Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр.Плевен, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от
съдия Кънева адм.дело №782 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от Н.Г.Д. ***, чрез адв.Л.П. ***, срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Сливен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с
която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателно
производство по обжалване и отмяна на Електронен фиш серия К №2573847, издадено
от ОД на МВР-Сливен разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира се присъждане и на направените разноски по
настоящето дело.
В исковата молба се твърди, че с Електронен фиш серия
К №2573847, издаден от ОД на МВР-Сливен на Д. е наложена глоба в размер на 400лева
на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че е упълномощил адвокат, който да изготви жалба и за
процесуално представителство и защита в съдебно производство, на когото е
заплатил сумата от 300лева в брой, което пълномощно ответникът не е предоставил
на съда с преписката, както и 300лева за процесуално представителство по НАХД
непосредствено преди започване на съдебното заседание. Сочи се, че е било
образувано НАХД №533/2019г. по описа на РС-Сливен, по което с Решение №239/30.05.2019г.
е отменен ЕФ, което решение е влязло в законна сила на 21.06.2019г. Позовава се
на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което ОД на
МВР-Сливен да бъде осъдено да заплати причинените му имуществени вреди по
обжалването и отмяната на Електронен фиш серия К №2573847 в размер на 600лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени
направените разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв.П., който поддържа предявената
искова молба и моли да бъде уважена. Посочва, че за да може да се яви в съдебно
заседание пред районния съд, се е наложило клиентът му да заплати два пъти
адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът не е представил първото
пълномощно в оригинал. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. По
делото е депозирано писмено становище от юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно,
в което се счита исковата молба за неоснователна, алтернативно се иска да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение до
нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение спрямо
имуществения интерес съобразно Наредба №1/2004г. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящето дело.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че с Електронен фиш серия К №2573847, издаден от ОД на МВР-Сливен, на Н.Г.Д., като законен
представител на „Стаф Транс“ ЕООД гр.Плевен, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 400лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По жалба на Д., чрез адв.Л.П. ***, с Решение №239/30.05.2019г. по НАХД №533/2019г.
по описа на Районен съд-Сливен е отменен Електронен фиш серия К №2573847,
издаден от ОД на МВР-Сливен. По делото е проведено едно открито съдебно
заседание, на което наказаното лице е представлявано от адв.П.,
който е и изготвил и подал жалбата. На л.25 от делото на РС е приложено копие
от пълномощно за представителство по НАХД и Договор за правна защита и
съдействие №**********/19.03.2019г., сключен между Н.Д. и адв.П.
за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба,
защита и процесуално представителство по АНД, като между страните е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой.
На л.28 от делото на РС е приложено в оригинал пълномощно за представителство
по НАХД №533/2019г. и Договор за правна защита и съдействие
№**********/17.05.2019г., сключен между Н.Д. и адв.П.
за оказване на защита и процесуално представителство по делото на РС-Сливен, като между страните е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е
платено в брой. Решението на РС-Сливен не е обжалвано пред касационна инстанция
и същото е влязло в законна сила на 21.06.2019г., видно от отбелязването върху
съдебния акт.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от
чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Сливен,
съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на
бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Сливен е пасивно легитимирана да отговаря
по иска за обезщетение за вреди на Н.Д..
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът
намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди,
че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издаден електронен фиш, като в
производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско
възнаграждение.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменен електронен фиш, изразяващи се в
направените в хода на НАХД №533/2019г. по описа на РС-Сливен разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издаден
електронен фиш, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск
пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд във втората
хипотеза.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване
по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност
на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е
правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. В
конкретния случай, електронният фиш се приравнява на наказателно постановление
по отношение на правното му действие.
Електронният фиш следва да е отменен по съответния ред,
по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното НАХД №533/2019г.
на РС-Сливен, че ЕФ е отменен, което решение е влязло в законна сила, тъй като
след надлежното му връчване на страните, то не е обжалвано пред касационната
инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение
от страна на администрацията на ОД на МВР-Сливен, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
За пълнота следва да се
посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият
НПК предвиждат ред, по който направените
разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита
да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт,
в случая ЕФ, бъде отменен като
незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на
ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според
което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в
рамките на административнонаказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на НАХД №533/2019г. на РС-Сливен са представени
два договора за правна защита и съдействие, като видно от същите и по двата
уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на по 300лева, общо 600лева,
заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договорите за правна защита и съдействие е
направено, поради което съдът приема, че сумата от 600лв. (2х300лева) е реално
изплатена на упълномощения адв.П., който е изготвил
жалбата и се е явил в съдебно заседание
и представлявал Д. пред районния съд.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се
присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото,
по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с
фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно
дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в
съдилищата, което в РС е приключило на едно съдебно заседание. Тъй като
упълномощеният адвокат е осъществил
процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение
се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на
отменената глоба е в размер на 400лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която
се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до
1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е
размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева.
В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Също така е посочено, че
възнаграждението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона – „справедлив и обоснован“. С оглед на това и
предвид, че ответникът е направил възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение
в становище от 08.10.2019г., както и предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно
заседание, предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения
минимален размер на 300 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лева, исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденият незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразният
ЕФ, издадено от ОД на МВР-Сливен, ищецът
е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на ЕФ
НАХД №533/2019г. на РС-Сливен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по
НАХД №533/2019г. на РС-Сливен, следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба-05.07.2019г., от който момент е претендирана, до окончателното й изплащане.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание,
и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
от ищеца за защитата му по НАХД №533/2019г.
на Районен съд Сливен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-05.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 600лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищцовата
страна се представлява от адв.П., който претендира присъждане на разноските по
настоящето производство. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Нормата на чл.10
ал.3 от ЗОДОВ
е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед
изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на
МВР-Сливен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10лв., представляващи
внесена държавна такса за образуване на дело съобразно чл.2а т.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като за разликата до
25лева на внесената държавна такса искането следва да бъде отхвърлено. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска, както следва: договореното и платено възнаграждение за един
адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е 350 лева, поради което
размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца за процесуално
представителство по настоящото дело от упълномощения адвокат съразмерно с
уважената част на иска, са 175 лева (300/600=х/350). За разликата над тази сума
до пълния претендиран размер на платено адвокатско
възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Сливен да заплати на Н.Г.Д. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в
размер на 300лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по НАХД №533/2019г. на Районен съд Сливен, ведно с дължимата законна лихва
върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба-05.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над присъденият размер до
пълния претендиран
размер от 600 (шестстотин лева) ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на
вътрешните работи-Сливен да заплати на Н.Г.Д. ***, ЕГН:**********, направените
по делото разноски в размер на 10лева, представляващи дължима държавна такса,
като за разликата от дължимата държавна такса до внесена държавна такса в
размер на 25лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като неоснователно.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на
вътрешните работи-Сливен да заплати на Н.Г.Д. ***, ЕГН:**********, сумата от
175лева (сто седемдесет и пет лева), представляващи
разноски в настоящото съдебно производство –възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от
исковата претенция, като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 350
лева (триста и петдесет лева) ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като
неоснователно.
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/