Р Е Ш Е Н И Е
№261853/7.6.2021г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 15865 по
описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Застрахователна компания „Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, е предявен иск
за осъждане на ответника, да заплати на ищеца
сумата от 29 лева – частичен иск от претенция в общ размер на 9328,60 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на собствения на ищеца л.а. **, рег. № ***, вследствие ПТП от
15.09.2020 г., причинено по вина на водача на л.а. „*“, рег. № ***, настъпило в
гр. В., на кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „Г.К.“, ведно със законната лихва
считано от 15.09.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. **,
рег. № ***. На 15.09.2020 г., в гр. В., на кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „Г.К.“
между процесния автомобил, управляван от сестрата на ищеца и л.а. „*“, рег. № ***
възниква пътнотранспортно произшествие /ПТП/, по вина на водача на второто
превозно средство. В исковата молба се твърди, че при управление на л.а. „*“, водачът му не се е
съобразил със сигнализацията на светофарната уредба, като с автомобила си същият
е навлязъл в кръстовището, на червен сигнал. За настъпилото ПТП ищецът уведомява
компетентните органи, които посещават мястото на инцидента и съставят протокол,
в който като виновен за произшествието е посочен водачът на л.а. „*“. На
последния е съставен АУАН.
Според ищеца, ответникът е
уведомен незабавно за настъпилото произшествие, като е образувана преписка по
щета № 0003-5000-20-451765/2020, по застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № 22120002367128 /на деликвента/. Извършен е оглед на автомобила и
е съставен опис-заключение, като са констатирани щети по 25 елемента от
автомобила. При последващ оглед от 16.10.2020 г. са установени и други
увреждания.
Ищецът твърди, че е извършил
проучване за стойността на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на
автомобила, като намира, че същата, съгласно установените средни пазарни цени,
възлиза на 9328,60 лева. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба,
ответникът не му е заплатил застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Оспорва сочените от ищеца увреждания по автомобила. Твърди, че
в полза на ищеца вече е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1729
лева, като намира същото за достатъчно и адекватно на действителните вреди.
Сочи, че поради възрастта на автомобила, действителната стойност на ремонтните
дейности за възстановяването му възлизат на по-ниска стойност. Моли за
отхвърляне на предявения иск, респективно за намаляване на присъденото
обезщетение.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От представен по делото препис от СРМПС част II №*********, издадено на 10.02.2017
г. от МВР, се установява, че собственик на л.а. **, рег. № *** е ищецът Н.М.Т..
Представено по делото удостоверение сочи техническа изправност на автомобила,
за периода от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
Видно от протокол за пътнотранспортно
произшествие №1741788/15.09.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор от Сектор
„Пътна полиция“ – ОДМВР – В., на 15.09.2020 г., в 14.50 ч., в гр. В., на
кръстовището на ул. „Г.К.“ и ул. „Ц.“, възниква ПТП между процесния автомобил и л.а. „*”, рег. № ***. В
протокола е описан механизмът на произшествието – „МПС №1 /л.а. „*”/ преминава
на неразрешен /червен/ сигнал на светофарната уредба и е блъснат от МПС №2 /л.а. **/. Изготвена е схема на произшествието. Посочени са и
видимите щети по двете превозни средства. При участник №1 те са в дясната част,
а при процесния автомобил – в предната му част.
На датата на произшествието, ищецът подава до ответника
уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Въз основа подаденото
уведомление, ответното застрахователно дружество образува ликвидационна
преписка по щета № 0003-5000-20-451765, като на 23.09.2020 г., по същата, е
изготвен опис-заключение, в който са описани установените щети по автомобила.
На 16.10.2020 г. е изготвен втори опис-заключение, при който са установени
допълнителни увреждания на превозното средство.
Страните не спорят относно датата,
мястото, участниците и механизма на ПТП от 15.09.2020 г., при който на собствения
на ищеца л.а. са нанесени материални щети. Не се спори относно валидността към
датата на ПТП на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „*”, рег. № *** и образуване на ликвидационната
преписка по щета № 0003-5000-20-451765 въз основа уведомление на ищеца до
ответника, от дата 15.09.2020 г.
Видно от доклад по щета №
0003-5000-20-451765/1 от 02.10.2020 г. и доклад по щета № 0003-5000-20-451765/2
също от 02.10.2020 г., ответникът е приел, че процесното ПТП от 15.09.2020 г.
представлява покрит риск, от условията на застрахователния договор, полица BG/22/120002367128, валидна от 19.08.2020 г. до
19.08.2021 г.
По делото е представено
доказателство, че на дата 09.10.2020 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата
от 1485,31 лева, с основание на извършения банков превод – номера на
ликвидационната преписка. Застрахователното дружество твърди, че е изплатило в
полза на ищеца обезщетение в общ размер на 1729 лева, но по делото не е
представено доказателство за извършено плащане, за разликата над 1485,31 лева до
1729 лева, поради което и с оглед оспорването от страна на ищеца, съдът приема
за доказано, че в полза на последния е изплатена сумата от 1485,31 лева.
Действително, с доклад по щета № 0003-5000-20-451765/1 от 02.10.2020 г. и
доклад по щета № 0003-5000-20-451765/2 също от 02.10.2020 г., е определено в полза
на ищеца да бъдат изплатени сумите от 1485,31 лева и 243,74 лева, но ответникът
доказа, че е заплатил единствено първата сума.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи
механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца и установения с протокол
за ПТП № 1741788/15.09.2020 г., съставен от служител на СПП – ОДМВР – В., а
именно – на 15.09.2020 г., около 15.00 ч., в гр. В., процесният автомобил „***“
/участник №2/ се движи по ул. „Ц.“, в посока - запад - изток, към завод
„Дружба“, като на зелен сигнал на светофарната уредба, навлиза в кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „Г.К.“. При навлизане в кръстовището, участник №2 блъска
участник №1 /л.а. „*”/, който се движи в посока – север – юг и не спира на
червен сигнал на светофара за движещите се по ул. „Г.К.“ автомобили. Ударът е
между предната част на участник №2 и дясната странична част на участник №1.
Констатирано е наличие на причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди. Вещото лице сочи общ размер на щетите по процесния автомобил
– 9056,59 лева. Същият е отремонтиран, поради което експертът не може да посочи
стойност на запазените части. Средната пазарна цена на процесния автомобил, към
15.09.2020 г., е в размер на 5509 лева. Макар в заключението да е посочена
сумата 5700 вместо 5509 лева, то съдът възприема, че именно последната
представлява действителната стойност на автомобила, доколкото същата се
установява от изчисленията на пазарните аналози, вписани в таблица 2 на
експертизата /и е посочена в същата таблица/, както и от изявлението на вещото
лице в съдебно заседание, а именно, че средната пазарна стойност на превозното
средство към датата на ПТП е в размер на 5509 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца, е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети. По правило, в
хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Същият е увредено
лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да претендира от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между ответното
дружество и собственика на л.а. „*”, рег. № *** е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По делото не се установяват доказателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства.
По делото се установи, че на 15.09.2020
г., по вина на деликвента – водач на л.а. „*”, рег. № *** е настъпило ПТП, при
което на собствения на ищеца лек автомобил са били нанесени имуществени вреди. Механизмът
на настъпване на
произшествието, наличието
на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са установени по безспорен
начин чрез приетите по делото писмени доказателства и експертното заключение.
Спорният въпрос между страните
остава размерът на дължимото обезщетение. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
В процесния случай, от приетото
заключение САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установи, че е налице тотална щета на увредения автомобил, доколкото стойността
на нанесените вреди, значително надхвърля действителната стойност на автомобила
на ищеца. Разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ определя, че тотална щета на МПС е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност, като тази стойност се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или чрез експертна оценка –
при изплащане на парично обезщетение. Вещото лице е намерило, че стойността на
щетите е в размер на 9056,59 лева, а средна пазарна стойност на автомобила към
датата на ПТП – 5509 лева. При съпоставяне на двете стойности се установява, че
разходите за възстановяване на превозното средство представляват 158,89 % от
неговата действителна стойност. По делото не се установи дали са налице
запазени части от автомобила и каква е тяхната стойност.
Доколкото не се представят
доказателства между страните по застрахователния договор да е била налице
уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се приеме, че
застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а
именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго от същия вид и качество. Съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При данни, че действителната
пазарна стойност на процесния автомобил е 5509 лева, а ответното
застрахователно дружество е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 1485,31
лева, то искът за заплащане на сумата от 29 лева, заявена като частичен иск от
сума в общ размер на 9328,60 лева се явява основателен и като такъв, същият
следва да бъде уважен. Съгласно мотивите на ТР №3/2016 г. на ВКС, ОСГТК,
обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част, може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД
вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ, в полза на ищеца следва да се присъди
и законната лихва върху присъдената сума за обезщетяване на имуществените
вреди, считано от датата на уведомяването на застрахователя, която съвпада с
датата на настъпване на ПТП – 15.09.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 700 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 300
лева - депозит за вещо лица и 350 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът
въвежда възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност
по делото, размерът на същото следва да бъде съобразен с ТР №6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. Възражението е неоснователно. При данни, че цената на иска е до 1000
лева, то размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева,
възнаграждението е в размер на 300 лева. Изплатеното в полза на процесуалния
представител на ищеца, адвокатско възнаграждение е в размер много близък до
минималния посочен в Наредбата, а със соченото от ответника тълкувателно
решение - №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК не е дадено разрешение, с което съдът да
бъде задължен да намали заплатено адвокатско възнаграждение до минималния
размер, посочен с Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 29 лева – частичен иск от претенция в общ размер на
9328,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на
собствения на ищеца л.а. **, рег. № ***, вследствие ПТП от 15.09.2020 г.,
причинено по вина на водача на л.а. „*“, рег. № ***, настъпило в гр. В., на кръстовището
на ул. „Ц.“ и ул. „Г.К.“, ведно със законната лихва считано от 15.09.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“
АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 700 лева, представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: