№ 389
гр. София, 23.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000395 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №127/24.01.2025 г. по т. д. №1270/2023 г., постановено по
описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „СОФ Кънект“ АД, с ЕИК: *********,
срещу „Гъливеър“ ЕООД, с ЕИК: *********, искове за присъждане на сумата
от 202 802,58 лева, представляваща неизплатена част от дължими летищни
такси за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., за които са издадени
фактури, както следва: № **********/31.07.2022 г.; № **********/31.08.2022
г.; № **********/31.08.2022 г.; № **********/30.09.2022 г.; №
**********/30.09.2022 г.; № **********/31.10.2022 г.; №
**********/31.10.2022 г.; № **********/31.12.2022 г.; №
**********/31.12.2022 г.; № **********/31.12.2022 г.; №
**********/31.01.2023 г.; № **********/31.01.2023 г.; №
**********/31.01.2023 г.; № **********/20.04.2023 г.; №
**********/30.04.2023 г. и № **********/30.04.2023 г., както и за присъждане
на сумата от 12 703,39 лева, представляваща лихва за забава от падежа по
всяка една от фактурите до 10.07.2023 г., поради извършено плащане в хода
на процеса. Със същото решение е осъдено „Гъливеър“ ЕООД да заплати на
„СОФ Кънект“ АД сумата от 23 654,78 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -
10.07.2023 г. до датата на извършеното плащане 17.05.2024 г.
Решението е обжалвано изцяло от ответника „Гъливеър“ ЕООД,
действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба с вх.
№22601/24.02.2025 г. се излагат подробни съображения, че неправилно в
мотивите на първоинстанционното решение е прието, че предявените
1
осъдителни искове са основателни и доказани. В тази насока се изтъкват
доводи, че липсва правно и фактическо основание „СОФ Кънект“ АД да
събира процесните суми за летищни такси. При условията на евентуалност се
заявяват и оплаквания за недоказан размер на претендираните летищни такси.
Моли се обжалваното решение са бъде отменено изцяло, като предявените
искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и доказани.
Въззивният съд е констатирал, че с решение №127/24.01.2025 г.
предявените искове за главницата от 202 802,58 лева, представляваща
неизплатена част от дължими летищни такси за периода от 01.07.2022 г. до
30.04.2023 г., както и за 12 703,39 лева, представляваща лихва за забава от
падежа по всяка една от фактурите до 10.07.2023 г., са отхвърлени. С оглед на
гореизложеното въззивният съд е намирал, че въззивната жалба е нередовна в
частта, с която се обжалват от ответника „Гъливеър“ ЕООД отхвърлителните
части на съдебното решение. В тази насока с разпореждане от 30.05.2025 г. е
дадена възможност на въззивника и ответник в първоинстанционното
производство да обоснове правния си интерес за обжалване на частта от
съдебното решение, с която са отхвърлени предявените срещу него
осъдителни искове.
В указания срок е постъпила по делото молба на 16.06.2025 г. от
въззивника „Гъливеър“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител,
с която се излагат неговите доводи за наличието на правен интерес от
обжалването му като ответник на отхвърлителните части от
първоинстанционното съдебно решение. Твърди се, че в хода на
производството пред СГС е заплатил на „СОФ Кънект“ АД претендираната от
последното сума (202 802, 58 лева), като е видно от платежните нареждания,
от имейл кореспонденцията и от изложеното в заседанието на 03.06.2024 г., че
„Гъливеър“ ЕООД изрично е оспорил размера на претендираните летищни
такси. Причината да бъде заплатена претендираната сума не е действителната
дължимост на вземането, а реалната заплаха от „СОФ Кънект“ АД, че ако
ответното дружество не плати летищните такси, на самолетите му ще им бъде
отказан достъп до Летище София. Поддържа се, че единствената причина СГС
да отхвърли исковете е защото сумата е платена (но изрично оспорена), но в
мотивите на самото решение СГС приема, че ищецът е доказал основанието и
размера на своята претенция. Именно последното е това, което „Гъливеър“
ЕООД оспорва и поради което е налице правен интерес от обжалване на
цитираното решение.
Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по гр. д. № 1/2000
г., която не е загубила сила и при действащия ГПК, страната не може да
обжалва само мотивите на решението, когато диспозитивана решението я
удовлетворява като резултат. Това разрешение се основава на разбирането,
което напълно се споделя от настоящия съдебен състав, че мотивите на
съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради
което страната няма правен интерес да обжалва само мотивите на решението,
при положение че диспозитивът я удовлетворява като резултат. Мотивите не
2
се ползват със сила на пресъдено нещо и след като решението е влязло в сила.
В тази насока е и правната теория (Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В.
Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 10-то
допълнено и преработено издание, С. Сиела, 2020, с. 330-332; при Мингова,
А. Въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. С., Софи-Р,
1998, с. 169-170 е посочено, че по тази причина мотивите не подлежат на
самостоятелно обжалване; също Цолова, К. Подпомагащата страна в исковия
процес, С. Сиби, 2009, с. 255, както и Частичният иск, С. Сиби, 2012, с. 182-
183 и следв.; Стамболиев, О., ГР.рова, Т. „Правни последици на определенията
по допустимостта на исковото производство.“ 2021: Електронно издание:
https://news.lex.bg). Доколкото всеки отделен случай може да бъде отнесен
към това разбиране, приложимостта му е вън от всякакво съмнение.
