Р Е
Ш Е Н И Е № 260577
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на първи септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11656 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от В.Д.М., ЕГН
**********, с адрес *** в качеството му на адвокат с личен № *** с адрес за
връчване на книжа: *** против Г.Й.Т.,
ЕГН **********,***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 288 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 11526 лв. – главница, представляваща
дължимо възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 12.07.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
Ищецът
сочи, че упражнява адвокатска професия
от ***. На 29.09.2015 г. на основание чл. 36, ал.1 и 2 от Закона за
адвокатурата в качеството му на адвокат – довереник е сключил с ответницата в качеството на доверител договор за правна защита и правно съдействие,
по силата на който ответницата му е възложила, а той е приел да извършва от
нейно име и за нейна сметка действия за защита и реализиране на правата и
интересите й относно нанесени й имуществени и неимуществени вреди, произтичащи
от ПТП, настъпило на *** г. За изпълнение на задълженията по договора,
ответницата се е задължила да изплати на ищеца 20 % с ДДС върху получената от
нея сума за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП и
лихвата върху тази сума. Посочва се, че
всички разноски за изпълнение на задълженията по договора, свързани с
досъдебното производство, водено във връзка с гореописаното ПТП, с
представителството й в качеството на граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес /ако
има такъв и ако участието на пострадалия в същия е допустимо/ и с получаването
на определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
застрахователя, са за сметка на довереника т.е. за сметка на ищеца (чл.4, ал. 1
от договора). Сочи се, че в чл. 4, ал. 2 от договора страните са се съгласили
всички разноски, извън изрично упоменатите по чл. 4, ал.1 и разноските по
изпълнението на задълженията по чл. 1 от договора, когато същите са свързани с
разход на време и/или представляват правна сложност, надхвърляща обикновено
приетото в такива случаи, да се договарят допълнително за всеки отделен случай.
Посочва
се, че за изпълнение на задълженията по договора, ответникът се е задължил да
упълномощи ищеца с пълномощно с нотариална заверка на подписа, но доколкото
ищецът е адвокат, той бил упълномощен с писмено пълномощно.
Въз
основа на поетите задължения по силата на сключения договор, ищецът предприел
необходимите действия за установяване на всички необходими факти и
обстоятелства по реализираното ПТП на *** г., даващи основание на ответницата
да получи обезщетение за понесените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на същото.
Ищецът
установил, че се касае за ПТП, станало на *** в гр. П. около *** до Т - образно
кръстовище на улица *** и ул. *** между лек автомобил „***" с peг. № *** и
велосипедист, при което лекият автомобил, управляван от ***, е ударил
велосипедиста ***. *** бил откаран в болница. където на същата дата починал.
Установено било, че доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница
по настоящата искова молба, е *** на починалия при пътно - транспортното
произшествие *** и като такава има право на обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди съобразно изискванията на закона.
Против
водача на лекия автомобил било образувано досъдебно производство, в което
се ищецът се включил, защитавайки
правата и законните интереси на ответницата съобразно правилата за
представителство и изискванията на Закона за адвокатурата. Ищецът предвиждал,
че срещу водача на лекия автомобил ще бъде повдигнато обвинение от
прокуратурата.
На
12.11.2015 година разследващият полицай извършил предявяване на разследването
на ответницата и на ищеца, като нейн довереник. Окръжна прокуратура гр. П.
повдигнала обвинение против *** за това. че на *** година в гр. П., ***, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***" с peг.
№ *** е нарушил правилата за движение, превишил е допустимите скорости на
движение в населено място и по непредпазливост е причинил смъртта на ***, ***
на доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница по
настоящата искова молба. Образувано било НОХД № 2368 по описа за 2015 година на
Окръжен съд -Пловдив.
На 10.02.2016 година от Окръжен съд - Пловдив
е изпратена призовка за доверителката по договора за правна защита и съдействие
- ответница по настоящата искова молба, да се яви в съда като свидетел на
15.03.2016 година.
Съдът е изпратил призовката чрез ищеца - адв.
В.М., виждайки от материалите по досъдебното производство, че той е
представлявал същата и до изпращането на делото в съда. Ищецът подал молба от името на ответницата за
конституирането й по делото като частен обвинител. С определение на съда от
15.03.2016 година същата била конституирана като частен обвинител, а ищецът бил
приет за участие по делото като нейн повереник и участвал в делото с всички
признати от закона процесуални действия до неговото приключване.
С
присъда№ *** по НОХД № 2368 по описа за 2015 година Пловдивският окръжен съд
признал *** за виновен в това, че на *** година в гр. П., на ***, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. № ***
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 от ЗДвП – превишил
определените от закона стойности на скоростта км/ч: за категория „В" в
населено място - 50 км/ч., същият е управлявал посоченото МПС със скорост 84
км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на *** /*** на ответницата/ и го
осъжда на една година и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 66 ал.
1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На
31.03.2016 година ищецът подал молба от негово име до Окръжен съд - Пловдив за
издаване на заверен препис от присъдата и незаверени копия от мотивите, като
изрично посочил, че исканите документи
са му необходими на основание чл. 107 от Кодекса за застраховане за предявяване
на претенция за неимуществени вреди. От съда получил исканите документи.
Ищецът установил,
че за лек автомобил марка „***" с peг. № *** има валидна полица за сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователно
дружество „Бул Инс" АД гр. София.
На
04.05.2016 година, действащ като упълномощен представител на Г.Й.Т., ищецът
изготвил и изпратил до Изпълнителния директор на ЗД „БУЛ ИНС" АД ЦЕНТРАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ ГР. СОФИЯ, молба за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на причинената смърт на нейния родственик и
последвалите болки и страдания като пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП в полза на доверителката по договора за правна защита и
съдействие - ответница по настоящата искова молба - в размер на 110 000 /сто и
десет хиляди/ лева. Молбата се сочи, че е била подробно мотивирана с изложение
на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило пътно - транспортното
произшествие, посочени са воденото досъдебното производство, образуваното НОХД,
изхода по него с влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил „***"
с peг. № *** е признат за виновен, наличието на застрахователна полица в ЗД
„Бул Инс" АД и са приложени съответните документи.
Застрахователно дружество „Бул Инс" АД
приело, че може доброволно да изплати обезщетение в размер 30 000,00 /тридесет
хиляди/ лева, няколко пъти по-малък от поисканото обезщетение, поради което не
било подписано споразумение, тъй като не
било в интерес на доверителката на ищеца – ответник по делото.
Ищецът изготвил искова молба до Софийски
градски съд против ЗД „БУЛ ИНС" АД от името на доверителката по договора
за правна зашита и съдействие - ответница по настоящата искова молба - с искане
за заплащане в нейна полза на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева, съставляващи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в психически болки и страдания от внезапната смърт на нейния *** *** в резултат
на пътно - транспортно произшествие, станало на *** година в гр. П., бул.“***“,
по вина на ***, управлявал лек автомобил ,“***“с peг. № ***.
Исковата
молба се сочи, че е подробно мотивирана
с изложение на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
посочени са воденото досъдебното производство, образуваното НОХД, изхода по
него с влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил „***" с
peг. № *** и признат за виновен, наличието на застрахователна полица в ЗД ,“Бул
Инс“ АД и са приложени съответните документи: Удостоверение за наследници,
Присъда № *** година на Окръжен съд - Пловдив. Застрахователна полица № *** -
копие, както и адвокатско пълномощно. Направени са и съответните
доказателствени искания. Исковата молба
с приложенията е изпратена до Софийски
градски съд на 08.08.2016 година в 10,10 часа чрез „Български пощи"
ЕАД.
С писмо
чрез „Български пощи" - Телепоща изх. № *** година в 15,40 часа
Г.Й.Т. уведомява ищеца, че от датата на
получаване на уведомлението прекратява сключения с ищеца договор за правна
защита и оттегля всички пълномощия, с които го е упълномощила да я представлява пред органите на МВР, прокуратурата, държавни
органи. застрахователни компании, НББАЗ,
Гаранционен фонд и др. във връзка с ПТП от *** година, при което е причинена
смъртта на *** и занапред да се въздържа
от извършването на всякакви действия от нейно име. Сочи се, че с това
писмено изявление е налице едностранно прекратяване на договора за правна
защита и съдействие от страна доверителката по него, ответница по настоящата
искова молба.
В
съответствие с едностранното прекратяване на договора за правна защита и
съдействие страната по него доверител се сочи, че дължи заплащане на съответно възнаграждение,
съобразно клаузите на договора и Закона за адвокатурата.
Посочва се, че съгласно чл. 17 от договора за
правна защита и съдействие срокът на договора е с краен срок, определяем към
момента на получаване на застрахователното обезщетение от доверителя и
заплащане на възнаграждението по настоящия договор на довереника, за което се
съставя писмено споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора за
правна защита и съдействие при неспазване на задължението си по чл. 2. както и
при неоснователно оттегляне на пълномощията и прекратяване на договора от
страна на доверителя, довереникът има право на уговореното в чл. 3
възнаграждение в пълен размер, но не по-малко от 2000 /две хиляди/ лева.
Цитират се законови разпоредби, касаещи
заплащането на адвокатско възнаграждение и неговия размер, като съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за
адвокатурата при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи
възнаграждение само за положения труд.
В процесния случай се сочи, че е налице подписан договор между адвоката и
клиента, размерът на възнаграждението е определен в самия договор, този размер
е справедлив и обоснован, не е по-малък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, възнаграждението е уговорено
като процент от това, което клиентът ще получи като обезщетение /което е
допустимо, тъй като не се касае до възнаграждение по наказателни дела и по
гражданско дело с нематериален интерес/.
Посочва се, че в случая от 29.09.2015
година до датата на прекратяване на договора и оттегляне на пълномощията -
09.08.2016 година -добросъвестно и в съответствие с изискванията на договора и
закона в широк смисъл ищецът е извършил всички допустими от закона правни
действия в защита интересите на доверителката- ответница по настоящата искова
молба, поради което ответницата му дължи възнаграждение по силата на сключения
между нея и него договор за правна защита и съдействие от 29.09.2015 година в
размер на 20% /двадесет процента/ върху получената от нея сума за претърпените
имуществени и неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортното
произшествие и лихвата върху същата сума, но не по-малко от 2000 /две хиляди/
лева.
Впоследствие
ищецът разбрал, че Г.Й.Т. е завела чрез друг адвокат гражданско дело против
застрахователя ЗД „Бул Инс" АД за изплащане на обезщетение - гражданско
дело № 10880 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, което е
приключило с Решение от 07.03.2018 година, с което застрахователят е осъден да
заплати на Г.Й.Т. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** година до
окончателното изплащане.
Горецитираното решение е обжалвано и е
образувано въззивно гражданско дело № 3425 по описа за 2018 година на Софийски
апелативен съд. което е приключило с Решение № ***, постановено на 21.05.2019
година, с което обжалваното решение на първоинстанционния съд в частта, в която
искът е отхвърлен до предявения размер от 200 000 лв., е потвърдено. Срокът за
обжалване на същото е изтекъл и решението е влязло в сила. Затова ищецът
предполага, че ответницата се е снабдила с изпълнителен лист, образувала е
изпълнително дело срещу длъжника и вземането й вече е удовлетворено. Моли се искът да се уважи, като се сочи, че
възнаграждението е изчислено върху сумата от 40000 лв. с ДДС. С уточнителна
молба от 18.07.2019 г. ищецът посочва, че възнаграждението е определено освен
върху размера на главницата, но и върху размера на формираната законна лихва за
периода от *** г. до 03.06.2019 г. в размер на 17 630 лв. т.е. върху общата
сума в размер от 57630 лв. Претендират
се разноски за заповедното и настоящото исково производство.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законноустановения
едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба.
Ответникът не оспорва, че е сключила с ищеца договор за
правна помощ от 29.09.2015 г., както и че на 09. 08.2016 г. е изпратила
уведомление за прекратяване на сключения договор и оттегляне на пълномощията на
адв. М..
Оспорва
се наличието на предпоставките по чл. 19 от договора за заплащане на
възнаграждение на адвоката, тъй като поръчката не е оттеглена неоснователно.
Посочва
се, че след сключването на договора за поръчка адв. М. е информирал
ответницата, че за завеждането на претенцията пред застрахователна компания е
необходимо тя да има открита банкова сметка. *** поискала застрахователното
обезщетение да бъде изплатено по тази сметка. Ищецът информирал ответницата, че
личната й банкова сметка ***аховател и я завел при негова позната в Уникредит
Булбанк АД, където на ищцата била открита нова банкова сметка. ***говор за
откриване на банкова сметка, *** адв. М..
В договора за откриване на банкова сметка ***, че е отразено, че същата
се открива единствено на името на ответницата и само тя е страна по договора с
банката, макар договорът да е озаглавен „съвместен спестовен влог“, като
обяснението на ищеца било, че „бланката на банката е такава“. Впоследствие
ответницата е установила, че откритата банкова сметка ***, а е съвместен влог с
адв. М. и тя не може по никакъв начин да оперира самостоятелно с предстоящото
да й бъде заплатено застрахователно обезщетение, а същото ще бъде придобито по
обща банкова сметка ***. Ответницата установила, че адвокатът е предоставил на
застрахователната компания искане цялото дължимо обезщетение да бъде преведено
по съвместната сметка на ищеца и ответницата. Ответницата поискала обяснение от
банката защо в предоставеното й копие от договор е посочено, че тя е титуляр на
сметката, но от банката й отговорили, че в тяхната система сметката се води съвместна,
като всички оригинали на документите, удостоверяващи това били в адв. М.. След като установила това ответницата
поискала закриване на банковата сметка, но й било отказано, тъй като сметката е
съвместна, а не нейна лична, на в крайна сметка се съгласили и сметката била
закрита. Ответницата е искала да получи
обяснение от адвоката за съвместната банкова сметка ***, че все още не е
образувано дело за присъждане на обезщетение, но адв. М. не отговарял на
позвъняванията, поради и което това довело да загуба на доверие между адвокат и
клиент.
Прави се
възражение за нищожност на клаузата по чл. 19 от договора поради противоречие с
добрите нрави, както и за намаляване на неустойката поради прекомерност.
Прави се
възражение за нищожност на чл. 3 от договора в частта, в която е уговорено, че
възнаграждението е в размер на 20 % (написани на ръка), поради липса на
съгласие, като се твърди, че ръкописният текст е изписан след подписване на
договора от ответницата.
Освен
това се посочва, че претендираното възнаграждение не отговаря на извършената от
адвоката работа, като същият е взел формално участие в проведеното по
наказателното дело съдебно заседание, като в пледоарията по същество по никакъв
начин не е взел участие в обсъждането на събрания доказателствен материал,
пледирал е за минимално наказание в противоречие с интересите на ответницата и
не е обжалвал постановената присъда, с която определеното наказание от една
година и шест месеца е отложено за срок от три години. Сочи, че това минимално
наказание по никакъв начин не кореспондира с интересите на ищцата, като
пострадалата е *** на убития при ПТП нейн ***.
Не на
последно място се сочи, че след като ответницата информирала адвоката, че
действията му не съответстват на интересите й и че не желае повече да работи с
него, адв. М. вместо да прекрати занапред действията по процесуално
представителство, е депозирал искова молба в съда от името на ответницата,
което е наложило да му бъде изпратено от последната писмено уведомление за
оттегляне на пълномощията. Сочи се, че с това си действие адв. М. е нарушил
Етичния кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата.
Твърди
се, че ищецът е обещал да представлява ответницата безплатно на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като материално затруднено лице.
Прави се
възражение за изтекла давност по отношение на искането за присъждане на законна
лихва.
Предвид
изложеното се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че на 29.09.2015 г. между
ответницата в качеството на доверител и ищецът в качеството на довереник е
сключен договор за поръчка, както и че същият е прекратен с писмено уведомление
от ответницата, изпратено на 09.08.2016 г.
Видно от клаузите на приетия по
делото Договор от 29.09.2015 г. ответницата в качеството на доверител е възложила
на ищеца в качеството на довереник, а последният е приел да извърши от името и
за сметка на доверителя действия по защита и реализиране на правата и
интересите му относно нанесените му имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от ПТП, настъпило на *** г.
Съгласно чл. 2 доверителят се е задължил да упълномощи довереника с
нотариално заверено пълномощно, неразделна част от договора, като същото е
подписано от доверителят, но не е нотариално заверено, но липсва и законово
изискване за нотариална заверка. В чл. 3
от договора страните са се договорили, че доверителят дължи на довереника
възнаграждение в размер на 20 % с ДДС от получената от доверителя сума за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП и лихвата върху
същата. Съгласно чл. 4, ал. 1 всички разноски по изпълнението на задълженията
по чл. 1 от договора, свързани с досъдебното производство, водено във връзка с
гореописаното пътно- транспортно произшествие, с представителство на доверителя
от довереника в качеството му на граждански ищец и частен обвинител в
наказателния процес и с получаването на определеното обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от застрахователя, при когото е застраховано виновното
лице, от Гаранционния фонд или от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи са за сметка на довереника. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че
всички разноски, извън тези по ал.1 и разноските за изпълнението на
задълженията по чл. 1 от договора, когато същите са свързани с разход на време
и/или представляват сложност, надхвърляща обикновено приетото за такива случаи,
страните договорят допълнително възнаграждение за всеки отделен случай. От
изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, както и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установява да са договаряни
между страните допълнителни възнаграждения във връзка с изпълнение на възложеното на довереника.
Съгласно чл. 14 от сключения договор, довереникът има право да се откаже от изпълнението
или да прекрати договора едностранно във всеки един момент в случай, че
доверителят не му съдейства относно изпълнението на договорния предмет
/например не упълномощи довереника с нотариално заверено пълномощно по чл. 2 от
Договора, не предостави на довереника документите, сведенията и данните,
необходими за изпълнение на договорения предмет/. В този случай той е длъжен да
уведоми доверителя най – късно седем дни преди това. В чл. 15 е установено, че при отказ от
договора на посочените основания в чл. 14, довереникът има правата по чл. 19 от
договора, а доверителят няма право на обезщетение.
Действително в чл. 19 от
договора е уговорено, че при неоснователно оттегляне на пълномощията и
прекратяване на договора довереникът има право на цялото възнаграждение, но не
по – малко от 2000 лв., но от изложеното в исковата молба и заявения петитум
може да се направи извод, че ищецът не претендира неустойка за неоснователно
оттегляне на пълномощията, а заплащане на договореното възнаграждение, като се
твърди, че ответницата неоснователно е оттеглила пълномощията. Доколкото
претенцията не е за заплащане на неустойка, то не следва да се разглеждат и
възраженията на ответника за недействителност на клауза за неустойка. Още
повече, че в чл. 26, ал. 2 от закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката
да получи възнаграждението си в пълен размер при неоснователно оттегляне, а при
основателно оттегляне възнаграждение за положения труд.
Ответникът оспорва, че текстът 20 % е дописан на ръка и не е фигурирал в
текста на договора към момента на подписване, но не установява при
разпределената му доказателствена тежест за това, че текстът е дописан след
подписване на договора. Свидетелката Е.Й. – *** на ответницата сочи, че не е
чела договора, като посочва, че не е забелязала да има дописване на ръка в
него. Същата обаче не е категорична, поради и което съдът не може да формира
изводите си за дописване на цифрата „20“ в договора от 29.09.2015 г.
Свидетелката е категорична, че при подписване на договора, адв. М. заявил, че
не дължат нищо към момента на подписване, а едва след приключване на делото. Не
се установяват твърденията на ответника, че между страните е било договорено
осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал.1, т.
2 от ЗА. Липсват и подобни твърдения от страна на свидетелката Е.Й..
В приетото по делото пълномощно,
неразделна част от договора са отразени правата, за които ищецът е упълномощен
от ответницата, като освен представителство пред всички застрахователни
компании, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и
пред Гаранционния фонд, като упълномощения има право да предявява претенции ,
включително и да сключва споразумения, както и правата по 34, ал. 3 ГПК,
представителство по досъдебни и съдебни производство, да води изпълнителни дела
и да образува обезпечителни производства и др.
От приетия по делото протокол за
предявяване на разследване от 12.11.2015 г.
се установява, че адв. В. М. се е запознал с материалите по разследването от 10 часа 10 мин. до 10 часа
45 минути, като е заявил, че той и доверителката му са уведомени своевременно
относно дата и час за предявяване на материалите по разследването и не
възразяват относно начина и сроковете на призоваване. Адв. М. е подписал протокола в качеството си
на повереник на ответницата. Призовката до ответницата по образуваното НОХД
2368/2015 г. по описа на ПОС е изпратена до адв. М. в качеството на нейн
представител. Видно от приетия по делото протокол от 15.03.2016 г. по НОХД
2368/2015 г. по описа на ПОС ответницата е конституирана като частен обвинител,
като е представлявана по делото от адв. М.. В съдебните прения адв. М. заявява,
че поддържа казаното от прокурора, като относно наказанието сочи, че
действително са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като се касае за
непредпазливо деяние. Пледира за наказание
година и четири месеца лишаване от свобода т.е минимумът от две години
лишаване от свобода да се редуцира с 1/3, като моли в същия размер да е и
лишаването от право да управлява МПС.
Подсъдимият се е признал за виновен, като е признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. Производството е протекло по чл. 371, т.2
от НК – съкратено съдебно следствие. С влязла в сила на 31.03.2016 г. присъда
*** – подсъдим е признат за виновен за причиняването на смърт по
непредпазливост на ***та на ответницата и го е осъдил на 1 година и шест месеца
лишаване от свобода, като наказанието е отложено за изпитателен срок от 3
години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години от
влизане в сила на присъдата.
На 31.03.2016 г. адв. М. в
качеството на процесуален представител на ответницата е депозирал по НОХД
2368/2015 г. по описа на ПОС молба за издаване на препис от присъдата за
предявяване на претенции пред застрахователя.
С оглед гореизложеното по повод
извършените в хода на досъдебното и наказателното производство действия от
страна на ищеца в качеството на повереник и процесуален представител на
ответницата не се установи да е налице неизпълнение на поетите задължения,
както се твърди от ответницата в отговора на исковата молба. Наказанието е
съобразено с оглед на производството, което е било по реда на чл. 371, т.2 НК,
като не са събрани доказателства, установяващи твърденията на ответницата, че
ищецът не е изпълнил задълженията си, както и че ответницата се е
противопоставила на действията на адв. М.. В случая с оглед характера на
проведеното производство, адв. М. не е имало по какъв начин да вземе участие в
обсъждането на доказателствен материал, доколкото не е било налице такова
обсъждане. Не се установява и, че ответницата е заявила пред адв. М., че желае
да обжалва присъдата.
На 04.05.2016 г. е депозирана
пред застрахователя Бул Инс АД молба от адв. М. за заплащане на застрахователно
обезщетение на ответницата за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени
вреди в размер от 110 000 лв. Въз основа на тази молба, входирана от
застрахователя на 05.05.2016 г. е образувана е образувана застрахователна
преписка, видно от която към молбата са приложени всички документи, касаещи
процесното ПТП и застрахователното правоотношение– застрахователна полица,
присъда с мотиви, експертизи, банкова сметка, *** обезщетение, а именно: сметка № ***, IBAN ***, препис – извлечение от акт за
смърт, удостоверение за наследници, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и пълномощно. Липсва произнасяне от страна на застрахователя в рамките на
законноустановения 14 – дневен срок по депозираната молба претенция от адв. М.,
като липсва данни за разменена кореспонденция след предявяване на претенцията
пред застрахователя.
На 08.08.2016 г. адв. М. в качеството на
процесуален представител на ответницата е депозирал пред СГС искова молба
против ЗД БУЛ ИНС АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
110 000 лв. – обезщетение за причинените на ответница неимуществени вреди,
вследствие на ПТП-то, при което е причинена по непредпазливост смъртта на
нейния ***. На 09.08.2016 г. е получено от адв. М. по Телепоща уведомление от
ответницата за прекратяване на сключения с адв. М. договор за правна защита и
оттегляне на пълномощията.
От приетото по делото банково
удостоверение от 02.10.2019 г., издадено от Уникредит Булбанк АД се установява,
че ответницата по настоящем не е клиент на банката. Имала е открита банкова
сметка ***.05.2016 г. (датата на депозиране на молба пред застрахователя) с
В.Д.М., която сметка е закрита на 08.10.2018 г. Видно от номера на банковата
сметка, то това е сметката представена от ищеца пред застрахователя с молбата –
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. От приетия като писмено
доказателство договор за съвместна спестовна сметка „Многофакторен влог“ от
04.05. 2016 г. се установява, че същият е
сключен между Уникредит Булбанк АД и ответницата – влогодател, като
липсва изрично отбелязване, че тази сметка е съвместна с В.Д.М., в какъвто
смисъл е издаденото удостоверение. По делото не се представиха писмени
доказателства, установяващи твърденията на ответницата, че не е могла да
оперира самостоятелно с така откритата банкова сметка, ***елство. В писмената
защита процесуалният представител на ищеца посочва, че откриването на обща
сметка не представлява неизпълнение на договора, като причините за това могат
да бъдат различни. В тази насока са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на св. Е.Й. – *** на ответницата, която заявява, че *** й не могла да оперира
със сметката самостоятелно. Това обстоятелство се установява и от публично
известните общи условия, находящи се на сайта на банката, в които е отразено,
че по съвместната сметка могат да постъпват суми касово или безкасово както на
името на всички влогодатели, така и на името на всеки един от тях. След
постъпване на сумите по сметката разпореждането с тях става от всички
влогодатели заедно, независимо от това на чие име са били внесени или преведени
сумите, освен ако не е изрично уговорено друго. В случая липсват данни да е
уговорено друго. Това обстоятелство не се оспорва изрично и от
ищеца, поради и което съдът го приема за установено.
От приетото по делото копие на
образуваната пред застрахователя преписка се установява, че на 18.08.2016 г. е
депозирана молба – претенция от адв. Ч. в качеството на процесуален
представител на ответницата, с която е посочена друга банкова сметка, ***, че
пълномощията на адв. М. са прекратени и е увеличена претенцията за
неимуществени вреди от 110 000 лв. на 200 000 лв. Липсват
доказателства за произнасяне на застрахователя по така депозираната молба.
От приетата по делото деловодна
справка по гр. дело № 10880 / 2016 г. се установява, че на 08.09.2016 г. е
депозирана искова молба, на 07.03.2018 г. е постановено решение, с което
претенцията е уважена до размера на сумата от 40 000 лв., ведно със
законна лихва от *** г. до окончателното й изплащане. Постъпили са по делото и са приети като
писмени доказателства съобщение за връчване на препис от исковата молба, въз
основа на която е образувано делото. Видно от съдържанието на исковата молба
претенцията е за 200 000 лв. На
12.10.2016 г. е депозиран от страна на ответника по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД
отговор на исковата молба, а след това и допълнителна искова молба от ищцата,
ведно с доказателства. Против постановеното по делото решение е депозирана
въззивна жалба от процесуалния представител на Г.Т. – адв. Ч. е образувано въззивно
производство пред САС, като с Решение от 21.05.2019 г. решението на СГС е
потвърдено. Депозирана е и касационна жалба.
От приетото по делото платежно
нареждане се установява, че банкова сметка *** – М.К. ЗД БУЛ ИНС АД е извършило
плащане по изпълнително дело *** в размер на сумата от 59 745,02 лв.
В последното по делото съдебно заседание е
допуснато изменение на предявения иск, като е прекратено производството по
отношение на претенцията в размер от 717,64 лв., с оглед отказ от иска.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на св. Е.Й., чийто показания съдът преценява с оглед
на разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът, се установява, че свидетелката е била в
близки отношения с адв. М., като е присъствала при сключването на договора между
*** й и адв. М.. Не е чела договора,
като сочи, че не е забелязала дописване на ръка, но доколкото не е напълно
категорична в това си изявление, съдът приема, че не се установява последващо
дописване на цифрата „20“ в каквато насока са твърденията на ответницата.
Свидетелката посочва, че предимно *** й поддържала контакти с адв. М., като по
– рядко тя. *** й споделяла, че е търсила адвоката, но в редките случаи, в
които се чували казал, че няма развитие по делото и не може да й се даде
информация. Чувствала се напрегната, че нищо не се случвало по делото и сменила
адвоката. Свидетелката посочва, че ответницата уведомила адв. М. първо писмено
и след това се чули по телефона. Относно откриването на сметка в Уникредит
посочва, че е била с *** си, като адв. М. ги завел в тази банка, за да се
случат нещата по – бързо. Свидетелката не е гледала какво подписва *** й, като
посочва, че по – късно установили, че *** й не може да оперира самостоятелно
със сметката.
За да се уважи предявения иск,
то следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен договор за правна защита и съдействие със сочения в исковата молба предмет, че е постигнато съгласие между
страните за всички съществени клаузи по договора в т.ч. и не само – предмет-
соченото гражданско дело, цена, срок на договора и др., както и че ищецът
е изпълнил точно задълженията си и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената сума. Ищецът следва да установи, че са възникнали
предпоставките за заплащане на възнаграждение, както и неговият размер. В
тежест на ответника е установяване на направените от него възражения в отговора на исковата молба, в т.ч. и не само да установи, че са налице
сочените основания за прекратяване на договорните правоотношения по повод
сключения договор за правна защита и съдействие.
От събраните по делото писмени доказателства,
касаещи образуваното досъдебно и наказателно производство, се установява, че
ищецът в качеството на процесуален представител е изпълнявал задълженията си по
договора, като е представлявал ответницата, явил се е при предявяване на
разследването, както и в откритото съдебно заседание по образуваното
наказателно производство. Действително не се установява ищецът да е депозирал
жалба против постановената по делото присъда,
но и не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на
ответницата, че същата е настоявала да бъде обжалвана постановената присъда,
както и че не е била съгласна с наложеното наказание.
От събраните по делото писмени
доказателства се установяват твърденията на ответницата, че от сключения между
нея и банката договор за откриване на сметка, не може да се направи извод, че
същата е съвместна с адв. М., като същото е видно единствено в издадената от
банката удостоверение. Откриването на съвместна сметка не се оспорва и изрично
от ищеца. Това обстоятелство само по себе си води до загуба на доверие от
страна на клиента и би могло да обуслови и прекратяване на договора за правна
защита и съдействие. Ведно и с липсата на комуникация, която се установява от
разпита на св. Й., двете обстоятелства обуславят и извод за наличие на
основание за прекратяване на взаимоотношенията по повод сключения договор.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатът е длъжен точно да
осведомява своя клиент за неговите права и задължения, което в случая нито се
твърди, нито се установява да е изпълнено от страна на адвоката при откриване
на банковата сметка. Тези действия безспорно са несъвместими с доверието, на
каквото се гради договора за поръчка и отношенията между адвоката и клиента,
доколкото същият се сключва с оглед личността и качествата на довереника,
избран заради тях от доверителя. Липсата
на комуникация между адвоката и клиента и дискредитирането на оказаното му при
сключването на договора доверие
безспорно обосновават основателно оттегляне на пълномощията, при каквото
се дължи заплащане не на пълния размер на договореното възнаграждение, както
поддържа и претендира ищецът, а такова само за положения труд.
Доколкото съдът приема, че искът
се явява основателен до размера на дължимото възнаграждение за положение труд,
то на основание чл. 162 ГПК следва да се определи неговият размер, доколкото в
договора за правна защита и съдействие страните са уговорили възнаграждение с оглед на крайния изход на
делото, касаещо заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая обаче се установява, че пълномощията
на адвоката са оттеглени преди образуване на делото и съответно
възнаграждението не би могло да се определи по този начин. Приложима е
редакцията на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на
извършване на действията.
Съгласно чл. 12 във вр. чл. 13,
т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение за представителство в
досъдебното производство е в размер от 800 лв., като същото възнаграждение в
размер от още 800 лв. се дължи и за процесуалното представителство по
образуваното наказателно дело, приключило с влязла в сила присъда. По отношение
на действията на адв. М. по заявяване на претенции пред застрахователя, то
същото е във връзка с депозираната впоследствие искова молба. Доколкото не се
установява ответницата да е оттеглила пълномощията си преди депозиране на
исковата молба, то съдът приема, че в положения от адвоката труд се включва и
изготвяне на исковата молба и проучване на делото, в който случай
възнагражденията обаче не следва да се
определят на основание чл. 9 от Наредбата, доколкото не се установява по така
депозираната искова молба да е образувано съдебно производство. В случая в
полза на адв. М. следва да се присъди възнаграждение за положения труд в общ
размер от 170 лв., съгласно чл. 6, т.1, 2,
3 и т. 5.
Не се твърди, нито се установява
страните да са договаряли заплащане на допълнително извършени от адвоката
действия във връзка с образуваното досъдебно и наказателно производство, както
и да са извършвани други действия по повод изпълнение на задължения по
сключения договор за поръчка, поради и което не се дължи заплащане на такива.
Общият размер на
възнаграждението за положения труд съдът счита, че е 1770 лв., като до този
размер предявения иск следва да се уважи. Над този размер до пълния претендиран
такъв искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан по размер.
Съдът счита за основателно
искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер на претенцията,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Относно възраженията на
процесуалния представител на ответницата за погасяване по давност на претенция
за законна лихва, то същата е неоснователна, доколкото същата се присъжда от
датата на депозиране на исковата молба и в настоящото производство не се
претендира обезщетение за забава в размер на законна лихва за период преди
образуването му.
С оглед частичното прекратяване
на делото, поради отказ от иска се дължат разноски в полза на ответника и на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер от 194 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 770 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Й.Т., ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.М., ЕГН
**********, с адрес *** в качеството му на адвокат с личен № *** с адрес за
връчване на книжа: *** сумата от 1770
лв. – главница, представляваща дължимо възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
29.09.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 12.07.2019
г. до окончателното й изплащане и сумата от 194 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от
претенцията, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.М., ЕГН **********, с
адрес *** в качеството му на адвокат с личен № *** с адрес за връчване на
книжа: *** против Г.Й.Т., ЕГН
**********,*** иск за осъждане на
ответника да заплати сумата, представляваща
разлика между сумата от 10808,36 лв. и уважената главница в размер от
1770 лв., ведно със законна лихва върху отхвърлената
главница, считано от 12.07.2019 г. до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на адвокат с личен №
*** с адрес за връчване на книжа: *** да
заплати на Г.Й.Т., ЕГН **********,***
сумата от 770 лв. – разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