5, ал. 1 след изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно
предходния член, се начислява годишна лихва, формирана от спора на 6-месечен ЮРИБОР и
фиксирана договорна надбавка в размер на 10.943 процентни пункта. Навеждат твърдения,
че в следствие на капитализациите на просрочията по чл. 4 от споразумението и на
капитализациите, извършени по реда на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от същото,
главницата е преоформена със сумите на просрочията и на начисляваната, но непогасявана
през периода на облекчено плащане договорна лихва или общо същата е увеличена със
сумата от 2 370,56 евро. Разясняват, че на 07.09.2010 г. е извършено първа реструктуриране
на кредита, като банката е предоставила допълнително 957,02 евро, за погасяване на:
частично вноски № 40 с падеж 06.07.2010 г. - 181.14 евро; вноска № 41 - 379,75 евро; вноска
№ 42 - 379,75 евро, като към главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни
вноски 903,92 евро, лихви за забава 0,02 евро, такси за забава 16,36 евро или общо: 920,30
евро. Сочат, че на 17.03.2014 г. е извършено второ реструктуриране на кредита, като банката
е предоставила допълнително 2 053,50 евро, за погасяване на пет месечни вноски с падеж
от 06.11.2013 г. до 06.03.2014 г. вкл. Погасени са главници общо в размер на 98,51 евро и към
3
главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни вноски 1 852,20 евро, лихви за
забава 9,66 евро, такси за забава 68,52 евро и годишна такса управление 34,61 евро или
общо: 1 964,99 евро, като общо капитализирани суми по договора са в размер на 5 717,23
евро. Навеждат възражение за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от
договора, тъй като противоречат на чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, на чл. 58, ал. 1,
т. 2 ЗКИ, поради което са неравноправни клаузи. Навеждат се твърдения, че клаузите на чл. 4
т. 1 и т. 2 от договора са нищожни, поради нарушение на принципите на добросъвестност и
справедливост. Заявява, че в Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са процесните
клаузи. Поддържат за нищожно допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договор за
кредит *** г., както и всяко едно друго допълнително споразумение (ако между страните
има сключвани такива), с доводите, че когато отделната договорна клауза в сключен
потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
допълнителната спогодба (споразумение), основана на такава клауза, ще е също нищожна по
силата на чл. 366 ЗЗД. С процесното допълнително споразумение са капитализирани
вземания на банката за лихви и такси, които произтичат от неравноправни уговорки от
договора от 2007 г., поради което уговорката, че главничният дълг нараства с така
извършените капитализации не е произвела правно действие като съставляваща нищожна
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Молят съдът да установи,
че не дължат процесните суми на ответника и да се произнесе в мотивите по нищожността
на клаузите и споразуменията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не
оспорва, че между него и ищеца бил сключен процесния договор, с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че съгласно чл. 3 от същия за усвоения кредит на Банката е
дължима годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент (БЛП), прилаган от
нея за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка 5 пункта и към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в евро е в размер на 6%. Срокът за погасяване на кредита е 360 месеца
(чл. 5 от Договора) и подлежи на погасяване чрез равни месечни вноски, включващи
главница и лихва с размер на всяка вноска 328,65 евро (чл. 6, ал. 1 от Договора). Не оспорва,
че във връзка със заявления на ищците са сключени няколко допълнителни споразумения
към Договор № HL 17322/23.02.2007 г., съответно на 07.09.2010 г. на 17.03.2014 г. и
11.03.2016 г. и със същите са договаряни периоди на облекчено изплащане на дълга, а
просрочени задължения за главница, лихви и такси са преструктурирани, а с последните две
допълнителни споразумения - от 17.03.2014 г. и 11.03.2016 г. е договорена и промяна на
приложимата възнаградителна лихва. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите,
посочени в чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП, редакция от Декември 2005
г.), като ответното дружество е действало съобразно постигнатите обща воля и съгласие на
страните за начина, по който ще протекат взаимоотношенията им. Сочи, че съгласно чл. 58,
ал. 3 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, Банката следва да уведоми
клиента по уговорения за това начин, а съгласно ал. 4, когато информацията относно
промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на
интернет страницата на кредитора, ал. 3 от чл. 58 ЗКИ не се прилага. Навежда твърдения, че
кредиторът не е имал задължение да обявява самата формула и изчисленията за
трансферната цена на ресурса, чието изражение е БЛП, нито впоследствие са приемани
подобни норми с обратно действие. За дългосрочните договори за кредит, каквито са
жилищните и в частност договорът за жилищен кредит, е характерно договарянето на
променлива лихва, като средство за разпределяне на риска във времето. Фиксирането на
лихвения процент би довело до поемане на целия риск от евентуални промени в бъдеще
само от една от страните, което би било свързано и с определяне на по-висока цена на
заемния ресурс (по-висок лихвен процент по кредита). По тази причина обичайно
кредитополучателите по този вид кредити договарят с банките променливи лихви, а не
4
фиксирани. Сочи, че БЛП е определен съобразно методологията на ответника, но зависи от
множество финансови, икономически и пазарни фактори, които отчитат условията на
финансовите пазари и спецификите на упражняваната от Банката дейност. Поддържа, че е
налице хипотезата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, съгласно която не представлява
неравноправна клауза тази, при която „доставчикът на финансови услуги си запазва правото
при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим
от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие, че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна
има право незабавно да прекрати договора.“ В конкретния случай са налице и двете
законови условия за прилагане на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Промяната в
размера на лихвата по договора е била резултат от изменение на БЛП и съгласно постигната
обща воля между страните в процесния договор и в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ
изменението е надлежно обявено. От друга страна, кредитополучателят е имал възможност
да се откаже от договора във всеки един момент, като погаси предсрочно задължението си
към Банката, изплати остатъка от главницата и така прекрати договора. Твърди се, че
клаузите на договора не отговарят на хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В договора е
предвидена възможност за промяна на лихвата - промяна, която може да бъде увеличаване
или намаляване в зависимост от промяната на БЛП и настоящият случай попада и в
приложното поле на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, тъй като безспорно процесният
договор за кредит е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е
свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола
на търговеца или доставчика на финансови услуги. Навеждат се твърдения, че процесните
клаузи не накърняват добрите нрави, както и че не са в противоречие с общоприетите
житейски норми на справедливост и добросъвестност. Поддържа, че в клаузата на чл. 5, ал. 2
от Допълнителното споразумение от 11.03.2016 г. на клиентите е предоставена ясна
информация, че индексът EURIBOR е средният лихвен процент, публикуван от
Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия, по който се предлагат междубанковите
Срочни депозити в евро в зоната на Европейския валутен съюз от една първокласна банка
на друга, калкулиран в 11 ч. централно европейско време. В ал. 3 на чл. 5 от споразумението
е изрично разписано, че приложимата лихва се определя първоначално и в последствие се
актуализира 2 пъти годишно, като се ползват стойностите на 6-месечния EURIBOR,
публикувани на 15 януари и 15 юли на интернет страницата на Европейската банкова
федерация или в информационните системи Reuters и Bloomberg. Разясня, че годишната
такса за управление, в клаузата на чл. 4, т. 2 от процесния договор ясно е посочено, че
същата е дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната
сметка по кредита и е дължима като процент (0.1%) върху непогасената главница към
същата дата. Моли съда да приложи към казуса нормативни актове на ЕС, а именно:
Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) №
680/2014, Делегиран регламент (ЕС) № 2018/171, Директива № 2013/36/ЕС, като такива от
по-висш порядък спрямо националното законодателство. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за сумите в размер на 9056,75 евро,
258,20 евро, 571,80 евро, 5 717,23 евро, за които се твърди, че представляват недължимо
платени лихви, такси и капитализации. Предвид изложеното моли съда да приеме, че
предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да
бъдат присъдени и разноските по делото.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК;
По иска с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ищците е да докажат,
недължимост на сумите поради извършено извършеното прихващане между остатъчната
сума от главничния дълг със следните вземания на ищците: 9056,75 евро, представляваща
разлики над първоначално уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски,
получени от банката в периода от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г., 258,82 евро, представляваща
такса за усвояване на кредита по чл. 4.1 от процесния договор за кредит, която е платена на
банката на датата 06.03.2007 г., 571,8 евро, представляваща такси за управление на кредита
5
по чл. 4.2 от процесния договор за кредит, която е платена на банката в периода от
07.03.2008 г. до 10.05.2024 г., поради извършена от кредитора капитализация със сумата от
5 717,23 евро, съставляваща добавени към главничния дълг суми за просрочени лихви,
такси, главници, застраховки или редовни лихви, начислявани начислявани в периода на
облекчено плащане на дълга, както и да докажат наведените възражения за нищожност на
клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 1 и т. 2, на чл. 6, ал. 3, и на чл. 12 на договор за кредит за
покупка на недвижим имот № *** г., както и на допълнително споразумение от 11.03.2016 г.
към договора и на всяко друго допълнително споразумение, ако има такова/такива.
В тежест на ответника по иска е да докаже съществуването на вземането.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да
докажат, че са заплатили на ответника сумите в размер на 9056,75 евро, представляваща
разлики над първоначално уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски,
получени от банката в периода от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г., 258,82 евро, представляваща
такса по чл. 4.1 от процесния договор за кредит, платена на банката на датата 06.03.2007 г. и
571,8 евро, представляваща такса по чл. 4.2 от процесния договор за кредит, платена на
банката в периода от 07.03.2008 г. до 10.05.2024 г.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респективно - да установи положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в тежест на ищците е да докажат, съществуването през
релевантния за делото период на договорно правоотношение по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № *** г., сключен с ответника със соченото от него съдържание,
че е налице твърдяното противоречие на споразуменията и клаузите от договора с
императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице
заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените споразумения и клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7