№ 40714
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110140522 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Столична община да заплати на ЗЕАД „Б.В.“ сумата от 322.53 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „.............“ с рег. № ...................
вследствие на ПТП от 13.06.2022г., настъпило на общински път в гр. София, на .................“,
срещу УМБАЛ „Токуда“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2023г.
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.06.2022г. в гр. София, на .................“, срещу УМБАЛ
„Токуда“, застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане
„Каско“ на МПС и управляван от П. Г.Г. лек автомобил „.............“ с рег. № ...................
попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за
което счита, че отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа
процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на
МПС били причинени увреждания на стойност 322.53 лева, която сума ищецът изплатил в
полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 21.09.2022г. и поканил ответника в
качеството му на стопанин на пътя да му възстанови заплатеното обезщетение, което
последният отказал да стори. При тези съображения в настоящото производство претендира
вземането за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че от представените доказателства
не се установява описаното в исковата молба събитие да съставлява покрит застрахователен
риск по процесната застраховка „Каско“. Оспорва доказаността на механизма и на мястото
на настъпване на ПТП, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представените писмени доказателства. Поддържа, че не е налице причинно- следствена
връзка между евентуалното попадане на автомобила в дупка и уврежданията по МПС, чиято
обезрведа се претендира. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му
за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност оспорва претенцията и по размер,
считайки, че при определяне на обезщетението не са взети предвид амортизацията на
увредените авточасти, както и поведението на водача на МПС, който, като не съобразил
скоростта си на движение и поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка,
допринесъл за настъпване на ПТП. Претендира разноски.
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
1
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на правоимащите
лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираното вземане, каквито твърдения в случая не се навеждат, респ., че е
изпълнил задължението си да поддържа изправен пътния участък, като вземе мерки за
обезопасяване и сигналзиране на неравностите на пътя, както и конкретно поведение на
водача на МПС при управлението му, допринесло за настъпване на пътния инцидент, за
които обстоятелства не се сочат доказателства.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: съществуването към датата на ПТП на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „.............“ с рег. №
..................., имащо за предмет този автомобил, изплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение в полза на правоимащото лице в сочения от него размер, както и
принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа.
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит като
свидетел на посоченото от ищеца лице за установяване на механизма на произшествието,
както и на настъпилите в резултат от него вредоносни последици.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
формулираните в исковата молба задачи.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за допускане извършването
на съдебно- счетоводна експертиза, доколкото същото е насочено към установяване на
обстоятелства, които не са спорни между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит при режим на призоваване
на П. Г.Г., ЕГН **********, тел.: **********, за установяване на механизма на
произшествието, както и на настъпилите в резултат от него вредоносни последици.
2
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за явяването на свидетеля пред съда в размер
на 50.00 лева, вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
Свидетелят ДА БЪДЕ ПРИЗОВАН от посочените в исковата молба адрес и
телефонен номер след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по формулираните в
исковата молба задачи с уточнението, че вещото лице следва да установи механизма на
ПТП и възможността всяко от конкретните увреждания да настъпи при този механизъм.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева,
вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й.Д.Й..
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024г. от
10:40 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3