Решение по дело №9240/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110209240
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110209240 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. Н., с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-004636/07.03.2024г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 850
/седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети
18 /осемнадесет/ контролни точки.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в
описанието на нарушението не е посочено лице за свидетел при спазване на
изискванията за посочване на три имена, адрес и дата на раждане, както и че
не е отбелязано на кое действие е свидетел-очевидец, поради което е нарушена
разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. По-нататък се твърди, че НП е издадено
извън срока по чл. 52 от ЗАНН. С жалбата се оспорва и компетентността на
органа, издал наказателното постановление. Предвид изложените аргументи
се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят И. Н., редовно уведомен, се явява.
В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП в частта относно
наказанието лишаване от свобода, предвид трудовата му ангажираност като
шофьор.
Въззиваемата страна, Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
1
СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител – юрк.
Пашунов, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление, въз основа на които се отправя искане до съда
да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
От показанията на свидетеля Деян Тодоров Чорбаджиев, които съдът
оценява като достоверни, както и от писмените доказателства по делото, се
установява, че на 05.09.2023 г., около 11:09 часа, в с. Волуяк, на бул. „Ломско
шосе“, жалбоподателят И. Г. Н., ЕГН: ********** е управлявал собствения си
лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. № СА1742СН, с посока на
движение от ул. гр. Костинброд към гр. София, като до № 271 се е движил със
скорост от 116 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място до 50
км/ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС TFR1-M с
номер 524. Действително измерената скорост е 120 км/ч., като от нея е
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.
На 19.02.2024 г. от Деян Тодоров Чорбаджиев - младши автоконтрольор
при ОПП СДВР е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 129424, който е връчен на И. Г. Н. на 19.02.2024 г.
Срещу акта не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН административно наказващият
издадено обжалваното понастоящем НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показанията на свидетеля Деян Тодоров Чорбаджиев, които съдът
приема за достоверен източник на доказателства, въз основа на които се
потвърждава, че именно свидетелят Чорбаджиев е съставил процесния АУАН.
По отношение на обясненията на жалбоподателя Н., съдът намира, че
същите са негова защитна теза и отказва да ги кредитира, доколкото от
писмените доказателства по делото се установи, че дядо му не е посещавал
УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“, поради необходимост от оказване на спешна
медицинска помощ, с оглед на което се опровергава твърдението му, че е
бързал и поради тази причина е извършил нарушението, което му е вменено,
съдът намира за недостоверно.
Писмени доказателства:
Справка от Българския институт по метрология; протокол от 18.05.2023
г. от проверка на видео- радарна система за наблюдение и регистрация на
2
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации; протокол от 05.09.2023 г. за използване на автоматизирано
техническо средство (АТСС) ведно със снимков материал; ежедневна форма
на отчет от 05.09.2023 г.; справка картон на водача; заповед № 513з-2689 от
19.04.2017 г.; заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019 г.; призовка; заповед
8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и я изясняват в пълнота.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото
съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото
производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
От предоставените писмени доказателства от УМБАЛСМ „Н.И.
ПИРОГОВ“ се установява, че пациент с имена И. Стойчев Н., за който
жалбоподателят Н. твърди, че му е дядо и че е бързал да го закара в лечебното
заведение, поради необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, не
е посещавал лечебното заведение на посочената дата на извършване на
нарушението.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за
това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.
Компетентността на органите, издали двата основни за производството акта –
АУАН и НП, се установява по безспорен начин от представените по делото
заповеди за компетентност, с оглед на което наведеното с жалбата твърдение
за липса на компетентност се явява неоснователно. Същите са издадени в
сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, предвид което
наведеното от жалбоподателя твърдение, че не са спазени сроковете се явява
неоснователно. В допълнение на това, срокът по чл. 52, ал.1 от ЗАНН тече от
датата на получаване на преписката – информация, която има
вътрешнослужебен характер и не е известна на жалбоподателя. Отделно от
това няма никакви доказателства за датата на получаване на преписката,
поради което съдът е поставен в невъзможност да определи началния момент
на срока, спрямо което обстоятелство да прецени нарушена ли е разпоредбата
3
на чл. 52 от ЗАНН или не.
Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което
позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице
съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на нарушението. От НП става ясно, че на
посочената дата, време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил, който е достатъчно добре индивидуализиран, като го е
управлявал със скорост от 120 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила си със
скорост от 116 км/ч, при максимално допустимо ограничение за населеното
място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е довело до превишаване на
максимално допустимата и разрешена скорост с 66 км/ч. С оглед посочването
на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в конкретния
пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата
на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст, в процесния
случай, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч. Съгласно ал. 2 на
същия текст, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено
нарушението е на територията на с. Волуяк, като видно от предоставената
схема на организацията на движението от ОПУ София, в конкретния пътен
участък, към датата на нарушението, не е била въведена различна от
посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост посредством поставен пътен знак,
указващ максимално разрешената скорост на движение. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек автомобил,
очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по силата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално допустимата стойност
измежду изискуемата за всички категории МПС за населено място съобразно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на посочване на категорията на
конкретното МПС в обжалваното НП не съставлява съществено процесуално
нарушение. Ето защо превишаването на скоростта от 50 км/ч в населено място
в конкретния случай се явява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както
правилно е посочено в НП.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 66 км/ч,
което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700
лева (за самото превишаване с 50 км/ч), към която сума следва да се прибави
сумата от 150 лева, представляваща увеличение на глобата съобразно чл. 182,
4
ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишението на скоростта с 66 км/ч, т. е. за разликата от
16 км/ч над разрешената скорост. Следователно, в конкретния случай водачът
е следвало да бъде санкциониран за превишението на скоростта с 66 км/ч с
глоба в размер на сумата от 850.00 лева, поради което съдът намира, че
правилно е приложена санкционната разпоредба. Законосъобразно е наложено
и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. Предвид кумулативния му характер и
нормативно фиксирания му размер от законодателя, налагането му е
задължително в посочения от разпоредбата размер и не зависи от преценката
на административнонаказващия орган. Доколкото размерът на наказанието е
абсолютно определен в закона, съдът не може да слезе под него, като измени
наказателното постановление по отношение на наказанието. Ето защо липсва
основание за отмяна на НП в частта относно наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В обобщение на
изложеното, не се установява да е налице основание за отмяна на обжалваното
НП, нито с оглед наведените от страна на жалбоподателя основания, нито с
оглед изискуемите от закона основания, за които съдът следи служебно. В
случая е спазена процедурата по установяване на нарушенията и относно
санкционирането им. При това положение, жалбата се явява неоснователна, а
атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е
разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение и го е
упражнила. Ето защо в полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
004636/07.03.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 850 /седемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 18 /осемнадесет/ контролни точки.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Г. Н., с ЕГН ********** да заплати в
полза на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5