РЕШЕНИЕ
№ 12231
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110132673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 124750/16.06.2022 г., уточнена с писмена
молба вх. № 110486/21.04.2023 г., на „..................“ ООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес
на управление: ................., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 8 519,30 лева, представляваща припадащата му се част от
направени от ищцовото дружество разходи за ремонт на покрив на жилищната сграда, находящ се
в гр. ................... ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.06.2022
г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 3 433,75 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 28.06.2018 г. – 16.06.2022 г.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищецът „..................“ ООД е
собственик на апартамент на втори надпартерен етаж в триетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 330. Посочва се, че през 2014 г. покривът на жилищната сграда
протекъл, поради което на 12.03.2015 г. Общото събрание на ЕС взело решение за извършване на
ремонтни дейности на покрива, но средства за него не били събрани. Предвид състоянието на
покрива, което силно се влошило след градушките през 2014 г., и обстоятелството, че същият не
бил ремонтиран откакто сградата била построена пред 40-те години на XX век, ищцовото
дружество само заплатило необходими разноски за неговия ремонт в общ размер от 34 077,19 лева.
Претендира заплащането от ответника, собственик на жилищен имот – сутеренен етаж, ведно с 25
% идеални части от общите части на сградата, на припадащата му се част от сторените разноски за
необходим ремонт на общата част на жилищната сграда в размер, съответен на исковата сума.
Твърди, че през 2018 г. е поканил етажните собственици доброволно да му заплатят припадащия
им се дял от разноските за ремонт, като считано от получаване на поканата – 28.06.2018 г.,
ответникът не е извършил каквито и да е плащания в полза на ищцовото дружество. Поради това
претендира заплащане и на лихва за забава върху главницата в размер на 3 433,75 лева за периода
от 28.06.2018 г. до датата на сезиране на съда. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основателност. Не оспорва обстоятелството, че е собственик
на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1896.314.2.1, намиращ се в сутеренния етаж на
жилищната сграда в гр. .........................., ведно със ¼ идеална част от общите части на сградата и ¼
1
идеална част от дворното място. Поддържа, че кметът на район „Витоша“ не е бил запознат с
необходимостта от извършване на ремонт на покрива на жилищната сграда до получаване през
2018 г. на покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество. Поддържа, че се касае за
текущ ремонт, за който е било необходимо съгласието на всички собственици. Твърди, че е било
налице незаконосъобразно действие от страна на ЕС, тъй като едно и също лице е представлявало
ЕС и е извършило ремонта. Навежда твърдения, че не е участвал в избора на изпълнител на
ремонта. Оспорва дължимостта на сумата и изпадането на ответника в забава. Моли за отхвърляне
на исковете и претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства –
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том III, рег. № 6493, дело № 361/2006 г. на
нотариус ............... на НК /л. 12 и сл./, и Акт за частна общинска собственост № 3120/17.07.2017 г.
/л. 64/, че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.
........................ – съответно ищещът е собственик на апартамент на втори надпартерен етаж, с площ
от 120 кв. м., ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и ведно с 28 % идеални части
от общите части на сградата и 21,7 % идеални части от дворното място, а ответникът – собственик
на жилище с идентификатор ....................със застроена площ от 33,06 кв. м., намиращ се в
сутеренния етаж на жилищната сграда, ведно с ¼ идеална част от общите части на сградата и ¼
идеална част от дворното място. Страните не спорят, че в процесната жилищна сграда има повече
от три самостоятелни обекти, принадлежащи на различните собственици. Поради това, за тях, като
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, съществува задължение да участват
съобразно притежаваните идеални части в стойността на извършените разходи, свързани с общите
части на сградата, каквато част по своето естество представлява покривът на сградата /арг. от чл.
38 ЗС/.
По делото е представена и приета като писмено доказателство покана за свикване на общо
събрание на етажните собственици от 06.02.2015 г., видно от която под т. 2 и 3 от дневния ред
фигурират въпросите за вземане на решение за избор на изпълнител за извършване на ремонт на
течащия покрив на сградата – етажна собственост въз основа на 5 събрани оферти и вземане на
решение за разпределение на разноските за извършване на ремонт на течащия покрив на сградата –
етажна собственост. Адресант на поканата е Николай Божков, управител на „..................“ ЕООД
/което обстоятелство се установява и от справката в ТР на л. 15 от делото/. Към поканата е
приложена обратна разписка, удостоверяваща получаване на пратка с подател „..................“ ООД и
получател Столична община – район „Витоша“ на 10.02.2015 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с адрес: ..................
Видно от последния присъстващите на ОС етажни собственици са взели решение, с което избират
„.................ООД за изпълнител на ремонтните дейности по покрива на жилищната сграда, което
дружество е представило най-подробна и икономически изгодна оферта, както и решение
разпределението на разноските за извършване на ремонта на течащия покрив да стане на база
идеалните части от общите части от сградата, притежавани от всеки собственик. По делото не се
твърди и не се ангажират доказателства посоченото решение на ОС на ЕС да е било атакувано по
реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което съдът намира, че същото е стабилизирано с изтичане на
предвидения в цитираната норма преклузивен срок и в него е инкорпорирано решение за
извършване на ремонт на покрива на процесната сграда, който да бъде възложен на ...................“
ООД, а сторените разноски по ремонта да се разпределят между етажните собственици на база
идеалните части от общите части от сградата, притежавани от всеки собственик. С оглед така
приетото съдът намира за правно ирелевантни доводите в писмения отговор, касаещи вземането на
решение за извършване на ремонт и фирмата, на която да се възложи ремонта.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор Б42/03.07.2017 г.,
сключен между „..................“ ООД – като възложител, и „..............ОД – като изпълнител, с предмет
на договора възлагането на изработка, доставка и монтаж на изделия от ламарина металопласт,
описани индивидуално по видове, количества и единични цени в Приложение № 1 – ............оферта
/л. 33/, неразделна част от договора, за обект „Ремонт и реконструкция на покрив на жилищна
сграда УПИ XIV, кв. 26,..................... от договора е уговорено еднократно авансово плащане на
сума в размер на 20 000 лева, платима в 5-дневен срок от подписване на договора и издаване на
фактура, а в чл. 4.3. – окончателно плащане в 10-дневен срок след получаване на издадена фактура
на база, подписан от двете страни окончателен приемо-предавателен протокол.
С оглед процесуалното поведение на ответника и конкретно наведените от него възражения
в срока по чл. 131 ГПК съдът намира, че по делото не се спори относно обстоятелството, че в
процесната жилищна сграда е бил фактически извършен ремонт на покривната конструкция, което
обстоятелство се установява по несъмнен начин и от приетия като писмено доказателство
2
Протокол обр. 19 № 1 за установяване, завършване и заплащане натурални видове СМР от
26.09.2017 г. /л. 36 – л. 38/, и от заключението на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/.
По делото са представени и приети 2 броя платежни документи от 27.06.2018 г.,
удостоверяващи плащания, извършени от „..................“ ООД в полза на „.....................“ ООД, както
следва: на сума в размер на 23 715,86 лева – „плащане по договор Б42/03.07.2017; фактура
1417/26.09.2017 г.“ /последната приложена на л. 40 от делото/, и на сума в размер на 20 000 лева –
„авансово плащане договор Б42/2017; проформа фактура 094/03.07.2017“.
За установяване на спорните по делото въпроси, свеждащи се до това било ли е необходимо
извършването на ремонт на покрива за привеждането му в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и с цел отстраняване на съществени пречки и
неудобства за ползването на сградата; какъв е реалният размер на разходите, направени от ищеца
за извършване на този ремонт, по делото са ангажирали писмени и гласни доказателства и е
изслушвано заключение на СТЕ.
