МОТИВИ на решение
по НЧД 2855/2019г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна колегия, 2
състав
Производството е по реда на чл.44 и
сл. Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест.
В Софийски градски съд е постъпило
искане от Софийска градска прокуратура за допускане и изпълнение на Европейска
заповед за арест, издадена на 07.06.2019г. от Районен съд – гр. Хамбург – Ф.Р.Г.по
производство № № 160 Gs 1022/2018г.
/6500 Js 146/18/ за провеждане на наказателно преследване
по отношение на българския гражданин А. И.И. – роден на ***г*** О., български гражданин, неосъждан, с
основно образование, неженен, безработен, ЕГН: ********** по обвинения за
извършване на престъпления по параграф 211, параграф 223, ал.1, параграф 224,
ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5, параграф 226, ал.1, т.3, параграф 22, 23, ал.1 и параграф 25, ал.2 от Наказателен кодекс на Ф.Р.Г..
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
направеното искане и моли съда да постанови решение, с което да допусне
изпълнение на Европейската заповед за арест и българският гражданин И. бъде
предаден на немските власти. Заявява, че няма фактическа и законова пречка за
изпълнение на ЕЗА.
Служебният защитник на исканото лице моли
да бъде оставено без уважение искането за предаване на подзащитния
му поради неналичие на законовите предпоставки за това. Заявява, че не са
събрани убедителни доказателства, че И. разбира в какво се състои настоящото
производство и да може да разбира свойството и значението на постъпките си,
т.е. налице са изискванията на чл.6, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА.
Исканото лице А.И. не желае да бъде
предаден на немските власти.
В изпълнение на процедурата по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване на съгласие за незабавно
предаване и за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Българският
гражданин А.И. изрази несъгласие за незабавно предаване на немските власти и заяви,
че желае да се полза от принципа на особеността, за да не може да бъде
наказателно преследван, съден или задържан за престъпление, извършено преди
предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта. Наред с това,
съобразявайки обстоятелството, че по повод разглежданата Европейска заповед за
арест българският гражданин е установен в ДПБ „Св. Иван Рилски“, където с
влязло в сила решение по НЧД 5549/2019г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 104 състав на 26.06.2019г. на основание чл. 157 от Закона за здравето
е настанен на задължително лечение при стационарна форма за срок от два месеца,
настоящият състав назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва
психичното му състояние и възможността му да участва в настоящото производство.
По този повод в хода на проведеното съдебно следствие бе изслушано заключението
на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, от което се установи, че
исканото лице боледува от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на психоактивни вещества, с преобладаване на налудности. Той е емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип. Тези констатации, обаче, не определят негова невъзможност за
участие в настоящото производство, както и такава да дава адекватни данни по
повод на делото. Експертите, след лични прегледи на И., запознаване с наличната
медицинска документация и проведен на 17.07.2019г. в ДПБ „Св. Иван Рилски“
лекарски колегиум, са категорични, че при А.И. не се наблюдава продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо неговата вменяемост.
Всъщност, при изслушване на експертите в съдебно заседание, експерт В. заявява,
че с диагностична цел е водила разговор с И. по повод деянието, за чието
разследване се претендира предаването му във ФРГ и той е изразил отношение по
случая, разбирайки същността на искането. Това дава отговор и на възраженията на
защитата, че неговият подзащитен не разбира смисъла
на воденото производство и не може да ръководи постъпките си, което препятства
възможността за предаването му. В този ред на мисли, сочената от адв. С. норма на чл.6, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, визираща забрана за
предаване на лица, които са наказателно неотговорни по българското
законодателство, от една страна е неприложима спрямо И., тъй като той не страда
от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, влияещо върху
вменяемостта му, а от друга не е приложима в производството по разглеждане на
Европейска заповед за арест, тъй като не е сред предпоставките по чл. 39 ЗЕЕЗА за
отказ за изпълнението й. Сочената от защитата предпоставка за отказ за
изпълнение на искане касае такова за екстрадиция на лице, а извън това, както
бе посочено, И. не страда от заболяване, което пречи той да носи наказателна
отговорност по българското приложимо право.
Съобразявайки материалите по делото и
наведените от страните доводи, съдът установи следното:
Българският гражданин А. И.И.
е роден на ***г*** О., неосъждан, с основно образование, неженен, безработен,
ЕГН: **********.
В Софийски градски съд е постъпила
Европейска заповед за арест, издадена от съдия в Районен съд гр. Хамбург – Ф.Р.Г.с
искане за предаване на българския гражданин А.И. за наказателно преследване по
обвинение за това, че на 26.08.2018г. на кръстовище в град Хамбург, кв. „Санкт Паули“ като пътник от движещ се лек автомобил „Мерцедес
Бенц“ с регистрационен номер *****произвел не по-малко от пет изстрела по водач
на друг лек автомобил – Д.Ф., в резултат на което пострадалият бил парализиран
и страда от нарушения при изпразване на пикочния мехур и стомашно- чревния
тракт. Действието на българския гражданин А.И. е описано като съвместно
извършен опит за убийство, придружен със съвместно извършена опасна и тежка
телесна повреда и е подведена под правните норми на параграф 211, параграф 223,
ал.1, параграф 224, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5, параграф 226, ал.1, т.3,
параграф 22, 23, ал.1
и параграф 25, ал.2 от Наказателен кодекс на Ф.Р.Г.. Според
немския наказателен закон за описаното престъпление се предвижда наказание „доживотен
затвор“. В този смисъл е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА за
престъплението, за преследване на което се иска лицето, да се предвижда
наказание „лишаване от свобода”. Тежестта на приложимото наказание предполага и
наличието на гаранции, визирани в нормата на чл. 41, ал.2 ЗЕЕЗА, които са
съдържими в представената на вниманието на съда ЕЗА – претендиращия орган е
посочил, че немската правна система предвижда възможност за преразглеждане на
наложеното наказание по внесено искане или най-много след изтичане на 20
години. Наред с това настоящият състав счита, че деянието, за което е издадена
заповедта, представлява престъпление и по българския наказателен закон като описаните
факти биха били подведени под правната норма на чл.115 вр.
чл.18, ал.1 от българския НК. В конкретния случай, обаче, не е приложимо това
изискване за изследване на двойна наказуемост, тъй като визираното от издаващия
орган престъпление попада под хипотезата на чл.36, ал.3, т.14 ЗЕЕЗА.
Запознавайки се със съдържанието на
коментираната Европейска заповед за арест, съдът прецени, че тя отговаря на
изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език. Наред с
това не са налице основанията, при които съдът отказва или преценява отказ за
изпълнението й, тъй като тези престъпления, за които е издадена заповедта, не
са амнистирани в Република България, И. е пълнолетен и според изисканата справка
за съдимост същият е неосъждан на територията на Република България /спрямо
него има наложено административно наказание по реда на чл.78а НК с влязъл в
сила съдебен акт на 01.01.2013г./, за да може да бъде
направен евентуален извод, че той следва да изтърпи наказание по постановена
присъда или е осъден за същото престъпление, за което се осъществява
наказателно преследване на територията на Ф.Р.Г., по повод на което е издадена
Европейската заповед за арест. Съдът съобрази и факултативните изисквания на
чл.40 ЗЕЕЕЗА и прецени, че не са налице предпоставки да откаже да изпълни коментираната
заповед като наред с това издаващият орган в писмо в отговор на искане от
настоящият съдебен състав е депозирал гаранции, че българският гражданин ще
бъде върнат в Република България за изтърпяване на евентуално наложено
наказание във ФРГ или за прилагане на мярката за неотклонение „задържане под
стража”.
По изложените съображения и
преценявайки, че са налице предпоставките за предаване на българския гражданин А.
И.И. в изпълнение на Европейска заповед за арест, като
не са налице основанията по чл. 39 и чл.40 ЗЕЕЗА, настоящият съд счита,че
следва да бъде уважено направеното искане за предаване на А.И. за осъществяване
на наказателно преследване по обвинения за извършване на престъпление по параграф
211, параграф 223, ал.1, параграф 224, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5, параграф 226,
ал.1, т.3, параграф 22, 23, ал.1 и параграф 25, ал.2
от Наказателен кодекс на Ф.Р.Г.в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена
на 07.06.2019г. от Районен съд – гр.Хамбург – Ф.Р.Г.по производство № 160 Gs 1022/2018г.
/6500 Js 146/18/.
Така мотивиран съдът постанови своето
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.