Решение по дело №699/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 551
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20195300500699
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   551

 

                                               30.04.2019 г., гр. Пловдив

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание  на тридесети април две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                   ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА     

 

разгледа  докладваното  от  съдия Куршумова  гр.д.  №699  по описа за 2019г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Образувано е по жалба на Х.  С.  Ч.  ЕГН  **********, с адрес: ***, в качеството си на длъжник по  изпълнително  дело  №8035/2018г. на VIII район по описа  на  СИС  при  Районен  съд- Пловдив  против  постановление от  06.12.2018г.  на съдебния  изпълнител, с което й е наложена глоба  в  размер  на  100  лв.  Оспорва наложената й глоба по реда на чл.435 - 438 от ГПК като твърди, че е имала готовност на 03.11.2018 г. да изпълни задължението си да предаде детето С. Г.М. на бащата Г. Й.М., но детето е отказало да последва бащата.  Излага обстоятелства относно отношенията между страните по повод на другото им дете Д. Г.М.. Правят се доказателствени искания за разпит на свидетели като се посочва, че има такива, които могат да потвърдят изложените обстоятелства.

         Ответната  страна  по  жалбата- Г.  Й.  М. с ЕГН  ********** ***, чрез пълномощника  му  адв. Н.  Г.,   в  писмен отговор оспорва същата с искане за потвърждаване на постановлението за налагане на глоба.   Прави се доказателствено искане за допускането на свидетели, в случай, че такива бъдат допуснати на жалбоподателката.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.    

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.1  от  ГПК  длъжникът  може да  обжалва  постановлението  за глоба.  Жалбата  е  подадена  в срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

В жалбата и в отговора са  направени  доказателствени  искания-  за  допускане  на свидетели, които  следва  да  се  оставят без  уважение,  тъй  като  делото  е  изяснено  от  фактическа страна  от представеното завереното  копие  от  изпълнителното дело. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна. 

Изпълнително дело № 8035/2018г. по описа на VIII район на  СИС  при  Районен  съд- Пловдив  е  образувано  за принудителното  изпълнение  на  задължението  на  жалбоподателката Х.  С.  Ч. за предаването на детето С. Г. М., ЕГН:********** на бащата Г.Й.М., въз основа на  изпълнителен лист,  издаден  на 14.06.2018 г. по  гр.д.№12983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.  До майката е била изпратена покана за доброволно предаване на детето   С. Г. М. на 03.08.2018г. на адреса й в гр.П., ул.“**“ № **, което не се е състояло поради  нередовно призоваване на майката. На 06.08.2018 г. е постъпил отговор от майката, в който излага обстоятелства относно отношенията си с бащата и че същият незаконосъобразно задържа другото дете при себе си, а така и сочи, че детето С. Г. М. изпитвал страх да отиде при баща си.  Съдебният - изпълнител е насрочил предаването на детето за 24.08.2018 г., което отново не се е състояло поради нередовно призоваване.

С молби от 04.10.2018г. и 24.10.2018 г. взискателят е поискал от съдебния - изпълнител да предприемане нови действия за изпълнение на определеният режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца на 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване. До длъжника е изпратена нова покана за доброволно предаване на детето С. Г. М. за 03.11.2018 г. от 10.00 ч.  на адрес гр.П., ул.“***. На 01.11.2018 г. е постъпил отговор от Х.  С.  Ч., с който същата е изложила обстоятелства относно отношенията си с бащата и другото дете на страните, както и е заявила, че е готова да доведе детето С. Г. М. на 05.11.2018 г. след 12.00 ч. в Районния съд.  На същата дата 01.11.2018 г. Х.Ч. се е явила и в деловодството на СИС при ПРС, видно от представения по делото протокол от същата дата. Съдебният изпълнител е разяснил на майката, че детето не следва да се довежда в сградата на съда, а предаването следва да стане както е посочено в изпълнителния лист от дома на майката в събота от 10.00 часа за изпълнение на режима на свиждане за всяка първа събота и неделя от месеца.

С обжалваното в настоящото  производство  постановление  съдебният изпълнител  е  наложил на  длъжника  глоба в размер  на 100  лв.  на основание  чл.527, ал.3  от  ГПК  за  неизпълнение  на  задължението  да  предаде  на  03.11.2018 г.  детето  С. Г. М. на неговия баща Г.Й.М., съгласно определения режим на лични отношения с определението по гр.д.№12 983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив.

Жалбата  срещу  постановлението  за  налагане  на глоба  е неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.528, ал.5  от  ГПК  ако  длъжникът  не  изпълни  доброволно,  съдебният изпълнител  може  да  му налага  глоба  за всяко  неизпълнение,  която  съгласно  разпоредбата  на  чл.527, ал.3  от  ГПК  е  в  размер до  400  лв.  В случая  от  приложеното  заверено копие  от  изпълнителното  дело  се  установява,  че  Х.  С.  Ч. не  е  изпълнил  задължението  си  да предаде  доброволно  на  03.11.2018г.  детето С. Г. М., ЕГН: **********, на неговия баща Г.Й.М. ЕГН: **********,  което е  била длъжна да  стори  съгласно  определение  по  гр.д.№12983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.  и  издадения  въз  основа  на  него   изпълнителен лист. В случая  не се оспорва факта, че  на 03.11.2018 г. детето С. Г. М. не е предадено на бащата Г.Й.М. от дома на майката. Възраженията на жалбоподателката се основават на твърдението, че детето не е поискало да тръгне с бащата.   

Настоящият съдебен състав намира, че така изложените от жалбоподателката възражения не я освобождават от задължението й за доброволно предаване на детето на 03.11.2018 г. Правото на лични контакти с детето С. Г. М. е признато на бащата Г.Й.М. при изрично определен режим с определение  по  гр.д.№12983/2017г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.  и  издадения  въз  основа  на  него   изпълнителен лист – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за коледните и новогодишните празници съобразно определения режим.  Съгласно изпълнителния лист, детето е следва да се взема от дома на майката и да се връща там. В конкретния случай, детето е следвало да се предаде от дома на майката на 03.11.2018 г., който ден представлява съботният ден на първата седмица на месец ноември 2018 г., в този ден бащата е имал право на лични контакти с детето си. Жалбоподателката е обвързана от определения в изпълнителния лист режим на лични контакти и до неговата промяна следва да спазва същия. Изложените  от  нея  твърдения,  че  не  е предала детето,  тъй като същото не е искало да отиде при  бащата,  са  неоснователни.   В качеството  си  на  майка  на  детето  и  лице,  което  осъществява  непосредствените  грижи по  отглеждането  и  възпитанието  му,  е  следвало  да  положи  необходимите  усилия,  за да  подготви детето  за предстоящото  му предаване  на  бащата.При положение,  че  не  е  сторила  това,  то  тя сама  се е  поставила  в  невъзможност  да  изпълни  задължението  за  доброволното  предаване  на детето  на 03.11.2018г.,  поради което  следва да се приеме,  че  е  осъществила състава  на административното  нарушение  по  чл.528, ал.5  от  ГПК  и   следва  да  понесе предвидената  в  посочената  разпоредба  санкция. 

Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че длъжникът е  осъществил състава  на административното  нарушение  по  чл.528, ал.5  от  ГПК  и  следва  да  понесе предвидената  в  посочената  разпоредба  санкция.  Наложеното  административно  наказание  „глоба“  в размер  на  100  лв. е  съобразено  с характера  и  тежестта  на нарушението.

Предвид  горното  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направените  от страните доказателствени  искания.

В производството не се претендират разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени.

По  изложените  съображения  Пловдивският окръжен съд

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като неоснователна жалбата  на Х.  С.  Ч.  ЕГН  **********, с адрес: ***, в качеството си на длъжник по  изпълнително  дело  №8035/2018г. на VIII район по описа  на  СИС  при  Районен  съд- Пловдив  против  постановление от  06.12.2018г.  на съдебния  изпълнител по същото дело, с което й е наложена глоба  в  размер  на  100  лв.,  както  и  направените доказателствени  искания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                          

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                     

 

 

 

                                                                                    

                                                                                                          2.