Р Е
Ш Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело № 168/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215, във
вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от А.А.М., ЕГН **********,*** и Л.Е.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.П.С. ***, офис 207, против Заповед № 148/12.03.2021 г. на кмета на
Община Тетевен, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Постройка със селскостопанско
предназначение и гараж“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 15148.36.85
по КККР, с административен адрес: с. Глогово, област Ловеч, местност
„Десетака“.
Искането на жалбоподателите е обжалваната заповед да
бъде обявена за нищожна или отменена изцяло. В жалбата се излагат аргументи за
наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и неспазване на изискванията за форма на обжалваната заповед. В
заключение се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателите лично и чрез упълномощен адвокат поддържат жалбата. Развиват
доводи, че оспорваната заповед е неизпълняема, доколкото в нея не се съдържа
ясно разпореждане кой следва да премахне процесния строеж, тъй като не е
посочен адресат. Претендират присъждане
на направените разноски по делото съгласно приложен списък.
Ответникът по делото - кметът на Община
Тетевен, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата в съдебно заседание. Развива
съображения за недоказаност и необоснованост на депозираната жалба. Претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък. В допълнително представена
писмена защита развива доводи по съществото на правния спор.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни с правен
интерес от оспорването, тъй като фигурират в мотивите на оспорената заповед. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че с
предложение с изх. № 435/18 от 03.02.2020 г. (л. 33) зам. районен прокурор при
РП Тетевен е сезирал кмета на Община Тетевен за наличието на предпоставки за
отпочване на производство във връзка с правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 и
11 от ЗУТ по повод незаконен строеж в м. „Десетака“, землището на с. Глогово,
находящ се в имот № 036085, собственост на А.А.М., за който е било издадено
удостоверение за търпимост от главния архитект на Община Тетевен УТСИД-04-20-15/1/10.06.2016
г. В прокурорското предложение се сочи още, че това удостоверение е било
издадено въз основа на декларации по § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за които
било установено, че са с невярно съдържание, за което деклараторът М. бил
наказан по АНД № 203/2019 г. по описа на РС Тетевен за извършено престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
Въз основа на това предложение от кмета на Община Тетевен
била изпратена покана от 15.06.2020 г. до гл. архитект на Община Тетевен за
предприемане на действия по компетентност (л. 39). Със Заповед № 3/28.07.2020
г. на гл. архитект на Община Тетевен (л. 41) било отменено удостоверение за
търпимост с изх. № УТСИД-04-20-15/1/10.06.2016 г. С последното (л. 30) било
удостоверено, че строеж „Едноетажна стопанска постройка, на свързано
разположено застрояване, с предназначение: свързано с начин на трайно ползване
на земеделската земя“, с местоположение ПИ 036085, м. „Десетака“, по КВС на с.
Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, изграден до 31 март 2001 г. без строителни
книжа, е допустим по сега действащите разпоредби и е търпим строеж по смисъла
на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като не подлежи на премахване или забрана за
ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
До А.М. били изпратени писма с изх. №
1021/9/20.10.2020 г. и изх. № 1021/11/26.11.2020 г. от кмета на Община Тетевен
(л. 44 и л. 46), с което във връзка с извършвана проверка за законност на
извършено строителство от М. са изискани строителни книжа и документи за
собственост за ПИ с идентификатор 15148.36.85, обл. Ловеч, общ. Тетевен, с.
Глогово, м. „Десетака“ и строежите в него.
С писмо с вх. № 1021/12/30.11.2020 г. (л. 47) М.
представил декларация с нотариално заверени подписи от 31.08.2015 г. (л. 48), в
която се сочи, че едноетажна стопанска постройка, реализирана с дървена
конструкция в ПИ с кадастрален номер 036085, м. „Десетака“, землището на с.
Глогово е построена в периода 1997 г. – 1999 г.
В представената от ответника административна преписка
е налична и декларация от А.А.М. с нотариално заверен подпис от 15.12.2010 г.
(л. 52),, в която се сочи, че сграда с идентификатор 15148.36.85.1 по КККР на
с. Глогово, едноетажна стопанска постройка, построена в поземлен имот с трайно
предназначение на територията: земеделска, местност „Десетака“ е построена през
1997-1999 г. от собствениците на имота, които са го продали на М. през 2013 г.
с нотариален акт № 120, том 4, дело № 552/2012 г. на Служба по вписванията –
Тетевен, като и че през 2013 г. М. е подобрил сградата и направената
реконструкция няма строителни книжа.
В отговор на отправено запитване от страна на кмета на
Община Тетевен било изпратено писмо с изх. № 07-75/04.02.2021 г. от директора
на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ при Министерство на
земеделието, храните и горите с приложена извадка от цифрова ортофотокарта,
изготвена по самолетно заснемане от 16.09.2010 г. с обхват вкл. и процесния
имот (л. 57-58).
С писмо с изх. № 1021/19/11.02.2021 г. на кмета на
Община Тетевен (л. 59) М. бил уведомен, че на 24.02.2021 г. служители при отдел
УТИД при Община Тетевен ще извършат проверка на строеж „Стопанска постройка“,
разположен в поземлен имот с идентификатор 15148.36.85 по ККР на с. Глогово,
общ. Тетевен, м. „Десетака“.
От служители при Община Тетевен бил съставен
констативен протокол от 24.02.2021 г. (л. 61), в който е отразено, че е
извършена проверка на строеж „Постройка със стопанско предназначение и гараж“,
разположен в ПИ с идентификатор 15148.36.85 по КККР на с. Глогово, както и че
имотът е собственост на Л.Е.М. *** на основание нотариален акт № 174, том Х,
дело 2011/2016 г., с вх. рег. № 3051 от 14.09.2016 г. на Служба по вписванията
Тетевен, а строежът е собственост на А.А.М. от с. Глогово – бивш собственик на ПИ
с идентификатор 15148.36.85. В протокола се сочи, че проверката е извършена в
присъствието на Л.Е.М.. В констативния протокол е прието още, че строежът се
изпълнява от възложител – Л.М. и строител – А.М.. По-нататък в протокола е
направено описание на изпълнението на строежа, като е отразено и че за него
няма издадено разрешение за строеж съгласно ЗУТ.
На 04.03.2021 г. работна група в състав от служители
при отдел УТИД към Община Тетевен (фигуриращи сред изброените в Заповед №
506/10.08.2020 г. на кмета на Община Тетевен – л. 107) съставили констативен
акт № 004 (л. 62-64), в които е описано, че при извършена проверка в процесния
имот, в присъствието на А.М. и Л.М. се установило, че строеж: „Постройка със
селскостопанско предназначение и гараж“ е разположен в ПИ 15148.36.85 на
граница с ПИ 15148.701.428 по КККР - с. Глогово. Сградата отстои на около 10,5м
от ул. „Христо Смирненски“, 2,3 м от границата на имота по дългата страна и 4,0
м към „дъното“. Представлява правоъгълна постройка с приблизителни размери 18/8
м и височина до билото около 6,80 м. Конструкцията на постройката е дървена с
носещи дървени колони и греди. От южната страна и дъното е подпряна на зидове
от бетонови тухли. Зидовете са оформени с колони от бетонови тухли, армирани и
запълнени с бетон през разстояния, съответстващи на осите на дървените колони и
завършват със стоманобетонен пояс. Покривът е двускатен с покритие от керемиди.
В констативния акт се сочи също, че съгласно събраните материали,
строителството е извършено след 16.09.2010 г., видно от ортофото изображение и
писмо вх. №1021(18)/08.02.2021 г. на МЗХГ и е реализирано в периода 2013 – 2016
г., видно от мотиви към решение по АНД №203/2019 г. на PC Тетевен.
Строежът е квалифициран като такъв от V (пета)
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 буква „в“ от ЗУТ. Изведени са
констатации, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж съгласно ЗУТ,
както и че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Направена е и
окомерна скица на разположението на строежа в имота.
Констативен акт (КА) № 004 от 04.03.2021 г. е връчен
лично срещу подпис на присъствалите А.М. и Л.М., видно от отбелязването на
последната страница от същия. От констативен протокол от 12.03.2021 г. (л. 73)
се установява, че в законоустановения 7-дневен срок от връчване на КА няма
постъпило възражение.
На 12.03.2021 г. кметът на Община Тетевен е издал
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 148/12.03.2021 г. (л. 75),
с която въз основа на констатациите, съдържащи се в констативен акт № 004/04.03.2021
г., на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ,
било наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Постройка със
селскостопанско предназначение и гараж“, намиращ се в ПИ с идентификатор №
15148.36.85 по КККР, с административен адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, местност
„Десетака“.
По делото от ответника е
представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
По искане на
жалбоподателите са разпитани трима свидетели.
Според св. Д.Ф., който
сочи, че е помагал при извършването на строежа, последният представлява обор, в
който се гледат животни и е на 50-60 години, като е бил възстановен. Излага, че
постройката е била на два етажа, като отдолу се гледали животни, а горе – е събирано
сено. Твърди, че сега е само един етаж, махнат е горният етаж и покривът е сложен върху първия етаж, който е
изграден от дърво, дъски. Сочи, че и преди е било с дъски, но сега дъските са
сменени, като пак е същото. Според свидетеля, строежът е реализиран преди периода
2013 – 2016 г., но не може да посочи кога. Разказва, че по земята има излят бетон,
тъй като преди е било кал, както и че никога не е имало гараж там.
В показанията си св. М.М. –
собственик на съседен имот излага, че процесната постройка замества старата
такава, която е представлявала сайван от гредоред и покрив с цигли на един
етаж. Твърди, че новата постройка е направена през 2012 г., както и че дядото
на М. бил направил сайван на два етажа, като отдолу гледали животни, а горе
съхранявали сено. Сочи, че тази постройка рухнала и М. направил нова с дървени
диреци, като постройката не се ползва като гараж, а за гледане на животни.
Св. А.К. излага, че е
участвал в направата на процесната постройка, като същата представлявала стар обор
за крави или други животни на един етаж. Твръди, че я подновили, преустроили,
като я съборили цялата и направили нова,
пак с дървена конструкция, но не на два етажа, а на един. Излага още, че отдолу
имало калдъръм, а сега е бетон, а отстрани е дървена конструкция и сега покривът
е с керемиди, а не както било с ламарини и с папрат. За година на извършване на
преустройството сочи 2013 г. Според свидетеля постройката е селскостопанска и
не е гараж.
По искане на ответника е
допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице архитект.
Според заключението на
вещото лице с вх. № 362/27.01.2022 г. (л. 150-152), процесният строеж
представлява навес с размери 15/8 м и площ 120 кв.м. Височината на постройката
е около 4,20 м. На височина около 3,20 м е изпълнен гредоред. Подпокривното
пространство се използва за събиране на сено.
Вещото лице приема от
свидетелските показания по делото, че сградата е строена в годините 2012-2013 г.
В заключението се сочи
също, че постройката е изпълнена с
дървена конструкция от колони и греди, подпрени на стена от бетонови тухли,
укрепена с колони, изпълнени от армирани бетонови тухли в растера на дървените
колони и двускатен покрив, а на височина около 3,20 м е изпълнен гредоред.
Съгласно СТЕ, за този вид
строеж се изисква конструктивно становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнението му съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, както и че такова становище не
съществува.
В експертизата е отразено
също, че строежът е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и че предназначението
на постройката е за селскостопански нужди — за отглеждане на коне и съхранение
на сено на второто ниво в подпокривното пространство. Според вещото лице,
постройката няма характеристиката на гараж, но гаражите съгласно изменението на
чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ от 23.02.2021 г. в ДВ бр.16 са шеста категория
строежи и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти.
Според заключението, начинът
на използване на един строеж няма отношение към квалифицирането му и съответно
към изискванията по отношение на строителните книжа за него. На последно място
се сочи, че строежът не попада в хипотезата на §16 от ЗУТ.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че гаражът е квалифициран от органа като строеж от пета
категория, тъй като според действащите към момента на издаване на процесната
заповед разпоредби на ЗУТ гаражите са се отнасяли към пета категория, а към
момента на изготвяне на експертизата – към шеста. Вещото лице излага, че
строежът не представлява гараж, както и че земята, в която е изградена
постройката е земеделска и за нея е приложим редът по Наредба № 19.
Заключението е прието от
страните и е приобщено към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира
за обективно и професионално изготвено.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорената заповед е
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия.
Тя е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кмета на Община Тетевен
в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а
от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по
делото доказателства се установява, че
процесният строеж представлява строеж от V-та категория по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ (към датата на издаване на процесната заповед), което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.
За да бъде нищожен,
административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е
пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения
критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени
при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, довело практически до липса на
волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност,
когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма,
когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с
такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от
никой орган.
В настоящия случай,
независимо че оспорената заповед е писмена, действително няма изрично посочен
адресат/и в заповедта за премахване в нейната същинска разпоредителна част, а в
мотивите са посочени собственика на имота Л.Е.М. и А.А.М., който е посочен като
извършител на строежа. КА № 004 от 04.03.2021 г. е бил връчен лично срещу
подпис на присъствалите А.М. и Л.М., видно от отбелязването на последната
страница от същия (л. 64). Предвид това, не може да се обоснове еднопосочен
извод чия отговорност е ангажирана посредством издаването на оспорваната
заповед за премахване на незаконен строеж.
По аргумент от чл. 59, ал.
2, т. 5 от АПК, индивидуалният административен акт следва да определя правата
или задълженията, както и начинът за изпълнението на акта. Обжалваната заповед
съдържа единствено посочване, че следва да бъде премахнат незаконният строеж,
но липсва посочване от кого следва да се извърши така разпореденото от органа
задължение. Липсва адресат на акта и в този смисъл – ясна разпоредителна част.
Доколкото в § 3, ал. 1 от
ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол е очертан кръгът на лицата, които могат да бъдат
адресати на заповед за премахване на незаконен строеж (каквато безспорно е и
процесната), като сред тях са както собственикът на имота, така и извършителят
на строежа, то предвид липсата на посочване в обжалваната заповед, кой именно
следва да премахне незаконния строеж, то така формулирана заповедта на кмета на
Община Тетевен съдържа съществен порок – неясна разпоредителната част,
практически приравняващ се на пълна липса на форма, а и до липса на
волеизявление.
Предвид изложеното, не
става ясно кой следва да премахне строежа – А.М. или Л.М., или и двамата.
Волята на органа не може да се предполага, нито
да се замества посредством изявления в съдебно заседание предвид характера на
вменените с оспорения индивидуален административен акт задължения. Нарушена е разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, а съдът
не намира за необходимо да извлича чрез тълкуване възможната воля на
административния орган. Съдът не може и да замества фактите, на които се
основава административният акт, нито да ги допълва, а само контролира
законосъобразността му, чрез проверка за тяхното съществуване, правилната им
правна квалификация, тоест представляват ли те фактическия състав на
приложената от административния орган правна норма, въз основа на която е
разпоредил правните последици и тяхната съразмерност, когато е приложимо. В
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК,
волята на органа е неясно формулирана, до степен да не може да бъде точно
разбрана и изпълнена, а съдът при проверката за законосъобразност, не следва да
предполага точния ѝ смисъл.
Съобразно изискванията на
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, административния акт следва да съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия
адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да предизвика целения ефект, е
абсолютно задължително тази част да е формулирана и изразена по такъв начин, че
да даде възможност за еднозначното ѝ и безпротиворечиво възприемане и
тълкуване от засегнатите лица. Това гарантира както защитата на техните законни
права и интереси чрез осигуряване на възможността за своевременно и пълно
упражняване на правото им на защита, така и на преследвания от административния
орган публичен интерес.
Заповед за премахване на
незаконен строеж не може да няма адресат, защото качествата на собственик и
извършител или съвпадат, или се конкурират по отношение на връзката с
незаконния строеж, която е релевантна за определяне на лицето, в чиято правна
сфера ще възникне задължението за премахване.
Императивното условие на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ има отношение към упражняване на волята на правните
субекти за извършване на строителство с цел създаване на нови обекти на правото
на собственост или строително-монтажни работи на вече съществуващи, за които са
необходими строителни книжа. Не само тя, а и всички разпоредби, чието
нарушаване е основание по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за квалифициране на строежа
като незаконен визират условията за реализацията на волята да се строи. Поради
това извършването на строежа е посочено в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ като волево
поведение на лицето, което определя същото за адресат на заповедта. Това е
винаги лицето или лицата, по чиято воля към момента на издаване на заповедта
съществува незаконния строеж, дори да е възникнал по волята на друг субект, който
е имал или нямал качеството на възложител.
Целта на закона не би могла
да бъде постигната с оспорения акт. ЗУТ урежда обществените отношения, свързани
с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в
Република България, и определя ограниченията върху собствеността за
устройствени цели – чл. 1, ал. 2 от ЗУТ. Глава двадесет и първа на ЗУТ е
озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“. Премахването
на незаконното строителство следва да е обосновано с наличието на положителните
и липсата на отрицателните законоустановени предпоставки за това. При
неустановяване наличието на положителните нормативноустановени предпоставки за
отстраняване на незаконното строителство и издаване въпреки това на заповед за
премахване е налице несъответствие на заповедта с целите на ЗУТ. В случая е
налице невъзможност за пораждане на разпоредените с оспорената заповед за
премахване последици, доколкото неиндивидуализирането или недостатъчното
индивидуализиране на разпоредените с акта задължения (чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК) води до нищожността му поради липса на разбираемо изразена воля.
Действителността на
административния акт следва да се преценява във всеки конкретен случай
конкретно с оглед степента/тежестта/интензитета на порока, от който е засегнат
и дали актът е годен да породи правни последици. В случая, оспорената заповед
страда именно от такива радикални, тежки и основни недостатъци, които се
отнасят до изначална липса на предпоставките за проверка дали правилно е
вменено процесното задължение по отношение на даден субект. Гореизложеното обуславя
нищожността на процесната заповед.
По отношение на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаване
на оспорената заповед, съдът намира следното:
Съгласно ЗУТ, който е
специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на
незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица
на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община –
както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява
собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая, съставеният КА №
004 от 04.03.2021 г. е бил връчен лично срещу подпис на присъствалите А.М. и Л.М.,
видно от отбелязването на последната страница от същия (л. 64). От констативен
протокол от 12.03.2021 г. (л. 73) се установява, че в законоустановения
7-дневен срок от връчване на КА няма постъпило възражение, поради което не може
да се приеме, че е нарушено правото им на защита.
В хода на съдебната
проверка обаче се установи допуснато нарушение на административно производствените
правила, което настоящият състав намира за съществено. В проведеното
административно производство административният орган не е изпълнил задълженията
си за всестранно изясняване на случая, вменени му с разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно последната, ИАА се издава след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че административният
орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и
обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който
е сезиран, тъй като от страна на АО не са
изследвани обстоятелствата досежно трайното предназначение на поземления имот,
в който е разположен процесният строеж. Видно от скицата на л. 10 от делото,
същият е земеделска земя, с начин на трайно ползване ливада. Условията и редът
за застрояване в земеделските земи са регламентирани в Наредба № 19 от
25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им.
При изследването на обстоятелствата,
определящи незаконното строителство, АО е следвало да формира крайния си извод
досежно незаконността на строежа, отчитайки и факта, че територията е
земеделска и е бил длъжен да изследва дали процесното застрояване е съобразено
с трайното предназначение на поземления имот, в който се намира строежът.
На следващо място, видно от
назначената СТЕ, процесният строеж представлява навес с размери 15/8 м и площ
120 кв.м. Височината на постройката е около 4,20 м. На височина около 3,20 м е
изпълнен гредоред. Подпокривното пространство се използва за събиране на сено.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира с
доверие, доколкото свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК и няма данни същите да са пряко заинтересовани от изхода на
делото, се установява, че процесният строеж никога не е бил гараж, а представлява
селскостопанска постройка за животни и събиране на сено.
При тези фактически
установявания, в оспорената заповед липсва безпротиворечиво описание на подлежащия
на премахване строеж. Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следва да
има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа,
който следва да бъде премахнат. При липсата на този реквизит заповедта подлежи
на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл е
константната практика на Върховния административен съд - Решение №
6299/24.04.2019г. на ВАС по адм.д. №10277/2018г., II о., Решение №
9354/09.07.2018г. на ВАС по адм.д. №12981/2017г., II о., Решение №
9205/27.07.2016г. на ВАС по адм.д. №11362/2015г., II о. и др.
С оглед на това, съдът
намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което
от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
При издаване на заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа
за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички
относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна, за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга -
установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на
заповедта, след влизането ѝ в сила.
При неясен обхват на волята
на органа, съдът не може обективно да провери законосъобразността на обжалвания
акт на останалите основания по чл. 146 от АПК.
Установеното от съда
наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за незаконосъобразност на
оспорената заповед, разгледани в тяхната съвкупност, обуславят извод за
особената им същественост като засягащи фундаментални за правото ценности,
което не може да бъде преодоляно, поради което следва да бъде обявена
нищожността на оспорената заповед.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
приложения списък (л. 154) се претендират разноски за внесена държавна такса от
20 лева и адвокатски хонорар в размер на 900 лева. Видно обаче от представения
договор за правна защита и съдействие на лист 5 от делото, договореното и
реално заплатено адвокатско възнаграждение е определено в размер на 200 лева, а
не 900 лв., както е заявено със списъка на разноските, като същевременно по
делото не са представяни евентуални допълнителни договори освен посочения. С
оглед на това, съдът намира, че оспорващите са доказали разноски по делото за
внесена държавна такса в размер на 20 лв. (л. 91) и заплатено изцяло и в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 5), поради което на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК направените разноски от жалбоподателите в общ размер на 220
лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Тетевен, която е
юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
Заповед № 148/12.03.2021 г. на кмета на Община Тетевен, с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж „Постройка със селскостопанско предназначение и
гараж“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 15148.36.85 по КККР,
с административен адрес: с. Глогово, област Ловеч, местност „Десетака“.
ОСЪЖДА Община Тетевен,
адрес: гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на А.А.М., ЕГН **********,***
и Л.Е.М., ЕГН **********,***, сторените, доказани и своевременно поискани разноски по настоящото дело в общ
размер от 220,00 (двеста и двадесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на
РБ.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл.
138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: