Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Враца, 26.09.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав,
в закрито заседание на 18.09.2019г. /осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета/
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 36 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Г.Ф.“ ООД
***, представлявано от М.Ц.Ц., действащ чрез пълномощника си адв. Ц.С. против
Заповед №ОЗ-РД/3756/19.09.2018г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано плащане на сума
в общ размер на 35888,02 лева по Заявление за окончателно плащане по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ УРН на кандидата 482504, УИН на проекта:
29/250116/09825, потвърдена със Заповед №РД 20-417/16.11.2018г. на Министъра на
земеделието, храните и горите.
Твърди се, че
заповедта в оспорената част е незаконосъобразна – дружеството не е уведомено за
започване на производството по издаването й; не са изисквани допълнителни
документи и не са давани указания във връзка с констатациите на АО; АА е немотивиран;
оспорват се резултатите от извършената на място проверка.
Изложени са доводи и
за нищожност на оспорената заповед – липса на материална компетентност на
издателя й.
От процесуалния
представител на ответника е ангажирано подробно становище за недопустимост на
жалбата, поради просрочие – л. 5 – 7 от делото.
Изпратено е заверено
копие на административната преписка.
Съдът, като прецени
жалбата и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка, приема следното:
По аргумент от
разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК, една от предпоставките
за надлежно упражняване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за
която съдът следи служебно, е оспорването да е направено в законово
регламентирания срок за подаване на жалбата. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните
актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, като в ал. 3 на чл. 149 от АПК е регламентирано, че
когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по
административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение,
а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се
произнесе.
По своя характер Заповед №ОЗ-РД/3756/19.09.2018г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ представлява административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Адресатът на същия е упражнил правото си на избор при
обжалването му и в законоустановения 14
–дневен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК го
е обжалвал пред горестоящия административен орган - Министър на
земеделието, храните и горите, с жалба вх. №01-2600/4771 от 10.10.2018г. – л.
285 от делото., входирана в МЗХГ с рег. № АО-Ж-246, на 16.10.2018г. Съгласно
чл. 97, ал. 1 от АПК, срокът за
произнасяне на Министъра, като
едноличен орган, е 14-дневен и изтича в случая на 30.10.2018г., вкл., вторник – присъствен ден,
което той не е сторил.
Непроизнасянето на Министъра в този срок дава
възможност на адресата на административния акт да го оспорва по съдебен ред в
14-дневния срок по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, който в случая, по
правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е започнал да тече от
следващия ден - 31.10.2018 г. и е изтекъл на 13.11.2018 г., сряда.
Жалбата е депозирана в ДФ
"Земеделие" на 11.12.2018 г., т. е. извън преклузивния срок за
обжалване. Обстоятелството, че горестоящият административен орган се е
произнесъл с изричен акт след определените законови срокове, не дава основание
за изчисляване на нови срокове за съдебно обжалване. Действително, по-късното
произнасяне със Заповед № РД 20-417/16.11.2018г. – л. 294, не прави последната недействителна и ако с нея се
отменяше или изменяше първоначалният административен акт, тя щеше да породи
правните си последици.
Срокът за обжалване е преклузивен и с
неговото изтичане правото на оспорване се погасява. Недопустимостта на жалбата
е пречка за разглеждането й по същество, с произнасяне по нейната основателност,
по отношение на доводите за незаконосъобразност на административния акт. Налице
са предпоставките на чл. 159, т. 5 от АПК, което е свързано с
оставяне на жалбата без разглеждане в
тази й част и прекратяване на производството по делото. В тази насока е и
практиката на ВАС, изразена в ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г.
Жалбата съдържа доводи за нищожност на
оспорената заповед – липса на материална компетентност на издателя й.
По
тази причина на основание чл. 149, ал. 5 от АПК съдът ще изложи мотиви и относно това възражение.
Преценена
относно твърденията за нищожност, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В
действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към
които е насочен.
В
тази връзка настоящият съдебен състав преценява, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в
рамките на неговите правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липсата на съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон, които да водят до липса на
волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт.
Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е изпълнителен директор и на
разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я
представлява – чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. По арг. от разпоредбите на чл. 18, ал. 4 от Наредба
№ 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 –
2018 г., изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде заповед за
одобрение, респ. за отказ от одобрение за изплащането на част или на цялата
финансовата помощ и писмено уведомява ползвателя.
С
оглед изложеното, оспорваният административен акт е издаден от компетентния за
това административен орган.
Спазено
е и изискването за форма и мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В
случая актът е издаден в предвидената за това писмена форма, поради което и не
се констатира порок. По правило съдебната
практика и теория не приема липсата на мотиви като основание за нищожност, вкл.
и в аспекта на толкова съществено нарушение, било то на изискванията за форма
на административните актове, било то поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Неспазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
на административните актове е възприето като основание за незаконосъобразност,
но не може да повлияе върху валидността на административния акт. По същество е
налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта.
При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност
на административния акт, а евентуално за неговата унищожаемост.
На
следващо място, за да бъде възприет за нищожен поради „пълната материална
незаконосъобразност“ един административен акт, той следва да е издаден без
каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на
друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е
престъпление или не може да бъде изпълнено.
Такива съществени нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е
издаден въз основа на конкретни правни норми – чл. 20, т. 2, 20а, ал. 1 и ал. 2
от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., поради което
и не може да се приеме, че е лишен напълно от правно основание, не е, а и не се
твърди да е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно е,
че не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде
изпълнено.
Конкретните
съображения, изложени в тази част на жалбата са такива по въпроса за
материалната законосъобразност на административния акт, но това не е предмет на
настоящия съдебен контрол.
В
този смисъл не може да се споделят възраженията в жалбата, че процесната
Заповед е нищожна.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че в хода на валидно проведено административно
производство компетентният административен орган е постановил обжалваният
административен акт в законоустановената писмена форма, като не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния
закон, обуславящи неговата нищожност. Следователно подадената жалба в тази част
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, оспорващият
следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78,
ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ, който
препраща към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 300,00 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Г.Ф.“ ООД ***, представлявано от М.Ц.Ц., действащ чрез пълномощника си адв. Ц.С.
против Заповед №ОЗ-РД/3756/19.09.2018г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдена със
Заповед № РД 20-417/16.11.2018г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, в частта, с която се претендира
незаконосъобразност на оспорения акт и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 36/2019г. по описа на
Административен съд Враца, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.Ф.“ ООД ***,
представлявано от М.Ц.Ц., действащ чрез пълномощника си адв. Ц.С. против Заповед
№ОЗ-РД/3756/19.09.2018г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдена със Заповед № РД 20-417/16.11.2018г. на Министъра
на земеделието, храните и горите, в частта, с която се претендира нищожност на
оспорения акт.
ОСЪЖДА „Г.Ф.“ ООД ***, представлявано от М.Ц.Ц.
ДА
ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“, сумата в размер на 400,00 лева/, представляващи
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: