Р Е Ш Е Н И Е №96
Град Несебър, 27.06.2017г.
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
при
секретаря Донка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. гр.д.№
275 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на молба с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, за
определяне режим на ползване между съсобственици.
Ищецът В.Д.Р. с ЕГН **********
твърди, че с ответниците Д.Д.Г. с ЕГН **********, Л.Д.Ф. с ЕГН **********, В.И.Г.
с ЕГН **********, Р.П.А. с ЕГН **********, Б.П.Г. с ЕГН **********, М.К.К. с
ЕГН **********, и Д.К.Г. с ЕГН **********, са законни наследници на общите им
наследодатели Д. Г.Г., починал на
07.08.1991г., и Л.А.Г., починала на 01.06.1998г., и в това им качество са
придобили собствеността върху оставен им от наследодателите Поземлен имот с
идентификатор ********, находящ се в село Равда, ********, община Несебър,
ведно с построените в имота Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ********.1
със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и Постройка на допълващо застрояване
с идентификатор ********.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж. В имота
имало и построени павилиони. Освен
притежаваната по наследство от наследодателите на страните идеална част от
имота, ищцата твърди, че е закупила преживе от тях и 250/430 идеални части от
поземления имот, поради което твърди, че притежава общо 382,40/912 идеални
части от поземления имот, първият и вторият ответници притежават по 132,40/912
идеални части за всеки от тях; третият, четвъртият и петият ответници са собственици
на по 44,13/912 идеални части за всеки от тях, а последните двама ответници
притежават по 66,20/912 идеални части за всеки от тях. Поради влошените
междуличностни отношения между съсобствениците, същите не могат да постигнат
съгласие относно начина на разпределение ползването на незастроената част от
поземления имот. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде разпределено
ползването на незастроената част от съсобствения поземлен имот между
съсобствениците съобразно притежаваните от тях права – дяловете от правото им
на собственост, и съобразно ползването на построените в поземления имот сгради.
В отговора на исковата молба,
подаден от ответниците Б.П.Г. и В.И.Г., същите признават, че са собственици по
наследство на по 44,13/912 идеални части от правото на собственост върху
поземления имот за всяка от тях, както и че ищцата притежава общо 382,40
идеални части. Считат, че ищцата е следвало да изложи факти, относно как и кога
сегашната площ на поземления имот е 912 кв.м., а липсата на твърдения в тази
насока предполагало нередовност на исковата молба. По същите съображения ищцата
е следвало да посочи съществуването на всичките три сгради в поземления имот.
Твърдят също, че масивните сгради, построени в имота, не се ползват, а
павилионите са премахнати на 14.03.2016г. като незаконно поставени преместваеми
обекти по реда на чл.57а от ЗУТ въз основа на влезли в сила заповеди на Кмета
на Община Несебър. Местата, на които са били незаконно поставени тези
павилиони, също следва да бъдат предмет на разпределение на ползването като
незастроена част от поземления имот.
Ответниците Д.Д.Г. и Д.К.Г. в
подадения от тях отговор на исковата молба изразяват становище за
неоснователност на иска за разпределение ползването с довода, че липсват
достатъчно доказателства, че страните по делото притежават в съсобственост
процесния поземлен имот. Повод за така изразената позиция им служи факта, че
предмет на съдебната делба от 1967г. не е била собствеността на Г.П.Г., а на
друго лице – Г.П. Б.. Липсвали доказателства за идентичност на лице предвид различните фамилни имена.
Отделно от това, през 1948г. имотът бил неурегулиран, а през 1967г., по време
на извършване на делбата, същият бил урегулиран, но с различен номер и с
различна площ според последващия план, а при делбата се образували два нови
имота, чиято обща площ е не 2 000 кв.м., а 1 207 кв.м., включващо
площта на единия парцел от 595 кв.м., площта на другия от 612 кв.м., и разлика, която е достатъчна за обособяването
на трети парцел. Това означавало липса на данни за пълната идентичност на
образуваните при делбата два имота с този, който е бил собственост на Г.П.Г..
Описаният в нотариалния акт от 1990г. поземлен имот, в който е обективиран
договорът, с който е прехвърлена идеална част на ищцата, също е различен от
този, предмет на делбата от 1967г., включително и по площ по действалите
регулационни планове и според сега действащия кадастрален план. Това прави
невъзможно установяването на идентичността на имота според сега действащия
регулационен план, предвид на това дали и кога е настъпвало отчуждителното
действие на предходен регулационен план, прилагани ли са или не измененията на
застроителния и регулационен план. Изясняването на тези факти се налага от
значителната разлика в площта на имота при действието на различните
регулационни планове и е от значение за установяване съсобствениците на имота,
квотите им от правото на собственост и площта на поземления имот, чието
разпределение на ползването се иска. Като друг основен довод за неоснователност
на иска тези двама ищци посочват обективната невъзможност за разпределението на
ползването на поземления имот, защото не се искало разпределение на ползването
и на съсобствените сгради и защото самата конфигурация и площ на незастроената
част от двора не позволява реален дял за ползване за всеки съсобственик, достъп
на всеки един от тях до сградите. Молят иска да бъде отхвърлен и да им бъдат
присъдени направените от тях разноски.
Ответникът Р.П.А. също е подала
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и
основателност на предявения иск. Счита за безспорно, че страните са съсобственици
на процесния поземлен имот, ведно с построените в него жилищна сграда и
постройки на допълващо застрояване. Оспорва единствено квотите от правото на
собственост на всеки от съсобствениците, с оглед различната квадратура на имота
според действащия и предходните регулационни планове. Желае да й бъде
предоставена за ползване североизточната част от поземления имот, която част
граничи със собствения й недвижим имот.
Ищцата не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощения си адвокат, който заявява, че
поддържа иска си по чл.32, ал.2 от ЗС, взема становище по доводите на
ответниците, изразени в отговорите на исковата молба, като счита същите за
неоснователни. В хода по същество прави искане разпределението на ползването на
незастроената част от поземления имот да се извърши съобразно допълнителното
заключение на вещото лице, вариант три, приложение седем, тъй като счита, че
този начин на разпределение съответства в най-голяма степен както на квотите от
правото на собственост, така и на установения начин на ползване от
съсобствениците, и в частност на частта, ползвана от ищцата. Представя писмени
бележки, в които обсъжда събраните по делото писмени и гласни доказателства,
според които се доказало и действията на ищцата, извършвани в тази част от
имота, който тя ползва и която желае да й бъде предоставена за ползване чрез
разпределението на това ползване между съсобствениците, и моли съдът да
съобрази това фактическо положение от гледна точка на неговата целесъобразност.
Процесуалният
представител на ответниците Б.П.Г. и В.И.Г. също изразява становище в съдебно
заседание, че разпределението на ползването на незастроената част от дворното
място от поземления имот следва да се извърши съобразно предложения от вещото
лице трети вариант, по който начин двете ответници е предвидено да ползват
съседни части от имота (дялове 4 и 6). Възразява против първоначално
предложените варианти от вещото лице, защото те предвиждат да се приспада
застроената площ от имота, не предвиждат излаз откъм лицевата улица от север за
всеки от съсобствениците, водят до разпокъсване на частите от имота и
образуване на малки, практически неизползваеми части за някои от
съсобствениците.
Ответниците Д.Д.Г., Л.Д.Ф. и Д.К.Г.
не се явяват в съдебно заседание, представляват се в едно
от съдебните заседания от упълномощения от тях адвокат, който поддържа, че искането е неоснователно поради
обективна фактическа невъзможност за ползване на незастроената част, а
предоставянето на отделните съсобственици за ползване на отделни реални части
от поземления имот било нецелесъобразно и функционално невъзможно.
Упълномощеният от ответника Р.П.А.
адвокат предлага ползването да бъде разпределено съобразно приложение 2 от
първоначалното заключение на вещото лице, тъй като според него всички
съсобственици ще имат достъп и лице откъм централната улица, докато третият
вариант би ощетил съсобствениците от това.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 5, том І,
регистър 9, дело № 5/1948г. на Поморийски околийски съдия, на Г.П. Б. (записан
в документа с фамилно име Г.) – общият на
страните наследодател, е придобил правото на собственост върху недвижими имоти,
между които и дворно урегулирано място, находящо се в село Равда, Поморийска
околия от 2 000 кв.м., при съседи: Л.М., от двете страни път и черковния
двор. Съгласно одобрения впоследствие кадастрален план със Заповед №
797/27.06.1963г., имотът е с пл.№ 90, в кв.15 и за него са отредени за жилищно
застрояване УПИ *****и УПИ ІІІ-90. По отношение на имота е била извършена
съдебна делба между наследниците на починалия на 06.05.1951г. Г.П. Б. – Д.Г. Б.
и Мария Георгиева Б.а, съгласно която Д.Г. Б. е станал едноличен собственик на
Дворно място, намиращо се в село Равда, Бургаски окръг от 2000 кв.м.,
съставляващо имот пл.№ *****в кв.15 със застроена в него жилищна сграда на 72
кв.м., от който имот се образуват следните парцели: 1) Парцел *****от квартал
15 по плана на село Равда, Бургаско, от 595 кв.м., със застроена в него жилищна
сграда на 72 кв.м., и 2) Парцел І*****в кв. 15 по плана на село Равда Бургаско,
от 612 кв.м. празно дворно място.
