Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 204 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Т.И.Г. се твърди, че на 06.02.2017 г., около 20.00.
часа, в гр. Бургас е настъпило ПТП между лек автомобил „Деу Лацети“ с рег. № ******,
управляван от С.Р.К.и ищцата, като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека. Твърди
се, че от ПТП-то ищцата получила разкъсно-контузна рана в областта на
окципитална и дясна париентална кост с размер 2,5 см, охлузвания в диастолната
част на горните крайници в областта на диастолните диланти, фрактура на долното
рамо на дясна пубисна кост, фрактура на десния ацетабулум, фрактура ос фибуле
декстра, фрактура ос пубис декстра горно и долно рамо. Твърди се, че на 16.02.2017 г. на ищцата е
извършена оперативна интервенция, при която е направена открита репозиция на
фрактурата на патералния кондил на тибията и е поставена заключваща Л-плака с
винтове. Била изписана от болничното заведение на 28.02.2017 г. и й било
предписано медикаментозно лечение, с постелен режим и антикуагулантна терапия. Твърди
се, че увредата й причинила болки и страдания, както и затруднения в битовото й обслужване. Същата
дала негативно отражение върху здравословното й състояние и психиката й.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Деу
Лацети”, да й заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания, частична
претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник, който е отказал да заплати обезщетение по претенцията на 20.06.2017 г.,
предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба в съда, поради което настоящият съдебен състав намира предявените искове
за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. С.Д.С.по допуснатата САТЕ респ. повторната САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Й.Д.Й.. В същите е посочено, че от техническа
гледна точка причина за ПТП е поведението на пешеходката, която е предприела
пресичане на червен сигнал на светофарната уредба, както и поведението на
водача на лекия автомобил, който се е
движил със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната зона без да
настъпи удар, при внезапно възникване на опасност респ. несвоевременно
задействане на спирачната уредба от страна на водача на лекия автомобил от
момента, в който пешеходката е попаднала в осветената зона на фаровете на около
4,48 м от мястото на удара. Причината за настъпване на ПТП е установена и с
оглед констатациите на протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 769р-1221/07.02.2017
г. на ОД на МВР – Бургас, както и разпита на свидетеля С.Р.К.в съдебно
заседание от 17.12.2018 г., пред СРС.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р Р.М.Д.а е обосновало
извод, че при ПТП-то ищцата е получила травматичен шок със степенна промяна на
съзнанието без изпадане в пълно безсъзнателно състояние и множество счупвания с
възникване на анемичен синдром, счупване на таз /горно и долно рамо на дясна
срамна кост, кръстната кост вдясно, десен ацетабулум /главулечна ямка/,
счупване на костите на дясна подбедрица /латерален кондил на дясна тибия и
главата на дясна фибула/, разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания по
горните крайници. В заключението е посочено, че възстановителния период
настъпва за срок от 6 -7 месеца. Понесените вреди от ищцата се установяват и от
свидетелските показания на свидетелката М.И.Н.в съдебно заседание от 18.06.2018
г., пред СРС, които съдът кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период / 6-7 месеца/,
претърпяната хирургическа интервенция, констатираната от СМЕ ограничена
подвижност в сгъване на дясна коленна става респ. бъдещите негативни
преживявания на болки и дискомфорт в местата на счупванията при натоварване и
промени във времето справедливо би било да се присъди сума
от 50 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв.
искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира за основателно. Ищцата е предприела пресичане на пътното
платно, на пешеходна пътека, при забранителен за нея червен сигнал на
светофарната уредба, което е нарушение на чл. 113 ал.1 т.3 от ЗДвП и с
поведението си сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване е 30%, който
следва да се редуцира размера на обезщетението т.е. на ищцата се следва сума в
размер на 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес законната лихва в настоящия случай се следва от 05.12.2017
г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, както е заявено в същата.
По разноските: В съдебно заседание от 03.02.2020 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените по него
процесуални действия, размера на заявения иск и размерите на адвокатски възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 3 156 лв. с ДДС, а неговата припадаща се част,
съобразно уважената част на иска възлиза на сумата от 1578 лв. с ДДС, с оглед
доказателствата по делото, че процесуалният представител е лице регистрирано по
ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 615 лв. –
разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК в тяхната припадаща се
част, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 102, 50 лв.
– припадащата се част от разноските за депозити за експертиза и разпит на
свидетел. По отношение на претендирания в списъка по чл. 80 от ГПК размер на
адвокатско възнаграждение / 7 200 лв. с ДДС/ е заявено възражение по реда
на чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, което
настоящият съдебен състав намира за основателно. Съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съобразно
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г.
същият възлиза на 3 156 лв. с ДДС респ. 1578 лв. с ДДС в припадащата се
част, съобразно отхвърлената такава на иска т.е. на ответника се следват
разноски в общ размер на 1 680, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 360 лв. – разноски за ДТ досежно уважената част от
иска, за която ищцата е освободена от ДТ.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на Т.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.С. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 06.02.2017
г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2017
год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния
предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при
пълен заявен размер от 100 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 615 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на АД „Г.и партньори“
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 1 578 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.С. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 680, 50 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 360 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: