РЕШЕНИЕ
№ 1130
Гр. Пловдив,23 .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1079 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Настоящото производство е повторно, образувано е във
връзка с
Решение № 4632/12.04.2017 г., постановено по адм.
дело № 6008/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) на Република
България, с което е отменено изцяло Решение № 655/01.04.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1201 по описа за 2015 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда с
указания по доказателствата и приложението на закона.
При новото разглеждане на
делото, съобразно дадените указания, изложени в отменителното
решение на ВАС, съдът намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производството е оспореният от Т.К.Н.с
ЕТ „Р.-Т.Н.“, с ЕГН **********, със седалище и адрес за кореспонденция ***, РА
№ Р-26-1306343-091-01/30.10.2014 г., издаден от С.А.Г.на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и С.М.И., на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 81/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с който на лицето допълнително е
начислен ДДС в размер на 41 230,18 лв. и прилежащи лихви в размер на
12 555,63 лв.
Според жалбоподателя, ревизионният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като органите по приходите
неправилно са преценили събраните доказателства и са формирали неправилни
изводи. Твърди се, че изводите на ревизиращия екип за извършване на ревизия по
реда на чл. 122 от ДОПК са необосновани и
неправилни, не кореспондират със събраните в ревизията доказателства.
Неправилно ревизиращият екип е приел за
доказани неосчетоводени покупки на стоки, респ. неотчетени доходи от
реализирани продажби на тези стоки по фактурите, издадени от посочените
доставчици. В хода на първоначалното разглеждане на делото е направено възражение
за изтекла погасителна давност относно задълженията за периода 15.01.2008 г. до
30.11.2008 г., каквото не се поддържа в настоящото производство. Иска отмяна на
РА като незаконосъобразен, както и присъждане на разноските по делото. Претендира
се също така и нищожност на РА. Подробни съображения са изложени в депозирани
по делото писмени бележки.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител намира, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за цялото производство.
Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя
се създават нови публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред контролния в
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и
подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок,
налагат извод, че същата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
поради следните съображения:
Ревизията е повторна, възложена е във връзка с решение
№ 1270/10.12.2013 г. на и.д. Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което е
отменен ревизионен акт № *********/30.08.2013 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия.
Начало на повторната ревизия е сложено със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № 1306343/19.12.2013 г. с обхват задължения за данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.,
като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата
на връчване на посочената заповед - 31.01.2014 г. Срокът за приключване на
ревизията е продължен до 30.06.2014 г. със ЗВР № 1401912/30.04.2014 г. и ЗВР №
1402242/22.05.2014 г. Всички заповеди са издадени от С.А.Г.– Началник Сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив (л. 1677 и сл., адм. дело № 1201/2015 г.).
В хода на производството,
на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1402242/14.07.2014
г. Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният в настоящото
производство РА.
Този резултат е обжалван от ЕТ, като с Решение № 81
от 02.02.2015 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на
НАП потвърждава процесния ревизионен акт.
Всички цитирани актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по
делото упълномощителна Заповед № РД-09-518/30.04.2014
г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л.8 и сл., адм. дело № 1201/2015 г.).
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в
приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт
само на това основание.
Следва да се констатира
също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 19 и л. 273) се
установява РА е надлежно подписан с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронния документ.
При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган,
в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това. При това положение наведените възражения за нищожност на РА
съдът намира за неоснователни. В този смисъл са изложени и констатации в
решението на ВАС.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
През ревизирания период основната дейност на ЕТ е
свързана с търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки в обект
аптека в с. Ябълково, община Димитровград, като за ревизираните периоди
жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС.
В хода на ревизията от жалбоподателя са изискани
всички първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни описи,
доказателства за дата и място на предаване на стоките от доставчиците, за
лицата, предали и съответно приели стоките в търговския обект на ЕТ, за начина
на тяхното транспортиране, данни и обяснения относно установените разлики и др.
В отговор на връчените ИПДПОЗЛ от
ревизирания търговец са представени документи, обяснения и справки, от които
органите по приходите установяват, че ЕТ „Р.-Т.Н.“ не е осчетоводил по
надлежния ред част от фактурите за извършени покупки на стоки от доставчиците „Б.“
ООД, „Пламар“ ЕООД, „Фаркол“ АД, „Хигия“ ЕАД, „АЛД-ИМПОРТ“
ЕООД, „Софарма трейдинг“ АД и „НДК Фарм“ ООД, подробно
описани в РД.
На тези доставчици са извършени насрещни проверки, в
т.ч. и в хода на предходни ревизии и проверки, извършени на ревизираното лице,
доказателствата от които са надлежно присъединени към настоящото ревизионно
производство с Протокол № 1405684/21.05.2014 г. (л. 770, адм.
дело № 1201/2015 г.), които доставчици в отговор на отправени им ИПДПОЗЛ, са представили
копия на фактурите, описани в исканията, счетоводни регистри, отчитащи
реализацията на стоките, посочили са предмета на доставките и са представили обяснения и документи за начина на тяхното
транспортиране – от „Б.“ ООД с писмо от 15.10.2012 г. и Писмени обяснения от
21.02.2014 г. (л. 1268 и сл., л. 515 и сл. от адм.
дело № 1201/2015 г.), от „Пламар“ ЕООД с Описи на
предоставени документи от 16.10.2012 г., 19.04.2013 г. и 14.05.2014 г. (л. 1294
и сл., л. 912 и сл. и л. 120 и сл. от адм. дело №
1201/2015 г.), от „Фаркол“ АД с Писмени обяснения от 22.10.2012 г. и 04.03.2014
г. (л. 1410 и сл., л. 469 и сл. от адм. дело №
1201/2015 г.), от „Хигия“ ЕАД с Писмени обяснения от 15.10.2012 г. и с Протокол за предаване на документи на
орган по приходите от 14.11.2012 г. (л. 1518 и сл. от адм.
дело № 1201/2015 г.), от „АЛД-ИМПОРТ“ ЕООД със Справка от 22.10.2012 г. и с
Отговор по искане за представяне на документи от 23.04.2013 г. (л. 1361 и сл.,
л. 802 и сл. от адм. дело № 1201/2015 г.), от
„Софарма трейдинг“ АД с писма от 11.10.2012 г., 16.04.2013 г., 11.03.2014 г. и
08.04.2014 г. (л. 1592 и сл., л. 777 и сл., л. 738 и сл., л. 526 и сл. от адм. дело № 1201/2015 г.) и от „НДК Фарм“
ООД с Уведомления от 21.10.2012 г., 23.04.2013 г. и 04.04.2014
г. (л. 1308 и сл., л. 1055 и сл., л. 348 и сл. от адм.
дело № 1201/2015 г.).
В получените отговори доставчиците твърдят, че са
осъществили доставките по издадените от тях фактури, като разплащанията са
извършени в брой, а стоките са получени от ЕТ „Р.-Т.Н.”.
Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите
органи приемат за установено, че въпросните фактури са реално издадени от
доставчици - регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са реално извършени,
но същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното
лице, не са заведени в патримониума на предприятието
и търговецът не е отчел както разходите при покупката, така и приходите от
извършените продажби на съответните стоки. По силата на така изложеното,
констатирано е от органите по приходите, че закупените стоки са реализирани на
вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, получените
приходи не са отчетени като такива, а са укрити - обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в резултат на този извод ревизията е
извършена по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. На лицето е връчено уведомление по
чл. 124, ал. 1, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК (л. 116 и сл. от адм. дело № 1201/2015 г.).
Няма данни от ЕТ да са подадени декларации по чл. 124 от ДОПК. Депозирано е
единствено възражение от 30.05.2014 г. (л. 114 от адм.
дело № 1201/2015 г.).
С оглед констатираните обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК е извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчните основи за
облагане с ДДС.
Установеният размер на неотчетените покупки на стоки е
определен въз основа на фактурите, издадени от гореописаните доставчици. Прието
е, че закупените стоки, представляващи основно лекарства и други фармацевтични
стоки са реализирани през месец декември на всяка година при съобразяване
естеството на стоките – фармацевтични такива. Стойността на неотчетените
приходи е прието, че е равна на покупната стойност на стоките, увеличена с
процента търговска надценка, както следва: за 2008 г. – 13 %, за 2009 г. – 3,17
%, за 2010 г. – 1,51 %, за 2011 г. – 13,14 % и за 2012 г. – 2,5 %, съгласно
декларирани от лицето данни. За да определят данъчната основа от всички
доставки, органите по приходите към тази стойност са прибавили и месечните
отчети от ЕКАФП и са достигнали до извод, че извършваните продажби
представляват облагаеми доставки и същите формират облагаем оборот по смисъла
на ЗДДС.
Констатирано е, че към 31.12.2007 г. облагаемият
оборот на лицето по чл. 96 от ЗДДС, определен в хода на ревизията, надхвърля
50 000 лева, който съгласно изискванията по ЗДДС е минималният праг за
задължителна регистрация по закона. С оглед на това е прието, че до 14.01.2008
г. Т.К.Н.с ЕТ „Р.-Т.Н.” е следвало да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС, което не е било сторено, не е начислен и дължимият ДДС за
извършените от ЕТ продажби след 15.01.2008 г., поради което и данъкът е
начислен от органите по приходите върху определена от тях по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа.
При определяне на данъчната основа по реда на чл.122
от ДОПК, както вече се посочи, са взети предвид декларираните от лицето
продажби, като към тях е прибавена стойността на неотчетените приходи от
продажби. За съответните месечни данъчни периоди от 15.01.2008 г. до 31.12.2008
г., когато е отпаднало основанието за задължителна регистрация по закона,
съответно от 15.10.2011 г. (датата след изтичане на срока за подаване на
заявление за регистрация след повторно възникналото основание за регистрация
към 30.09.2011 г.) до 31.12.2012 г., когато отново е отпаднало основанието за
задължителна регистрация по закона, е определен ДДС за довнасяне в размер на
22 302,82 лв.
Допълнително е начислен и ДДС в размер на
18 927,36 лв. за м.07.2012 г. За да сторят това органите по приходите са
установили в хода на извършена проверка в търговския обект, стопанисван от ЕТ,
документирана с Протокол № 0072587/29.06.2012 г., стокови наличности по
продажни цени в размер на 4023,79 лв., вкл. търговската надценка (л. 1243 и сл.
от адм. дело № 1201/2015 г.). На 03.07.2012 г. е
извършена инвентаризация в обекта, документирана с протокол № 064434 от същата
дата, при която са съставени инвентаризационни описи с 422 позиции (л. 1253 и
сл. от адм. дело № 1201/2015 г.). По счетоводни данни
от представената оборотна ведомост е установено, че наличността към тази дата
на стоките по дебита на сметка 304 Стоки е в размер на 116 650,84 лв.,
т.е. установена е липса на стоки по фактури, които са заведени в счетоводството
на ревизираното лице. При това положение е прието, че тези стоки са продадени
от ревизираното лице, без да са отчетени от него по предвидения от закона ред и
начислено ДДС за тези продажби. Тези констатации са обективирани
в Протокол № 1224122/20.07.2012 г. (л. 1241 и сл. от адм.
дело № 1201/2015 г.).
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип относно доставките на посочените по-горе доставчици,
както и относно липсата на стоки при направена инвентаризация, като е посочил
подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
В хода на първоначалното съдебно производството, в съдебно заседание,
проведено на 02.12.2015 г., е прието неоспорено от страните заключение по ССЕ
(л. 1704 и сл., адм. дело № 1201/2015 г.). След
запознаване с наличните по делото писмени доказателства, вещото лице –
счетоводител Т. в табличен вид подробно е описал процесните
фактури за всеки един от доставчиците, като е отразил обстоятелствата дали са
осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, съдържат ли подпис за издател и
получател, в т.ч. и кои от процесните фактури не са
налични по делото. Отделно от това, отново в табличен вид са проследени всички
осчетоводени от жалбоподателя фактури, издадени от процесните
доставчици. Вещото лице е проследило наличието или липсата на съпътстващи процесните фактури документи, като е установило, че към
фактурите, издадени от „Пламар“ ЕООД, „НДК Фарм“ ООД, „Фаркол“ АД, „АЛД импорт“ ЕООД, „Б.“ ООД и
„Хигия“ ЕАД няма издадени съпътстващи документи като договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки,
товарителници или други документи, касаещи предаването на стоките. В справка,
издадена от „Софарма трейдинг“ АД са представени номерата на товарителниците и
име на шофьора, извършил доставката на стоката до обекта на ЕТ в с. Ябълково.
Относно транспортирането на
стоките, експертът е установил за „Пламар“ ЕООД, че
при транспортиране на стоки по определен маршрут се извършват доставки до
различен брой клиенти, като посетените обекти често надхвърлят 30-40 броя за
един маршрут, а в пътните листове, съставяни за обслужване на такъв маршрут, не
се отразяват отделните обекти, в т.ч. и обектът на ЕТ. Установено е също така,
че доставката на закупените от този доставчик стоки се извършва с транспортни
средства, собственост на „Плам-Транс“ ЕООД, за което е представено
Удостоверение № ********** от 22.10.2010 г. за вписване в регистъра на
транспортните средства за превоз на лекарства и консумативи в хуманната
медицина, както и Приложение 1: Опис на регистрираните автомобили към това
удостоверение, в който са включени 11 бр. автомобила, посочени от вещото лице в
табличен вид.
За извършените доставки на
стока до обекта на жалбоподателя в с. Ябълково „НДК Фарм“
ООД е издавало пътни листове, в чийто маршрут е посочен обект /място/ за
доставка с. Ябълково, като по делото са приложени 34 бр. пътни листове, същите
са заверени от Н.К.– ръководител в „НДК Фарм“ ООД. В
табличен вид са описани всички пътни листове. Вещото лице е посочило, че
дружеството разполага с МПС лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № ***, и шофьор Р..
От „Фаркол“ са представени
пътни листове, отразени в дневник за извършени курсове на транспортните
средства на дружеството на л. 1485-1510 от адм. дело
№ 1201/2015 г. Дружеството притежава склад в град София, склад и офис сграда в
град Пловдив, множество транспортни средства, в т.ч. 7 бр. автомобила в клона
на дружеството в гр. Пловдив, от които 6 бр. товарни автомобила. К.В.Н.е
посочен като водач на леки и товарни автомобили, а П.Е.Ч.като водач на леки и
лекотоварни автомобили.
Доставките от „Софарма
трейдинг“ АД са извършени със собствен транспорт, като в справка, издадена от
това дружество, са представени номерата на товарителниците и име на шофьора,
извършил доставката на стоката до обекта на ЕТ.
По делото вещото лице е
установило налични пътни листове за доставка на стока от „АЛД импорт“ ЕООД и „Б.“
ООД до обекта на жалбоподателя, които са описани в табличен вид. За извършване
на транспортирането на продадените стоки до обекта на жалбоподателя „АЛД
импорт“ ЕООД ползва автомобил под наем с Договор от 01.06.2010 г. В
счетоводството на това дружество по сметка 205 „Транспортни средства“ има
записан един автомобил на стойност 2000 лв., като данните са от оборотната
ведомост за 2012 г. Стоката е транспортирана с автомобил „Фолксваген кади“,
рег. № *** с шофьор К.П.П.с посочено ЕГН.
Превозното средство, с
което „Б.“ ООД извършва транспорта на стоката до обекта на ЕТ е л.а.
„Фолксваген кади“ 2.0, с рег. № ***. лекият автомобил се ползва от дружеството
по силата на Договор за лизинг № 2420-002/26.07.2006 г. с водач Е.Е..
А относно „Хигия“ ЕАД е
констатирало, че дружеството не издава пътни листове, представена е справка за
ползвани транспортни услуги от това дружество (л. 1527-1533 от адм. дело № 1201/2015 г.). доставките за сметка на „Хигия“
ЕАД, а транспортните услуги се извършват от „Хигия транс“ ЕАД.
Вещото лице е проследило
материалната обезпеченост на жалбоподателя и неговите доставчици, като е
установило, че всички разполагат със собствени или наети помещения, от които
осъществяват своята дейност.
При извършен преглед на
заведеното счетоводство на ЕТ, вещото лице посочва, че не са налице данни, на
база на които да се установят по безспорен начин извършени последващи
продажби на стоките по спорните фактури.
Изследвани са също така и
наличността и движението на паричните средства в сметките от група 50 „Парични
средства“ на жалбоподателя за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., които са
отразени в табличен вид, като според вещото лице, може да бъде напправен извод, че за процесните
периоди, ЕТ не е разполагал със средства да закупи стоките по спорните фактури.
Наличността от парични средства в касата на ЕТ в края на 2008 г. е установена в
размер на 810 лева, в края на 2009 г. и 2010 г. е установена да е в размер на
нула лева, за 2011 г. – 3738,16 лева, а към 30.06.2012 г. – 13 523,12
лева.
По отношение воденото от ЕТ
счетоводство, експертът посочва, че за ревизирания период е прилагана двустранна
форма на счетоводно записване, като използва автоматизирано отразяване
посредством компютърна счетоводна програма. Наличието на неотразени в
счетоводството на търговеца фактури за доставка на стоки, несъответстващо на
изискванията на чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството и неизвършени
инвентаризации към края на съответната календарна /отчетна/ година, не дава
основание да се обоснове редовност на водене на счетоводството. В рамките на
обхвата на проверка, ограничен до счетоводно отразяване на процесните
фактури в счетоводствата на доставчиците, е констатирано от експерта, че същите
са отразени в съответните сметки от група 40 „Клиенти“, група 50 „Парични
средства, каса“ и група 70 „Приходи от продажби“. Фактурите са включени в
дневниците за продажби и в СД по ЗДДС.
В хода на настоящото
съдебно производство, във връзка с указанията, дадени от ВАС е
изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза (л. 245 и сл.) приета без
заявени резерви от страните, в заключението на която вещото лице, след
запознаване с наличните по делото доказателства и след извършена проверка в
счетоводствата на жалбоподателя и неговите доставчици е достигнало до
заключение, че счетоводствата на страните по доставките съдържат данни за заприхождаване и изписване на стоките от склад или друго
място за съхранение, но не са налице данни, даващи възможност за проследяване
движението на стоковия поток и предаването на стоката в полза на ревизираното
лице.
Вещото лице е проследило
надлежното счетоводно отразяване на процесните
фактури в счетоводствата на доставчиците, с изключение на „Б.“ ООД, за който
доставчик се сочи, че няма данни. Установило е, че в счетоводството на
жалбоподателя е налице осчетоводяване на фактури от същите доставчици, но след
анализ е установено, че за 2007 г. обичайният размер на средномесечните
покупки при търговеца и доставките по спорните фактури съвпадат, за 2008 г. е
констатирано, че стойността на покупките при търговеца са по-големи с 8,7 пъти.
На експертизата не са предоставени първични счетоводни документи за извършени
покупки от ЕТ за 2009 г., поради което за тази година не е извършвана проверка.
За 2010 г. е установено, че обичайният размер на средномесечни
покупки при търговеца и доставките по спорните фактури не съвпадат, като
стойността на покупките при търговеца са по-големи със 7,6 пъти. За 2011 г.
обичайният размер на средномесечните покупки при
търговеца и доставките по спорните фактури отново не съвпадат, като стойността
на покупките при търговеца са по-големи с 2 пъти. И за 2012 г. стойността на
покупките при търговеца са също по-големи, според вещото лице, този път с 3,8
пъти от тези по спорните фактури. Констатирано е за всяка една от годините
голямо нарастване на доставки по спорните фактури за определени месеци, което
обстоятелство е отчетено от вещото лице. Като причина за натрупването на
обороти през месец декември на всяка една от процесните
години, вещото лице посочва естеството на стоките.
Във варианти експертът е
изчислил кога ЕТ достига облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – в първия
вариант – според всички посочени от ревизиращите органи фактури, е посочило, че
ревизираното лице достига облагаем оборот съгласно посочените в РД периоди. Във
втория вариант – при съобразяване само на подписаните фактури, които не са
отразени в счетоводството на жалбоподателя, при запазване методиката,
използвана от ревизиращите органи, облагаемият оборот е формиран като сума от величината
на месечния отчет от ЕКАФП, отразени като приходи от продажба на стоки по
сметки от група 70 и стойността на неотчетените фактури покупки, доставки, увеличени
с процента на надценка, с който работи търговецът, според вещото лице ЕТ е
достигнал задължителния оборот за регистрация в размер на 67 339,97 лв.
към 31.12.2007 г. и съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде
заявление за регистрация до 14.01.2008 г. или в 14-дневен срок от изтичането на
данъчния период.
Изследвайки оборота на жалбоподателя
по делото по месеци, вещото лице установява, че през месец декември 2008 г.
извършените облагаеми доставки са в размер на 37 912,77 лв. и задължението за
регистрация по ЗДДС е отпаднало, като в периода м.10.2011 г. отново достига
размер над 50 000 лв., а именно 50 916,72 лв., съответно за периода
от 15.11.2011 г. до 30.11.2012 г. отново възниква задължение за регистрация по
ЗДДС, съответно начисляване на данък. Вещото лице е изчислило и какъв е
размерът на дължимия ДДС и лихви за установения период, като е посочило, че за
данъчен период от 01.02.2008 г. до 29.02.2008 г. и данъчен период от 01.03.2008
г. до 31.03.2008 г. не са извършени облагаеми доставки и ЕТ не дължи ДДС. За
останалите периоди дължимият данък и лихви са определени от вещото лице, както
следва: за периода 15.01.2008 г. – 31.01.2008 г. ДДС – 317,70 лв. и лихви
240,54 лв.; за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2008 г. ДДС – 635,47 лв. и лихви
457,55 лв.; за периода 01.05.2008 г. – 31.05.2008 г. ДДС – 477,23 лв. и лихви
337,48 лв.; за периода 01.06.2008 г. – 30.06.2008 г. – 479,46 лв. и лихви
333,06 лв.; за периода 01.07.2008 г. – 31.07.2008 г. ДДС – 337,58 лв. и лихви
230,10 лв.; за периода 01.08.2008 г. – 31.08.2008 г. ДДС – 425,01 лв. и лихви
284,11 лв.; за периода 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г. ДДС – 477,11 лв. и лихви
312,86 лв.; за периода 01.10.2008 г. – 31.10.2008 г. ДДС – 589,67 лв. и лихви
378,78 лв.; за периода 01.11.2008 г. – 30.11.2008 г. ДДС – 568,08 лв. и лихви
357,46 лв.; за периода 01.12.2008 г. – 31.08.2008 г. ДДС – 1693,78 лв. и лихви
1043,18 лв.; за периода 15.11.2011 г. – 30.11.2011 г. ДДС – 475,51 лв. и лихви
139,86 лв.; за периода 01.12.2011 г. – 31.12.2011 г. ДДС – 1976,08 лв. и лихви
563,83 лв.; за периода 01.01.2012 г. – 31.01.2012 г.
ДДС – 938,75 лв. и лихви 259,60 лв.; за периода 01.02.2012 г. – 28.02.2012 г.
ДДС – 1120,66 лв. и лихви 300,73 лв.; за периода 01.03.2012 г. – 31.03.2012 г.
ДДС – 688,27 лв. и лихви 178,68 лв.; за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г.
ДДС – 507,65 лв. и лихви 127,50 лв.; за периода 01.05.2012 г. – 31.05.2012 г.
ДДС – 653,90 лв. и лихви 158,52 лв.; за периода 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г.
ДДС – 733,97 лв. и лихви 171,73 лв.; за периода 01.07.2012 г. – 31.07.2012 г.
ДДС – 19 346,23 лв. и лихви 4357,18 лв.; за периода 01.08.2012 г. –
31.08.2012 г. ДДС – 513,45 лв. и лихви 111,15 лв.; за периода 01.09.2012 г. –
30.09.2012 г. ДДС – 376,94 лв. и лихви 78,41 лв.; за периода 01.10.2012 г. –
31.10.2012 г. ДДС – 369,17 лв. и лихви 73,56 лв.; за периода 01.11.2012 г. – 30.11.2012
г. ДДС – 277,37 лв. и лихви 52,92 лв.; за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г.
ДДС – 1396,11 лв. и лихви 254,22 лв.
По отношение представените
по делото пътни листове от “Пламар“ ЕООД, „НДК Фарм“ ООД, „Фаркол“ АД, „АЛД импорт“ ЕООД и „Б.“ ООД вещото
лице е посочило, че същите притежават изискуемите реквизити – номер, дата,
марка и регистрационен номер на превозното средство, маршрут, изминати
километри, водач, но възможността да се проследи движението на стоките, се
изчерпва с изброяване на обходените населени места, включени в маршрута,
пътните листове не предоставят възможност да се проследи движението на стоките
от доставчиците до търговския обект на ЕТ. От „Софарма Трейдинг“ АД е
представена справка с номерата на товарителниците и име на шофьор извършил
доставката, а „Хигия“ ЕАД е посочило, че не издава пътни листове.
Относно натрупаните по
дебита на сметка 304 „Стоки“ наличности в размер на 116 650,84 лв., вещото
лице посочва, че са в резултат от завеждане /заприхождаване/
на стоки по първични счетоводни документи и липса на стопанска операция
изписване на наличните стоки. Счетоводството на ЕТ не предоставя възможност за
проследяване произхода на горепосочената сума. Сочи се също така, че по
обясненията, дадени на експертизата, компютърът, в който се намира счетоводната
информация /счетоводни записи, отчети и регистри/, водени със счетоводна
програма, е с невъзвратимо повреден /блокирал/ носител на информацията /твърд
диск/. По обяснения от ЕТ наличностите, формиращи горепосочената сума не са
само фармацевтични продукти. Търговският обект /дрогерия/ е продавал и други
стоки. Част от натрупаните наличности са изделия от порцелан /съдове/,
предоставяни за реализация и/или придобиване с отсрочено плащане. В натрупаните
по дебита на сметка 304 „Стоки“ наличности в размер на 116 650,84 лв. не е
включена част от стойността на спорните фактури.
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя, е изслушана и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.317 и сл.), без заявени резерви от страните. В заключението си
вещото лице С. е изготвила в два варианта кога ЕТ е следвало да се регистрира
по ЗДДС, в първия вариант – като са изследвани единствено процесният
период от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., като е работило
по всички фактури – осчетоводени и неосчетоводени от жалбоподателя, копие от
които се намират по делото, с изключение на неосчетоводените от
жалбоподателя фактури, издадени от „Пламар“ ЕООД, находящи се в том 1
от лист 121 до лист 344 по делото, а във втория, като е изследвало всички
фактури, осчетоводени и неосчетоводени от жалбоподателя, копие от които се
намират по делото, като и в двата варианта е установило, че жалбоподателят е
формирал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през м.09.2011 г.
По делото са приети, събрани
по реда на чл. 192 от ГПК, доказателства от доставчиците, както следва: 2 бр.
фактури, представени от „АЛД-Импорт“ ЕООД със заявление от 26.06.2017 г. (л.185-187);
6 бр. фактури, представени от „Пламар“ ЕООД със
заявление от 03.07.2017 г. (л.188-195); Придружително
писмо от 23.06.2017 г. и второ такова от 10.08.2017 г. от „Софарма трейдинг“
АД, с които са представени заверени копия на фактури (л.205-241); Обяснения от
30.10.2017 г. и от 18.01.2018 г. от „АЛД – ИМПОРТ“ ЕООД (л.277-281 и л.285-289),
както и представени с молба от процесуалния представител на ответника
доказателства (л.14-163) и на електронен носител РА (л.273).
Приложено е по делото
и адм. дело № 1189/2015 г. по описа на
Административен съд Пловдив.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи, процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
Спорът се концентрира ,от една страна ,относно
наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл.122 ДОПК, в
частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и от друга
страна, относно реалното извършване на доставките, обективирани
в процесните фактури, подробно описани в РД, издадени
на ЕТ през периода 2007 г. – 2012 г. от посочените по-горе доставчици. Или
иначе казано, същината на спора е доколко от събраните доказателства може да се
направи извод, че „Б.“ ООД, „Пламар“ ЕООД, „Фаркол“ АД,
„Хигия“ ЕАД, „АЛД-ИМПОРТ“ ЕООД, „Софарма трейдинг“ АД и „НДК Фарм“ ООД действително са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, което той отрича. В тази връзка следва
да се има предвид, че от една страна е известна практиката големи доставчици
/дистрибутори/ или недобросъвестни търговски представители да издават фактури
на името на свои редовни клиенти, без стоките по фактурите да са били
действително получени от тях. От друга страна е известно, че получателите от
такива доставчици укриват част от фактурите за получените стоки и реализират
укрити приходи при последващата им продажба.
Следователно, в хода на ревизията е необходимо да се съберат убедителни
доказателства за разкриване на обективната истина /чл. 3 от ДОПК/ - така и
Решение № 12087/09.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №
13168/2015 г.
След анализ на събраните по делото доказателства, в
т.ч. и от приетите експертизи, които съдът кредитира като коректни и
безпристрастно изготвени, съдът намира за доказано реалното извършване на
доставки към жалбоподателя единствено по фактурите, които съдържат подпис за
получател и които се намират по делото. Тук е мястото да се посочи, че така
положените подписи не са оспорени от страна на жалбоподателя, поради което и
доколкото като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК фактурите
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от лицата, които са ги издали, следва да се приеме, че са подписани
от ЕТ или упълномощено от него лице.
По отношение на тези фактури, подробно описани в
Таблица 7 от заключението на вещото лице Т., прието в настоящото съдебно
производство (л. 252-257), следва да се приеме, че обективират
действително извършени доставки. Това е така, защото съдът приема, че с факта
на подписването на съответната фактура от името на ЕТ и конкретния доставчик, процесните стоки са определени по съгласие между страните,
т.е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху
тях е прехвърлена. Безспорно, по аргумент от чл. 114 от ЗДДС, както и от
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч., полагането на подпис от получател във
фактурата не е задължителен реквизит, но след като в тях е положен подпис за
получател от страна на ревизираното лице, то следва да се приеме, че двустранно
подписаната фактура в този случай принципно има съдържанието и на приемо-предавателен протокол, и представлява признаване на
неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката, независимо
от това дали подписът е на Т.Н.или на друго лице, с оглед разпоредбата на чл. 301
от ТЗ. Наслагването на изявлението за знание на получателя с подписването на
данъчния документ променя доказателствената му
стойност. Подписът на получателя заявява съгласието му с удостоверения факт на
осъществяване на стопанската операция, независимо от липсата или наличието на
други съпътстващи документи /така напр. и Решение № 8623/26.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 2528/2018 г./.
Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че по
отношение на неосчетоводените от ревизираното лице фактури, за които е
установено, че носят подпис за получател и са налични по делото, следва да се
приеме, че стоките по тези фактури са получени и реализирани, но фактурите не
са отразени в счетоводството на ЕТ и приходите от последващите
продажби не са отчетени. Доказателства, които да подложат на съмнение така
възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни
изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Това само е било
достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, което от своя страна обосновава необходимостта да се
прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122
и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не
може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано
с други думи, когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите, възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред
за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят
и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, в т.ч. и такива
извън ревизирания период, като целта на закона е да се установи възможната
пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при
която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя, че е недопустимо да се изследват фактури,
съответно изследва достигането на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС преди
ревизирания период, съдът намира за неоснователни.
Изключение от горното правят фактурите, които не се
намират по делото, както и тези, които не съдържат подпис за получател. Същите
са изчерпателно изброени в заключението на вещото лице Т., изготвено в хода на
първоначалното съдебно производство - в Таблици от 1 до 11 (л. 1705 и сл. от адм. дело № 1201/2015 г.). По отношение на тези фактури
следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за
осчетоводяване само, ако същите са редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране,
обаче, подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от закона, е необходимо освен сключването на сделка,
да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация.
В конкретния случай, за да приемат, че доставчиците „Б.“
ООД, „Пламар“ ЕООД, „Фаркол“ АД, „Хигия“ ЕАД,
„АЛД-ИМПОРТ“ ЕООД, „Софарма трейдинг“ АД и „НДК Фарм“
ООД са доставили на
жалбоподателя стоките по процесните фактури, органите
по приходите са се позовали на самите фактури, като една част от тях, както
вече се посочи, са без подписи и печати на страните, съответно за приел и
предал стоките в нарушение на изискванията на чл. 7 от ЗСч, а в друга част
подписът не се чете, а трети въобще не са представени по преписката, на
извлечения от счетоводни сметки, аналитичен регистър
на сметки 304, 411 и 702, оборотни ведомости и писмени обяснения. Въз основа
на тези именно доказателства ревизиращите органи са направили извод, че
собствеността върху стоките по процесните фактури, е
прехвърлена към момента на покупката.
Действително, фактурата като първичен счетоводен
документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция, но при преценката за съдържащите се в нея реквизити за целите на
данъчното облагане, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли
достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС
данъчни субекти и за начисления данък. Данъчната фактура представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен
данък. Съгласно трайно установената съдебна практика, липсата на реквизити във
фактурата не следва да се разглежда изолирано, а трябва да се преценява с оглед
наличието на реално осъществени стопански операции, обективирани
със съответния първичен счетоводен документ. По отношение на плащането е
констатирано, че последното е извършено по касов път, но няма приложени касови
бележки или приходни касови ордери за огромна част от фактурите, удостоверяващи
физическото плащане на парите по процесните фактури
от управителя или друго лице, представляващо ЕТ. До извод в обратната насока не
водят представените дневни финансови отчети от „АЛД-ИМПОРТ“ ЕООД, доколкото от
същите не може да бъде извлечена необходимата информация (л. 885 и сл. от адм. дело № 1201/2015 г.).
Законът за задълженията и договорите и Търговският
закон не установяват изискване за форма за действителност на покупко-продажбата
на този вид стоки – лекарства и други фармацевтични стоки, поради което и с
факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие
между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Но
в случая предмет на процесните сделки са родово
определени вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на
индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който
стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – в този
смисъл е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът
на сключване на сделка с предмет родово определени вещи, не представлява
данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката.
Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва
предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и
за целите на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще
бъдат издадени без основание. Фактът на получаване на стоките, фактурирани на
жалбоподателя в тези фактури, остана недоказан в настоящото производство. Този
факт е останал недоказан и в хода на ревизионното такова. В тази връзка следва
да се посочи, че изводите на приходната администрация относно наличието на
реални доставки между жалбоподателя и доставчиците по посочените по-горе
фактури, са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на
законност, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи
да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. При изследване
реалност на доставката приходната администрация винаги събира достатъчно
доказателства, свързани с приемо-предаването на
стоките, транспортирането им, наличието на стоките при доставчика към момента
на доставката, произходът на стоките, кой и как е натоварил и разтоварил
стоките и др. обстоятелства се изследват и анализират. Когато се касае за
данъчен кредит, приходната администрация никога не е признавала това право само
и единствено въз основа на налични фактури само при доставчика и то без
подписи, без приемо-предавателни протоколи, без
първични документи за разплащане.
В случая не се доказа транспортирането на тези стоки и
начинът им на приемане-предаване, не е изследван произходът на стоките. Не са събрани
несъмнени доказателства относно извършване на транспорта, доколкото този факт
само е деклариран от доставчиците и отречен от ревизираното лице. Представените
пътни листове от „Пламар“ ЕООД (л.233-243 от адм. дело № 1201/2015 г.), „НДК Фарм“
ООД (л.349-382 от адм. дело № 1201/2015 г.), „Фаркол“
АД (л.1485-1510 от адм. дело № 1201/2015 г.), „АЛД
импорт“ ЕООД (л.349-382) и „Б.“ ООД (л.1281 и сл.) не могат да бъдат отнесени
към издадените от тези доставчици фактури, доколкото като маршрут са посочени
единствено населени места, без конкретно посочване на обекти, вкл. и този на
жалбоподателя. Представените в хода на ревизията доказателства за наличие на
техническа и кадрова обезпеченост - трудови договори на шофьори, свидетелства
за управление на МПС, свидетелства за регистрация на МПС също по никакъв начин
не доказват, че стоките по процесните фактури са
транспортирани от тези лица с тези МПС. Събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и обяснения не дават еднозначен отговор на основните
въпроси по делото - кога, къде и на кого са предадени процесните
стоки и как са транспортирани същите. Наличието на счетоводен
регистър на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки” в кореспонденция със
сметка 453/2 „ДДС на продажбите” и сметка 501 „Каса” и счетоводен регистър на
сметка 411 „Клиенти” при доставчиците не променя тези изводи.
Тези обстоятелства, наред с липсата на подписани от
жалбоподателя и доставчиците приемо-предавателни
протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на
каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването
и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като
складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и
др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени
доставки по спорните фактури. Липсата на доставка съставлява отрицателен факт
от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. След
като в случая ответникът твърди наличието на реална доставка, като основание за
начисляване на ДДС, то в негова тежест е да ангажира доказателства,
установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди
обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при
обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен
анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително
жалбоподателят е получил тези стоки, е възможно последващото
им разходване и съответно наличието на приходи от продажбата им, които да са
укрити, както се твърди от органите по приходите. Тези факти, обаче, не са
доказани, доколкото ответникът не ангажира достатъчно убедителни доказателства
за реални доставки по коментираните тук фактури, една част от които не са
налични по делото, а друга не съдържат подпис за получател, включително не са
представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от приходната
администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за
придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им,
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат
доставките и пр. Същевременно, по делото са налице достатъчно косвени
доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не
разполага с тези фактури, съответно стоките, описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи,
свързани с процесните доставки, включително каквито и
да е доказателства (първични документи и вторични счетоводни регистри) за
извършено плащане. Следователно, налага
се изводът, че по делото липсват доказателства за доставки по процесните фактури.
При това положение, след като не са налице действително
извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива
не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по тях, нито при
получателя им - жалбоподателят в настоящето производство. Както се посочи, след
като не е доказано получаването на стоките, предмет на тези фактури, то същите
са издадени без основание и евентуалното им осчетоводяване би довело до
нередовност на счетоводството на получателя им с произтичащи от това последици.
Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от
жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на
тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки.
На следващо място, относно наличието или липсата на
основания за регистрация на жалбоподателя по ЗДДС, вследствие достигнат
облагаем оборот 50 000 лева, а оттам и наличието на основания за определяне на
задължения по ЗДДС на жалбоподателя, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС/в
приложимата редакция/, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по
ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Въпросният нормативен текст очевидно очертава следния фактически състав, при
проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и формиран облагаем оборот в
размер над 50 000 лв. в период от време - 12 последователни месеца преди
текущия месец, през който да е достигнат този оборот.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно
задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност,
без значение от целите и резултатите от нея, като съдържанието на понятието
“независима икономическа дейност” е определено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Спор по
отношение факта, че ЕТ е данъчно задължено лице, не се формира между страните.
Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС,
облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето
облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; доставки на
финансови услуги по чл. 46; доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
„Облагаема доставка“, пък според определението, дадено
в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е: “.... всяка доставка на стока или услуга по смисъла
на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с
място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго.”.
В заключението по ССЕ, изготвено в хода на настоящото съдебно
производство от вещото лице Т., което, както вече се посочи, съдът кредитира
като компетентно дадено и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, експертът, след като е извършил
проверка на документите по делото и счетоводствата на жалбоподателя и неговите
доставчици, при съобразяване само на фактурите, в които има положен подпис в
графа „получател“ за жалбоподателя и които са налични по делото, по методиката на
ревизиращите и на база на реализираните от ЕТ приходи по ЕКАФП, установени в
РД, неотчетените доставки по посочените по-горе фактури и установената надценка
в РД, в т.ч. и за фактурите, издадени през 2007 г., е установило, че
жалбоподателят е достигнал оборот от 67 339,97 лв. за задължителна
регистрация по ЗДДС през данъчен период месец декември 2007 г., съответно до
14.01.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Установило
е също така и че през месец декември 2008 г., извършените облагаеми доставки са
в размер на 37 912,77 лв., т.е. задължението за регистрация по ЗДДС е
отпаднало. Същевременно през месец октомври 2011 г. отново е достигнат оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС, а именно 50 916,72 лв., съответно до
14.11.2011 г. е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС и отново
през месец декември 2012 г., извършените облагаеми доставки са в размер на 47 970,66
лв. и задължението за регистрация по ЗДДС за жалбоподателя е отпаднало.
При това положение, съдът
намира, че следва да съобрази формираните от вещото лице Т. във Вариант 2
данъчни основи за облагане с ДДС, при отчитане на констатираните обстоятелства
относно датите на регистрация, респ. дерегистрация по
ЗДДС, а от там и дължимостта на ДДС, единствено и
само за ревизираните периоди, а именно: за периода 15.01.2008 г. – 31.01.2008
г. ДДС – 317,70 лв. и лихви 240,54 лв.; за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2008
г. ДДС – 635,47 лв. и лихви 457,55 лв.; за периода 01.05.2008 г. – 31.05.2008
г. ДДС – 477,23 лв. и лихви 337,48 лв.; за периода 01.06.2008 г. – 30.06.2008
г. – 479,46 лв. и лихви 333,06 лв.; за периода 01.07.2008 г. – 31.07.2008 г.
ДДС – 337,58 лв. и лихви 230,10 лв.; за периода 01.08.2008 г. – 31.08.2008 г.
ДДС – 425,01 лв. и лихви 284,11 лв.; за периода 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г.
ДДС – 477,11 лв. и лихви 312,86 лв.; за периода 01.10.2008 г. – 31.10.2008 г.
ДДС – 589,67 лв. и лихви 378,78 лв.; за периода 01.11.2008 г. – 30.11.2008 г.
ДДС – 568,08 лв. и лихви 357,46 лв.; за периода 01.12.2008 г. – 31.08.2008 г.
ДДС – 1693,78 лв. и лихви 1043,18 лв.; за периода 15.11.2011 г. – 30.11.2011 г.
ДДС – 475,51 лв. и лихви 139,86 лв.; за периода 01.12.2011 г. – 31.12.2011 г.
ДДС – 1976,08 лв. и лихви 563,83 лв.; за периода 01.01.2012
г. – 31.01.2012 г. ДДС – 938,75 лв. и лихви 259,60 лв.; за периода 01.02.2012
г. – 28.02.2012 г. ДДС – 1120,66 лв. и лихви 300,73 лв.; за периода 01.03.2012
г. – 31.03.2012 г. ДДС – 688,27 лв. и лихви 178,68 лв.; за периода 01.04.2012
г. – 30.04.2012 г. ДДС – 507,65 лв. и лихви 127,50 лв.; за периода 01.05.2012
г. – 31.05.2012 г. ДДС – 653,90 лв. и лихви 158,52 лв.; за периода 01.06.2012
г. – 30.06.2012 г. ДДС – 733,97 лв. и лихви 171,73 лв.; за периода 01.07.2012
г. – 31.07.2012 г. ДДС – 19 346,23 лв. и лихви 4357,18 лв.; за периода
01.08.2012 г. – 31.08.2012 г. ДДС – 513,45 лв. и лихви 111,15 лв.; за периода
01.09.2012 г. – 30.09.2012 г. ДДС – 376,94 лв. и лихви 78,41 лв.; за периода
01.10.2012 г. – 31.10.2012 г. ДДС – 369,17 лв. и лихви 73,56 лв.; за периода
01.11.2012 г. – 30.11.2012 г. ДДС – 277,37 лв. и лихви 52,92 лв.; за периода
01.12.2012 г. – 31.12.2012 г. ДДС – 1396,11 лв. и лихви 254,22 лв. Именно тези
размери ще бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт,
доколкото експертът е съобразил и констатираната липса на стоки по фактури,
които са заведени в счетоводството на ревизираното лице, отчитайки факта, че в
натрупаните по дебита на сметка 304 „Стоки“ наличности в размер на
116 650,84 лв. не е включена стойността на процесните
фактури.
Относно допълнително
начисления ДДС в размер за м.07.2012 г. в размер на 18 927,36 лв. във
връзка с установената вследствие на извършена инвентаризация в обекта на ЕТ
липса на стоки по фактури, които са заведени в счетоводството на жалбоподателя,
не са ангажирани никакви доказателства, липсват и възражения в тази насока. При
това положение ще следва да бъдат възприетите изводите на органите по
приходите, доколкото от приобщените в хода на ревизионното производство
доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно административно
производство, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на
органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са
осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и
обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения
от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо
останалите констатации, направени в административното производство и въз основа
на това са определени процесните фискални задължения
за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на
настоящото производство.
Изложените до тук съображения налагат оспорения РА, в
частта, относно допълнително начислен ДДС в размер на 41 230,18 лв., ведно
с начислените лихви в размер на 12 555,63 лв. да бъде изменен, като
установеното задължение бъде НАМАЛЕНО от 41 230,18 лв. на 35 375,12 лв.,
а начислените лихви съответно намалени от 12 555,63 лв. на 10 803,01
лв.
При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените разноски в производството, съразмерно на уважената
част на жалбата. Същите се констатираха в размер на 378,36 лв., представляващи
съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно
производство и възнаграждения за адвокат и вещи лица, така, както са претендирани със списъка на разноски (л. 347).
На ответния административен
орган следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, съобразно
отхвърлената част на жалбата. Същите се констатираха в размер на 5521,12 лв.,
представляващи съответната част от възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за двете първоинстанционни
производства, както и за касационното производство.
Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ РА № Р-26-1306343-091-01/30.10.2014 г., издаден от С.А.Г.на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и С.М.И., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 81/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, в частта, в която на Т.К.Н.с ЕТ „Р.-Т.Н.“, с ЕГН **********, със седалище и
адрес за кореспонденция *** допълнително е начислен ДДС в размер на 41
230,18 лв. и прилежащи лихви в размер на 12 555,63 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от
41 230,18 лв. на 35 375,12 лв., а прилежащите лихви от 12 555,63
лв. на 10 803,01 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Н.с ЕТ „Р.-Т.Н.“, с ЕГН **********,
със седалище и адрес за кореспонденция *** против РА №
Р-26-1306343-091-01/30.10.2014 г., издаден от С.А.Г.на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и С.М.И., на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
81/02.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен
ДДС в размер на 35 375,12 лв. и прилежащи лихви в размер на 10 803,01
лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Т.К.Н.с ЕТ „Р.-Т.Н.“, с ЕГН **********, със седалище и
адрес за кореспонденция ***, сумата от 378,36 лв. (триста седемдесет и
осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща съответната част от
заплатените държавна такса и възнаграждения за адвокат и вещи лица.
ОСЪЖДА Т.К.Н.с ЕТ „Р.-Т.Н.“, с ЕГН **********, със седалище и адрес за
кореспонденция ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 5521,12
лв. (пет хиляди петстотин двадесет и един лева и дванадесет стотинки),
представляваща съответната част от възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.