Определение по дело №441/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2011 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20101200900441
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

Решение № 152

Номер

152

Година

24.06.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.24

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело

номер

20105100500180

по описа за

2010

година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

С писмо изх. № 6376/27.04.2010 г., ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие ОС – Кърджали е отказал да извърши поисканото действие относно намаляване на адвокатското възнаграждение по изп. дело № 75 по описа за 2010 г., тъй като възнаграждението е определено по договорно отношение и компетентен съгласно чл.78, ал.5 от ГПК е съда, а не частния съдебен изпълнител.

Недоволен от отказа на Частния съдебен изпълнител е останал жалбодателят Г. Я. Е., който го обжалва чрез процесуалния си представител, като незаконосъобразен. В жалбата се излагат съображения, че по изпълнителното дело били присъдени разноски за адвокат в размер на 3 980 лв., които били определени над предвидения размер по §2, във вр. с чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение било прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли съда на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Ответникът едноличен търговец Д. А. Х, с фирма “С. – 2000 – Д. Х. – С., представляван от процесуалния си представител, в представено писмено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли същата. В жалбата се сочи, че липсвало означение на акта, който се обжалвал, подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител били точно изброени, липсвала представителна власт на пълномощника на жалбодателя. По същество се твърди, че в жалбата не били посочени никакви аргументи относно фактическата сложност на делото.

Частният съдебен изпълнител при Кърджалийският районен съд е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че обжалваните от длъжника действия не попадали в изброените от чл.435 от ГПК действия.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва други действия. Посочените хипотези засягат същинските действия на съдебния изпълнител по удовлетворяването на взискателя, а въпросът относно размера на адвокатското възнаграждение касае разноските по изпълнителното дело. Правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа “Общи правила”, Глава VІІІ, Раздел ІІ от ГПК. От систематичното място на тази уредба следва извода, че тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и в изпълнителното производство. В противен случай законодателят не би уредил тази материя в Част първа “Общи правила”, а би регламентирал специални норми за всяко производство отделно. В тази връзка, страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, въпреки че не е уреден изрично в специалните разпоредби на изпълнителния процес. Независимо от обстоятелството, че текста на чл.78, ал.5 от ГПК говори за правомощие на съда да присъди по-нисък размер на разноските, то такова правомощие има и съдебният изпълнител. Този извод се налага от систематичното тълкуване на Глава І “Основни положения” и Глава ІІ “Основни начала” от Част І “Общи правила” от ГПК, където всички принципи и начала са уредени във връзка със съдебните производства, което обаче не означава, че тези основни принципи и начала важат само за съдебните производства. Същото се отнася и за уредбата на страните, представителството, съобщенията, призовките и сроковете, където също се говори за граждански дела и компетентност на съда. Освен всичко друго, въпросът за разноските се поставя след пълното погасяване на задължението, т.е. при един по същество приключил изпълнителен процес.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От приложеното копие на изпълнително дело № 75/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 15.02.2010 г. по молба на взискателя – едноличен търговец Д. А. Х. с фирма „С. – 2000 – Д. Х. С., общ. К., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 26 от 12.02.2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, издаден на основание решение № 217 от 23.12.2008 г. по гр.д.№ 441/ 2007 г. на Кърджалийски окръжен съд, срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. Я. Е. за сумата в размер на 13 631.61 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2005 г. до окончателното й изплащане. Законната лихва е определена от съдебния изпълнител в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение в размер на 8 861.86 лв. Или, общата дължима сума по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело е в размер на 22 493. 47 лв. Заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат съгласно приложен към делото договор за правна помощ е в размер на 3 980 лв. Така заплатеното възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната фактическа е правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено съобразно §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалните действия, извършено по изпълнително дело № 75/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег.№ 812 не са необичайни и извънмерни, които налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да бъде присъден по-нисък размер на разноските, в частта им относно договореното адвокатско възнаграждение като същите се намалят от 3 980 лв. на 1 649.82 лв., или до трикратния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл.10, т.1 и 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.

Неоснователен е доводът, изложен във възражението относно липсата на представителна власт на процесуалния представител на жалбодателя. Видно от представеното по изпълнителното дело пълномощно, Г. Я. Е. е упълномощил адв. Е. П. да подаде жалба до ОС срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 75/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков. Очевидно е, че няма как да е посочен номера на въззивното дело, което към този момент не може да бъде образувано.

Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде присъден по-нисък размер на разноските, в частта им относно договореното адвокатско възнаграждение като същите се намалят от 3 980 лв. на 1 649.82 лв.

Ето защо и на основание чл.10, т.1 и 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие ОС – Кърджали, обективиран в писмо изх. № 6376/27.04.2010 г., с който е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по изп. дело № 75 по описа за 2010 г. на ЧСИ Росен Сираков, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 75/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег.№ 812, договорено между взискателя едноличен търговец Д. А. Х., с фирма “С. – 2000 – Д. Х. – С. и адв. Д. Д. от АК – К. с договор за правна помощ с дата 12.02.2010 г., от 3 980 лв. на 1 649.82 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

1EEB625050CE1310C225774C0031732A