Със Заповед № 6/01.04.1988г. е
бил одобрен действащия и понастоящем застроителен и регулационен план, според който
имотът е с пл.№ 304, за който първоначално е отреден за жилищно застрояване УПИ
****в кв.29 с площ 946 кв.м., а след актуализацията УПИ *****в кв.21 с площ 686
кв.м.
На 11.10.1990г. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 223, том
І, дело № 390/1990г. на Несебърския районен съд, по силата на който Д.Г.Г. и Л.А.Г.
са продали на дъщеря си В.Д.Р. – ищцата, 250/430 идеални части кв.м. от
дворното място, цялото с площ от 430 кв.м. (каквато площ имотът никога не е
имал, като към датата на сделката той е с площ от 686 кв.м.), образуващо парцел
****в кв.29 по плана на село Равда, БЕЗ изградената в него двуетажна жилищна
сграда на площ от 72 кв.м., която остава изключителна собственост на продавачите.
Д.Г.Г. е починал на 07.08.1991г.,
а след смъртта и на съпругата му Л.А.Г., починала на 01.06.1998г., останалите
негови законни наследници и петимата му низходящи: ищцата В.Д.Р., ответниците Д.Д.Г.,
Л.Д.Г., както и П.Д.Г. и К.Д.Г., са придобили по наследство останалите идеални
части от имота, които не са били предмет на сделката.
К.Д.Г. е починал на 06.07.1999г.
и е оставил за свои законни наследници низходящите си М.К.К. и Д.К.Г., които са
наследили притежаваните от нето преживе идеални части от поземления имот.
П.Д.Г. е починал на 18.06.2005г.
и е оставил за свои законни наследници съпругата си В.И.Г. и дъщерите си Р.П.А.
и Б.П.Г., които също са наследили притежавания преживе от прекия си
наследодател дял от съсобствеността.
Вещото лице не дава отговор, след
като понастоящем действа застроителния и регулационен план от 1988г., не е
одобряван нов и не е изменян, на какво основание и откога площта на поземления
имот се е променила от 686 кв.м. и понастоящем е 912 кв.м., която площ съвпада
и с одобрената през 2008г. кадастрална карта, според която поземленият имот се
индивидуализира с кадастрален номер ********.
Вещото лице в изготвеното от него
заключение и допълнително заключение е съотнесъл притежаваните от
съсобствениците идеални части от имота към неговата площ и е приел, че ищцата В.Д.Р.
притежава 382,40/912 кв.м. идеални части, ответниците Д.Д.Г. и Л.Д.Ф.
притежават всеки от тях по 132,40/912 кв.м. идеални части, ответниците В.И.Г., Р.П.А.
и Б.П.Г., притежават по 44,13/912 кв.м. ид.ч. за всеки от тримата, а
ответниците М.К.К. и Д.К.Г. са собственици на по 62,20/912 кв.м. ид.ч. за всеки
от двамата.
С първоначалното заключение по
извършената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е предложило
два варианта за разпределение ползването на незастроената част от поземления
имот, вторият от който се предпочита от ответницата Р.П.А., а с допълнителното
заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е предложило трети
вариант, който желаят да се приложи ищцата В.Д.Р. и
ответниците В.И.Г. и Б.П.Г..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искането с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот съдът
намира за допустимо. По делото не са представени доказателства, а и не са
изложени твърдения от никоя от страните за взето решение за начина на
разпределение на ползването на поземления имот. Самото сезиране на съда по реда
на чл.32, ал.2 от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави
допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен
ред, в който смисъл са разясненията, дадени в т.І на ТР № 13 от 10.04.2013г. по
т.д. № 13/2012г. на ОСГК на ВКС.
Разпределянето на ползването е
дейност на съда, с която той администрира отношенията на съсобствениците по
определяне на начин на използване на съсобствения имот, когато те не могат
доброволно да постигнат споразумение за това. Решението на съда представлява
акт на съдебна администрация на гражданскоправни отношения, което замества
съгласието на страните по делото. При разпределянето на ползването по чл.32,
ал.2 от ЗС съдът следва да прецени налице ли е съсобственост, възможно ли е да
се формира решение на мнозинството за ползване на имота, както и да съобрази
правата на съсобствениците в съсобствеността. В случая съдът замества
мнозинството съобразно участието в съсобствеността за разпределение ползването
на имота. Действително в производството по предявения иск на първо място следва
да се вземе предвид обстоятелството, че ползването на дворното място следва да
се осъществява от страните така, че да не си пречат един на друг при
упражняване на правата си или тези пречки да бъдат възможно по-малки.
Разпределението на ползването на дворното място обаче няма за своя пряка,
непосредствена и единствена цел осигуряването на самостоятелно ползване на определени
части от имота от всяка от страните. Целта на това производство е както да се
осигури възможност на съсобствениците да ползват самото дворно място съобразно
правата си, така и да им се осигури възможност за достъп до съсобствените им
сгради, построени в имота. Съдът е длъжен да администрира отношенията между
съсобствениците като се съобрази с правата им върху общата вещ и
действителното, фактическо състояние, в което се намира същата.
При обсъждане на всеки един от
вариантите, който следва да се приложи съдът съобрази следното:
Проектът за разпределение на
ползването според първия вариант, предвижда всички съсобственици да имат
достъп откъм улицата, макар и не за всички да е предвиден такъв откъм желаната
от тях северна улица, включително и дял 7-и, който е предвиден за ползване от
съсобственика М.К.К. и в който дял е включен поставеният от нея павилион,
представляващ преместваем обект, който заема лицето на този дял откъм улицата. За
всички съсобственици е предвиден общ вход в поземления имот и предоставяне за
общо ползване незастроени части от поземления имот с цел достъп до сградите,
макар и не всички съсобственици да имат достъп чрез тях до предоставените им за
отделно ползване незастроени части от имота – така за дялове 5, 6, 7 и 8.
Според втория предложен от
вещото лице вариант е предвидено всеки от осемте дяла да има достъп откъм
улица, като половината от тях дори откъм двете улици, което предполага
разпокъсани части за всеки от дяловете, което от своя страна предполага
затруднение при ползването им по предназначение и множество входове откъм
улиците. С изключение на дял 5-и за всеки друг се предвижда достъп от
предоставените им за ползване отделни части от имота до предоставените за общо
ползване части от незастроения имот, по който начин им осигурява достъп до
двете сгради в имота. Този 5-и дял е отреден от
вещото лице за Р.П.А. и въпреки това той се предпочита от нея. И в този
вариант е предвиден общ вход за всички съсобственици и общо ползване на
незастроени части за осигуряване достъп до сградите.
Проектът за разпределение според третия
вариант е съобразен с желанието на ищцата, с оглед обстоятелството, че
предвидената за ползване от нея незастроена част от имота се ползва понастоящем от нея, заградена е с
мрежа и тази част от имота се намират и струпани от нея вещи – строителни
материали и павилион, както е съобразен и с желанието на ответниците В.И.Г. и Б.П.Г.
да им бъдат предоставени за ползване съседни части от поземления имот, а именно
дялове 4 и 6. Подобно на първите два варианта и при този е предвиден общ вход
за всички съсобственици в поземления имот, чрез който се осигурява общо
ползване на незастроени части от имота с цел достъп до сградите. Чрез тези общи
за ползване части се осигурява и достъп на дялове 2, 3 и 5 до предоставените им
за ползване части от имота, но за тези три дяла не е предвиден пряк достъп до
улица, каквото е възражението на ответницата Р.П.А., за която, при условие, че
дялове 4 и 6 се предоставят на останалите двама съсобственици, за които е
предвидено да ползват и същата площ – по 32,41 кв.м., тя следва да получи за
ползване дял 5-и.
Ответниците Д.Д.Г., Л. Д.Ф., М.К.К.
и Д.К.Г. не изразяват становище по кой конкретно от предложените от вещото лице
три варианта да се разпредели ползването на незастроената част от поземления
имот.
Съдът намира, че разпределението на ползването
следва да стане по начина, предложен в ПЪРВИЯ вариант. Той не ощетява по
никакъв начин ищцата, защото чрез него (дял 1) й се осигурява излаз откъм
северната улица, като освен тази незастроена част с площ от 33,92 кв.м., й се
предоставя за ползване по голямата част от югоизточната част от имота с площ от
313,59 кв.м., и може да загражда и тази част от имота, както и да поставя свои
вещи, в това число и строителни материали и павилиона си, който не представлява
преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, не е свързан с мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура, и понастоящем няма достъп до
улицата, тъй като е поставен навътре в имота и е ограден с мрежа, не се ползва
от нея не за търговски цели. На ответниците В.И.Г. и Б.П.Г. следва да се
предоставят за ползване съответно дялове 5 и 6, които са с еднаква площ, като
този начин е съобразен с желанието им техните дялове да бъдат съседни, както и
да имат възможност да ги ползват общо. При това положение дял 4-и със същата
площ от 32,50 кв.м. остава да се предостави на Р.П.А., който дял също има пряк
достъп и лице откъм улица. След като дял
7-и, в който е разположен преместваемият обект на М.К.К. няма основание да не й
бъде предоставен за ползване именно по тази причина, то другия дял – дял 8-и,
остава да се предостави на съсобственика, който притежава същите идеални части
от имота, и за който дял е отредена за ползване същата площ от 48,75 кв.м. – Д.К.
Г.. Дялове 2-и и 3-и, които са с еднаква площ от по 97,51 кв.м. следва да се
предоставят съответно на Д.Д.Г. и на Л.Д.Ф.. Макар този вариант на
разпределението на ползване да не предвижда пряк достъп от предоставените за
ползване незастроени части на четири от осемте дяла до сградите, респ. до
общите за ползване части в дворното място, а само чрез общия вход откъм
северната улица, той е за предпочитаните, предвид, че от събраните по делото
доказателства се установи, че сградите в действителност не се обитават от никой
от съсобствениците на поземления имот и никой не изявява желание да ги ползва
по предназначение, поради което съдът намира, че четиримата съсобственици не
биха търпели неудобство от този факт. Този вариант е за предпочитане пред
останалите два, именно предвид, че вторият вариант за ползване предполага
разпокъсани части за всеки от дяловете, което от своя страна предполага
затруднение при ползването им по предназначение и множество входове откъм
улиците, а третият вариант, макар и съобразен с желанието на ищцата и
фактическото ползване на част от имота и състоянието на тази част, поставя в
неудобство трима от съсобствениците, които биха били лишени от пряк достъп и лице
откъм улица. Освен това желанието на ответницата Р.П.А. да ползва
североизточната част на имота, както е предвидено във втория вариант, е с
довода, че на изток поземленият имот граничи с нейния, но доказателства в
подкрепа на това нейно твърдение не е ангажирала.
С оглед особения характер на иска
за разпределение ползването на съсобствен имот, съдът намира, че разноските
следва да останат така, както са направени от страните (Определение №
233/16.04.2015г. по ч.гр.д.№ 100/2015г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.).
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО между В.Д.Р.
с ЕГН ********** и ответниците Д.Д.Г.
с ЕГН **********, Л.Д.Ф. с ЕГН **********, В.И.Г. с ЕГН **********, Р.П.А. с
ЕГН **********, Б.П.Г. с ЕГН **********, М.К.К. с ЕГН **********, и Д.К.Г. с
ЕГН **********, по отношение на незастроената част от Поземлен имот с
идентификатор ******** (****************точка ****************точка ****************)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър,
одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: село Равда, улица *************, с площ 912
км.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ №№ *************, *************,
*************, *************, *************, както следва:
В.Д.Р. ще ползва частите от
незастроено дворно място, съответно с площ от 33,92 кв.м. и 313,59 кв.м.,
обозначени като Дял 1 с обща площ от 347,51 кв.м. на Скица Приложение 1 към
съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант първи от
заключението на вещото лице.
Д.Д.Г. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 97,51 кв.м., обозначена като Дял 2 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
Л.Д.Ф. ще ползва частта от незастроено
дворно място с площ от 97,51 кв.м., обозначена като Дял 3 на Скица Приложение 1
към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант първи от
заключението на вещото лице.
Р.П.А. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 32,50 кв.м., обозначена като Дял 4 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
В.И.Г. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 32,50 кв.м., обозначена като Дял 5 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
Б.П.Г. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 32,50 кв.м., обозначена като Дял 6 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
М.К.К. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 48,75 кв.м., обозначена като Дял 7 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
Д.К.Г. ще ползва частта от
незастроено дворно място с площ от 48,75 кв.м., обозначена като Дял 8 на Скица
Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото – вариант
първи от заключението на вещото лице.
За общо ползване на
съсобствениците В.Д.Р., Д.Д.Г., Л.Д.Ф., В.И.Г., Р.П.А., Б.П.Г., М.К.К. и Д.К.Г.,
се предоставя незастроената част на поземления имот, оцветена с жълт цвят на
Скица Приложение 1 към съдебно-техническата експертиза – лист 118 от делото –
вариант първи от заключението на вещото лице.
Скица Вариант 1 на разпределение ползването на части в ПИ ******** по КК
на с.Равда – Приложение 1 към заключението на вещото лице инж. М.П.М.,
подписана от състава на съда, съставлява неразделна част от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: