МОТИВИ по НОХД №83/ 2015г. по описа на Кюстендилския окръжен съд

 

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинения срещу подсъдимия К.А.К., с ЕГН **********, както следва:

1/за това, че  на 22.03.2014 г., около 17 часа, в село Д., община Дупница, обл. Кюстендилска, в дворно място в махала „***”, чрез незаконно държано огнестрелно оръжие –гладкоцевна пушка-ловна,  ** калибър, марка „****, модел ****, сер. № **** е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице-Е.Н.А. с ЕГН ********** и Г.А.К. с ЕГН **********, като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и опитът е довършен, но не са настъпили исканите от него общественоопасни последици-престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. ІІІ и т. 6, пр. І-во вр. с чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

2/ за това, че на 22.03.2014 г. в село Д., община Дупница , в обитаван от него недвижим имот в махала „****” е държал огнестрелно оръжие - гладкоцевна пушка-надцевка, *** калибър, марка „****, модел ***, сер. № *** и боеприпаси-4 бр.ловни патрова, ** кал., без да има за това надлежно разрешение-престъплелние по чл. 339, ал. 1 от НК.

 По време на съдебните прения прокурорът е поддържал обвиненията по съображения за тяхната доказаност от събраните доказателства. Молил е подсъдимият да бъде признат за виновен по същите, като му се наложат наказания  лишаване от свобода, в размер малко над средния, предвиден за всяко от престъпленията, а именно.за първото-18 години, а за второто-6 години, като на осн.чл.23 НК му се определи общо най-тежко наказание 18 години лишаване от свобода, при първоначален режим  строг в затвор.

                Адв.Н., като защитник на подсъдимия е пледирал за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.116 НК, поради недоказаност на субективната страна на престъплението, предвид липса на намерение  у подсъдимия за причиняване на смърт на пострадалите. Възразил и срещу доказаността и на квалифициращия признак  по т. 6, пр. ІІІ-то  от НК за извършване на деянието по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Аргументирал е преквалификация на  обвинението по чл. 116 НК  в причиняване на тежка телесна повреда по чл. **8, ал. 1 НК.

Не е оспорвал фактическите обстоятелства във обв.акт относно престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.

Обосновавал е определяне на наказания лишаване от свобода за двете престъпленията  при усл. на чл. 55 НК,  поради наличие на многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, изпълнението на които се отложи на осн.чл. 66, ал. 1 НК 

                 Подсъдимият  е дал обяснения по обвиненията, заявил е, че не е искал да убива пострадалите и че предоставя решаването на делото от съда.

                 Кюстендилският окръжен съд,  след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните, при за установено следното:

 

 По фактическата обстановка:

 

Подсъдимият  К.А.К. е родена на 09.07.1047 г. в село Д., обл.Кюстендилска, бългаарин, български гражданин, с постоянен адрес-гр.Бобов дол, живущ ***, с основно образувание, пенсионер, ****, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият и св.Г.К. са братя.

Подсъдимият израстнал сам от 9-годишен, с чувство на нежелан,  изолиран  и изоставен от семейството си, вкл. и от неговите брат –св.Г.К. и сестра. Впоследствие заради имотни спорове отношенията между подсъдимия и брат му-св.Г.К.  допълнително се влошили и  от години са хладни,  формални, лишени от братска обич, доверие, близост  и привързаност. Често се карали по различни поводи. Ту си говорели, ту-не.

Подсъдимият не получил дял от наследствените имоти, сред които две къщи в центъра на гр.Дупница. Бил гонен и от  наследствените имоти, в които се установявал да живее.

Двамата братя имали дразги и по повод наследствените имоти в село Д., в местността „****”.  Там  и двамата имали имоти. Подсъдимият си построил къща в село Д., в УПИ ХІХ-224, в кв.22 по плана на селото. В съседния имот, представляващ УПИ  ХХ-244, в кв.22 имал къща и св. Г.К..    Дворните им места имат обща имотна граница, материализирана с телена ограда, с височина 1.30 м.  Сградите им отстоят една от друга на 20.90 м.  

   Подсъдимият К. заживял със съпругата си постоянно   в село Д. след пенсионирането си, с което св.Г.К. не бил съгласен. След смъртта на съпругата си подсъдимият останал  сам в къщата си в село Д..  Известен е в селото и сред приятелите си като добър, честен,  трудолюбив, услужлив, отзивчив,  сговорчив и некомфликтен.  Според брат му-св.Г.К., подсъдимият ставал  конфликтен  след употреба на алкохол.

 Св.К.  не живее постоянно в селото, но  посещава къщата си в него и обработва дворното място около нея. Известен е като комфликтен, заинтересован само от  личните си дела, необщителен.  

 На 22.03.2014 г. подс. К. ***. В последното, но в имота си, пристигнал и брат му-св.Г.К. със зет си-св.А.. Всеки работел в дворовете си. Подсъдимият кроел собстените си лозници, а свидетелите Г.К. и  Е.А.-тези на св.Г.К..  Между подсъдимия и свидетелите  се провеждали инцидентни  разговори.  След като обядвали, всички пили ракия. Всеки изпил различно количество. После възникнал спор между подсъдимия и свидетелите по повод подялбата на имоти. Подсъдимият се ядосал, казал, че сега ще ги застреля и тръгнал към къщата си. Свидетлите останали в близост до оградата, разделяща двата имота. Подсъдимият стигнал до къщата си и влязъл през входната врата вътре. От вътрешната страна на входната врата бил закачил двуцевна, с вертикално разположение на цевите, ловна пушка, ** калибър, марка „****”, модел ***, сер.№***, турско производство, заредена с ловни патрони ** калибър, снарядени със сачми №1 с диаметър 4 мм.  Взел пушката и излязъл отново навън. Застанал пред вратата на къщата и от там, на около 20 метра от оградата до която били свидетелите, стрелял два пъти по тях. С единия изстрел улучил брат си -св.Г.К. в десния крак, над коляното, а с другия- св.А. –в областта на дясната предмишница, дясното бедро и дясна подбедрица и коремната кухина. Веднага свидетелите се прибрали в къщата и тръгнали към бърза помощ в гр.Дупница, тъй като св.А. кървял силно от много места. Качили се в паркирания в близост до къщата на св.Г.К. автомобил на св.А. и потеглили към гр.Дупница. Автомобилът управлявал св.А..   

Подсъдимият пък разглобил пушката, и заедно с 2 бр.ловни патрони - ** кал. и 2 бр.ловни гилзи -** кал., я хвърлил в септичната яма на  външната си тоалетна .

            В 17,30 ч. св.Е.А.   и св.Г.К. стигнали  в Филиал за спешна медицинска помощ-гр.Дупница, в който двамата били прегледани. На св.А. била поставена диагноза „******“. Бил  транспортиран в хирургично отделение  в МБАЛ „Св.И. Рилски“-гр.Дупница, от което по спешност, в шоково състояние, в 19 ч., бил преведен   в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“-гр.София.    На св.К. също била указана медицинска помощ, след което се прибрал в дома си в гр.Дупница. 

         Същият ден, около 18.30 часа, подсъдимият бил задържан в село Д.  от  полицаи  при РУП-Дупница. Пред свидетелите Д. ***, подсъдимият признал, че е стрелял с пушка по брат си и св.А.. Посочил и че пушката е укрил във външната тоалетна, намираща се в горния край на двора на имота му. Последвало   претърсване в къщата на подсъдимия, дворно място и външна тоалетна. В последната, в самите фекалии,    била намерена  от полицаите  ловна пушка, ** калибър, марка „****”, модел ***, сер.№***, турско производство, както и 2 бр.ловни патрони -** кал.с 9 бр.сачми марка „****” и 2 бр.ловни гилзи -** кал., червени на цвят, марка „****” ** (срвн.Протокол за претърсване и изземване от 22.03.2014 г., на л.15-16 от ДП). Били иззети обтривки от   ръцете на подсъдимия  и контролна проба. За това действие бил съставен Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 22.03.2014 г. (л.111 от ДП).

            На 22.03.2014 г., в 22.30 часа,  била взета кръв от подсъдимия за изследване съдържание на алкохол в същата. (срвн.Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или др.упойващо вещество на л.152 от ДП),  Чрез химическо изследване било констатирано, че в кръвта на подс.К.  е налице етилов алкохол с концентрация 1.24 промила (срвн.Експертиза №115/24.03.2014 г., на л.151 от ДП)

            На 23.03.2014 г. св.К. *** анцугът на св.А.,   който носел по време на прострелването му . За това действие бил съставен протокол за доброволно предаване (приложен на л.87 от ДП)

            С оглед изясняване механизма на извършване на престъплението на досъд.п-во е назначена балистична експертиза, обективирана в  Протокол №13/15.04.2014 г., изготвена от Й.Х.-експерт  при „ЕКД” към РУП-Дупница. Видно от експертизата е, че обект на балистично изследване са били  гладкоцевна  пушка, надцевка, марка  „****” * ***”, сер.№***, 2 бр. ловни патрони  -** кал., марка „****” с по 9 бр.сачми и 2 бр. гилзи -** кал., червени на цвят, марка „**” ***. Според балистичната експертиза  пушката е с два спускови лоста: преден- за долна цев и заден- за горна цев. Частите и механизмите на пушката са налице, сглобени са правилно и взаимодействат. С нея е проведена експериментална стрелба, поради което следва извод за техническата й изправност  и годност да произведе изстрел след почистването й, поради което може да порази цел.

            Изследваните   2 бр.ловни патрони- кал.** са предназначени за стрелба с  нея и са били годни за употреба по предназначение.  

            В резултат на микроскопско изследване в.л. е установило, че изследваните гилзи са били части от ловни патрони- кал.**, снарядени със сачми номер 1 с диаметър 4 мм., като едната гилза е стреляна с долната цев на пушката, а другата-с горната цев

            В заключение в.л. е посочило, че:1/Предоставената за изследване пушка е двуцевна, гладкоцевна ловна пушка, марка  „****”, мод.***, сер.№***, турско производство, с вертикално разположение на цевите, технически изправна и годна да произведе изстрели и може да порази цел; 2/С представената пушка е стреляно и през  двете и цеви след последното почистване. Не съществува методика за определяне на давност на изстрел.; 3/ Представените за изследване 2 бр.патрони кал.** са годни за употреба по предназначение.;4/  Представените за изследване 2 бр.гилзи  са били части от ловни патрони- кал.**, снарядени със сачми №1 с диаметър 4 мм. и 5/ Представените за изследване 2 бр.гилзи са стреляни съответно с долна цев и горна цев на изследваната ловна пушка м.„****” мод.***, сер.№***.

         От Протокол №28/14 от 01.08.2014 г на РУП-гр.Дупница за извършена балистична експертиза от в.л. Х. (приложена на л.99-104 от ДП)  се установява, че предоставената за изследване 1 бр.сачма, извадена на 22.03.2014 г. от тялото на пострадалия св. Е.А., по конструктивни характеристики съответства на сачмите,с които са били снарядени предоставените за изследване 2 бр.гилзи ** кал.„****” ****, възможно е да е била част от ловен патрон, части от които са предоставените за изследване 2 бр.гилзи  ** кал.„****” **. В.л. е посочило и че изстрелът е произведен от дистанция около 18 метра, както и че морфологията на установените нарушения върху дрехите на пострадалия Е.А. указва, че те са причинени от твърди предмети, притежаващи висока кинетична енергия, каквато са сачмите / с диаметър около 4 мм/, изстреляни от гладкоцевно огнестрелно оръжие. Според в.л. Х., групираността и разпределението на нарушенията върху дрехите (анцуга) указват, че се касае за непълносачмено обсипване. Стандартен патрон кал.**, снаряден със сачми с диаметър 4 мм/сачми №1/, съдържа около 86 бр.сачми. В.л. е пояснило, че определянето на дистанцията, от която е бил произведен изстрел с гладкоцевно оръжие, в случаите, когато има пълно сачмено обсипване /всички сачми са попаднали перпендикулярно в мишената/, може да се извърши като диаметърът на разсейване на сачмения сноп се съпостави с таблични данни или се сравни с получени стойности при експериментална стрелба от различни дистанции с инкриминираното оръжие и сходни боеприпаси. Вторият подход е по-точен, но дори и при него получените резултати варират в определени граници.

            При непълно сачмено обсипване /какъвто е конкретния случай/, параметърът за измерване е плътността на сачменото обсипване /брой сачми, попаднали на единица площ/, като се отчитат и вариациите на разстоянията между съседните попадения. В този случай резултатите са по-неточни и могат да се приемат като ориентировъчни. Така според заключението, при проведена експериментална стрелба, дистанцията на изстрела е около 18 м.

             От Протокол за извършена физикохимична експертиза №14/ФЗХ-262/19.08.2014 г.на НИКК-МВР се установява, че в отривката от лявата ръка на К. Ал.К. е регистрирана една индикативна микрочастица със състав : Pb/олово/, Ва/барий/. В отривката от дясната ръка не са регистрирани капсулни микроследи.

             От заключението на съдебномедицинска експертиза  на ВМА-София се установява, че пострадалият Е.Н.А. е получил следните травматични увреждания вследствие инцидента: множество огнестрелни наранявания в областта на дясната предмишница, дясното бедро, дясна подбедрица. Огнестрелни наранявания, проникващи в коремната кухина. Излив на 600 мл кръв в коремната кухина. Лезия на корена на мезентериума, тънките черва и пети сегмент на черния дроб. Контузия на лъчевия нерв. Лезия на лъчевия нерв и лъчевата артерия. Кръвоизлив от рани на дясна мишница и предмишница. Травматичен и хеморагичен шок.

            Травматичните увреждания са получени по механизма на огнестрелните наранявания и се дължат на пробивното действие на множество сачми, съдържащи се в ловен патрон, всяка една от които действа като отделен проектил.

            Получените усложнения, наложили множество оперативни интервенции са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с инцидента от 22.03.2014 г.

            Огнестрелните наранявания в най-горната част на тялото са на нивото на дясната мишница, а най-ниската част е на ниво дясна подбедрица.

            С конкретното оръжие и патрони, снарядени с този размер сачми е възможно да се получат наранявания, които да доведат до смъртен изход.

            От заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице-хирург се установява, че пострадалият Г.А.К. е получил нараняване от огнестрелно оръжие в областта на долната трета на дясното бедро- рана с диаметър 0,5 см и хематом в дълбочина и ход дълбочина 2,5 см.

            Механизмът на причиняване на телесните повреди е от огнестрелно оръжие с дребни сачми.

            От съдебномедицинска експертиза по писмени данни №144/2014 г. е видно, че към пострадалите Г.К. и А. са произведени изстрели с ловна пушка **-ти калибър, с патрони, снарядени с ловни сачми №1- около 86 броя сачми с диаметър 4 мм в патрон. Пострадалият К. е получил единично нараняване /от една сачма/ в областта на долната трета на дясно бедро. Пострадалият А. е получил множество отделни наранявания от сачми в областите на корема,, долните и горните крайници.

            В момента на изстрела / изстрелите към пострадалия Е.А., оръжието е било насочено към жизненоважна област на тялото му- коремната / с намиращите се в нея жизненоважни органи като черен дроб, бъбреци, стомах и др./, тази област е улучена и наранена, получените наранявания пряко са довели до опасност за живота му.

            При изстрелите от посоченото разстояние с процесното оръжие и боеприпаси, ако св.Г.К. е бил улучен в жизненоважни области- глава, гръден кош, корем, то същият би могъл да получи наранявания на жизненоважни органи, които пряко да доведат до смъртен изход. В случая този извод се подкрепя и от обективно причинените наранявания на св.А. при същите условия.

            Според съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена от в.л. д-р П. по време на съд.п-во, преценена  от съда като обективна, към момента на деянието подсъдимият не е странал от душевно заболяване, не са налице данни за продължително или краткотрайно  разстройство на съзнанието по см.на чл.33 от НК, не е действал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение) или състояние на страх, уплаха или смущение.

            Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на  свидетелите Г.К. (л.82-83, л.**7г от съд.п-во и л.67-68, л.72-73 от ДП), Е.А. /л.74-75, л.76-77/, Н.И. (л.80 от съд.п-во и л.80 от ДП), М.Д. (л.80г от съд.п-во и л.81 от ДП), Г.К. (л.83-84 от ДП), А.В. (л.86 от ДП),  Е.Я. (л.81г от съд.п-во и л.85 от ДП), Е.А. (л.81 от съд.п-во и л.82 от ДП), св. Р.К. (л.99  от съд.п-во), св.С.М., А.С., В.Т., обясненията на подсъдимия (л.83-84, л.98, л.**7 от съд.п-во) Протоколи за оглед на местопроизшествие /л.9-14, л.63-66 ДП и л.**7-**8 от съд.п-во/,  Протокол за претърсване и изземване /л.15-16 ДП/, Протоколи за доброволно предаване/ л.87, 89 ДП/, Протоколи  за извършена балистична експертиза /л.91-96, л.99-104 ДП/, Протокол на НИКК-София за извършена физикохимична експертиза /л.107-108 ДП/, Съдебномедицински експертизи /л.117-**5, 138-139 и 143 ДП/, Съдебно-техническа експертиза и скица /л.145-147 ДП и на л.136 и 137 от съд.п-во/,  Протокол за извършена физикохимична експертиза за употреба на алкохол /л.151 от ДП/, писмо рег.№5858/20.05.2014 г. на ГД“ИН“/л.181 от ДП/,   писмо от 24.03.2014 г. на служба КОС-РПУ-Дупница /л.177 от ДП/, Справка-характеристика, характеристики за подсъдимия, медицински документи относно подсъдимия л. 191-196 ДП), както и относно свидетеля А. и свидетеля К. (том ІІ-ри от ДП).

            Горецитираните доказателства установяват по безспорен и категоричен начин авторството на подсъдимия в престъплението.   По този факт е налице и самопризнание на подсъдимия.

Спорни по делото са непосредствената причина за извършване на престъплението   и мястото, от което са произведени изстрелите.   За тези обстоятелства  по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез показанията на единствените свидетели-очевидци, каквито са пострадалите  Г.К. и   А. (неговия зет). Данни за тези обстоятелства са установени по делото и от обясненията на подсъдимия.  Твърденията на подсъдимия са коренно различни от тези на  свидетелите.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които е стрелял с пушката си в изправено положение, застанал пред входната врата на къщата си. Тези обяснения съдът приема за обективни, тъй като се потвърждават от СМЕ на д-р Л., според която дистнацията на изстрела е от порядъка на 15 метра (л.**5 от ДП), Балистичната експертиза от 01.08.2014 г. на в.л. Х. (л.104 от ДП), според която изстрелът е произведен от дистанция  около 18 метра и от съдебно-техническата експертиза  от 28.06.2015 г., депозирана в съда на 02.07.2015 г. (л.136 от СП) на в.л. инж.В., според която разстоянието от входната врата на къщата на подсъдимия до оградната мрежа между двата имота  (на подсъдимия и неговиая брат-св.К.) е 21м.

Според обясненията на подсъдимия по време на съд.п-во (л.83г и л.84), причина за стрелбата му по свидетелите била това, че се афектирал и изплашил от тях,  тъй като  преди да изтича до къщата си, за да вземе пушката, те се били хванали за мрежата на оградата и   го псували; казали му: „Ти не можеш ли да разбереш, че ти не може да си тука!”; влезли през отвор в оградата в дворното му място и му казали : „Е, ще видиш сега, какво ще стане?”, като „напирали” и вървели към него, та дори и след като видели, че държи пушката надолу и след като им казал: „Престанете, защото ще стане беля”.   

Непоследователни и противоречиви са показанията на св.Г.К. от съд. и досъд.п-во относно действията на подсъдимия преди стрелбата му по тях.

Според показанията на св.К. от 22.03.2014 г. на досъд.п-во,  подсъдимият се е скарал със зет му, напсувал го е, нервирал се е  и му казал „ Ти са че видиш кой съм. Че ви утепам и двамата” След това отишъл до къщата си, излязъл от нея с пушка в ръце,  застанал до сливата, прицелил се и стрелял по него, а след това и по св.А..

Според показанията на св.К. от 27.03.2014 г. на досъд.п-во, подсъдимият и св.А. си говорели. Подсъдимият казал, че назначил на работа бащата на св.А., което не било вярно според св. К.. Подсъдимият се ядосал  и напсувал бащата на св.А.,а той пък му  казал да не псува баща му, тъй като вече си е отишъл. После подсъдимият ги напсувал и казал, че сега отива да вземе пушката и ще стреля и двамата. Отишъл си в къщата, изскочил от вътре с луда скорост. Поставил пушката на дървото на един чепок, за да има опора. Насочил пушката към тях,  прицелил се, пак ги напсувал и взел да гърми. Чул един изстрел, след което  сякаш някой го ударил с камък в крака. Погледнал към зет си и видял, че от него  отвсякъде тече много кръв-от ръката му, от корема, от лявата му страна.

 Според показанията на св.К. от съд.п-во,  както си приказвали и се смеели тримата (той, зет му-св.А.  и брат му-подсъдимия), докато кроели лозниците си около оградата между двата имота, подсъдимият се ядосал, напсувал ги, казал им  „Сега Ви очистих”,   отишъл си в къщата, изскочил от вътре с луда скорост, с пушка, отишъл до  сливата при чишмата до къщата, опрял я на един клон, насочил я към тях,  прицелил се, пак ги напсувал, стрелял по тях и ги улучил.

Според показанията на св. А. от досъд.п-во, той и подсъдимия са пили през оградата ракия, като са  изпили около 200 гр. , разговаряли са спокойно, към тях се присъединил и св.К., който се  скарал с подсъдимия. Видял, че подс.стрелял по него и св.К., откъм тях, но не знае откъде точно е стрелял. По –конкретни  данни да случая свидетелят не е дал, тъй като няма спомен за случилото, тъй като след оздравяването му му се губят спомени за този ден.  

 Анализирайки горецитираните показания на св.К. и съпоставяйки  ги с обясненията на подсъдимия, показанията на св.А.  и експертните изводи по изслушаните по делото експертизи,  съдът не приема за достоверно твърдението на св.Г.К., според което подсъдимият е стрелял  от дървото (заснето на снимките, подредени в първи и втори вертикални реда от  фотоалбум на л.65 от ДП). Като нелогични преценява съдът тези показанията на свидетеля, предвид отношенията между подсъдимия и свидетелите непосредствено преди  стрелбата, гневното състояние на подсъдимия преди произвеждането на изстрелите  и мястото на което е посадено дървото- в повдигната градинка на 0.60 м от земята, оформена посредством нестабилна стена, изградена от циментови блокчета, наредени в три реда-вертикално, укрепени с  метални тръба и релси. При тези обстоятелства, житейски по-приемливо е твърдението на подсъдимия, според което е стрелял след като е излязъл от къщата си, когато е бил в близост до входната  й врата, а не от дървото, след като е опрял пушката в негов клон.  Значително по –лесно е за  подсъдимия, предвид възрастта  и недоброто му здравословно състояние, в резултат на сърдечното му заболяване, да стреля от пред входната врата на къщата, вместо да се катери по нестабилната оградка преди дървото, за да стигне до него, да стъпи на неравната земна площ около дънера на дървото, каквато се установи, че е тя по време на огледа от съда, за да произведе изстрели от там.

Съдът не дава вяра на показанията на  св.К., според които подсъдимият е стрелял от дървото, тъй като тези показания се опровергават от балистичната експертиза  и медицинска експертиза на д-р Н., според които изстрелите са произведени от отстояние около 18 метра от пострадалите, а според медицинската експертиза на в.л. д-р Л. дистанцията на изстрела към св.А. е от около 15 метра. Имайки предвид горецитираните експертни изводи и  действителните разстояния между дървото и оградната мрежа, разделяща двата имота-11.80 м.   и     разстоянието от  входната врата на къщата на подсъдимия до оградата- 21 м (измерени от в.л. В., изготвило техническа експертиза, приложена на л.145г от ДП и на л.136г от съд.п-во), съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия, според които е стрелял, след като е излязъл от входната врата на къщата

Анализирайки показатнията на свидетелите К., А., Т.  и С., както  и обясненията на подсъдимия, съдът приема, че е възникнал спор между подсъдимия, св.К. и св.А.,  по време на който взаимно са се и псували, подсъдимият се е разгневил и е стрелял по свидетелите.

 

По правната квалификация относно обвинението по чл.116 НК:

 

           Действайки по описания по-горе начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.116, ал.1, т.4, пр.ІІІ-то  вр.  с чл.115 НК, регламентирано в  глава ІІ НК „Престъпления против личността”, раздел І от НК- „Убийство”.

Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която са включени и престъпленията убийство и телесни повреди, са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота и здравето на гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността  на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената част на НК на РБ.

            Предмет на престъплението е живия човек-в случая  свидетеля  К. на  79 години и  св.А. на 57 години.

Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „умъртвяване”. Умъртвяването е въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез  действия, изразили се в произвеждане на два изстрела  с  огнестрелно   оръжие   -   гладкоцевна лова  пушка,   надцевка,   **   калибър,  с патрони, снарядени с  ловни сачми №1-около 86 бр.сачми с диаметър 4 мм в патрон. 

От обективна страна е налице  опит за умъртвяване на пострадалите, предвид   използваното средство за извършване на престъплението -ловна пушка, което е годно да причини смърт и причинените увреждания.  

Опитът е довършен, с възпроизвеждането на два изстрела срещу пострадалите и прострелване на Е.Н.А. в коремната кухина, дясна предмишница, дясно бедро и дясна   подбедрица, а Г.А.К. - в дясно бедро. Опитът е довършен, но не са настъпили исканите от него общественоопасни последици-смъртта на пострадалите.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, само при каквато форма на вина може да се извърши опит за убийство.  Деецът е действал при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си защото е съзнавал/знаел, че деянието му е от естество да увреди човешки живот и да причини смърт. 

  Спорно по делото е психичното отношение на подсъдимия към престъпния резултат, а именно-дали е искал да умъртви пострадалите или не .Самият подсъдим е заявил, че е искал само да ги сплаши, но не да ги убива.  

 Съдът, за да прецени   субективната страна на престъплението,  признак/елемент на която са и исканите от дееца общественоопасни последици - да бъде лишен от живот пострадалия, както и причините, поради които това престъпление е останало недовършено,  взе предвид  и анализира събраните доказателства отнасящи се до средството, с което е действал, насоката на средство за извършване на престъплението (пушката)  към уязвимите места на телата на пострадалите,  причинените им телесни увреждания, причините за спасяване живота им.

В конкретния случай, подсъдимият е прострелял със средство годно да причини смърт – пушка св.А. в  коремната кухина,     представляваща жизнено важна област от човешкото тяло, тъй като в нея се намират органи от жизнено значение за функционирането на човешкия организъм, като уврежданията са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, наложило извършването на спешна оперативна интервенция.   Подсъдимият е прострелял и св.К. в крака, в който   се намира жизненоважна кръвоносна артерия.     Всички тези данни, преценени в съвкупност сочат, че деецът е действал с пряк алтернативен умисъл като е искал един от двата възможни резултата - причиняването на телесна повреда или смърт на пострадалия, като последната е била предотвратена единствено благодарение на своевременно осъществената спешна медицинска помощ.

Общественоопасните последици, които деецът иска могат да бъдат очертани в неговото съзнание при различна степен на определеност и конкретизация, с оглед на което умисълът може да бъде "определен", "неопределен", "конкретизиран", "алтернативен". С това волевото отношение на дееца към общественоопасните последици не се изменя: въпросът е не за отношение принципиално различно от "искането" на последиците, а за конкретизацията и съдържанието на това "искане", при което е възможно тези последици да бъдат визирани в съзнанието на дееца не само при една точна тяхна индивидуална определеност, но и в известни по-общи рамки. С оглед на това, следва да се посочи, че при алтернативния пряк умисъл /телесна повреда или смърт/, при избягване по-тежкия резултат вследствие причини, независещи от дееца, е налице опит за умишлено убийство, тъй като извършеното следва да се квалифицира с оглед на по-тежката алтернатива, какъвто е и настоящият случай. В тази насока е и Постановление 2-57 на Пленума на ВС.

 Съдебната практика е категорична-ако „деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност  и смъртта на пострадалите, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл”. Съзнанието за неизбежното настъпване на смъртта на пострадалите  е равнозначно на цел за нейното умъртвяване. Съдът приема, че подсъдимият е имал съзнание за неизбежно настъпване на смърт на пострадалите, поради което приема, че е действал с пряк умисъл, а не с евентуален, при която форма на вина   опит за убийство е недопустим.

Деянието е приключило във фазата на опита. Касае се за довършен опит, тъй като изпълнителното деяние е завършено, но исканите от дееца и предвидени в закона обществено опасни последици не са настъпили по обективни причини, независещи от неговата воля.  

Недоказан, според съда е останал, наличието на квалифициращия признак на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6  НК, а именно-убийство, извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина. Така приема съдът, тъй като, за да е съставомерно деянието по този квалифициращ признак, трябва с деянието на подсъдимия да е създадена реална опасност(не само предполагаема) от причиняване на смърт на  мнозина. Средството за извършване на престъплението-ловна пушка (която  според предназначението си не може да развие голяма енергия или сила, като напр. взрива,бомба за да причини смърт едновременно на много лица)  и обстоятелствата, при които са простреляни двамата пострадали, а именно-при липса на други лица около тях - изключва увреждането на мнозина лица, извън пострадалите, които подсъдимият е целял да умъртви.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр.ІІІ-то, във връзка с чл. 115 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 НПК го призна за невиновен и оправда по останалата част от повдигнатото му обвинение, а именно по   т. 6, пр. ІІІ-то от НК на чл.116, ал.1,  тъй като деянието на подсъдимия е несъставомерно по този квалифициращ признак.

 

По правната квалификация относно обвинението по чл. 339, ал.1 от НК.

 

 Подсъдимият К.  А.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението  по чл. 339, ал. 1 от НК, като на 22.03.2014 г. в с. Д., общ. Дупница, обл. Кюстендил, в обитаван от него недвижим имот, находящ се в махала „****", е държал огнестрелно оръжие – 1 (един) бр. гладкоцевна пушка надцевка ** кал. марка „****" със сер. № ***, й боеприпаси - 4 (четири) бр. ловни патрона ** кал. (като същите са годни да произведат изстрел и да поразят цел), без да има за това надлежно разрешително.

            От обективна страна, подсъдимия е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на това престъпление- държане, по отношение на предмета на престъплението- горепосоченото огнестрелно оръжие/ гладкоцевна ловна пушка ** калибър, марка „****” мод.***, сер.№***/ и боеприпаси- 4 бр.ловни патрона ** кал. Същият е упражнявал трайна и непрекъсната фактическа власт върху предметите на престъплението, находящи се в обитавания от него недвижим имот.

            Той не е имал надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за придобиване  на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него или такова по чл.56 ал.1 от същия закон да съхранява, носи или употребява такива, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

            Предмет на това престъпление е огнестрелно оръжие:  гладкоцевна ловна пушка,  годна да произведе изстрели и може да порази цел, както и боеприпаси за нея.

            От субективна страна деянието е осъществено виновно, при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на  това, което върши, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че  държи  огнестрелно оръжие и боеприпаси,  без да има за това надлежно разрешение.

               

                     По определяне вида и размера на наказанието относно престъплението по чл.116 НК.

 

          Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закон са предвидени три алтернативни  - лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

 Водейки се от разпоредбата на  чл.54 НК, приложима по препращане съгл. чл. 57 НК, съдът счита, че за извършеното престъпление най-подходяща е най-леката от алтернативно предвидените три санкции, каквато е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът приема, че това  е наказанието, което най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на  подсъдимия и целите, които то преследва, така както са посочени в чл. 36 от НК. Видът на наказанието съдът определи при лек превес на смекчаващите над отегчаващите  вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Като отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете вида на засегнатите обществени отношения ( свързани със защитата на най-ценното човешко благо-живота и телесната неприкосновеност на човека), родството между подсъдимия и пострадалите, характера на изпълнителното деяние и фазата, до която същото се е развило, а именно - до опита)

 Като смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени смекчаващите вината обстоятелства  -трудова дейност, семейно  и социално положение на подсъдимия, добрите характеристични данни за подсъдимите, възраст.

За да определи конкретното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следните обстоятелства:

             Степента на  обществената опасност на деянието на подсъдимия съдът прецени като  относително завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения (посегателство върху живота на пострадалите), времето, мястото и  начина на извършване на престъплението,  настъпилия престъпен резултат, приключване на деянието във фазата на опита и причината за извършване на престъплението.

Степента на обществена опасност на дееца е относително ниска, предвид чистото му съдебно минало (реабилитиран за две престъпления, за които е осъден през 1971 и 1974 г.), възрастта му (67 годишен към датата на деянието  22.03.2014 г.), добрите характеристични данни, съдействието му по време на досъд.п-во за изясняване на обстоятелствата по делото, изразеното съжаление за стореното.

            Причините за извършване на престъплението са- незачитане  правото на живот и лична неприкосновеност, незачитане на закона, употребеното количество алкохол, недобрите отношения между подсъдимия и неговия брат, дългогодишното чувство у подсъдимия за несправедливост на неговия брат към него относно наследствените имоти,   възникналия спор и в резултат на него внезапно породилото  се  желание за саморазправа,

          Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете недоброто здравословно състояние на подсъдимия, а като отегчаващо -извършване на престъплението от подсъдимия по отношение на собствения му брат и неговия зет.

Предвид на изложените съображения, съдът прие, че   следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което  и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление, наказание /в случая 15 години лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко. Поради това, съдът наложи на подсъдимия наказание 7 години лишаване от свобода, като прие  същото за съответно на тежестта на конкретното деяние и обществената опасност на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК

         По определяне вида и размера на наказанието относно престъплението по чл.339, ал.1 НК.

 

Съдът определени наказанието в пределите, предвидени от закона за престъплението (което за престъплението по чл.399, ал.1 от НК е  от 2 до 8 години лишаване от свобода), като се ръководи от разпоредбите от общата част на  НК и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

 Степента на обществена опасност на деянието  e сравнително ниска, предвид обстоятелствата, при които е извършено престъплението, неговия предмет (една ловна пушка и 4 бр. ловни патрони).

Степента на обществена опасност на дееца   е относително ниска, предвид чистото му съдебно минало (реабилитиран за две престъпления, за които е осъден през 1971 и 1974 г.), възрастта му (67 годишен към датата на деянието  22.03.2014 г.), добрите характеристични данни, съдействието му по време на досъд.п-во за изясняване на обстоятелствата по делото, изразеното съжаление за стореното.

            Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура  на подсъдимия, незачитане на закона относно реда за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси и ниския оценъчен характер на поведението.   

             Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете недоброто здравословно състояние на подсъдимия,

             Предвид на горните обстоятелства съдът определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите   наказателната отговорност обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия наказание 3 години лишаване от свобода, което е ориентирано към минималното, предвидено за престъплението.

               На осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи общо наказание 7 години лишаване от свобода, което е най-тежкото от определените за всяко от горепосочените престъпления наказание, тъй като престъпленията са извършени при усл.на реална съвкупност, доколкото са осъществени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.  Съдът счете, че не следва да увеличава общото наказание на осн. чл. 24 от НК, тъй като не се налага за постигане целите на наказанието.

               Общото наказание , в съгласие с чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови да се изтърпи в затвор при първоначален режим  „строг”.

                  На основание чл. 59, ал. 1 от НК  от общото за изтърпяване наказание 7 (седем) години „лишаване от свобода” съдът приспадна  времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 22.03.2014 г. до 30.10.2014 г., както и времето, през което му е била взета мярка за неотклонение «Домашен арест»,  считано от 30.10.2014 г.  

                 Според настоящия  състав на съда наложеното наказание на подсъдимия    е съответно на тежестта на престъпленията  и на степента на обществена опасност на дееца. Приема, че то ще въздейства поправително-възпитателно по отношение на  подсъдимия и предупредително-възпиращо по отношение на останалите граждани на обществото.

 

                    По  веществените доказателства и разноските

 

                  КОС на осн.чл.189, ал.3 НПК  осъди подсъдимия   да заплати сторените по делото разноски- 805.18 лева в полза на РУП -Дупница.

                  На осн. чл.53 от НК КОС се признесе и по въпроса за веществените доказателства, както следва:

ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението, както следва:  1 бр.огнестрелно оръжие гладкоцевна пушка  надцевка,  марка „****”, модел „  ***”, ** калибър, с №*** /находяща се на съхранение в Служба „КОС” при РУ на МВР– Дупница, както и  веществени доказателства – 2 бр. гилзи от патрони ** калибър, марка „****” и 4 бр. гилзи от патрони ** калибър, марка „****”  и  1 бр. сачма, част от ловен патрон.

     ВРЪЩА на собственика Г.К. - 1 бр. лозарски ножици с червени дръжки, фиксирани като обект № 1 в Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2014 г. ,  технически клещи с кафеникави дръжки, 1 бр. кроячки клещи със синьо-зеленикави дръжки и 1 бр.черно транзисторче с надпис „****”, фиксирани като обекти № 4, 5 и 6 в Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2014 г .

ВРЪЩА  на собственика Е.Н.А., с ЕГН **********   1 бр. текстилно тъмно-синьо на цвят долнище на анцуг без надписи, запечатано в черен полиетиленов плик със слепка „Изследвано ВД” с подпис на вещо лице – И.Х. и червен восъчен печат на НТЛ – Дупница.

ПОСТАНОВЯВА УНИЩОЖАВАНЕ, след влизане на присъдата в сила на веществените доказателства: Проба на тампон, взета от засъхнали червеникави капки, фиксирани като обект № 2 в Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2014 г. запечатана в бял хартиен плик със слепка с подписите на поемни лица и на ЕКД при РУ на МВР – Дупница;  Проба на тампон, взета от засъхнали червеникави  капки, фиксирани като обект № 3 в Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2014 г. запечатана в бял хартиен плик със слепка с подписите на поемни лица и на ЕКД при РУ на МВР – Дупница,  Обтривки от дясната и от лявата ръка на лицето К.А.К., запечатани в бял хартиен плик Сл.№2014-01338 на НИКК – МВР гр.София и сини мастилени печати на НИКК – МВР гр.София;

                  По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                       СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :