№ 197
Р Е Ш Е Н И Е № 152
гр. П., 21 август 2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Поповски
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: М.А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
57 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация – чл. 127, ал. 2 от СК. Предявен е
и насрещен искове със същата правна квалификация.
Ищецът Т.Н.П. ***,
твърди в исковата си молба, че с ответницата са живели на съпружески начала и
от съвместното им съжителство е родено детето Е.Т.Н., родена на ***г.
Твърди, че
преди около 4 години ответницата го е напуснала
и заживяла с друг мъж, а около 10 месеца преди предявяване на иска се
установила да живее с този мъж в гр. П..
Твърди, че при
раздялата им детето останало да живее при баща си, в негово собствено жилище.
Твърди, че той полага грижи за детето от раздялата на родителите до предявяване
на иска. Твърди, че помежду им е налице
обич и привързаност. Твърди, че детето е ученичка в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. П..
Твърди, че от преди около три години той е заживял на съпружески начала с друга
жена, която също има дете – една година по-голямо от Е. и че Е. се разбира
добре както с жената, с която бащата живее на съпружески начала, така и с
детето й.
Твърди, че
откакто са разделени с ответницата, не е спирал детето да се среща с майка си и
да водят телефонни разговори. Твърди, че когато майката е поисквала, е вземала
детето при себе си за по няколко дни.
Твърди, че
няколко дни преди предявяване на исковата молба ответницата му се обадила по
телефона и му заявила, че е записала детето в училище в гр. П., във връзка с
което и възнамерявала през междусрочната ваканция да
вземе Е. да живее и учи при нея – гр. П..
Твърди, че
детето не желае да променя начина си на живот
и иска да остане да живее при баща си, а с майка си да се среща както
досега. Твърди, че детето си е изградило навици, приятелски кръг и др., като
счита, че промяната в начина му на живот би довела до неблагоприятни за него
последици.
Предвид
изложеното, моли да бъде постановено решение, с което съдът да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето на него, да определи
местоживеенето му при него, да определи подходяща издръжка, която майката да
заплаща на детето чрез него за период една година преди предявяване на иска,
както и да определи режим на лични отношения на детето с майката.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор с инкорпориран в него
насрещен иск от ответницата Д.Н.К., действаща
чрез пълномощник: адв. М.С. ***. В същия изразява
становище за допустимост, но неоснователност на първоначално предявения от
ищеца иск. Счита за безспорни следните факти:
– че с ищеца са живели на съпружески начала и че от съвместното им
съжителство е родено детето Е.; – че са живели като семейство в гр. П.; – че от
четири години са разделени; – че след раздялата е напуснала жилището, в което
са живели, но продължила да живее в гр. П.; – че преди около 1 година се е
установила да живее и работи в гр. П..
Оспорва
останалите твърдения в исковата молба.
Твърди, че от
момента на раздялата им с ищеца до
момента, в който се е преместила да живее в гр. П., не е прекъсвала
контактите си с детето. Твърди, че се е грижила за детето по същия начин, по
който се е грижила и докато са живели заедно с баща й – водела я е на детска
градина, на училище, на балет. Твърди, че не е имала проблеми и спорове с ищеца
във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, както и за участието на
всеки един от родителите в издръжката му. Твърди, че детето е живяло в домовете
и на двамата си родители. Категорично оспорва твърдението на ищеца, че той се е
грижил изцяло за Е., а по изложеното от ищеца твърдение, че не е спирал детето
да се среща с майка си, възразява, че той няма такова право по принцип. Твърди,
че тя, като майка, е участвала наравно с
бащата при отглеждане на детето.
Твърди, че
след установяването й в гр. П. от 01.03.2016 г., пътува поне три уикенда в
месеца за гр. П., от една страна, за да осъществява контакти с детето си, а от
друга страна, тъй като притежава имот в
с. М., общ. П.. Твърди, че извън ежедневните телефонни разговори, в
които споделят преживяното през деня, уроците, контактите с приятели и др., тя
пътува толкова често до гр. П., за да се вижда с дъщеря си и да бъде възможно
най-много време с нея, защото те взаимно имат нужда една от друга.
Твърди, че
когато е заминала за гр. П., Е. е била ученичка в първи клас, във връзка с
което ответницата предложила след завършване на първи клас, да вземе детето при
себе си в гр. П.. Е. била съгласна, но баща й – не. В началото на учебната
2016/2017 г. записала детето в близко до дома
им училище в гр. П.. При едно от посещенията на Е. при майка си в гр. П.,
й показала училището и тя била въодушевена, както от самото училище, така и от
факта, че ще бъдат заедно с майка си. При разговор с бащата обаче, той отказал
категорично. От тогава бащата започнал да създава пречки на майката да се вижда
с детето си, в т.ч. да не й разрешава да вземе детето при себе си в двата дни,
в които е в града; да вижда детето само в неговия дом и др. Твърди, че преди около месец ищецът пак я
принудил да се види с детето в дома му в гр. П., а след това извикал полиция и
я обвинил, че е нахлула в дома му без разрешение. Тогава детето се разстроило,
както и тя самата, и за да осигури на детето си нужното спокойствие, напуснала
дома на бащата.
Възразява и по
твърденията в исковата молба, че не е заплащала издръжка на детето. Твърди, че
издържа детето си изцяло според нуждите му. Твърди, че всички дрехи, обувки,
телефон, таблет, раница и др. ги е закупила лично тя.
Твърди, че дори и когато се виждат през уикендите, тя отново оставя джобни пари
на детето за през седмицата. За учебната година бащата само закупил тетрадките
на Е..
Твърди, че
през всички години на раздялата им, Е. винаги е ходила през лятото с нея и
приятеля й на почивки в България и чужбина. Твърди, че между детето и приятеля
й са изградени добри и топли взаимоотношения.
Твърди, че в
гр. П. живеят в хубав и просторен апартамент с всички удобства за детето.
Счита себе си
и приятеля си за отговорни хора, с добри финансови възможности, които са
създали и могат да продължат да създават на Е. добри условия за спокоен и
щастлив живот. Твърди, че в близост до дома им се намират, както училището, в
което е била записала Е., така и много хубав парк за свободното време.
Счита, че
ищецът настройва детето против преместването му в гр. П..
Предвид
всичко изложено, моли да бъде постановено решение, с което съдът да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Е., на нея, както и
да определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения на
бащата с детето съобразно утвърдената съдебна практика; да определи на бащата
да заплаща издръжка в размер на по 115 лв. месечно и да й присъди разноските по
делото.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск, действащ чрез пълномощник: адв. Р.К. ***, е подал писмен отговор до съда, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на насрещната искова
молба.
Оспорва
всички изложени от ответницата твърдения за факти, свързани с отдаваните грижи,
издръжка и възпитание на детето.
В
о.с.з. от 17.03.2017 г. съдът е постановил като привременна мярка, до приключване
на гр.д. № 57/2017 г. по описа на Районен съд – П. с влязъл в сила съдебен акт,
респективно – до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на мярката, че
местоживеенето на малолетното дете Е.Т.Н. се определя при бащата Т.Н.П., на
когото се предоставя и упражняването на родителските права по отношение на
детето. За майката Д.Н.К. е определен режим на лични отношения с детето Е.,
както следва: всяка първа и трета седмица в месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00
ч. в неделя, с преспиване при майката в съботната нощ, през половината дни от
ваканциите извън лятната ваканция, както
и един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове лично и с пълномощник: адв. Р.К. ***, а ответницата поддържа отговора и насрещните
искове лично и с адв. М.С. ***.
Съдът, след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и въз основа на вътрешното си убеждение, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото са събрани писмени
доказателства и гласни доказателствени средства
посредством показанията на св. Ц.П.Б. от гр. П., Б.Й.Н. ***, *** от гр. П.,
доведени от ищеца по първоначалния иск, както и Н.Я.Д. от гр. П. и П.Д. – Д. –
румънски гражданин с продължително пребиваване в РБългария,
доведени от ответницата по първоначалния иск.
Приложени
са социални доклади, изготвени от ДСП – П. и ДСП – П..
Няма спор по
делото, че страните са живели на съпружески начала, като по време на
съвместното им съжителство е родено детето Е., родена на *** г. (видно от
заверено копие на удостоверение за раждане № ***, издадено от Община П. въз
основа на акт за раждане № ***, съставен в гр. П., обл.
Т.). Страните са живели заедно в жилище, собственост на ищеца (видно от
приложеното на л. 7 заверено копие на Нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот, вписан с акт № 200, т. ІІІ, д. 654/2007 г. на СВ-П.).
Няма спор, а и
от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява фактът, че
преди около 4 години родителите са се разделили, като причина за раздялата била
интимна връзка на ответницата със св. П.. Непосредствено след раздялата
ответницата се установила да живее при посочения свидетел, а детето Е. останало
да живее при баща си, където пребивава и понастоящем. Около година след
раздялата бащата също е заживял на съпружески начала с друга жена – със св. Б..
Преди около
една година и половина ответницата се установила да живее и работи в гр. П.,
където пребивава и понастоящем. Жилището, в което майката и св. П. живеят, е
двустаен апартамент в гр. П *** и е под наем, като наемател по договора е
работодателят, при който и двамата работят – „КБЛ 15“ ООД (видно от приложеното
на л. 46 – 52 заверено копие на договор за наем от 02.03.2016 г.). Ответницата
и св. П. притежават и съсобствен недвижим имот, с
построени в него жилищна сграда и второстепенни постройки, в с. М., общ. П.
(видно от приложеното на л. 45 заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан с акт № 16, т. V, д. 798/2014 г. на
СВ-П.).
Според изложеното от св. П., след раздялата
родителите взели съвместно решение детето да остане да живее при баща си, тъй
като тогава било много малко и за да не се травмира от промяната. Според същия
свидетел, уговорката между родителите била бащата да отглежда Е. две години,
след което майката да вземе детето при себе си, но ищецът не удържал на думата
си и когато майката се установила в гр. П. и поискала да вземе детето при себе
си, той отказал да й го даде.
Няма спор, а и
от всички събрани по делото гласни доказателства се установява, че до началото
на настоящата календарна година между родителите не е имало противоречия по
въпросите за местоживеенето на детето и за контактите му с родителите. Детето е
живяло при баща си в собствения му апартамент в гр. П., а майката е упражнявала
свободен и редовен режим на лични контакти, съобразен с времето и желанието й,
без ограничения от страна на бащата. Няма данни ищецът да е създавал пречки на
ответницата да осъществява пълноценни контакти с детето, то да гостува на майка
си, да ходи с нея на почивки, екскурзии др. Дори има данни, че ищецът е
подписал декларация за пътуване на детето в чужбина, за да може майката да го
води на почивки и в държавата, чийто гражданин е съжителстващият с нея мъж.
Основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето обаче, са били поети
от бащата. В първата година след раздялата на родителите, преди ищецът да
заживее със св. Б., лично и непосредствено той е полагал преките грижи за
детето, което към него момент е било на около четири години и половина. Според
св. Б. и св. Н. той е водел детето на детска градина, на лекар, готвел, перял,
простирал, гладел, дори кърпел скъсани дрехи, грижел се за външния вид на
детето („връзвал опашки“ – според св. Б.). Когато майката имала време, вземала
детето при себе си за по няколко дни, но се случвало и да го върне преди
уговореното време, тъй като имала др. ангажименти (отново според св. Б.).
Доведените
от ищеца свидетели – св. Б. и св. Н. с показанията си установяват колко добре и
адекватно се е грижил бащата за Е., като тези грижи са започнали от самото
раждане на детето и до настоящия момент. От показанията на доведените
ответницата свидетели – св. Д. и св. П. не може да се направи противен на горното
извод. Същевременно, няма спор по делото, че майката също полага адекватни
грижи за Е. в случаите, когато детето е при нея.
Всички
разпитани по делото свидетели установяват с показанията си, че Е. е едно
жизнерадостно, здраво, щастливо, обгрижено и
общително дете.
През
учебната 2016/2017 г. Е. е била ученичка във втори клас в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ –
гр. П., като в приложената по делото психолого-педагогическа
характеристика е посочено, че за времето, през което детето е ученичка в
посоченото училище, учителите, които работят с него, не са имали повод да се
притесняват от факта, че детето живее в
семейство с баща и жена, която не й е родна майка. Напротив, когато станело
въпрос за семейни отношения, Е. се изказвала с много любов за кака Ц. (св. Б. –
бел. съда). Бащата, от своя страна, според педагозите, е изключително грижовен,
силно заинтересован от развитието на детето, както в училище, така и като
човек. Е. редовно посещава училище,
водена винаги от баща си. Родната й майка не е ходила в училище, с изключение
на първия учебен ден. Е. ходи винаги чисто и спретнато облечена. Същата е
контактна, весела, отлично възпитана, любознателна и притежава богат за
възрастта си речников запас. Отношенията
й, както със съучениците, така и с учителите й, са отлични. Има изграден
приятелски кръг. Тя е един от лидерите в класа. В междучасията е весела, спокойна и изключително любопитна.
Предпочита груповите игри, в които се включва с голямо вълнение. Спазва
стриктно правилата в училище. При промяна в учебната ситуация много бързо се
ориентира и адаптира. Справя се отлично с учебната дейност. Чувства се много
спокойна и обичана от съучениците си. Много добре е обгрижвана
в семейната и училищната среда. Има отлично изградени битови навици. В края на
първи клас при летен отдих за 4 дни, Е. е едно от децата, оставили у педагозите
най-приятно впечатление с поведението си.
Според св. Б.,
на всички училищни мероприятия и родителски срещи, е ходел бащата, независимо,
че майката е била уведомявана за тях. Майката е присъствала само на първия
учебен ден. В детската градина майката е ходела на организираните празници.
От приложеното
удостоверение, издадено от ЕТ „Д-р Л. Киров АПМП – ИП“ – гр. П. е видно, че
детето е клинично здраво и е редовно водено от баща си на имунизации и
профилактични прегледи. Не страда от тежки хронични заболявания, развива се
нормално физически и нервно-психически за годините си.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Е. обича и е силно
привързана и към двамата си родители. Емоционалната връзка, както между баща и
дете, така и между майка и дете, е много
здрава. Е. приема, уважава, изградила е близки отношения и със съжителстващите
с родителите лица – св. Б. и св. П..
Любовта и на
двамата родители към детето, както и категорично изявеното и от двамата
родители желание всеки от тях да полага преки и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на Е. не се оспорва и се установява от всички
събрани по делото доказателства.
При обгрижването на детето бащата е активно подпомаган от
жената, с която живее на съпружески начала – св. Б.. Може да разчита на помощта
на своята майка – св. Н., както и на баща си, а според св. Б., нейните родители
също изявяват желание и готовност да помагат, когато се налага. Отношенията
между детето и св. Б. са хармонични. Е. се обръща към св. Б. с: „Како Ц.“.
Детето е силно привързано към нея, както и към доведеното си братче – К., което
също живее с тях. От показанията на св. Б. и св. Н. се установява, че двете
деца се разбират помежду си, играят заедно, учат заедно, помагат си и се
подкрепят. Адаптационният период на свикване на двете деца едно с друго и със
създалите по-задълбочени отношения между родителите им, е бил труден, но ищецът
и св. Б. подходили отговорно, дали време на децата да се опознаят и да свикнат
едно с друго, като едва след това заживели като семейство. Децата са на почти
еднаква възраст и обитават една стая, но въпреки, че са от различен пол, според
св. Б. това обстоятелство не им създава проблеми. Когато се налага да се къпят
и преобличат, едното от децата излиза от стаята. От показанията на св. Б. се
установява, че помощ при овладяване на учебния материал, оказва най-вече тя,
като активно се занимава с децата – изпитва ги, обяснява им, помага им,
въпреки, че и двете деца се справят отлично в училище. Св. Б. заяви, че е силно
привързана към Е., както и че не дели двете деца и има еднакво отношение към
тях, независимо, че Е. не е нейно родно дете. В същия смисъл са показанията на
св. Н. и св. А.. Този факт не се и оспорва в процеса. Св. Б. изрази категорично
желание и готовност да продължи да помага активно на бащата Т.Н. при
отглеждането и възпитанието на детето. Е. споделя преживявания и емоции с „кака
Ц.“, помага й в домакинската работа. Бащата, Е., св. Б. и Кристиян заедно
играят, гледат филми, ходят на риболов, на море и др.
Според св. Д.,
освен, че периодично е вземала детето при себе си за по няколко дни, майката му
е осигурявала и продължава да му осигурява много дрехи, учебни пособия, обувки,
играчки и всякакви други вещи, от каквито е преценила, че то има нужда. Св. Д.
заяви, че според нея майката дори прекалява, като купува на Е. излишни вещи,
но, от друга страна, има възможност за това. От показанията на същия свидетел
се установява, че въпреки установяването си в гр. П., майката се интересува
непрекъснато от състоянието и развитието на детето си, от нуждите му и от
желанията му, от посещенията му в училище и др. Св. Д. с показанията си установи
още, че Е. е силно привързана и към съжителстващия с майката мъж, както и към
неговата дъщеря. Според този свидетел, както майката, така и детето, се радват
взаимно на контактите помежду си, демонстрират обич една към друга. При една от
срещите им, майката е закупила на детето книжка.
Св. П., от
своя страна, заяви, че отношенията между майка и дъщеря са нормални и много
добри. Между тях съществуват любов, нежност и топлина. Разговарят помежду си. Е.
е много общително дете и говори „много, много“. Двете
се забавляват заедно, рисуват, редят „Лего“, ходят на
МОЛ, по разходки, ходят на кино. Св. П. споделя техните занимания и участва с
желание в тях. За рождения ден на Е. посоченият свидетел й е закупил ховърборд. Същият изрази категоричното си желание и
готовност да помага на майката при отглеждането и възпитанието на детето, както
и заяви, че има много добро отношение към Е. и че не дели в отношението си нея
от собственото си дете.
Според
събраните гласни доказателствени средства по делото,
проблемите в отношенията между родителите на Е. по повод отглеждането и
възпитанието й, са възникнали в началото на 2017 г. Майката е изразила намерение да запише Е. в
ОУ „Св. Иван Рилски“ – гр. П., като от приложеното по делото заверено копие на
удостоверение, изх. № АД-02-353/03.02.2017 г., издадено от горепосоченото
учебно заведение, ръководството на същото е изразило готовност да приеме детето
във втори клас, считано от 09.02.2017 г. през учебната 2016/2017 г. Така, в
края на м. януари 2017 г., преди междусрочната
ваканция, ответницата съобщила на ищеца по телефона, че е записала детето на училище в гр. П. и че възнамерява
да го вземе при себе си в началото на м. февруари. В тази връзка, отношенията
им се обтегнали. Ищецът отказал да се съгласи със заминаването на Е. в друг
град, подал сигнал в ДСП – П. и не й разрешил да вземе детето. На следващата
седмица, при посещение на ответницата в дома му за осъществяване на контакт с
детето, и двете страни са подали жалби в РУП – П. – майката, за да й бъде
оказано съдействие да се види с детето, а бащата – за това, че при осъществения
контакт на майката с детето в дома му, същата се е държала агресивно, обиждала
го е пред детето, казала на детето, че баща му само му се кара и е лош, като
поискала детето да отиде с нея, за да си
прави каквото поиска и т.н. Заверени копия на образуваните пред РУП – П.
преписки и доклад за установен факт и предприети действия, са приложени по
делото (л. 66 - 74).
