РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Х. К., ЕГН: **********, подадена
чрез особения представител адв. М., против Решение № 261666 от 08.06.2021
г., постановено по гр. дело № 9464 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с
което е признато за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателят дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 1693,19 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за
обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***, ИТН: 1954215, ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 132,37 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 16.02.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1225/18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2581 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно,
като се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на друго по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел предявените
1
установителни искове за допустими. Счита, че исковата молба страда от
редица нередовности, които не са отстранени в хода на производството пред
първата инстанция. Оспорва ищцовото дружество да е предоставило
претендираните количества топлинна енергия, както и изправността на
измервателните уреди. Намира, че ищецът не е доказал да е изпълнил
задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. Посочва, че по
делото не е установено дали през процесния период е имало валидно
упълномощена фирма за топлинно счетоводство, която да извършва дялово
разпределение в етажната собственост, в което се намира топлоснабдения
имот, като счита, че дяловото разпределение било извършвано без реален
отчет. Поддържа, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства
продажбеното правоотношение по доставка на топлинна енергия да е
възникнало само с един от съсобствениците, то качеството на клиенти на
топлопреносното предприятие имат всички съсобственици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт П.. В него се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се отправя молба за оставянето без уважение и за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК
иск за установяване съществуването на вземане на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД към ответника за сумата от 1693,19 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***,
ИТН: 1954215, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 132,37 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
2
периода 04.12.2018 г. – 16.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1225/ 18.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 2581 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с.
От приобщеното ч.гр.д. № 2581 по описа на РС – Пловдив за 2020 г. се
установява, че същото е образувано по подадено на 17.02.2020 г. от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото производство.
Заповедният съд е уважил заявлението в цялост и е издал Заповед № 1225/
18.02.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 07.07.2020 г. и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви
иск за установяване на вземанията си. В посочения срок заявителят е
предявил иска си по реда на чл. 422 ГПК. Неоснователни са възраженията на
ответника за недопустимост на предявения иск. От съдържанието на исковата
молба и изложените в нея фактически обстоятелства става ясно, че с
предявяването на иска се цели установяване съществуването на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Налице е правен интерес от
предявяването на установителния иск, доколкото същият представлява
средството за защита на вече признатото в хода на заповедното производство
вземане на ищеца. Несъстоятелни са и доводите на ответника за нередовност
на исковата молба. Ищцовите претенции са индивидуализирани в достатъчна
степен, като ясно са изложени и обстоятелствата, от които произтичат.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че не е необходимо изрично
в исковата молба да се посочват отделните компоненти, формиращи
стойността на потребената от ответника ТЕ, доколкото същите подлежат на
установяване в хода на производството по делото и касаят основателността на
иска.
Не се спори, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр.
Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникването на договорното правоотношение не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата. Купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия. От
представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92,
том 41, дело № 10352/17.07.1997 г., се установява, че ответникът е придобил
3
правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Същият,
видно от приложеното по делото и неоспорено от него извлечение от сметка,
е титуляр на партидата за имота при ищцовото дружество – абонат с
клиентски номер **********. Доколкото ответникът е титуляр на откритата
за целия имот партида, то същият има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не само за своите идеални части от
имота, но и за останалата идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище.
От заключенията на приетите по делото и неоспорени от страните
експертизи – съдебнотехническа и съдебносчетоводна, се установява, че за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. процесният имот е бил топлоснабден и
до него реално е доставяна топлинна енергия, както и че начислените на
ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за
топлинно счетоводство. Правилно районният съд е възприел тези заключения
като обективно и компетентно изготвени.
Неоснователни се явяват поддържаните във въззивната жалба доводи за
неизправност на уредите за измерване на топлинна енергия, за липса на
валидно упълномощена фирма за топлинно счетоводство, за липса на реално
отчитане на потребената топлинна енергия, както и за неизпълнение от страна
на ищцовото дружество на задължението по чл. 78 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Същите не почиват на събраните по делото доказателства, а
се опровергават от тях. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е
представена документация, удостоверяваща изправността на абонатната
станция в топлоснабдената сграда за процесния период – сертификат на ЕО за
типово изпитване на топломер, калкулатор Multical 402, валиден до
29.04.2020 г. С протокол за извършени дейности по средствата за измерване
от 07.02.2018 г. е извършена подмяна на измервателно устройство в абонатна
станция № 106063 в гр. Пловдив, бул. ***, като е монтирано измервателно
устройство № 60824947. За посоченото устройство е налице валиден
сертификат за проверка на СИ № 1Т – 79 от 19.01.2018 г. със заключение за
съответствие и срок на валидност на проверката 19.01.2020 г. От посочените
доказателства се установява изправността на уредите за измерване на
топлинната енергия и съответствието им с утвърдените еталони. Безспорно се
установява от заключението на съдебнотехническата експертиза, както и от
представения по делото договор № ТС-П145/08.11.2001 г. за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и
разпределение на топлинна енергия, сключен между Етажна собственост в гр.
Пловдив, бул. *** в качеството на възложител, „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“
ООД, в качеството на изпълнител, и „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД,
че топлинното счетоводство на блока, в който се намира апартаментът на
ответника, през процесния период се е водило от фирмата за дялово
разпределение „БРУНАТА“ ЕООД. От заключението на посочената
4
експертиза се установява още, че през процесния период същото дружество е
извършвало реално отчитане на потребената топлинна енергия в началото и
края на съответния отоплителен период, като за имота не е имало служебно
начисление на топлинна енергия. Установява се също така, че топлинният
товар на отоплителните тела в сградата не е намален с над 50 % от проектния
отоплителен товар и че количеството на енергията, отделена от сградната
инсталация, не е по-голямо от количеството на енергия за отопление на
имотите, поради което не може да се приеме, че за ищцовото дружество е
възникнало задължение за уведомяване по реда на чл. 78 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата
дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. След като задълженията са срочни, за да
изпадне длъжникът в забава, не е необходима покана от кредитора. В случая
всяка една от дължимите суми за ТЕ е с настъпил падеж и доколкото не се
установява, а и не се твърди същите да са платени, то кредиторът има право
на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 132,37лв.
- обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. – 16.02.2020 г., която сума
съвпада с посочения в заключението по съдебносчетоводната експертиза
размер на дължимото обезщетение.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, като на основание чл. 272
ГПК се препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, който с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 100 лв., както и
сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен представител за производството
пред въззивната инстанция. Тъй като жалбоподателят, представляван от
особен представител, не е заплатил държавна такса за образуване на
въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС –
Пловдив сумата от 58,87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261666 от 08.06.2021 г., постановено по
5
гр. дело № 9464 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА П.Х. К., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 400 лв. – разноски в
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.Х. К., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 58,87 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6