От разпита на свидетеля .................. се установява, че той е познат на управителя на
„..................“ ООД – ................Свидетелят заявява, че многократно, още от 2009 г. до днешна дата,
е посещавал жилищната сграда в гр. „................, за да помага на ...........в случай на необходимост,
тъй като се занимавал с ремонт на покриви – основно съдействал на ................... за смяна на
керемиди на покрива. Свидетелят има спомен, че ................искал да извърши цялостен ремонт на
покрива на жилищната сграда, като имал намерение да възложи това на Стойнов, но последният
нямал възможност да поеме тази работа. При посещенията в сградата още през 2010 г. – 2012 г. и
специално при смяната на керемидите на свидетеля му направило впечатление, че има много
течове от покрива, под керемидите имало кал, която задържала влага и корозирала дървения
материал отдолу, което водело до изгниване на греди, дъски и видимо имало опасност от рухване
на всичко. Свидетелят заявява, че е влизал в имота на .................... който се намирал на третия
етаж, при които забелязал паднали мазилки от тавана, пожълтели петна от течове.
По делото е прието заключение на вещото лице Б. Т. по допуснатата съдебна техническа
експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. Съгласно
констатациите на вещото лице по експертното заключение, изготвено след извършен оглед на
процесната жилищна сграда, на място се установява извършен основен ремонт на покрива; външно
е видимо, че е направено покритие с битумни керемиди; дървената конструкция е изцяло сменена с
изцяло нови носещи дървени колони, ребра и греди; направена е нова дъсчена обшивка с дъски и
обшивка с ОСБ плоскости; сменени са всички улуци и водосточни тръби с водосточните казанчета,
направена е нова обшивка с ламарина. При съпоставка на изпълнения ремонт с проекта вещото
лице е установило, че има пълно съвпадение. Комините на къщата са изцяло ново иззидани, като
над покрива са измазани, с направени нови шапки, а в основата е направена нова обшивка с
ламарина. Вътре подпокривното пространство е с изпълнена дъсчена ламперия, която е
импрегнирана и лакирана. Монтирани са табакери по два от скатовете на покрива с прозорци
марка „Велукс“ и е направена една капандура с прозорци с PVC профил и стъклопакет. При
анализ на единичните цени, посочени в Протокол обр. 19 № 1 за установяване, завършване и
заплащане натурални видове СМР от 26.09.2017 г., вещото лице е формирало извод, че същите до
голяма степен отговарят на пазарните цени за периода към септември 2017 г. За определяне на
изпълнените СМР по вид и количества на място са направени контролни измервания и е взета
предвид проектната документация по част „Конструктивна“. За остойностяването на извършените
СМР са ползвани и данни за единични цени от направено пазарно проучване между фирми,
извършващи такъв вид строителна дейност с публикувани в интернет сайтовете им единични
ценови листи и на база публикувани цени в списание „Справочник на цените в строителството“,
издание на Стройконсулт СЕК ООД, брой 3/2017 г. Към посочените цени в изданието са начислени
15% за печалба на фирма изпълнител. В Таблица № 1 към СТЕ са посочени изпълнените СМР по
ремонт на покрива, като при определяне на изпълнените СМР не са включени монтираните
табакери и капандура и свързаните с тях дейности, тъй като се явяват допълнително изпълнени
работи. Според изчисленията на вещото лице общата сума на изпълнените СМР по ремонт на
покрива, без отчитане на допълнителните работи, е в размер на 38 845,13 лева с ДДС.
В отговора на исковата молба се навеждат фактически твърдения, които съдът цени като
признание на страната за неизгоден за нея факт, че през 2018 г. в районната администрация е
получена покана за доброволно плащане с вх. № РВТ18-ТД26-1085/16.04.2018 г. относно извършен
ремонт на покрива на процесната жилищна сграда.
По делото е представено писмо – становище към РВТ18-ТД26-1085/16.04.2018 г. от
............... адресирано до „..................“ ООД, с което се отправя искане за представяне на
количествено – стойностната сметка за извършените СМР в сградата на бул ..................... и
счетоводни документи, удостоверяващи плащанията за ремонт на покрива.
Страните не спорят, че ответникът не е извършвал плащания в полза на ищцовото
дружество във връзка с ремонта на покривната конструкция, считано от датата на получаване на
3
покана за доброволно плащане с вх. № РВТ18-ТД26-1085/16.04.2018 г.
При така установеното от фактическа страната, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са за разглеждане следните обективно кумулативно съединени искове: 1./ иск с
правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС за възстановяване на разходите, извършени от
ищеца за материали и труд за ремонт на покрива на сградата в режим на ЕС, находяща се в гр.
................... извършен през месец м.07 - м.09.2017 г.; 2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница за периода 28.06.2018 г. –
16.06.2022 г.
По иска с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС
Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС „Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство
на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на
общото събрание на собствениците“.
Според регламентираното в чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши
със собствени средства, материали и/ или труд необходим ремонт на общи части на сградата без
разрешение на общото събрание, разходите за които му се дължат от останалите етажни
собственици, като или му се възстановяват с решение на общото събрание, или се прихващат от
дължимите от него вноски за управление и поддържане на общите части. Претенцията на
ищцовото дружество се основава на разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, предвид обстоятелството,
че няма взето решение на общото събрание за възстановяване на разходите за извършения
ремонт и ответникът не е заплатил припадаща му се част в размер на исковата сума.
Легална дефиниция на понятието „Необходим ремонт“ се съдържа в § 1, т. 8 ЗУЕС,
съгласно която разпоредба необходимият ремонт представлява дейност за привеждане на сградата,
на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед
отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея.
Съдът при кредитиране заключението на СТЕ и показанията на разпитания свидетел
Стефан Стойнов приема за установено по делото, че през м.07 - м.09.2017 г. по възлагане от
„..................“ ООД е бил извършен основен ремонт на покрива на жилищната сграда в гр.
................... – направено е покритие с битумни керемиди; дървената конструкция е изцяло сменена
с изцяло нови носещи дървени колони, ребра и греди; направена е нова дъсчена обшивка с дъски и
обшивка с ОСБ плоскости; сменени са всички улуци и водосточни тръби с водосточните казанчета,
направена е нова обшивка с ламарина; комините на къщата са изцяло ново иззидани, като над
покрива са измазани, с направени нови шапки, а в основата е направена нова обшивка с ламарина;
вътре подпокривното пространство е с изпълнена дъсчена ламперия, която е импрегнирана и
лакирана; монтирани са табакери по два от скатовете на покрива с прозорци марка „В......... и е
направена една капандура с прозорци с PVC профил и стъклопакет. Ремонтът се е наложил поради
лошото състояние на покрива, предизвикващо задържане на влага, корозиране на дървения
материал отдолу, изгниване на греди, дъски, както и проникване на вода от него в жилищните
помещения отдолу, за което свидетелстват показанията на свидетеля ......................, който добре
познава кооперацията, която е посещавал многократно, вкл. е ремонтирал същата и притежава
специални знания в областта на строителството с оглед на това, че сам се занимава с ремонтни
дейности на покривни пространства. Въпреки приятелските му отношения с управителя на
ищцовото дружество, съдът изцяло кредитира показанията му, които са последователни, детайлни
и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението
на СТЕ. По делото няма никакви данни, оборващи обективността на заявеното от свидетеля, че
покривът е бил в лошо състояние (което обстоятелство се установява и от писмените
доказателства и СТЕ, че сградата е стара – построена през 1929 г., при липса на данни за
извършвани основни ремонтни дейности след построяването ), което е наложило извършването
на ремонта. Състоянието на покрива отпреди ремонта не е отговаряло нито на нормативните
технически изисквания, нито на изискванията за нормално и спокойно ползване на сградата по
предназначение за жилищни нужди. Проникващата вода освен, че е застрашавала конструктивната
цялост на покрива, е създавала и значителни пречки и неудобства за ползване на жилищните
помещения под него. С оглед на тези обстоятелства, които се установяват от писмените и гласни
доказателства, съдът приема за установено по делото, че извършеният през м.07 - м.09.2017 г.
ремонт на покрива е бил необходим по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС. Покривът е обща част
на сграда в режим на ЕС, поради което отношенията във връзка с ремонта му следва да се уредят
от специалния ЗУЕС. Доколкото не се оспорва по делото, че управляващият орган на ЕС не е
отпуснал пари за ремонта и не е взето решение на ОС на собствениците за възстановяване на
извършените от ищеца разходи, следва, че на основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС последният
може по исков ред да поиска да му се възстановят от другите собственици направените разходи за
4
ремонта.
Конкретният размер на необходимите разходи, извършени от ищеца, се установява от
неоспореното заключение на СТЕ. Всички дейности, които вещото лице е констатирало, че са
извършени при ремонта на покрива и всички вложени материали за това, са остойностени по
средни пазарни цени към периода, в който е извършен ремонтът, като цената възлиза на 38 845,13
лева, която е съобразена с приложените по делото писмени доказателства, като в тази сума вещото
лице не е включило разходваните суми за монтираните табакери и капандура и свързаните с тях
дейности, тъй като се явяват допълнително изпълнени работи. Преценено по реда на чл. 202 ГПК
експертното заключение подлежи на кредитиране като обективно и компетентно изготвено след
оглед на процесната жилищна сграда, поради което съдът приема, че посочената от вещото лице
сума съответства на разходите, които ищецът реално е сторил за ремонта на покрива. По аргумент
от чл. 41 ЗС останалите собственици следва да възстановят на ищеца сума, съответстваща на
притежаваните от тях идеални част от общите части на сградата. В случая ответникът Столична
община, притежаващ 25 % от идеалните части от общите части на сградата, дължи сумата от 9
711,28 лева. С оглед принципа на диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сума в
по-нисък размер, главната претенция следва да бъде уважена в цялост.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не дължи произнасяне по наведеното за първи път
в хода на устните състезания по делото възражение за погасяване на процесното вземане по
давност, като преклудирано.
Като законна последица, върху главницата следва да бъде присъдена и поисканата от
ищеца и дължима законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При горните мотиви съдът намира, че по делото е доказано съществуването на главен дълг.
С оглед признанието, направено в отговора по чл. 131 ГПК, че ответникът е получил
покана за доброволно изпълнение на главното задължение, съдът намира, че е доказана
изискуемостта на същото, респ. изпадането в забава на ответника.
Изчислена за периода 28.06.2018 г. – 16.06.2022 г. чрез лихвен калкулатор и по реда на чл.
162 ГПК следващата се на ищеца мораторна лихва възлиза на 3 433,75 лева, поради което искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в цялост.
Относно разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира разноски
за платена държавна такса в размер на 478,12 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 1 000,00
лева и платен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ в размер на 650,00 лева, за които
разноски се представят доказателства за реално извършване.
При горните мотиви, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, БУЛСТАТ ...........с адрес: гр. ....................., ДА ЗАПЛАТИ на
„..................“ ООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. .................. на
основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС, сумата в размер на 8 519,30 лева, представляваща
припадащата се част от направени от „..................“ ООД, ЕИК ....................., разходи за извършен
през м.07 - м.09.2017 г. ремонт на покрив на жилищната сграда, находяща се в гр. ...................
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.06.2022 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 3 433,75 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 28.06.2018 г. – 16.06.2022 г.
ОСЪЖДА ............, БУЛСТАТ ..............., с адрес: гр. .................., ДА ЗАПЛАТИ на
„..................“ ООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. ...................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2 128,12 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 32673/2022 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6