Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8412 по описа за 2017
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 93962 от 18.04.2017
г. постановено по гр.д. № 34829/2016 г. на СРС, 140 състав, е осъден Д.С. Д.да заплати на
“Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на
290,61, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 27.06.2016 г., до погасяването, представляваща стойността на
потребената топлинна енергия за периода от м.11.2012 г. до м.04.2014 г. за имот
- апартамент № 44, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб.
№ 215649, и на основание чл. чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 61,44 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.12.2012 г. до 12.09.2015 г., като е отхвърлен
иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от 296,74 лв. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл
и по разноските, като е осъдил ответника
Д.С. Д.да заплати на “Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 786,31 лв., представляваща разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Н.“ ЕАД.
Това
решение е обжалвано в срок от ответника Д.С.Д. в частите, в които исковете срещу него са били уважени, и
в частта за разноските.
С въззивната жалба се правят оплаквания за
неправилно приложение на чл.62 от Закона за защита на потребителите, тъй като
той, ответникът, не е поръчвал на ищеца доставка на топлинна енергия /ТЕ, че не
е обвързан от Общите условия на ищеца, нито е сключвал с ищеца облигационне
договор, като факта, че е собственик на процесното жилище не бил достатъчен.
Прави възражения и относно извършено от ищеца прихващане на надплатени суми с
просрочени такива, без негово на ответника съгласие. Излага още оплаквания, че липсвали доказателства за дължимост на
исковите суми поради недоказване изправността на уредите, чрез които
е извършвано измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, липсата на отчетните документи от данните в абонатната станция за установяване на количеството постъпила
ТЕ в нея, също и за законността на
абонатната станция, липсата на протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР, с
нотариална заверка на подписите, поради което не следвало да бъде
обсъждана ССчЕ която е дала
заключение само по фактурите, представени от ищеца, които не били подписани от
ответника, също не приема заключението на СТЕ. Изложени са оплаквания за
нарушение на процесуалния закон, поради неразпределяне на доказателствената
тежест, нарушение на чл.6 от ГПК, тъй като ищецът претендирал суми за реален
отчет на ТЕ, а не за служебно начислени такива поради неосигурен достъп. Излагат се и оплаквания
относно размeра на присъдените в полза на ищеца разноски, като
недължими за защита от юрисконсулт, който работел по трудов договор с ищеца.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не са дали
писмен отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частта, в която
искът за главница е отхвърлен частично, решението не е обжлавано и е влязло в
сила и не е предмет на въззивна проверка.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. В случая съобразно оплакванията по въззивната жалба, в
предмета на възивна проверка за правилност се очертават фактите относно това,
дали е доказано ответникът
да са потребили ТЕ за битови нужди, за което се иска да заплатят цена за процесния период
– месец ноември 2012 г. до месец април
2014 г., както и дали през процесния
период за посочения обект е потребено количеството топлоенергия на претендираната стойност от
ищеца, респ. и лихви за забава върху нея.
Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства, че ответникът
е собственик на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се търси цена на
ползвана ТЕ, и по тази причина се явява и страна в облигационното отношение с
ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона- чл.153 от ЗЕ по договор при Общи
условия (ОУ), обвързващи ответника като собственик
на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на
реално доставената ТЕ за жилището му, съответна на размер за ТЕ от 278,37 лв. и
още 12,24 лв. за дялово разпределение за процесния период съгласно ССчЕ, или
общо 290,16 лв. за главница, и лихви за забава върху тази главница дължима в претендирания размер от 61,44 лв. съобразно
заключението на ССчЕ, която сочи лихви в
по-голям размер от претендирания от ищеца. Тези фактически констатации и правни
изводи въззивният съд , при съвкупна преценка на същите доказателства, намира
за правилни по същество относно наличие на облигационно отношение между
страните, а по размер частично, и на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите
на първоинстанционното решение, като ги споделя като свои, в частта относно
наличие на доказателства за консумирана ТЕ за исковия период на стойност 278,37
лв., тъй като са основани на приетите по делото доказателства, които сочат на
качеството потребител на топлинна енергия на ответника като собственик на
топлоснабдено жилище за исковия период, по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. същият
се явява и задължено лице, да заплати цената на тази консумирана ТЕ за исковия
период за щранг в жилището и за ТЕ за общи части, без да е начислявана ТЕ за
отопление от радиатори или з атопла вода.
Ответникът
не оспорва, че е собственик на
процесното жилище, правата му се установяват от представения договор от 2006 за
покупка на общинско жилище от СО, следователно ответникът Д. се явява потребители
на ТЕ за битови нужди, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, която облигационната
връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на
закона между ответника и ищеца като доставчик на ТЕ.
Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане
от потребителите. Ищецът е обявил надлежно ОУ от 2008 и 2014 г. за доставка
на топлинна енергия, което е служебно известно на съда. Според
чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните
с публикуваните ОУ потребители на
топлинна енергия могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото
не се твърди
и не се доказва
ответникът да
са подали възражение по посочения
ред срещу приложимите ОУ, поради което те го обвързват.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към
02.12.2002 г., сградата в която е жилището на
ответника, представляващо етажната собственост, е била
топлоснабдена и "Т.С." е доставчикът на ТЕ, като в жилищата са
монтирани индивидуални уреди за разпределение на ТЕ от третото лице-помагач изискване съгласно
ЗЕЕЕ/отм./)., с изключение на жилището на ответниците,
където такива измервателни уреди на отполителни тела не са монтирани- приет е протокол
от ОС на ЕС от 02.12.2002 г. за това по делото, с нотариалбна заверка подписа на
упълномощеното от ЕС лице. В този смисъл, съдът намира за
основателно заявеното от ответника възражение за липсата на ползвана ТЕ за
отопление, доколкото такава ТЕ, отдадена от радиатори, не е и начислявана за
исковия период за жилището на ответника, видно от приетата СТЕ и представените
от третото лице-помагач изравнителни сметки.
От
заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се
намира жилището, е извършвано е разпределение на топлинната енергия по
системата за дялово разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, като за жилището на
ответника ТЕ е определяна на база щранг-лира и за припадащия се дял за ТЕ за
общите части. При разпределянето на
топлинната енергия е спазена Методиката по Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е
обективно и компетентно изготвено, основано и на приети по делото писмени
доказателства- изравнителни сметки от третото лице-помагач, отразеното в които
не е оборено от други доказателства. Представените и приети по делото документи
от третото лице-помагач – два констативни протокола, сочат, че в жилището на
ответника ап.44, и през м.05.2013 г. и през м.05.2014 г. не е правен отчет, тъй като абонатът отсъства
при отчетите. Експертът по СТЕ, приета пред първоинстанционния съд, е констатирал още, че заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на изчислевията на
вещото лице , вкл. и тази за сградна инсталация/общи части/. Размерът на дължимите суми за топлинна
енергия, потребена в имота през процесния период, е представена в таблица към заключението, като всички суми за
топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от ищеца на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с
годишно изравняване по реален отчет и изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение. Като е съобразило извършеното от третото лице – помагач дялово
разпределение, вещото лице е дало заключение за тяхната съобразност с
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и
Общите условия. С въззивната жалба ответникът е направил оплаквания относно
неуважаване от СРС на негови доказателствени искания, такива не са уважени и от
въззивния съд частично, поради което съдът намира, че СТЕ е обоснована и следва
да се кредитира от съда, и тя сочи размер на задължението за релна ТЕ за
щтранг-лира и сградна инсталация в размер на 278,37 лв., оставаща след като от
прогнозно начислената обща сума 290,06лв. се приспаднат сумите по
изравнителните сметки за двата отоплителни сезона -11,67 лв. Представените от
ответника две нови писмени доказателства, приети от въззивния съд, не
опровергават този извод, тъй като те сочат, че към м.05.2018 г., т.е. след
исковия период, тръбите в жилището са изолирани и то не се обитава. Напротив,
покрепят установеното, че за жилището не се начилява ТЕ за отопление от
радиатори, и че има тръби които минават през жилището, т.е. т.нар. щтранг-лира.
Това, че жилището не се обитава, не освобождава собственика от задължението да
плаща определената ТЕ за преминаващ през жилището щтранг съгласно методиката
Наредбата за топлоснабдяване, също и ТЕ за сградна инсталация като обща част на
сградата. Съдът не основава решението
си на едностранно
съставените от ищеца фактури, а на другите събрани
доказателства, въз основа
които може да бъде извършената
преценката за реално доставената и потребена от ответника ТЕ за исковия
период- в случая изравнителни сметки и два
констативни протокола от ФДР, както и от заключение на СТЕ, въз основа
на които се извършва преценката за реално доставената и потребена за жилището на ответника ТЕ за исковия
период . Вещото лице по
СТЕ и по ССчЕ са дали отговори
на поставените им задачи, на
база на документи,
приети по делото, и на такива,
които не са приобщени към
доказателствения материал, но съдът няма
причина да не възприеме установеното
от вещите лица при документалната
им проверка при ищеца и при
третото лице-помагач, тъй като това
е в кръга на техните компетенции и на поставените задачи, вещите лица носят наказателна
отговорност за направените от тях констатации и заключения, и при липсата на доказателства за
противното, съдът, при преценката
по чл.202 от ГПК следва да възприема заключението
на СТЕ като
годно доказателство за установеното в него, вкл. и относно метрологичната годност на средството за
търговско измерване н абонатната станция, респ. и в ССчЕ
относно размера на лихвата за забава върху прогнозно
начислените суми.
С
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът е направил общо бланкетно
оспорване на исковата молба, че сумата е недоказана, и направените от него с
въззивната жалба конкретни и множество възражения и оспорвания са преклудирани,
но въззивният съд обсъжда само тези от тях, които имат отношение към преценка
на събраните доказателства и приложимите императивни правни норми.
Относно
довода на жалбоподателя-ответник за прилагане на чл.62 от ЗЗП, следва да се
отчете наличието на ТР № /2017 г. по т.д.№ 282016 г. на ВКС за липсата на
противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр. пар.1 от ДР на
ЗЗП, съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за
битови нужди, етажните собственици са задължени зда плащат цената на реално
потребената ТЕ, вкл. и за общите части на сградата. В този смисъл ответникът е
получил и отговор от омбутсмана на РБългария от 20.07.2017 г., представен пред въззивния съд, в който отговор омбутсмана е взел отношение
и към дължимостта от етажните собственици на суми за ТЕ за сградна инсталация. При
покупката на жилището през 2006 г. ответникът го приема и с участието на ЕС в
процеса на топлоснабдяване, и става задължено лице за цената на реално
потребената в жилището му ТЕ и за припадащата на жилището му част от ТЕ за
сградна инсталация като обща част на сградата.
Оплакванията
на ответника за ползвана от ищеца площ за абонатна станция излиза извън
предмета на делбото и не се обсъжда от съда, също и за извършвано от ищеца
прихващане със стари задължения, тъй като такова не се установява.
Въззивният
съд, обаче, намира обжалваното решение в частта, в която искът за главница е
уважен над 278,37 лв. до 290,61 лв. за неправилно, тъй като не кореспондира с
приетата СТЕ и е с включена сума за
дялово разпределение 12,24 лв., която не се дължи по предявения иск, който е предявен
само за цена на доставена ТЕ, но не и за други дейности, извършвани от ищеца по
повод отчитане на ТЕ. Ето защо за сумата над реално доказаната цена на потребена
ТЕ от 278,37 лв. до уважения размер от
290,61 лв. искът е неоснователен и следва да се отмени решението за тази
разлика искът да се отхвърли за същата тази разлика от 12,24 лв. която не е
претендирана и съгласно чл.6 от ГПК не следва да се съобразява от съда .
Въззивният
съд намира, че решението в частта, воято е уважен изцяло искът за лихви за
забава, е неправилно относно определения за дължим размер от 61,44 лв., като
постановено в нарушение на материалния закон и установено с императивна материално
правна норма на задължението за законна лихва при наличие на забава плащане на
главно парично задължение, каквото е това за цената на ТЕ.
По
отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ, консумирана до 31.1.2014 г. се прилагат
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а
по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана след 31.1.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.3.2014 г. Копия от тези ОУ
са приети по делото.
Следователно,
за задълженията за процесния период м.11.2012 г. – м.04.2014 г. са приложими и
двете ОУ – от 2008 г. и от 2014 г., публичното оповестяване на които е и служебно
известно на съда .
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., купувачът е длъжен да заплаща
месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Съгласно чл.33, ал.6 от Общите условия от 2008 г.,
при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от
прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а, в случай че след
изравняването се установи по-голямо количество на потребена енергия, това не се
отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна
сметка.
Съгласно чл.32, ал.2
от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014
г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца
от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен
срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от
2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът не е доказало делото дали и кога е
публикувал фактурите за ТЕ за периода м.02.-м.04.2014 г., нито изравнителната сметка през м.07.2014 г.,
следователно лихвите върху главниците за м.02.-м.04.2014 г., вкл. и върху
изравнителна сметка от 2014 г., не се дължат. Ето защо ответникът дължи лихва
за забава само върху месечните задължения за периода м.11. 2012 г. – м.01.2014
г., считано от падежа на всяко отделно вземане, до 12.09.2015 г., както е
поискано с исковата молба, в размер на 52,10 лв., който въззивният съд определя
по реда на чл.162 от ГПК, като съобрази, че след изравнението реално дължимите
суми са по-малки от прогнозните. В този смисъл не се възприема сумата за лихви
за забава по заключението на ССчЕ, тъй като тя е определена за по-дълъг период
от исковия- до 27.06.2016 г.-дата на исковата молба , а ищецът търси лихвите за
забава до по-ранна дата 12.09.2015 г., и също е определена върху сумите за
дялово разпределение, които въззивният съд намира, че не се дължат по този иск
за главница. Искът за обезщетение за лихви за забава в размер над 52,10лв. до уважения размер 61,44лв. следва да бъде отхвърлен, което налага отмяна на решението
и в тази част.
Поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се
отмени само в частта по уважения иск за главница над 278,37 лв. И за липви над
52,10 лв. и се отхвърли в отменените части. В останалите обжалвани части, в
които исковете за главница и лихви са уважени, решението следва да се потвърди
като правилно
Относно разноските по обжалваното
решение. Въззивната жалба на ответника срещу
първоинстанционното решение в частта за разноските по чл.78, ал.1 от ГПК има
характер на искане по чл.248 от ГПК, компетентен по което е първоинстанционния
съд, поради което в тази част следва да се върне на СРС за произнасяне. Едва
определението на СРС по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, и съразмерно на уважената
част от въззивната жалба (уважена за 21,58лв. при обжалваем интерес 352,05лв.), на ответника ищецът дължи разноски по
чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 3,07лв. от общо сторени разноски 50лв. за
държ.такса.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на
разноски пред въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба, който размер е определят от съда, а не от страната, съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт
съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да
се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба/частната
жалба, с която претендира уважаване на исковете
и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото,
за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски
на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 93962 от 18.04.2017 г. постановено
по гр.д. № 34829/2016 г. на СРС, 140 състав, В ЧАСТИТЕ, в
които е осъден
Д.С.Д. да заплати на “Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД сумата над 278,37 лв. до 290,61 лв. като
стойността на потребената топлинна енергия за периода
от м.11.2012 г. до
м.04.2014 г. ведно със законната лихва върху разликата от датата на подаване на
исковата молба - 27.06.2016
г., до погасяването, и на основание чл. 86 ЗЗД сума над
52,10 лв. до 61,44 лв. лихва за забава върху главницата
за периода от 31.12.2012 г. до 12.09.2015
г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД ***, СРЕЩУ Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** искове за заплащане на парични суми така : на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
сумата над 278,37 лв. до 290,61, за стойността на потребената топлинна енергия за периода
от м.11.2012 г. до
м.04.2014 г. за имот - апартамент № 44, намиращ се в гр. София,
ж.к. „********, аб. №
215649, и на основание чл. чл. 86 ЗЗД сума над
52,10 лв. до 61,44 лв. лихва за забава върху главницата
за периода от 31.12.2012 г. до 12.09.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93962 от 18.04.2017 г. постановено
по гр.д. № 34829/2016 г. на СРС, 140 състав, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които исковете са
били уважени съответно до
278,37 лв. за главница и до
52,10 лв. за лихви за забава.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** ЕИК
********, да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , сумата 3,07лв. разноски за
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканeто на
въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната инстанция по чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ВРЪЩА на СРС, 140 състав, за произнасяне по чл.248 от ГПК, по жалбата
на Д.С.Д. срещу решение № 93962 от 18.04.2017 г. постановено
по гр.д. № 34829/2016 г. на СРС, 140 състав, В ЧАСТТА за разноските.
В тази част съдебният
акт има характер на определение, което не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.