ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                

                                 Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА        

 

като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА чнд № 1275/19г.   по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.234, ал.4 от НПК.

 Образувано е по жалба на И.Е.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Т.Г. против постановление за прекратяване на наказателно производство от 11,06,19 на прокурор от Районна прокуратура гр. Пазарджик, с което е прекратено  наказателното производство образувано по ДП № 493/19 по описа на ОДМВР гр. Пазарджик.

В жалбата се иска отмяна на постановлението като се атакуват изводите в него, обосновали решението за прекратяване на наказателното производство. Искането е за отмяна на порицавания прокурорски акт.

          И е основателно.

Решението на наблюдаващия прокурор да прекрати наказателното производство, обективирано в прекратителното постановление, е  основано на наличния доказателствен ресурс, но пък той съвсем не е достатъчен за изпълнение изискванията на едно обективно, всестранно и пълно разследване .

Прокурорът е възприел във фактологически аспект инкриминираната ситуация, по която всъщност липсва доказателствена конфронтация.

От събраните до момента гласни и писмени доказателства се установяват правилно възприетите факти : наличие на облигационни отношения между жалбоподателите св.К. и св. Н. -о т една страна и разследваната св. *- от друга, по силата на които последната се задължавала срещу заплатената й от тях сума ( 3985 лева + 1988 лв +1995 евро ) да организира изцяло пътуване и почивка  през юни 2018г. на свидетелите и техни близки до Тайланд, което обаче не изпълнила, въпреки получените суми. 

Претендира се от жалбоподателите , че са станали обект на измама от страна на *, каквато тя ще е извършила, ако е встъпила в договорните си отношения с пострадалите с измамлива цел.  Тоест целта да ги измами следва да е съществувала към момента на встъпване в тези отношения. Няма измама,  ако се установи, че след установяване на тези отношения, са възникнали пречки от обективен характер, които са  били единствената причина за неизпълнение на поетите в рамките на отношенията задължения.

Точно в този смисъл са дадените от * обяснения, които обаче , неясно защо, не са били проверени. Тя признава възникването на облигационните отношения с пострадалите , признава получаването на сочените от тях суми, но твърди, че сама е станала обект на измамливи действия на трето лице, което й посредничило при организиране на процесната екскурзия и на друга ( Русия) и на което лице тя била прехвърлила заплатените суми. Именно тези нейни твърдение е следвало да бъдат проверени. Защото, наистина, пострадалите ( част от тях) вече са имали изправни договорни отношения с нея по повод предходна екскурзия ( Дубай), но е напълно възможно техните съмнения, че за конкретния случай тя е имала измамлива цел спрямо тях да са верни. Именно предходните им отношения са били логичното основание те да имат доверие към нея и следва да се провери дали именно с това не е злоупотребила. При положение, че тя сочи конкретни причини за неизпълнение на задълженията си, следва задължително да бъдат проверени.

 На първо място следва да се проверят твърденията й л. 48 ( чрез съответните документи) прехвърлила ли е тя получените от нея суми за екскурзията до Тайланд на лицето, което представя с трите имена. Въпреки, твърдението й, че те не персонифицират действително лице ( той съзнателно се представил с измислени имена) , следва да са налични банкови или други документи ( зависи от вида на плащането ). * е заявила, че „имали уговорка за плащане кеш“ и тя не искала разписка и ако това е било при всички плащания - то следва да се разпита допълнително дали има свидетели, които да потвърдят въобще отношенията й с това лице и конкретно такива, които са присъствали на уговорките и на плащанията ; имали  ли са контакти по телефона  и да представи тел. Номер, по който също по възможност се изиска информация; коя е била „ американската фирма, за която работел този И. *„ и въобще да предостави всякакви данни във връзка с отношенията си с И., така, че да могат да бъдат установени , а не само твърдени. Недоказано е било дори твърдението й, че установила връзка с адвокат и той я посъветвал да не подава жалба срещу И., защото имената не били на действително лице.

 Ако не бъде проверена версията на * практически се получава следното положение  - от една страна: приема се без доказателства за достоверно нейното твърдение,че не е имала умисъл да измами пострадалите, защото самата тя била измамена от И., с когото до момента работили коректно и от друга:  не се приемат факта, че пострадалите са измамени от нея, защото до момента работили коректно. В този смисъл отношенията, които има * с И. са равнозначни на тези, които имат пострадалите с нея и неясно защо се приема, че в първите тя е обект на измама, а във вторите - че те не са измамени от нея.  

Възможно е заявеното от * да е вярно, но наличният доказателствен ресурс съвсем не позволява такъв извод , тъй като напълно непроверена е нейната версия, градена по конкретни неизяснени ( неясно защо) обстоятелства. Наистина, тя не открила получаването на суми и за други ( екскурзия до Русия) дори и сключила с други лица споразумение ( л. 49 и 50) за срочно връщане на получените суми за тази провалена екскурзия, но въпросът с получаването на парите (като елемент от състава на разследваното престъпление ) е напълно безспорен; подлежи на изясняване въпросът дали при уреждане на отношенията * е встъпила в тях с измамлива цел ( в която връзка тя сочи конкретни факти, категорично подлежащи на проверка). Само едно обективно, всестранно и пълно разследване в подчинение на основания принцип на наказателния процес по чл. 14 от НПК може да гарантира пълно изследване на всички обстоятелства и основано на вътрешно убеждение решение при разкриване на обективната истина.

По горните мотиви  и на основание чл. 243, ал.5, т.3 от НПК   Пазарджишкият районен съд :

                                                 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ  постановление от 11,06,19г. на прокурор при РП Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДСП 493/18 на РУ Септември.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пазарджик  в седмодневен срок от съобщаването му.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: