№ 916
гр. Бургас, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202751 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. К. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: **********, партер, против Наказателно постановление № РД-05-5/15.06.2023г. на
директор на Регионална здравна инспекция-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.56, ал.1 във връзка с чл.218, ал.2 от Закона за здравето, на основание чл.218, ал.2 във
връзка с чл.231, ал.2 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока липса на осъществен състав на нарушение,
като се моли за отмяна на издаденото НП. В провелото се пред настоящата съдебна
инстанция съдебно заседание за жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява
представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява като представител Б. П., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка на 21.04.2023г., в обект-Бистро „Грог“, находящ се в гр.
Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.135 и представляващ обществено място, служители на РЗИ
1
установили, че К. К. Г., в качеството й на салонен управител, допуска в управлявания от нея
обект нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето относно забраната за тютюнопушене в
закритите обществени места. Констатирано било масово тютюнопушене от посетители на
заведението, настанени в търговска зала, изградена от масивна конструкция, с покрив /навес/
и с остъклена фасада от трите стани на заведението /с възможност за отваряне и затваряне/,
като момента на проверката трите остъклени страни са били само частично отворени.
Във връзка с възражение на К. К. Г. с вх. 94-124/27.04.2023г. е поискано
допълнително становище от актосъставителя и свидетеля по извършване на проверката и
съставяне на акта с цел изясняване на обстоятелства по административното нарушение.
В срока по чл.34 ЗАНН наказващият орган, възприемайки констатациите в АУАН, е
издал обжалваното понастоящем наказателно постановление, за нарушение на чл.56, ал.1
във връзка с чл.218, ал.2 от Закона за здравето, на основание чл.218, ал.2 във връзка с чл.231,
ал.2 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Процесното нарушение е квалифицирано като такова по чл.56, ал.1 от ЗЗ. Според
чл.56, ал.1 от ЗЗ се забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. По смисъла на
§ 1а от ДР на ЗЗ: „Обществени места“ са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и заведения за хранене и развлечения по § 1а, б. „г“ от ДР на ЗЗ. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че провереният обект е именно такова
обществено място. От разпита на свидетелят Д. /извършил проверката/ се установява също
така, че действително е било налице и тютюнопушене в така посочения обект. Следва да се
има предвид също така, че горните обстоятелства не са спорни между страните.
Спорният между страните въпрос е дали процесното обществено място е такова от
открит или закрит тип. Видно от Удостоверение за категоризация на заведението /л.12 от
делото/ същото е с капацитет 200 места, като разполага с 90 места на закрито и 110 места на
открито. Горното се установява и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който
посочи, че местата за сядане в заведението са организирани в две зали, като в едната не са
били налице пепелници и не се е осъществявало тютюнопушене, а в другата напротив - били
2
са налчни пепелници и съответно пушещи лица. Самият свидетел посочва, че помещението
с тютюнопушещи лица не се намира в „основната постройка, масивната част“, а в остъклена
част на заведението. Актосъставителят уточнява също така, че е приел, че тази част е
закрито обществено място, тъй като много малка част от остъкляването на това помещение е
било отворено. Съдът намира обаче тези аргументи за неоснователни.
Видно от представената по преписката извадка от сайта на Министерство на
здравеопазването с указания /а и от извършената по служебен почин от съда такава/:
„открито обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и
има естествена въздушна циркулация. В случай, че с отварянето на страничните части на
помещението се осигурява естествена циркулация на въздуха, се приема, че обектът е
открито обществено място“. В случая безспорно сме изправени пред сочената хипотеза,
тъй като с отварянето на страничните части на помещението /остъклената му част/ се
осигурява естествена циркулация на въздуха, което обосновава и извода, че обектът е
открито обществено място. Тази констатация на съда се потвърждава и от процесното
удостоверение за категоризация, съобразно което въпросните места за сядане са на открито.
Изложеното навежда към извода за липса на осъществен състав на нарушение и обосновава
отмяна на обжалваното НП. В допълнение следва да се посочи единствено, че
характеризирането на едно обществено място като открито и закрито няма как да се поставя
в зависимост от броя на отворените му прозорци към момента на проверката. Обратното би
довело до пълна несигурност за гражданите, доколкото неясно остава колко точно трябва да
са тези отворени прозорци, за да се приеме мястото за открито и от къде е изводим техния
брой. Нещо повече, по логиката на АНО при отваряне на прозорците общественото място
ще е от открит тип, но затварянето им би довело до „трансформацията“ му в такова от
закрит тип.
С оглед на изложеното и тъй като не се констатира процесното обществено място да
е от закрит тип, НП следва да се отмени.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-5/15.06.2023г. на директор на
Регионална здравна инспекция-Бургас, с което на жалбоподателя - К. К. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: **********, партер, за нарушение на чл.56, ал.1 във връзка с
чл.218, ал.2 от Закона за здравето, на основание чл.218, ал.2 във връзка с чл.231, ал.2 от
Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4