Единствените изключения от това разбиране са нормативно регламентирани в
чл. 298, ал. 4 ГПК. Според тази разпоредба решението има сила на пресъдено
нещо и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на
задържане и прихващане. Разрешението по правото на задържане се отразява
на диспозитива на съдебното решение, както и разрешението по
възражението за прихващане следва да бъде отразено в него. В действащия
ГПК няма разпоредба, която да постановява, че върху конкретната причина,
поради която един осъдителен иск се отхвърля, се формира сила на пресъдено
нещо и респективно че тя трябва да бъде посочвана в диспозитива.
Принципно са възможни най-различни причини за отхвърлянето на предявен
осъдителен иск на договорно основание - ненастъпило отлагателно условие,
настъпило прекратително условие, нищожност на договора, уважено
възражение на неговото унищожаване, разваляне, прекратяване поради
изтекъл срок, липсата на изискуемост, настъпило плащане, опрощаване,
погасяване по давност и т. н. Установените от съда конкретни причини или
причина за отхвърляне на осъдителния иск се обосновават в мотивите на
съдебното решение и нямат място в неговия диспозитив, тъй като, както вече
посочено, няма нормативно основание за това и върху тях не се формира сила
на пресъдено нещо. Действително в разглеждания случай
първоинстанционният съд е посочил в диспозитива на своето съдебно
решение, че исковете на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
отхвърлят поради извършено плащане в хода на процеса. Посочването на
последното обстоятелство в диспозитива е неправилно според настоящия
съдебен състав. При всички положения обаче (не зависимо дали е посочено
или не в диспозитива) върху обстоятелството, че исковете са отхвърлени
поради плащане, не се формира сила на пресъдено нещо и следователно
липсва правен интерес за ответника да обжалва решението в тази част. Поради
липсата на формирана сила на пресъдено нещо няма пречка „Гъливеър“ ЕООД
да предяви иск на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД срещу „СОФ Кънект“
АД, ако смята че сумата от 202 802,58 лева или част от нея е недължимо
платена.
За по-голяма яснота следва да бъде добавено, че на настоящия съдебен
3
състав е известно застъпеното схващане в решение № 141/14.06.2016 г. по гр.
д. № 7446/2014 г., ІV г. о. на ВКС. Според него: „Ответникът има интерес да
обжалва решението, когато съдът не е разгледал първо правоизключващите
възражения и то в поредност според тежестта на претендирания порок …….,
след това правоунищожаващите възражения, след това правоотлагащите и
накрая правопогасяващите и то в поредността, която следва от правното им
естество ………. Страната има интерес да обжалва също и когато съдът е
разгледал възраженията в правилната поредност и е уважил някое от тях, но тя
не е доволна от разрешението по по-предно възражение, което според нея
неправилно е отхвърлено…..“. Това схващане се основава на тезата, че
обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и възникването,
и погасяването на спорното право. Настоящият съдебен състав не го споделя
поради липсата на нормативна опора в тази насока и поради утвърдената в
доктрината теория (например Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в
гражданския процес, София, 1959, с. 189-193). Също така и поради
противоречието му на задължителните указания, дадени с т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по гр. д. № 1/2000 г. Обосновано разбирането,
застъпено в решение № 141/14.06.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г., ІV г. о. на
ВКС, е критикувано в доктрината (Влахов, Кр., Т. ГР.рова. Въззивно
обжалване на съдебни решения и определения. С., Труд и право, 2023, с. 62 –
63).
С оглед на изтъкнатите доводи въззивният съд приема, че за ответника
пред първата инстанция „Гъливеър“ ЕООД липсва правен интерес да обжалва
отхвърлителните части на съдебното решение на СГС. Ето защо въззивната
му жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради нейната недопустимост
въззивната жалба на „Гъливеър“ ЕООД срещу частите от решение
№127/24.01.2025 г., постановено по т. д. №1270/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, с които са отхвърлени предявените на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „СОФ Кънект“ АД, с ЕИК: *********, срещу
„Гъливеър“ ЕООД, с ЕИК: *********, искове за присъждане на сумата от 202
802,58 лева, представляваща неизплатена част от дължими летищни такси за
периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., за които са издадени фактури, както
следва: № **********/31.07.2022 г.; № **********/31.08.2022 г.; №
**********/31.08.2022 г.; № **********/30.09.2022 г.; №
**********/30.09.2022 г.; № **********/31.10.2022 г.; №
**********/31.10.2022 г.; № **********/31.12.2022 г.; №
**********/31.12.2022 г.; № **********/31.12.2022 г.; №
**********/31.01.2023 г.; № **********/31.01.2023 г.; №
4
**********/31.01.2023 г.; № **********/20.04.2023 г.; №
**********/30.04.2023 г. и № **********/30.04.2023 г., както и за присъждане
на сумата от 12 703,39 лева, представляваща лихва за забава от падежа по
всяка една от фактурите до 10.07.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 395/2025 г. по описа на
Софийски апелативен съд в частта, с която са обжалвани от ответника
„Гъливеър“ ЕООД отхвърлителните части на решение №127/24.01.2025 г.,
постановено по т. д. №1270/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на поставеното определение,
респективно неговата отмяна, за продължаване на съдопроизводствените
действия по допустимата част на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5