РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря М. Н. Тошева
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500433 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ТП
„Държавно ловно стопанство Ропотамо“ – гр.Бургас – ответник в
първоинстанционното, против Решение №193/29.01.2025 г. по гр.д.№43/23г. по описа
на Районен съд Бургас, с което на основание чл.50 ЗЗД, вр. чл.34, ал.1, т.1 ЗЛОД,
въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. А., сумата от 2350 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди Кю 5”, с
рег. № *******, от диво животно – кошута, както и сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, страх и
тревожност, ведно със законната лихва от датата на увредата – 23.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1009 лв. представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от решението и го намира на първо
място за недопустимо. Излага подробни съображения и посочва съдебна практика, че
на осн. чл.4, ал.1 ЗЛОД отговорността е на Държавата, в лицето на Министъра на
земеделието и храните. Намира, че в тази връзка, предвид противоречията в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е следвало да даде
указания та ищеца да посочи надлежен ответник.
Евентуално намира решението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
доказателствената сила на представения от ищеца Протокол за ПТП №1619916/23-
04.23г. и дадените свидетелски показания в тази връзка на съставителя Б., доколкото те
се основават на показанията на водача – ищеца по делото, относно скоростта му да
движение. Същите са в основата и на извършената СТЕ, определяща причинно –
следствената връзка между ПТП и причинените вреди. Въззивникът оспорва изводите
1
на съда, направени въз основа на извършените СТЕ, като оспорва последните като
съдържащи неточности и разминавания по отношение на вида на дивото животно и
разрешената скорост за движение – излага съображения по въпроса. Въззивникът
оспорва изводите на съда, че вредите по автомобила са били отстранени за сметка на
ищеца – излага съображения за разминавания в представените писмени доказателства
за последователността на ремонтните дейности, както и между тях, свидетелските
показания и извършените експертизи.
С позоваване на съдебна практика, въззивникът излага съображения че при
формиране на изводите си, съдът не е обсъдил всичките му възражения и не е
извършил съвкупна преценка на всички събрани доказателства. Оспорват се и
изводите на съда, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззиваемият – ищец Д. Д. А., чрез адв. Кралев представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. Въззиваемият намира, че съдът е постановил
решението при задълбочено и последователно анализиране на всички доказателства по
делото и е приложил относимите норми – чл.50 ЗЗД, чл.2, ал.1 ЗЛОД и чл.34, ал.1, т.1
ЗЛОД, относно отговорността на държавата чрез съответното ловно стопанство.
Въззиваемият споделя изводите на съда, основани на съставения протокол за
ПТП, извършените експертизи. Заявява че в тази връзка ответникът не е ангажирал
свидетелски показания, каквито са били допуснати от съда. Споделя изводите на БРС
за липса на съпричиняване и излага съображения. Излага съображения относно
последователността на извършените ремонтни дейности, които се установяват от
представените писмени доказателства и експертизи.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното
решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и
събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и фактури, две
съдебно – автотехнически експертизи и свидетелските показания на свидетелите Б., Б.,
М. и Ц. намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти
и обстоятелства, относно осъществено на 23.04.2023г. около 20:20ч. на републикански
път II92, км 36.640 с посока на движение гр. Приморско към гр. Созопол, ПТП, в което
ищецът управлявал личния си автомобил марка “Ауди Кю 5”, с рег. № *******, когато
на пътното платно навлязло внезапно диво животно – кошута, което се блъснало
странично в лявата част на автомобила – около средата, а вследствие на удара се
завъртяло и се блъснало в предния ляв калник. Установил е, че в резултат на сблъсъка,
по автомобила били нанесени материали щети по предната броня, преден ляв калник,
предна лява врата и задна лява врата, за ремонт на които и резервни част ищецът
заплатил сумата от 1050 лева, а за бояджийски услуги сумата от 1300 лв. Установил е,
че механизма на щетите съответства на изложеното от ищеца. Установил е, че от
настъпилото ПТП ищецът претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха
и стрес, психически дискомфорт и тревожност при управление на автомобил. Съдът е
установил, че ПТП е осъществено на територията на Държавно ловно стопанство
„Ропотамо“ към Югоизточно държавно предприятие. Към подробните мотиви на
първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция препраща на осн.
чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн.
чл.269 ГПК не установи основания за нищожност или недопустимост, поради което
намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид
установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на
първоинстанционния съд и в тази им част следва да бъдат споделени от въззивната
инстанция на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да
се каже:
2
На първо място, в първоинстанционното производство – с отговора на
исковата молба и в първо съдебно заседание ответникът не е оспорил своята
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Това се прави за първи
път във въззивната жалба. Това оспорване е преклудирано, т.к. съобразно нормата на
чл.133, вр. чл.131, ал.2 и 3 ГПК, ответникът следва да изчерпи всички свои възражения
с отговора на исковата молба и ако не го направи, губи възможността да го направи
по-късно. За материалноправната легитимация на страните съдът не следи служебно –
ищецът е този, който следва да посочи кое е накърненото му право и кой е
нарушителят на това право, срещу когото търси защита. Само при противоречие
между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът е длъжен да даде
указания за отстраняване на противоречието. В случая такива противоречия не са
налице.
Извън казаното, съобразно нормата на чл.2, ал.1 и 3 от ЗЛОД, дивечът в
Република България е частна държавна собственост с посочените изключения; дивечът
се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип. Легалната
дефиниция на „ловно стопанство“ по см. на §1, т.1 ДРЗЛОД е „комплекс от дейности,
свързани със стопанисването, опазването и ползването на дивеча, с организацията и
устройството на ловната площ на Република България и с търговията с дивеч и
дивечови продукти“.Според нормата на чл.3, ал.2 ЗЛОД опазването на дивеча е
основен принцип за организация на ловната площ и управление на ловното
стопанство, стопанисване на дивеча, неговите местообитания, екосистеми и процеси,
които протичат в тях и упражняване на правото на лов. Според разпоредбата на чл.34,
ал.1 т.1 и чл.35 ЗЛОД, дивечът в страната се стопанисва от държавните ловни
стопанства, в определените им ловностопански райони и обособени бази за
интензивно стопанисване на дивеча. А правилото на чл.78 ЗЛОД постановява, че
лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план
мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. Според чл.9, ал.1 ПУДДЛС,
основният предмет на дейност на ДЛС е: 1. запазване и обогатяване на видовото
разнообразие на дивеча; 2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане
на биотехнически мероприятия; 3. възпроизводство, разселване, опазване и охрана на
дивеча. Всички разпоредби водят до извод, че отговорността за щети, причинени от
дивеч е на стопанисващият го – в случая не се спори, че това е ДЛС „Ропотамо“, като
субституент на държавата.
По изложените въззивни оплаквания за доказателствената сила на протокола
за ПТП следва да се каже:
Принципно верни са разсъжденията на въззивника за доказателствената
стойност на протокола за ПТП. Но когато е налице оспорване, страната, която основава
твърденията си за фактите на него, следва да представи други относими и допустими
доказателства, за да установи настъпването на оспорените факти. В настоящия случай,
показанията на разпитаните по делото свидетели установяват осъществяването на
фактите, описани в протокола по отношение на механизма на настъпилото ПТП, а
експертизата, прави извод, че настъпилите вреди са в следствие на ПТП. Поради това
въззивната инстанция изцяло споделя изводите на БРС по този въпрос.
По изложените оплаквания за стойността на причинените вреди следва да се
каже: св.Б., в качеството си на служител на КАТ, е пристигнал на мястото на ПТП и е
възприел непосредствено вредите, които са били причинени на автомобила, собствен
на ищеца. Свидетелите М. и Ц. установяват какви ремонтни дейности са били
извършени, а САТЕ и представените фактури установяват стойността на частите и
труда за отстраняване на щетите. Доколкото доказателствата по делото сочат
категорично за осъщественото ПТП, причините за него, щетите по автомобила,
ремонтните дейности, които са извършени за отстраняването им, въззивната инстанция
намира, че тези щети в този размер следва да бъдат обезщетени. В тази връзка
оплакванията на въззивника, касаещи разминавания в датите на фактурите въззивната
инстанция намира за несъществени, поради което - неоснователни, а изводите на БРС
– аргументирани и подробни, поради което следва да бъдат споделени на осн. чл.272
ГПК.
3
Ето защо искът за репариране на имуществените вреди, претърпени от
ищеца е основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Съобразно оплакванията на въззивника, въззивната инстанция намира че не
е необходимо за назначаване на експерт със специални знания за установяване, че
такива вреди са настъпили. За съда претърпяването на стрес, уплаха и тревожност при
участие в ПТП са ноторни факти и обстоятелства. Ето защо въпросът който се поставя
а не дали ищецът е претърпял такива страдания, а какъв е бил техния интензитет, срок
на продължителност в контекста на размера на обезщетението, който следва да бъде
определен за репарирането им. В тази връзка БОС споделя изводите на БРС, основани
на възрастта на ищеца, здравословно и психическо състояние, установени от най-
близкия до него човек, който има ежедневни наблюдения – неговата приятелка,
разпитана в качеството й на свидетел, чиито показания следва да бъдат кредитирани
като преки и непосредствени.
Искът за репариране на неимуществени вреди, претърпени от ищеца е
основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските, направени във
въззивното производство, в размер на 635 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №193/29.01.2025 г. по гр.д.№43/23г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Териториално поделение “Държавно ловно стопанство
Ропотамо”, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, адм.сграда
№170, Булстат 2016176540222, представлявано от директора инж. Георги Гагов, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** от ***, сумата от
635.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4