№ 68
гр. Монтана, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500046 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на П.
Ф. М. и на Прокуратурата на Република България против решение № 383/20.11.2024 г.
по гр. д. № 1370/2024 г. на Районен съд – Лом.
Жалбоподателят П. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение над сумата от 3 000 лв до претендираната от 12 000 лв. Твръди,
че съдът не е съобразил значими за изхода на спора факти като настъпилите
здравословни проблеми за ищеца в резултат на повдигнатото обвинение, понесеното
неудобство и злепоставянето му в обществото. Изтъква, че въпреки че не е била
наложена мярка за неотклонение, то на ищеца е било забранено да напуска пределите
на страната и е била извършена криминална регистрация. ЛРС не е отчел конкретните
данни за личността на ищеца и как повдигнатото обвинение се е отразило на
психиката му. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
МОС да постанови ново, с което уважи иска в пълния му размер, като присъди и
деловодни разноски.
Прокуратурата на РБ обжалва решението на ЛРС в частта, с която исковете на
М. са уважени до размер от 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 2000 лв
за имуществени. Подчертава се в жалбата, че обвинението е било за престъпление,
1
което не е тежко, производството се е развило в разумни срокове, спрямо обвиняемия
не са били налагани мерки за процесуална принуда – факти, които обосновават
значително по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква се, че
не е установено дали негативните психически изживявания са последица от
привличането на ищеца като обвинаем или са резултат на обтегнатите отношения със
съседа, дали повод за образуване на досъдебното производство. Поддържа се
становище, че сумата от 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
висока и не съответства на принципа за справедлива обезвреда на вредите. Относно
имуществените вреди, изразяващи се в разходи за защитник в наказателното
производство, се поддържа становище, че липсва фактура или друг документ,
удостоверяващ плащането на хонорарите. Посочените възнаграждения са произволно
определени, липсва яснота за обема на извършената от защитника работа, за да се
прецени съответна ли е на възнаграждението. Изложени са съображения за липса на
доказателства за причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и
неблагоприятните за ищеца последици.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ прави искане за отмяна на решението в
обжалваната част и вместо него МОС да постанови ново, с което значително да
редуцира размера на двете обезщетения. Въвежда и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв. Й., платено за процесуално представителство
пред настоящата инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени от легитимирани да обжалват лица в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Пред Ломския районен съд са били предявени искове от П. М. против
Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение от 12 000 лв за неимуществени вреди и 2 000 лв за имуществени,
претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че с повдигането на обвинение, по което
впоследствие е постановена оправдателна присъда, на ищеца М. са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, несигурност, социална
изолация, за които съдът е определил обезщетение от 3 000 лв и е отхвърлил иска до
претендирания размер от 12 000 лв. Относно неимуществените вреди ЛРС е уважил
иска изцяло в размер на 2 000 лв, като е счел като такива разходите за защитник в
наказателното производство. Относно тези разходи съдът е приел, че са установени с
представените договори за правна помощ и пълномощни.
2
От приложените досъдебно производство № 111/2022 на РУ МВР Лом, НОХД
№ 506/2022 г. на ЛРС и ВНОХД № 306/2023 г. на МОС се установява, че с
постановление от 18 март 2022 г. е образувано досъдебно производство за това, че на 1
февруари 2021 г. в гр. Лом П. М. не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от Б.Г. свое или предполагаемо право в частен имот в парцел ХІІ-1227 по
плана на гр. Лом, като съборил старата и изградил нова ограда с дължина 8,40 м. -
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. С постановление от 18 октомври 2022 г. на ст.
разследващ полицай при РУ Лом ищецът бил привлечен като обвиняем и му било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. На 23 ноември 2022 г. в
РС-Лом бил внесен обвинителен акт от РП-Монтана и било образувано НОХД №
506/2022 г., по което са проведени открити съдебно заседания, а на 5 юли 2023 г. съдът
се е произнесъл с оправдателна присъда. По протест от страна на прокуратурата е било
образуваното ВНОХД № 306/23 г. по описа на МОС. На 23 март 2024 г. въззивният съд
е потвърдил първоинстанционната присъда, с която ищецът е признат за невиновен. В
хода на досъдебното и съдебно производство срещу ищеца той е бил разпитван, снета
му била и криминална регистрация. В наказателното производство П. М. е бил
представляван от защитник адв. Й., за което са представени две пълномощни с
договори за правна помощ: от 22 декември 2022 г. и от 1 декември 2023 г.
От показанията на разпитаните от ЛРС свидетели се установява, че по време на
производството М. се затворил, ограничил социалните си контакти, защото се
притеснявал от повдигнатото обвинение и се срамувал да се появява в своя кръг.
Налице са данни за влошено здравословно състояние – от трите медицински
удостовериня се установява, че М. в периода на разглеждане на наказателното
производство търсил помощ от специалист кардиолог във връзка с тахикардия и
високо кръвно налягане.
При така установените факти МОС намира исковете за основателни, тъй като са
налице всички елементи от специфичния състав на непозволеното увреждане по чл. 2
от ЗОДОВ.
Повдигнатото обвинение от страна на Прокуратурата се явява незаконно,
защото с влязла в сила присъда ищецът е бил признат за невиновен и оправдан.
Държавата чрез Прокуратурата е упражнила наказателна репресия срещу П. М. без да
са били налице достатъчно доказателства за обвиняването му в извършване на
престъпление. Това незаконно действие на Прокуратурата е причинило на ищеца
вреди: той е бил третиран като обвиняем в продължение на седем месеца и подсъдим в
продължение на година и половина. Това състояние е дало отражение с негативни
последици както върху личността и самочувствието му, върху достойнството му, така
и върху името, с което се ползва в обществото; върху живота му като цяло. По време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
3
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
МОС намира пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите,
понесени от ищеца, защото по данни от свидетелските показания здравето му се
влошило именно в периода след привличането му като обвиняем и докато е чакал
резултата от приключване на съдебното производство. Точно в този период той
ограничил контактите си и се изолирал от своя приятелски кръг.
За ищеца привличането като обвинаем и внясането на обвинителен акт в съда е
било удар по репутацията му, а налагането на забрана да напуска пределите на
страната се е отразило пряко на отношенията в семейството му, доколкото се установи,
че близките му живеят в Швейцария и той е бил лишен от възможност да ги посещава.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба на Прокуратурата, че
психическото напрежение, понесено от М., се дължи не на наказателното преследване,
а на влошените отношения със съседа му, станали и повод за образуване на
досъдебното производство. По делото няма данни за директни конфликти между
съседите, надхвърлящи обичайните в случаи на имотни спорове. Видна е връзката
между привличането като обвинаем и посещенията при кардиолог поради съвпадане
на периода от време, а и свидетелските показания потвърждават този извод.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи при
спазване принципа на справедливостта, въведен с общото правило на чл. 52 от ЗЗД,
като се вземе предвид също и естеството на повдигнатото обвинение,
продължителността на производството, налагането на мерки за процесуална принуда и
цялостното процесуално поведение на ищеца.
При съобразяване на факта, че наказателното производство не е надхвърлило
разумния срок на провеждане от момента на привличане на ищеца като обвиняем до
влизане в сила на оправдателната присъда, както и това, че обвинението не е било за
тежко престъпление, съдът приема, че определената от първоинстанционня съд сума
от 3 000 лв отговаря на тежестта на понесените негативни преживявания, емоционален
стрес и напрежение.
Относно имуществените вреди са представени като доказателства два договора
за правна помощ между ищеца П. М. и адв. В. Й.. От тях е видно, че за първата
съдебна инстанция е бил договорен хонорар от 1500 лв, а за втората – 1200 лв, като в
договорите е отразено, че сумите са платени в брой. В тази си част двата договора
имат характера на разписка и представляват писмено доказателство, удостоверяващо,
че ищецът е направил такива разходи. В тази връзка неоснователно е твърдението на
Прокуратурата, че липсват доказателства за осъщественото плащане.
Дали хонорарите на защитника са били завишени е въпрос, неотносим към
4
настоящия спор. Платените суми представляват имуществена вреда. С
възнагражденията, които ищецът е платил, той е понесъл намаляване на своята
имуществена сфера поради незаконното обвинение, повдигнато от Прокуратурата и
това е обективен факт. Съдът в настоящото производство не е компетентен да
разглежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено в
друго производство, още повече такова по НПК, където липсва норма, аналогична на
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При така изложените мотиви МОС намира, че е налице пълно съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, поради което потвърждава обжалваното
решение.
Във въззивната жалба на Прокуратурата се навеждат доводи, че неоснователно
ЛРС е присъдил на ищеца П. М. разноски за първата инстанция в размер на 1500 лв
без да са представени доказателства такива разноски да са били сторени от него.
Въззивният съд отхвърля това възражение, тъй като пред ЛРС е било представено
пълномощно с договор за правна помощ от 18 юни 2024 г., от което е видно, че е
договорено адвокатско възнаграждение от 1500 лв за процесуално представителство
по гр. д. № 1370/2024 г. на ЛРС и сумата е била платена в брой.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Размерът на хонорара за процесуално представителство е елемент от
договор между равнопоставени правни субекти и се определя от тях. В случая този
размер е съответен на вида на делото, сложността на правния въпрос, факта, че
предмет са два иска. Пълномощникът е подготвил въззивна жалба и отговор по
въззивната жалба на противната страна, явил се е в съдебно заседание. Всичко това
води до неоснователност на възражението за прекомерност.
Въззивникът П. М. е направил искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Доколкото неговата жалба срещу решението на ЛРС в частта, с която искът
му за неимуществени вреди е отхвърлен, е оставена без уважение, то не следва да му
се присъждат разноски.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 383/20.11.2024 г. по гр. д. № 1370/2024 г. на
Районен съд – Лом.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6