По отношение
на нагласата и желанието на детето Е. при кой от родителите си да живее,
събраните по делото доказателства са противоречиви. От показанията на св. Б. и
св. Н., Е. е силно притеснена от евентуално установяване в гр. П.. Детето е
споделяло пред посочените двама свидетели, че семейството и домът му са в гр. П.,
че всичките му приятели и познати са тук, че баба му и дядо му са в същия град,
че учителите и училището, които много обича, също са в гр. П.. Детето е
изразило уплаха от евентуалната промяна. Споделяло е пред посочените свидетели,
че иска да отиде в гр. П. при майка си, но на гости, а не да живее постоянно
там. От друга страна са свидетелските показания на св. Д. и П., според които Е.
е изразявала желание да се установи да живее при майка си в гр. П. и да учи в
училището, в което майка й я е записала и което й е показала при едно от
гостуванията на детето в гр. П.. Според
св. Д., Е. лично й споделила, че е харесала „розовото училище“, което
майка й й е показала, както и че в гр. П. ще учи в
училище, в което има танци, а тя много обичала да танцува.
През лятото на
2017 г., докато майката е упражнявала
определения с привременните мерки режим на лични отношения с детето, същата го
е водила на почивка, на море, както и в гр. П.. Според св. Б., при заминаването
на детето, тя лично му приготвила в багажа три книжки, които трябвало да чете
съобразно учебния план, докато е при майка си. Разговаряйки по телефона с Е.,
последната заявила на св. Б., че не е чела нищо, защото не й се четяло, а и
майка й казала, че е достатъчно умна и не се налага да чете. Според св. Н., по
време на същия летен престой при майката, Е. разговаряла с баба си по телефона
и й споделила, че не се чувства добре в гр. П., когато понякога оставала сама,
докато майка й е на работа, че не иска да учи в училище в този град, че няма с
кого да играе, че желае да живее в гр. П.,
защото много обича баща си и там е семейството й. След завръщането на Е. в гр. П.,
за да отпразнува рождения си ден с приятели, същата е трябвало да замине отново
с майка си в гр. П., тъй като определеният с привременните мерки летен режим на
лични отношения не бил приключил. Детето обаче, отказало категорично да замине
отново в гр. П., като според св. Б. тя и баща му го убеждавали, че трябва да
отиде за още две седмици при майка си. Е. обещала, но само за една седмица.
Въпреки това обаче, тръгнала, но след около един час се обадила на баща си със
сълзи на очи и поискала той да отиде да я прибере. След проведен разговор по
телефона между родителите, майката казала на бащата да вземе детето, защото не
искало да отиде с нея в гр. П.. Този факт се признава и от майката при
изслушването й от съда, на основание чл. 59, ал. 6 от СК. Същата обаче, изрази
съмнение, че вероятно бащата е настройвал детето против нея.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна, по делото са изискани и приложени два социални доклада, изготвени от
ДСП – П. и ДСП – П..
Според установеното
от социалните работници в социалния доклад, изготвен от ДСП – П., Т.П. полага
преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето от момента на раждането
му. Желанието на бащата е да продължи да се грижи за детето, към което изпитва
родителска обич, заявява отговорност и по отношение на бъдещото му развитие.
Бащата има възможност и може да разчита на помощ от трети лица – родители и
съжителстващо лице. В състояние е да осигури основните грижи по отношение
обезпечаване на жилище, битови условия и издръжка, както и да полага
непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето. От три години живее
с Ц.Б., която има дете, родено от предходно съжителство – К., на 9 години,
което също отглеждат заедно с П.. Взаимоотношенията в семейството се основават
на добрия тон и разбирателство.
Според същия
социален доклад, жилището, в което се отглежда Е., е собствено на Т.П., представлява двустаен
апартамент, ремонтирано е, налице са подобрения, отговарящи на съвременните
изисквания за уют и добър стандарт на живот. Една от стаите е обособена за
децата Е. и К., като за всяка от тях има обособен кът. Поддържаните ред и
хигиена са на много добро ниво.
Бащата Т.П.
работи по трудов договор в „Тео Кар“ ЕООД – магазин за авточасти. Декларирал е
пред социалните работници устно месечен доход от 500.00 лв., но е споделил, че
има възможност и за допълнителни заработки. Трудовата
му заетост не изисква нощни смени и отсъствия от дома, което му позволява
да е на разположение на детето.
Социалните
работници са установили още, че детето познава роднините и близките си,
най-вече тези, с които семейството общува по-често. Осигурена е възможност за
поддържане на контакти с връстници и възрастни извън
семейния кръг. Детето е добре прието от околните и е добре социално включено.
Бащата
проявява заинтересованост за постиженията и проблемите на детето, поведението
му и др. При възпитанието не се прилагат физически наказания и др., които са в
разрез с правата и интересите на детето.
От извършеното
социално проучване е установено, че детето има изградена емоционална връзка и с
двамата си родители. Независимо, че живеят разделени в продължение на 4 години,
родителите са си сътрудничили по проблемите,
свързани с израстването и развитието на детето. Детето не е прекъсвало
контактите си с майката – осъществявани са продължителни гостувания с
преспиване, пътувания в страната и чужбина, ежедневни телефонни разговори.
Не е
констатиран от социалните работници системен и целенасочен процес на
дисквалифициране от страна на единия родител спрямо другия. Не е установено
тенденциозно упражняване на манипулация върху детето от страна на бащата.
В семейството
на бащата е утвърден положителен модел на възпитание чрез разговори, повишаване
на самооценката и позитивна подкрепа и изграждане на чувство за семейна
общност. При грижите за детето бащата и роднините проявяват необходимото
търпение и отговорност, социално ангажирани са, чувствителни към проблемите му.
При срещата на
социалните работници с детето, на която е присъствал и психолог от Център за
обществена подкрепа – П., детето е споделило, че от известно време гостува на
майка си в гр. П., като се е завърнало при бащата предишната вечер. Заедно са
били на море. Детето е показало част от подаръците за рождения си ден, които е
получило, докато е било при майка си. Е.
е споделила, че желае да живее при баща си и да посещава сегашното си училище.
Разговаряла е спокойно, отговаряла е точно и ясно на задаваните въпроси. Не е
показала притеснение или колебание по отношение на предпочитанието си да
продължи живота си в познатата за него среда. По време на срещата Е. е била
помолена от психолога да нарисува своя дом, като тя е нарисувала апартамента в
гр. П., в който живее заедно с баща си и е отбелязала себе си като част от това
семейство, от този дом.
Заключението
на социалните работници, отразено в социалния доклад е, че в хода на социалното
проучване проведените срещи, разговори и наблюдение е установено, че детето Е.
получава пълноценни родителски грижи и има възможност да се развива в основните
области на детското развитие – физическо, емоционално, познавателно и социално.
Полаганите до момента грижи за детето са напълно адекватни на неговите
потребности и възраст. С оглед правилното психо-емоционално
израстване на детето, е необходимо поддържането на привързаност и с двамата
родители, както и с членовете на разширеното семейство чрез осъществяване на
по-чести лични контакти, по-продължително съвместно живеене, празнуване на
семейни ил лични празници и др.
Според изложеното
от социалните работници в социалния доклад, изготвен от ДСП – П., майката е
споделила пред тях, че независимо от раздялата й с бащата преди 4-5 години, във
времето, когато живеела в гр. П., полагала грижи за дъщеря си. Работела на
смени, но когато не била ангажирана с трудова заетост, прекарвала времето с
детето. След преместването на майката и съжителят й да живеят и работят в гр. П.,
детето посещавало дома на майка си в посочения град. Майката имала намерение да
вземе трайно Е. под грижите си още преди детето да започне втори клас, но
тогава за кратък период била на трудовата борса и това й позволявало да пътува
често до гр. П., да контактува с дъщеря си, да бъде част от живота й и да й
даде необходимите грижи.
Според
споделеното от Е. пред социалните работници, желанието й било да живее в гр. П.,
защото „…тук е мама, децата живеят при майките си… тя в събота ще ме води при
тате, а в неделя ще се връщам“. Е. споделила пред социалните работници, че
преди посещението на социалните работници от ДСП-П., баща й дал напътствия да
им каже, че иска да живее при него. Е. изразила мнение, че баща й ще я разбере
и няма да й се сърди за това, че е предпочела да бъде отглеждана от майка си.
Момичето в детайли е разказало за живота си при бащата, за новата му съжителка
– кака Ц., за сина й К.. Според социалните работници, детето не храни лоши
чувства към баща си и неговото семейство. Заявило е пред тях, че К. „й липсва
малко“, но е убедена, че за в бъдеще ще се виждат често.
От
наблюдението върху взаимодействието между Е. и майка й, у социалните работници
е създадено впечатление, че между майка и дъщеря съществува силна емоционална
връзка, налице е взаимно желание двете да живеят заедно. Е. е споделила, че
заедно с майка си и Дан имат общи забавления. Към момента Е. се е чувствала
щастлива в средата, в което е и не
желаела тази среда да се променя.
Жилището, в
което живее майката, представлява апартамент с отлични хигиенно-битови условия.
Състои се от просторен хол, с обособена кухненска част, спалня и баня. Майката
е закупила ученическо бюро и подходящ стол за дъщеря си. Има възможност за
обособяване на детски кът.
Майката и
съжителят й работят в „КБЛ“ ЕООД – гр. П.. Майката работи като окачествител продукти и получава месечно възнаграждение в
размер на около 500 лв. (по делото е
приложено на л. 103 от делото удостоверение № 57/22.06.2017 г., издадено от
„КБЛ 15“ ООД, според което брутното
трудово възнаграждение на Д.К. за периода февруари 2016 г. – януари 2017 г. е в
общ размер 5649.67 лв.). Съжителят на майката е организатор производство в
посочената фирма и получава значително по-голямо брутно трудово възнаграждение.
Работното време на майката е от 08.00 ч. до 16.30 ч., като тя почива в събота и
неделя.
Пред
социалните работници в ДСП-П. майката е споделила, че в случай на трудова
ангажираност и необходимост от подкрепа
в грижите за Е., би могла да разчита на подкрепата на съжителя си, както и на
сестра си, която живее в гр. София.
Според
заключението на социалните работници, отразено в социалния доклад, изготвен от
ДСП – П., всеки един от родителите желае да полага грижи за детето. От
проведените разговори с Е., не е установено отчеждуние
на момичето към който и да е от родителите му. Е. желае да бъде отглеждана от
майка си, както и да се вижда с баща си и неговото семейство. Майката притежава
нужните родителски умения, подкрепяща среда, жилищни условия и доходи, за да
осигурява адекватно нуждите на дъщеря си. Между майката и детето има изградена
емоционална връзка.
На основание
чл. 59, ал. 6 от СК, съдът изслуша и двамата родители, както в проведеното
заседание по привременни мерки, така и в първото по делото съдебно заседание.
Бащата заяви
непосредствено пред съда, че не иска да спира детето да се вижда с майка си, но
желае занапред, както и досега той да полага грижи за неговото отглеждане и
възпитание. Счита, че в интерес на детето ще е то да живее при него, защото
счита себе си за по-отговорния и ангажиран с отглеждането и възпитанието му
родител, а от раздялата си с ответницата твърди, че не е забелязал „нещо
сериозно“ от нейна страна. Твърди, че тя често е сменяла местоживеенето си,
първоначално е била със съжителстващия в момента с нея мъж, впоследствие е била
на квартира сама, след това – отново се е събрала с посочения човек, като
детето на него задавало въпроси защо мама живее в друга къща, защо приятелят й
го няма, а защо вече живее във втора къща и т.н. Твърди, че винаги е давал
пример на детето си, че едно семейство трябва да бъде сплотено.
Майката,
от своя страна, заяви пред съда, че е без значение дали е била на квартира,
дали е била сама, дали е живяла с приятеля си. Във всеки момент, в който не е била на работа, същата е имала желание
да се грижи за детето си. Твърди, че ищецът й е забранявал много пъти да се
вижда с Е.. Била е ограничавана както от ищеца, така и от работата си. Изразява
желание да се грижи за детето занапред, тъй като счита себе си за отговорна,
независимо къде и с кого живее. Твърди, че винаги се е старала детето й да има
всичко необходимо и да не му липсва нещо. Заявява, че Е. е единственото й дете,
че тя я е родила и че тя трябва да се грижи за нея. Счита, че детето ще се
чувства по-добре при нея, отколкото при „мащеха“. Счита, че бащата настройва
детето негативно по отношение на нея.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Както първоначалният, така и насрещният иск, са с правна квалификация по
чл. 127, ал. 2 от СК.
По смисъла на горепосочената правна норма, когато родителите не живеят заедно
и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
В настоящия случай, съдът приема, че исковете са предявени от лица,
разполагащи с активна процесуална легитимация – разделени родители на малолетно
дете, и с правен интерес от предявяването им – наличен спор между родителите по
въпроса за местоживеенето, упражняването на родителските права и съпътстващите
ги правоотношения, поради което и искът на всеки един от родителите е допустим.
За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от
родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът
следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на
детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита
личност, обгръщането му с обич и внимание, като следва да се отчитат и
материално-битовите условия за отглеждане на детето при всеки от родителите. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността.
Критериите,
които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските
права спрямо деца, са намерили израз в Постановление на Пленума на Върховния
съд № 1/1974 г. Следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен
комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/1974 г. има
съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от
критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването
на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни
грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като
личности. Този интерес предпоставя не само
адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият
родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност,
за което е нужен авторитет. При решаване на спора за родителски права следва да
се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността
от обстоятелства на разглеждания случай. По-съществени от тези обстоятелства,
конкретно визирани в ППВС № 1/1974 са:
възпитателски качества; морален облик на родителите; грижи и отношение на
родителите към децата; желание на родителите; привързаност на децата към
родителите; пол и възраст на децата; помощ на трети лица; социално обкръжение;
жилищно-битови условия на живот и др. Мнението на дете при кого да живее дава
насока на съда за най-добрата реална възможност в тази насока, ако желанието му
е обусловено от проявление на родителските качества пред детето и с оглед
възрастта изборът сочи на осъзнат негов интерес, който съдът следва да защити.
Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната
дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето и той е приоритетен
при преценката кой да упражнява родителските права по отношение детето. Тъй
като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а
емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето – резултат
от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да
живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви (в този смисъл
Решение № 162 от 27.07.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 7228/2014 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290
от ГПК и др.).
В конкретния случай, настоящият състав на съда прецени всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се и с
критериите по задължителната за настоящата инстанция съдебна практика, имащи
значение за решаване на спора по същество и приема следното:
Преценявайки възпитателските качества на родителите, съдът приема, че и двамата родители имат нужния родителски капацитет,
но във възпитателските качества дава превес на бащата. Това е така, тъй като
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и приложената
по делото и обсъдена по-горе психолого-педагогическа
характеристика на детето, сочат на това, че Е. е много добре възпитано и
отговорно дете. Както от гласните доказателства, нито едно от които не сочи в
обратния смисъл, така и от горепосочената характеристика, и от социалния
доклад, изготвен от ДСП-П., се установява, че бащата е изключително грижовен,
силно заинтересован от развитието на детето си, както в училище, така и като
човек. Бащата, заедно с жената, с която живее на съпружески начала възпитават
детето много добре, така, че то да създава положително мнение за себе си у
околните, учат го на отговорност, създават му домашен уют, дават му пример за
сплотено семейство. Начинът, по който са подходили при запознаването на децата
си, адаптационният период, който са дали на децата си, за да свикнат с новото
положение, също сочат на това, че бащата и съжителстващото с него лице, са
отговорни и имат нужните възпитателски качества. Съдът приема, че бащата има
нужния авторитет пред детето и по този критерий му дава превес. Съдът в никакъв
случай не омаловажава ролята на майката, но не може да не отбележи факта, че
именно бащата е родителят, който преимуществено е полагал грижи и е възпитавал
детето през последните четири години, когато то е започнало да се формира като
личност. От друга страна, напускането от майката на семейството и заживяването
й с друг мъж веднага след това, оставянето на детето при бащата, при това в
етап, когато Е. е била на ниска възраст и е имала много по-осезаема нужда от
непосредствени майчини грижи, не би могло да се толерира и да се възприеме като
добър поведенчески и възпитателен подход. Майката компенсира детето с
изключително много подаръци от материален характер, което обаче не може да бъде
прието като особено добър възпитателски подход. А споделеното от Е. със св. Н.
и св. Б., че по време на престоя й при майката през лятото, тя не е прочела
нито една книжка, защото не й се четяло, а майка й й
казала, че е умна и няма нужда да чете, още по-малко сочи на добри
възпитателски качества. Разбира се, съдът отчита възможната заинтересованост на
тези свидетели от изхода на делото, но в същото време няма логика и двете да
заявяват този факт като споделен им от детето по един и същ начин, ако
действително това не им е споделено.
По отношение на моралния облик на родителите, съдът няма основание да приеме, че който и да е от тях, има
неморално поведение. За нито един от родителите няма данни да има прояви в
поведението си, създаващи му отрицателен нравствен облик, поради което по този
критерий съдът счита, че родителите са равнопоставени и не дава превес на никой от тях.
По критерия грижи и отношение на родителите към детето: Според ППВС № 1/74 г., под грижи за децата се разбират личните
усилия на родителя във връзка с отглеждането им. Децата следва да останат при този родител,
който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи
угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи
към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.
В конкретния случай, както е установено от всички събрани по делото
доказателства, бащата е този родител, който е полагал и полага грижи по
отглеждането и възпитанието на детето в един продължителен период от време–от
раздялата на родителите преди 4 години и понастоящем. Всички събрани
доказателства сочат, че полаганите от бащата грижи са били и продължават да
бъдат адекватни на потребностите на детето. Същият е полагал както лични грижи,
така и е подпомаган от своята майка, както и от съжителстващото с него лице.
Действително, от показанията на св. П. и Димитрова се установява, че майката
също е участвала в отглеждането и възпитанието на детето, но от всички събрани
по делото доказателства у настоящия състав на съда е формирано убеждение, че
бащата е полагал и продължава да полага посочените грижи в значително по-голям
обем. Показанията на св. Б. и св. Н. са подробни в този смисъл и въпреки, че
същите са в кръга на лицата, посочени в чл. 172 от ГПК, в най-съществените
моменти от съдържанието на тези показания, в т.ч. и по отношение на
адекватността на грижите на бащата и постоянството в полагането им, както и в
значително по-малкото участие на майката в тези грижи, съдът им дава вяра, тъй
като те имат непосредствени впечатления от подлежащите на доказване факти, а и
в посочения смисъл кореспондират със събраните писмени доказателства, като
пряко не са оборени и от гласните доказателства, събрани посредством
показанията на доведените от ответницата свидетели – св. Д. и св. П..
При това положение, отново без да омаловажава ролята на майката, по
горепосочения критерий настоящият състав на съда дава отново превес на бащата.
По критерия желание на родителите: В
конкретния случай и двамата родители изразяват силно желание и готовност да
отглеждат и възпитават детето за в бъдеще. У състава на съда нито за миг не се
е породило съмнение в намеренията и желанията на родителите, поради което и
счита, че по този критерий не може да бъде даден превес на който и да било от
родителите.
По критерия привързаност на детето към родителите: В ППВС № 1/74 г. е разяснено, че
взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за
упражняването на родителските права. Привързаността е налице, когато са се
развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не
поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или
поради изоставяне надзора над тях.
В конкретния случай, съдът приема, че от целия събран по делото доказателствен материал е доказано по един категоричен и
несъмнен начин, че детето е силно привързано и към двамата си родители, като
връзката е взаимна. Между детето и всеки един от родителите му е изградена силна
емоционална връзка.
Детето е на 9-годишна възраст, поради което изслушването му от съда не е
задължително според разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДетето. Искане за изслушването му е направено от
процесуалния представител на ищеца, по същото е изразено категорично несъгласие
от процесуалния представител на ответницата, а до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца оттегли направено
искане в посочения смисъл.
Настоящият състав на съда намира за неуместно изслушването на детето
пред съда, тъй като от всички събрани по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че същото е объркано в желанията и намеренията си.
Дълбоката емоционална връзка, която има и с двамата си родители, желанието да
живее с всеки един от тях, както и нежеланието му да обиди който и да било от
родителите, го поставят в ситуация, при която пред всеки от родителите си и
техните близки Е. изразява различни и противоположни желания. Не следва да се
пренебрегва и фактът, че детето, все пак, е на възраст, на която самото то не
може да изрази категоричност в желанията си. Когато е с баща си, му липсва
майка му и желае да бъде с нея. Обратното, когато е с майка си, мисли за баща
си и желае да се върне при него.
Въпреки горното, съдът намира, че изложеното от Е. пред социалните
работници в ДСП – П., в присъствието и на психолог, твърдо изразено желание да
продължи да живее при баща си в неговото жилище, което детето възприема като
свой дом, е в синхрон с показанията на св. Б. и св. Н., че Е. изпитва
притеснение и страх от евентуалната промяна на местоживеенето, на средата си,
на приятелите си, на училището и учителите си, както и от отдалечаването от
баба си, дядо си и от баща си, с който е живяло през целия си съзнателен живот
и от хората, които е приело за свое семейство. Това желание да живее с баща си
кореспондира и с твърдо изразения отказ
от м. юли 2017 г., Е. да отиде с майка си и св. П. в гр. П. за остатъка от
определения режим на лични отношения с майката през лятото, а отказът не се
оспорва от ответницата.
Съдът дава вяра и на показанията на св. Д., че пред нея детето е
изразявало желание да заживее занапред с майка си и със св. П. в гр. П., но, по
гореизложените причини приема за по-последователно и трайно желанието и
намерението му да продължи да живее при баща си.
Убеждението на ответницата, че детето е
манипулирано от баща си в посока да избере него като родител, при който да
живее, не е доказано с убедителни доказателства по делото. Напротив, от целия
събран доказателствен материал е установено, че
бащата от раздялата с майката до настоящия момент, не е създавал пречки на
същата да контактува с Е. пълноценно според разбиранията, желанията и
възможностите си. Събитията от м. февруари 2017 г., изострили отношенията между
страните и довели до намесата на полиция вследствие подадените и от двете
страни жалби, не биха могли да бъдат възприети като целенасочен и
последователно осъществяван подход на бащата в опита му да раздалечи майката и
детето. Тези събития, според настоящия състав на съда, са по-скоро провокирани
от категорично изразеното от майката намерение да вземе детето при себе си и да
го запише на училище в друг град само няколко дни преди да пристигне в гр. П. и
да направи опит за осъществяване на намеренията си. От приложените по делото
преписки от РУП-П. се установява, че и двамата родители са имали не особено
адекватно поведение в посочената ситуация, което същите следва да избягват за в
бъдеще. От друга страна, отразеното в социалния доклад, изготвен от ДСП-П.,
изразено от Е. желание да живее занапред с майка си съдът го приема за искрено,
предвид гореизложените мотиви за силна емоционална връзка и с двамата родители,
но прави впечатление и буди известно недоумение зрелостта на детето в
използвания от него израз, че всяко дете трябва да живее при майка си.
А що се отнася до наличните по делото показания, от една страна, на св. Б.,
че при първата й среща с детето, същото е предпочело да остане в компанията на
баща си и посочената свидетелка, а от друга страна, на св. Д., че при една от
срещите й с детето, докато майката е упражнявала режим на лични отношения, на Е.
не й е било достатъчно времето, прекарано с майка си и е изразила нежелание в
уречения ден и час да се върне при баща си, съдът приема това поведение на
детето като моментно настроение в различни периоди от време, характерно за
всеки един човек, още по-допустимо и характерно за едно незряло и поддаващо се
на емоциите си дете. Съдът намира за необходимо да укаже и на двамата родители,
че когато се касае за един или два дни в повече или по-малко от продължителен
престой, а на още по-силно основание – за един или два часа в повече или
по-малко от определения режим на лични отношения, и това е искрено изразено
желание на тяхното дете, което и двамата твърдят и съдът им вярва, че много
обичат, или се дължи на обективни факти, стоящи извън намерението и желанието
на който и да било от тях, не би следвало, прикривайки се зад паравана на
определени от съда мерки, да се опитват да изразяват надмощие един над друг, да
търсят начин да уязвят другия родител, тъй като по този начин единственият,
който със сигурност ще бъде ощетен най-вече в емоционален и психологически
аспект, ще бъде тяхното дете.
Предвид всичко гореизложено
относно привързаността на детето към родителите и желанието му да живее със
съответния родител, съдът не може да даде превес на нито един от тях по
посочения критерий.
По критерия пол на детето:
Според разясненията в постановлението на ВС, майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчета. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна
и пубертетна възраст. В конкретния случай детето е момиче на 9 години, поради
което майката има превес над бащата по този критерий.
По критерия възраст на детето: ВС е разяснил, че възрастта е от
значение, когато наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени
родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата
с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива
случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на
детето. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се
определя от нуждата от определени родителски грижи. Според мотивите в
постановлението, когато майката е изоставила дете – кърмаче и не се интересува
от него, когато изоставеното дете е момиче в пубертетна възраст или в други
подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката.
В конкретния случай, Е. е на 9 години, поради което не попада в
категорията деца, нуждаещи се според ВС от непосредствена майчина грижа. В
същото време, настоящият състав на съда не може да не отбележи факта, че
майката е напуснала мъжа си и е оставила детето да живее с него, а тя се е установила да живее на друго място, с друг
човек в период, когато Е. в много по-голяма степен се е нуждаела от
непосредствена майчина грижа. Тогава тя е оставила детето на непосредствените
грижи на баща му, който, от своя страна, е доказал, че умее успешно да се
справи, както с отглеждането, така и с възпитанието на едно дете на ниска
възраст и от женски пол. Действително, в случая категорично не може да се
говори за изоставяне и дезинтересиране на майката от
детето, тъй като доказателствата по делото сочат, че тя е присъствала в живота
на Е. активно, но това не променя факта, че бащата е бил и продължава да бъде
родителят, който е полагал грижите по отглеждането и възпитанието на детето. По
изложените съображения и по този критерий съдът дава превес на бащата.
По критерия помощ на трети лица: В конкретния случай и двамата
родители могат да разчитат на помощта на трети лица при отглеждането и
възпитанието на Е. и по-конкретно – ищецът е разчитал и продължава да разчита
на активната, при това, според установеното по делото, твърде адекватна на
нуждите на детето помощ от страна на съжителстващата с него жена – св. Б.,
както и на своите родители. Ответницата може да разчита на съжителстващия с нея
мъж – св. П.. Заявеното от нея, че може да получава помощ и от сестра си,
живееща в гр. София, не е подкрепено с никакви доказателства. Фактът, че Е. е
изградила отношения на привързаност към съжителстващите с двамата родители
лица, е изцяло положителен и е в неин интерес. Въпреки това, чисто количествено
ищецът може да разчита на помощта на повече от ответницата близки, но
по-важното е, че в настоящия процес по безспорен начин се доказа положителното
влияние на подпомагащите ищеца лица, както по отношение на физическото
отглеждане, така и по отношение на възпитанието и оформянето на правилен
мироглед на детето. Затова и по посочения критерий, без ни най-малко да
омаловажава ролята на св. П. в живота на детето, съдът дава превес на бащата.
По критерия социално обкръжение:
ВС е разяснил, че социалната среда, в която предстои да живеят децата е
в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави
упражняването на правата. Под обкръжение се разбират членовете на семейството,
в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и
хората, с които постоянно дружи или работи.
В случая, прякото обкръжение на всеки от родителите, са съжителстващите
със съответния родител лица, като съдът приема, че и двамата фактически съпрузи
на родителите имат добър облик. Няма конкретни данни за приятелско обкръжение
на родителите, освен, че техни приятели са св. Д. – на ответницата и св. А. –
на ищеца, но за техния бит, нрави, схващания и манталитет няма данни. Затова по
този критерий и двамата родители следва да се приемат за равни.
По критерия жилищно – битови и др. материални условия на живот:
този критерий не е от решаващите, но и има значение на важна предпоставка за
отглеждането и възпитанието на детето. Събраните по делото доказателства сочат,
че и двамата родители имат отлични битови условия на живот. Ищецът разполага с
жилище в гр. П., в което са създадени отлични условия за отглеждането и
възпитанието на детето и в което детето живее от раждането си до настоящия
момент. Майката разполага със съсобствен недвижим
имот в с. М., а в гр. П. ползва жилище под наем, в което също има отлични
условия за живот. Затова и по този критерий родителите следва да се приеме, че
родителите са равни.
В заключение, разглеждайки
посочените критерии, както самостоятелно, така и в съвкупност, преценявайки ги
от гледна точка на интереса на детето, при наличие на родителски капацитет и у
двамата родители, но при превес по част от критериите в полза на бащата,
настоящият състав на съда приема, че интересите на детето не налагат промяна на
установеното към момента фактическо положение. Детето следва да продължи да
живее в жилището, в което е живяло от началото на живота си и до момента,
заедно с баща си, при условия, при които е отглеждано досега, в познатата му
семейна и обществена среда, сред приятелчетата и
съучениците си, в училището, в което е учило вече две години и в което се
чувства добре и спокойно. Както бе посочено по-горе, не са доказани твърденията
на ответницата, че ищецът настройва детето против нея и против установяването
му в гр. П.. Няма данни за нарушаване интереса на Е., безспорен е авторитетът
на бащата и чувството за сигурност на детето, когато е при него.
Обстоятелството, че Е. е момиче в предпубертетна
възраст, не може да обоснове само по себе си извод, че майката е по-подходящ
родител на този етап.
Всичко
гореизложено мотивира настоящия състав на съда да предостави упражняването на
родителските права по отношение на Е., на нейния баща, при когото да бъде
определено и местоживеенето й.
За майката, с
която е категорично установено в настоящия процес, че Е. има изградена силна
емоционална връзка, че майка и дъщеря имат потребност от по-чести и пълноценни
контакти помежду си, следва да бъде определен по-разширен режим на лични
отношения с детето. Съдът приема, че подходящ ще е следният режим: всяка първа
и трета седмица в месеца от 19.00 ч. в петък до 19.00 ч. в неделя, с преспиване
при майката в петъчната и съботната нощ, през половината дни от ваканциите
извън лятната ваканция (коледна и пролетна), като конкретно по Коледните, Новогодишните и Великденските празници в
числото на посочената половина от съответните ваканции майката може да взема
детето при себе си всяка четна година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка нечетна
година – на Нова година, а всяка четна година – на Великден; както и един месец
и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
Майката следва да заплаща издръжка на малолетното си дете, чрез неговия
баща, в размер на по 130.00 лв. месечно, като издръжката ще се дължи от влизане
на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й.
Размерът на издръжката е определен с оглед възрастта и нуждите на детето, както
и възможностите на родителите.
Уважаването на първоначално предявените
от бащата искове обуславя отхвърлянето на насрещните искове, предявени от
майката.
Въпреки направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски и представените доказателства за действително сторени
такива, разноски не следва да се присъждат, тъй като е налице задължителна
практика по този въпрос, обективирана в Определение №
385/25.08.2015 г. по д. 3423/15 г. на ВКС,
I г.о., според което разноски при спорна съдебна администрация по чл. 127
от СК не се дължат.
Ответницата Д.К. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – П., сумата 187.20 лв. – държавна такса върху тригодишните платежи на
присъдената издръжка на детето, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК във р. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на детето Е.Т.Н., родена на ***г., ЕГН **********, на БАЩАТА Т.Н.П., ЕГН **********,***, както и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето при БАЩАТА.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майката Д.Н.К., ЕГН **********,***
и с настоящ адрес: ***, с детето Е.Т.Н.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица в месеца от 19.00 ч.
в петък до 19.00 ч. в неделя, с преспиване при майката в петъчната и съботната
нощ, през половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (коледна и
пролетна), като конкретно по Коледните,
Новогодишните и Великденските празници в числото на посочената половина
от съответните ваканции майката може да взема детето при себе си всяка четна
година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка нечетна година – на Нова година, а
всяка четна година – на Великден; както и един месец и половина през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
Д.Н.К., ЕГН **********,***
и с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетното си дете Е.Т.Н., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Н.П., ЕГН **********,***, В РАЗМЕР НА ПО 130.00
лв. (сто и тридесет лева 00 ст.) месечно, считано
от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.К., ЕГН **********,***
и с настоящ адрес: ***, против Т.Н.П., ЕГН **********,***,
насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. Т.Н. на майката, за определяне режим на лични отношения на бащата с
детето и за присъждане на месечна издръжка в размер на по 115.00 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П., СУМАТА 187.20 лв. (сто осемдесет и седем
лева и 20 ст.) – държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената
издръжка на детето.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: