по НОХД № 269 / 2017 година
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Н.Д.М. за това, че през
периода от месец октомври 2014 година до 06.12.2017 година в град Първомай,
област Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, след като е осъден с Решение № 82 от 09.09.2011 година по
гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на
09.09.2011 година, да издържа свои низходящи – Д. Н. М. и Г. Н. М. ***,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, както следва: 1) през периода от месец октомври 2014 година до месец
април 2015 година включително - за детето Д. Н. М. 7 (седем) месечни вноски по 100,00
лева всяка в общ размер на 700,00 лева и за детето Г. Н. М. 7 (седем) месечни
вноски по 100,00 лева всяка в общ размер на 700,00 лева, или за двете деца общо
14 (четиринадесет) месечни вноски в общ размер на 1400,00 (хиляда и
четиристотин) лева, и 2) през периода месец октомври 2015 година до 06.12.2017
година - за детето Д. Н. М. 27 (двадесет и седем) месечни вноски по 100,00 лева
всяка в общ размер на 2700,00 лева и за детето Г. Н. М. 27 (двадесет и седем)
месечни вноски по 100,00 лева всяка в общ размер на 2700,00 лева, или за двете
деца общо 54 (петдесет и четири) месечни вноски в общ размер на 5400,00 (пет
хиляди и четиристотин) лева, а за двете деца – общо 68 (шестдесет и осем)
месечни вноски в общ размер на 6800,00 (шест хиляди и осемстотин) лева, като
деянието е извършено повторно – след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с Присъда
№ 14 от 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 29.05.2014 година - престъпление
по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал.1 във
връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Пострадалият свидетел А.Н.Д.
като майка и законен представител на малолетните Д. Н. М. и Г. Н. М. е
конститурана в качеството на частен обвинител.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил умишлено с желани
и настъпили обществено опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка
с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Намира, че при
определяне на наказанието Съдът следва да вземе предвид като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства това, че не работи и няма постоянни
доходи, а като отегчаващи – предишните му осъждания. Иска да бъде наложено наказание
по чл. 183, ал. 4 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – пробация, като освен задължителните
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК следва на подсъдимия да
бъде наложен и безвъзмезден труд в полза
на обществото, като размерът на наложеното наказание бъде определен между
средата и максимума на предвиденото, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публично
оповестяване на присъдата в населеното място по местоживеене на подсъдимия с
разгласяването й чрез поставяне на информационното табло в кметството в село
Градина, община Първомай, област Пловдив.
Частният обвинител А.Н.Д. подкрепя
прокурора.
Подсъдимият Н.Д.М. заявява, че е
несъстоятелно това, в което е обвинен, че не дължи нищо и че е невинен. Намира,
че издръжката по гражданското дело е постановена по престъпен начин.
Подсъдимият Н.Д.М. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, женен, с висше военно образование, безработен, с
адрес: ***.
На същия до момента е ангажирана
наказателната отговорност, както следва:
1.
С Присъда № 105 / 14.06.1977 година по НЧХД № 8 / 1977 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 01.08.1977 година, за извършено на 13.05.1977 година
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
Видно от отбелязването
върху Справката за съдимост, лицето е реабилитирано по право.
2. С Присъда
№ 51 / 24.06.1985 година по НОХД № 274 / 1985 година на Окръжен съд - Бургас, потвърдена
от Върховен съд на Народна република България, влязла в сила на 25.12.1985
година, за извършено през периода от месец януари до месец август 1983 година престъпление
по чл. 212, ал. 3 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.
3.
С Присъда № 41 / 26.04.1988 година по НОХД № 224 / 1988 година на Районен съд -
Левски, потвърдена с Решение от на Софийски градски съд, за извършени на 30.06.1985
година престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 319 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК на основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Видно от Справка рег. № И-794 / 12.01.2018 година на
Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
към Министерство на правосъдието, подсъдимият изтърпява по второто и третото си
осъждане едно общо наказание, определено по реда на чл. 23, чл. 25 от НК, в
размер на три години лишаване от
свобода в Затвора – София за времето от 20.06.1987 година до 03.08.1989 година,
когато е освободен по изтърпяване.
4.
Със Споразумение № 11 / 11.04.2007 година по НОХД № 28 / 2007 година на Районен
съд - Първомай, влязло в сила на 11.04.2007 година, за извършено в края на
месец август 2006 година престъпление по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК е определено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1
от НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е задържан, считано от 26.03.2007 година до 11.04.2007
година.
5.
С Присъда № 14 / 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 29.05.2014 година, за извършено в периода: 09.09.2011 година -
09.04.2013 година престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е осъден на пробация
с мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година
с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 300 часа за срок от една година.
Видно от отбелязванията
върху Справката и бюлетина за съдимост, наказанието е изтърпяно на 21.07.2015
година.
6.
С Присъда № 3 / 26.02.2015 година по НОХД № 188 / 2014 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 14.03.2015 година, за извършено в периода: 09.04.2013 година -
09.09.2011 година престъпление чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с
чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на пробация с мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година и два месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и
два месеца; безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 320 часа
за срок от една година и на обществено
порицание, което да се изпълни чрез оповестяване на присъдата на
таблото за съобщения в администрацията по местоживеенето на подсъдимия.
Видно от отбелязванията
върху Справката и бюлетина за съдимост, наказанието обществено порицание е изпълнено на 14.05.2015 година, а
наказанието пробация е изтърпяно на 22.09.2016
година.
Подсъдимият
Н.Д.М. и частният обвинител А.Н.Д. живеят без сключен граждански брак на
съпружески начала от 2004 година до началото на 2011 година. Имат две малолетни
деца – Д. Н. М. (роден на *** година) и Г. Н. М. (роден на *** година). След
раздялата им децата остават за отглеждане при майка си.
С Решение
№ 82 от 09.09.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд
- Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година, Н.Д.М. е осъден на основание
чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс да заплаща чрез свидетеля А.Н.Д. като майка и
законен представител на малолетните деца месечна издръжка в общ размер на 200
лева - 100 лева за детето Д. М. и 100 лева за детето Г. М., считано от
предявяване на иска - 02.06.2011 година, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
С
Решение № 116 от 23.11.2012 година по гражданско дело № 264 / 2011 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 14.12.2012 година, е постановено
местоживеенето на Д. и Г. да е при майка им, на която са предоставени и
родителските права, на Н.М. е определен режим на лични отношения, при който той
трябва да взема децата от дома на А.Д. и да ги оставя пак там.
По
искане на частния обвинител на 20.09.2011 година е образувано изпълнително дело
№ 18 / 2011 година по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -
Първомай, по което на основание чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс от Държавата
чрез Община Първомай по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка (приета с Постановление № 167 / 17.06.2017
година на Министерски съвет) в периода от 15.05.2012 година до 17.09.2012 година
на Д. и Г. е изплатена издръжка по 60 лева месечно, или по 300 лева на дете, а
в периода от 27.09.2016 година до 15.01.2018 година – по 80 лева месечно, или
1280 лева за дете.
Плащането
чрез Общината е временно прекратено, тъй като по изпълнителното дело е
установено, че подсъдимият притежава недвижими имоти, към които е насочено принудителното
изпълнение, и не са налице предпоставките на чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс,
при които държавата изплаща на ненавършилите пълнолетие български граждани
присъдена издръжка за сметка на неизправния длъжник – с Постановление от
07.09.2015 година Държавният съдебен изпълнител възлага на взискателите в
резултата на публична продан земеделски имоти на Н.М. и по този начин на
24.09.2015 година за издръжката е изплатена сумата от 1073,75 лева, от които 73,75
лева за месец април 2015 година и по 200 лева (пълно плащане) за периода от
месец май до месец септември 2015 година включително.
От
09.09.2011 година - датата на влизане в сила на Решение № 82 от 25.08.2011
година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд - Първомай, Н.М. единствено на 04.11.2011 година изпраща
извънсъдебно (с пощенски запис) 100 лева - по 50 лева на всяко от децата, и не
заплаща други дължими месечни вноски на пострадалата като майка и законен
представител на малолетните деца, за което двукратно е ангажирана наказателната
му отговорност за престъпление по чл. 183 от НК, но и след осъжданията
подсъдимият продължава да не изпълнява задължението си за издръжка, за което А.Д.
с Молба вх. № 568 / 2016 / 02.06.2016 година сигнализира Районна прокуратура -
Първомай и след предварителна проверка е образувано настоящото наказателно
производство, като на 06.07.2016 година с протокол по Закона за МВР Н.М. е
предупреден за наказателната отговорност по чл. 183 от НК.
В
хода на разследването подсъдимият продължава съзнателно да не изпълнява
задължението си, като по този начин изпада в забава в размер на повече от две
месечни вноски – от месец октомври 2014 година (края на периода, за който подсъдимият
е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с 1 от
НК по НОХД № 188 / 2014 година) до 06.12.2017 година, когато отново е привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал.
1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК по настоящото производство, Н.М. не заплаща
нито една месечна вноска, съгласно съдебното решение, т.е. за посочения период изпада
в забава с 68 (шестдесет и осем) месечни вноски в общ размер на 6800,00 лева и
за двете малолетни деца, като се отчита, че единствено за месеците от май 2015
година до септември 2015 година Д. и Г. получават пълна издръжка от 200 лева
заради възлагане по изпълнителното дело на недвижими имоти на М..
През
целия инкриминиран период подсъдимият нито купува дрехи и храна, нито взема
децата при себе си, а доколкото същите го виждат, е по самоинициатива – големият
син (на 27 години) от първия мъж на А.Д. ги кара с колата си. Но въпреки
трудностите за частния обвинител (пенсионер по болест) при отглеждането им, с
помощта на баба си по майчина линия, която работи обща земеделска сезонна
работа в чужбина, Д. и Г. получават необходимата грижа – не търпят лишения и не
се е установява от неплащането на издръжката да са настъпили вредни последици
за тях.
С оглед предположения
за подсъдимия и данни за частния обвинител за психични заболявания, на първия в
досъдебното производство и на втория хода на съдебното следствие са назначени
съдебнопсихиатрични експертизи, съгласно чиито заключения:
o
Н.Д.М.
не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в Център за
психично здраве - Пловдив. През 1977 година получава психиатрична помощ, а през
1985 година е освидетелстван като лице с разстройство на личността, смесен тип.
През инкриминирания период може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние към момента на
освидетелстването (16.08.2017 година) е обичайно за него и няма болестен характер
– може да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Не се установява болестно
състояние, което да представлява краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и М. може да участва пълноценно в досъдебното производство в
качеството на обвиняем и да организира защитата си. Не се налага прилагането на
принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК. М. не страда от тежко
заболяване, което да му пречи да участва пълноценно в наказателния процес –
може да носи наказателна отговорност и да пребивава в пенитенциарни заведения.
o
А.Н.Д.
страда от параноидна шизофрения, но
през периода на разследването и към момента на освидетелстването (21.02.2018
година) е в състояние на ремисия и може правилно да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа и двете изготвени от него експертизи.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично от установена от показанията
на А.Н.Д., които
съдът намира за обективни и логични, и от кореспондиращите им и помежду си,
приложени по делото писмени доказателства:
Писмо изх. № 10-06-12-2#1 / 08.01.2018 година на Дирекция „Бюро
по труда“ - Първомай (л. 17 от делото), страници от здравноосигурителна книжка (л.
20 от делото, л. 112 от дознанието), Справка за съдимост рег. № 24 / 10.01.2018
година на Районен съд - Димитровград ведно с преписи от бюлетините по
предишните осъждания на подсъдимия (л. 31 - л. 36 от делото), Писмо рег. № И -
794 / 12.01.2018 година на Началник-сектор „Режимна дейност“ в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (л. 38 от делото),
Писмо изх. № 1029-15-1595#1 / 22.01.2018 година на Директора на
Териториално поделение - Пловдив на Националния осигурителен институт (л. 40 от
делото), Писмо изх. № 1605-11-00-0095#1 / 23.01.2018 година на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай (л. 42 от делото), депозирани с Писмо
изх. № 401 / 31.01.2018 година на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд -
Първомай материали по изпълнително дело № 18 / 2011 година: Протокол от 31.01.2018
година, Справка, Констативен протокол № 5 / 30.10.2017 година, Справка към
Констативен протокол № 5 / 30.10.2017 година (л. 43 - л. 52 от делото), Справки
№ 118 и № 119 от 14.02.2018 година по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 година
за Г. Н. М. (л. 53, л. 54 от делото), Справки от 14.02.2018 година от Служба по
вписванията за А.Н.Д., Д. Н. М. и Г. Н. М. (л. 56 - л. 64 от делото), Протоколи
по изпълнително дело № 18 / 2011 година (л. 13, л. 50,
л. 53, л. 111 от дознанието), Регистрационна карта и График да посещения в Дирекция
„Инспекция по труда” (л.
14 от дознанието), Решение № 116 от 23.11.2012 година по гражданско дело № 264
/ 2011 година (л. 17 - л. 18, л. 56 - л. 58 от дознанието), Решение № 82 от
09.09.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година (л. 19 - л. 20, л. 59
- л. 61 от дознанието), Присъда № 3 / 26.02.2015 година по НОХД № 188 / 2014
година (л. 22, л. 62 от дознанието), Протокол за предупреждение по Закона за
МВР (л. 23 от дознанието), характеристична справка (л. 72а от дознанието), документ на
гръцки език с превод на български (л. 105 от дознанието),
Експертно решение № 0385 от
заседание № 027 / 10.02.2009 година на специализирана ТЕЛК „Психиатрична” -
Пловдив (л. 106 от дознанието), Амбулаторен лист № 00073 /
12.02.2008 година (л. 107
от дознанието), съдебнопсихиатрична
експертиза по НОХД № 81
/ 2013 година на Районен съд - Първомай (л. 108 - л. 110 от дознанието).
Съдебнопсихиатричните експертизи (л. 73 - л. 76 от делото и л. 40 - л.
45 от дознанието) се
приемат като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит
в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Съдът
намира изявленията на подсъдимия още в разпоредителното заседание и при даване
на обяснения на съдебното следствие (на моменти граничещи със сферата на
фантазиите) за изказани единствено да избегне следващата се за неправомерното
му поведение наказателна отговорност – цялата кредитирана от Съда
доказателствена съвкупност е в противовес на твърденията му, че не е баща на Д. и Г., а същевременно полага грижи
за тях. От друга страна, думите му, че А.Д. е „крадлива лъжкиня“, и
представената от него документация във връзка с психиатричното й заболяване
настоящата инстанция счита, че са с цел я да дискредитира като родител, полагащ
необходимото за отглеждане на децата си без лишения, въпреки финансовите
затруднения, които изпитва.
При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28,
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец октомври 2014
година до 06.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление, след като е
осъден с Решение № 82 / 09.09.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011
година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година, да
издържа свои низходящи – Д. Н. М. и Г. Н. М.,***, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 68
(шестдесет и осем) месечни вноски в общ размер на 6800 (шест хиляди и
осемстотин) лева за двете деца, както следва: 1) през периода от месец октомври
2014 година до месец април 2015 година, включително - за детето Д. Н. М. 7
(седем) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 700 лева, и за детето
Г. Н. М. 7 (седем) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 700 лева,
или за двете деца в общ размер на 1400 лева; 2) през периода от месец октомври
2015 година до 06.12.2017 година, включително - за детето Д. Н. М. 27 (двадесет
и седем) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 2700 лева, и за
детето Г. Н. М. 27 (двадесет и седем) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ
размер на 2700 лева, или за двете деца в общ размер на 5400 лева, като деянието
е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление – с Присъда № 14 / 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година
на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 29.05.2014 година.
От
обективна страна с
престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през
инкриминирания период не плаща издръжка на свои низходящи. За съставомерността
на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна
деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой
низходящ – в конкретния случай това е Решение № 82 / 09.09.2011 година по
гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
09.09.2011 година.
Особеност от обективна страна е, че престъплението
е извършено от подсъдимия в условията на повторност
по чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като наказанието пробация по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд – Първомай е наложено
за същото престъпление – по чл. 183, ал. 1 от НК (за каквото деяние е подведен
под отговорност и по настоящото дело) и не са изтекли 5 години по смисъла на
чл. 30, ал. 1 от НК. Нещо повече – към началната дата на инкриминирания период,
предмет на настоящото дело, наказанието все още не е изтърпяно.
Друга особеност от обективна страна е
наличието на продължавано престъпление
по чл. 26 от НК, тъй като престъпното бездействие на дееца е за два отделни
периода през непродължително време едно от друго и при една и съща обстановка,
като всяко следващо представлява от обективна страна продължение на
предшестващото го.
Престъплението по чл. 183 от НК е
продължено и се осъществява с едно деяние само под форма на трайно и
непрекъснато бездействие за определен период от време, като началото му е след изтичане
на срока, от който осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява
довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка (Решение
№ 361 / 21.10 2008 година по н. д. № 362 / 2008 година на ВКС, III н. о.).
В случая след месец април 2015
година е налице изпълнение на задължението за издръжка с пет дължими месечни
вноски и за двете деца (за месеците май, юни, юли, август и септември на 2015
година), макар и не по волята на подсъдимия, а по разпореждане на съдебния
изпълнител чрез възлагане на недвижими имоти, собственост на Н.М., след което
от месец октомври 2015 година е налице ново престъпно бездействие на дееца за
повече от две дължими месечни вноски за издръжка за Д. и Г..
Отчита се, че подсъдимият е
безработен от 01.10.2013 година и нито получава обезщетение за безработица,
нито се подпомага чрез социални помощи или услуги, но той все още е в
трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около
минималната работна заплата за страната.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава
обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на
обществено опасните му последици, като и двете деяния, включени в състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени при еднородност
на вината и всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на
предшестващото го.
Неизпълнението на задължението за
заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като подсъдимият работоспособен и от
него като родител се изисква издължаване на сумите.
Фактите са безспорни и са доказани
от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по
категоричен начин, че подсъдимият е осъществил с бездействието си
престъплението, за което е предаден на съд, като за реализиране на състава на
чл. 183 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус,
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му
състояние, поведението и финансовите възможности на родителя, на когото са
възложени родителските права и др. (Решение № 188 / 04.07.2011 година по н. д.
№ 1157 / 2011 година на ВКС, III н. о.).
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Отчита се фактът, че от 2013 година Н.Д.М. е регистриран в „Бюро по труда” като активно
търсещ работа по професията си, но като отегчаващи отговорността обстоятелства се вземат предвид немалкият
размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е погасена, фактът,
че подсъдимият не изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, въпреки
имотното си състояние (видно от протоколите на Държавния съдебен
изпълнител при Районен съд - Първомай),
както и обстоятелството на пълна незаинтересованост към невръстните си деца.
При преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е
на мнение, че при хипотезата на чл. 54 от НК и в съответствие с чл. 57 от НК на
подсъдимия отново следва да бъде наложено алтернативно предвиденото в
разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК
наказание пробация, но със завишени към максимума мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2 от НК и към средата на мярката по т. 6 на посочената разпоредба
(с оглед възрастта му), а именно:
ü
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
ü
задължителни периодични срещи с
пробационен служител
за срок от две години;
ü
безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер
на 250 часа годишно за срок от две поредни години.
Необходимо
е и налагането на кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез публично оповестяване на присъдата в населеното място по
местоживеенето на подсъдимия с разгласяването й чрез поставяне на информационното
табло на Кметството в село Градина, община Първомай, област Пловдив, за срок от
две седмици.
Определените наказания съответстват
на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на
семейното и имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и
превъзпитаваща роля.
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,
изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Н.Д.М. следва да
заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 105,80 лева (сто
и пет лева и осемдесет стотинки) за съдебнопсихиатрична експертиза на
досъдебното производство и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Първомай сумата от 143,84 лева (сто четиридесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки) за съдебнопсихиатрична експертиза в съдебното
производство и явяване на експерт в съдебно заседание.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
/ ВХ
