РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10458
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Община Д.М. против А.Б.АД – Гърция, с която
е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че през 2014 г. А.Б.АД
чрез клон „А.Б.– клон България“ е предявила срещу Община Д.М. иск за вреди в
размер на 30000 лева, по който било образувано т.д. № 78/2014 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен. Според твърденията в исковата молба сумата от 30000
лева била част от сумата от 719987,16 лева, която сума била дължима на банката
от „П.И.ООД, но община Д.М. не била превела на ответника, с което осуетила
удовлетворяването на кредитора. Твърди, че през 2015 г. процесуалният
представител на банката уведомил представител на ищеца, че възнамерява да
предяви иск за пълния размер на сумата в срок не по-късно от 03.10.2015 г.,
когато изтичал тригодишния давностен срок. Твърди, че при извършване на
проверка в началото на м. октомври 2015 г. представителят на ищеца установил,
че е образувано т.д. № 163/2015 г. , като във връзка с осъществяване на защита
по това дело ищецът заплатил на адвокатско възнаграждение в размер на 25475,54
лева с включен ДДС. Производството по т.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен
съд гр. Плевен било прекратено, тъй като А.Б.АД – Гърция се отказала от
претенцията си и поради неизпълнение на дадени от съда указания. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25475,54 лева, представляваща
причинени имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални
права, ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът А.Б.АД – Гърция оспорва предявения иск като поддържа, че
производството по т.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен не се
е развило, тъй като искова молба не е връчвана на ответника и съответно Община Д.М.
не е била конституирана като страна в производството. Поддържа, че не е налице
злоупотреба с процесуални права, които да са насочени към увреждане на доброто
име на общината. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По искова молба вх. №
5308/19.05.2014 г., подадена от А.Б.АД – Гърция против Община Д.М., с която е
предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите с цена на иска 30000 лева, е образувано гр.д. № 78/2014 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Плевен. С Решение № 79 от 09.06.2015 г. по гр.д. № 78/2014
г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен предявеният иск е бил отхвърлен. С
Решение от 03.12.2015 г. по в.т.д. № 235/2015 г. по описа на Апелативен съд –
гр. Велико Търново решението на първоинстанционния съд е потвърдено. С Решение
от 17.01.2017 г. по т.д. № 711/2016 г.
по описа на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
По искова молба вх. №
10906/05.10.2015 г., подадена от А.Б.АД – Гърция, представлявана от адв. Т.Н. ***
Митрополия, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите с цена на иска от 689987,66 лева, е образувано
т.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. В обстоятелствената
част на исковата молба е посочено, че общият размер на претендираните суми е
719987,66 лева, от които 30000 лева са предмет на т.д. № 78/2014 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен. С Разпореждане от 06.10.2015 г. исковата молба е
оставена без движение като на ищеца указано да представи доказателства за
внесена държавна такса в размер на 27599,51 лева. С Определение от 05.01.2016 г. исковата молба
е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по т.д. №
163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е прекратено. Определението е
влязло в сила на 20.01.2016 г. Препис от
исковата молба и доказателствата не е връчван на ответника. С молба от
16.12.2016 г. процесуалният представител на Община Д.М. е направил искане да му
бъде издаден препис от цялото дело.
Във връзка с установяване на
твърденията на страните относно обстоятелствата, при които са предявени искове
от А.Б.АД – Гърция срещу Община Д.М. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В.В.С. и Т. Петров Н.. В показаният аси свидетелят С.
установява, че е бил управител на „П.И.ООД – гр. Плевен от учредяването му до
откриване на производство по несъстоятелност през 2012 г. През този период А.Б.АД
е била кредитор на дружеството. Във връзка с кредитните отношения бил учреден
залог на вземане, което дружеството е имало от Община Д.М. в полза на банката.
Вземането на дружеството е било по договор за обществена поръчка за
рехабилитация на общинска пътна мрежа на стойност около 2 000 000 лева и
вземането било дължимото окончателно плащане.
Общината била уведомена по надлежния ред, че средствата трябва да бъдат
преведени на А.Б.АД. Свидетелят заявява, че отношенията се влошили след
извършеното първо плащане. От банката казали, че ще водят дела, но свидетелят
не знаел какви.
В показанията си свидетелят Т.Н.
установява, че негово адвокатско дружество е извършвало правно обслужване на „А.Б.“
по силата на рамков договор от 2013 г. В работата си адвокатите имали голяма
свобода да определят най-подходящите правни действия, които да се предприемат.
Искът срещу Община Д.М. бил предявен от банката, тъй като синдикът на
дружеството длъжник бездействал. Той бил предявен като частичен и бил отхвърлен
на две инстанции. В същото време изтичал давностния срок за цялата сума и тъй
като делото било висящо пред ВКС, свидетелят взел решение и подал нередовна
искова молба с цел да запази този срок в случай, че резултатът е положителен.
Оказало се, че резултатът е отрицателен, поради което нередовностите на
исковата молба не били поправени и тя била върната. Свидетелят заявява, че за предявяването на
този иск няма конкретен мандат и не е получавал
изрични инструкции от „А.Б.“. Това бил начина, по който работели с този
клиент.
Въз основа на проверка в
счетоводството на ищеца е изготвено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че на 08.10.2015 г. Община Д.М. е заплатила
по сметка на адв. К.Д.П. сумата от 25475,54 лева с основание за плащане правна
защита и процесуално представителство.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с извършване
на противоправно деяние, настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното
действие или бездействие, на лица на които е възложено определена дейност. С
исковата молба са въведени твърдения, че ответникът като е предявил иск при нарушаване на правилата на
чл. 3 от ГПК е причинил имуществени вреди на Община Д.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено или за да установи съществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Следователно по правило предявяването
на иск е правомерно. С оглед разпоредбата на чл. 3 от ГПК, обаче, законът
създава задължение за страните в гражданското производство да бъдат
добросъвестни, както при предявяване на иск, така и при извършване на всяко
съдопроизводствено действие. Злоупотребата с процесуални права следователно е
противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е.
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица или в противоречие
с интересите на обществото. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, недобросъвестността при упражняване на процесуални
права е в тежест на ищеца (в този смисъл Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС). Не е спорно между страните, че на 05.10.2015 г.
„А.Б.“ АД, осъществяваща банкова дейност чрез „А.Б.а – клон България“ е
предявило иск срещу Община Д.М. с правно основание чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите с цена на иска 689987,66 лева. Не се установява,
обаче, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че извършеното
процесуално действие е недобросъвестно. Напротив, от показанията на разпитания
свидетел Т.Н. се установява, че предявяването на иска е имало за цел да бъде
предявен остатъка от претендирана в друго производство част от задължение на
Община Д.М. преди изтичане на давностния срок, както и че с оглед изхода от
спора и постановени решения, в производството по т.д. № 163/2015 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Плевен, не се е стигнало до размяна на книжа. Този извод не
се разколебава от показанията на разпитания свидетел В.С., който съобщава за
враждебно отношение на служители на А.Б., но без да се уточни към кого е било
това враждебно отношение, както и с оглед установените от този свидетел
обстоятелства, доказано по делото е и твърдението на ответника, че исковете,
предмет на две съдебни производства са имали за цел удовлетворяване на вземане
по договор за кредит чрез насочване на изпълнението към вземане на длъжника от
Община Д.М.. Следователно, недоказано по делото е твърдението на ищеца, че е
налице недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на „А.Б.“ –
клон България.
Независимо от това, че не е
налице недобросъвестно упражняване на процесуални права, то не е налице и вреда
за Община Д.М.. Твърденията в исковата молба са, че вредата, която е причинена
на ищеца е в размер на платено адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие по т.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. На първо
място, по делото не са представени доказателства, че е сключен договор за
правна защита и съдействие с посоченото съдържание, както и не се установява
сумата да е заплатена на адвокат. Приетото по делото заключение се основава на
проверка в счетоводството на ищеца, т.е. въз основа на документи, които не са
приобщени по делото по предвидения в ГПК ред, поради което съдът не може да
установи връзка между плащане на исковата сума и договор, който не е представен
по делото. Ищецът е имал възможност да ангажира доказателства, тъй като те се
намират в негово държане, например спомената от вещото лице фактура, издадена
от адвокат, която е послужила като основание за плащане. На следващо място,
производството по гр.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е
приключило с Определение, с което исковата молба е върната на основание чл.
129, ал. 3 от ГПК преди връчването и по реда на чл. 131 от ГПК на ответника
Община Д.М.. Следователно дори да се приеме, че сумата 25 475,54 лева е
платена, то не е налице основание сумата да бъде възложена в тежест на ищеца,
тъй като към момента на прекратяване на производството по делото не е било
възникнало процесуално правоотношение с ответника. Наред с всичко изложено,
обаче, следва да бъде посочено, че разноски за които ищецът твърди, че е
извършил във връзка с подадена искова молба не представляват имуществени вреди,
настъпили в резултат на недобросъвестно упражняване на процесуални права по
смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като отговорността за разноски е обективна
отговорност на страната, която зависи от резултата от делото и е невиновна. При
отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, макар и
обективна отговорност на възложителя, е налице виновно противоправно поведение
на лицето, на което работата е възложена. (В този смисъл Решение №
189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС и Решение №
45/18.05.2010 г. по т.д. № 532/2009 г. по описа на ВКС).
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1073 лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за свидетел.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ОБЩИНА Д.М., гр. Д.М., ул. „******против
„А.Б.“ – ГЪРЦИЯ, Република Гърция,
гр. Атина, ул. „******иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 25475,54 лева (двадесет и пет хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет и четири ст.), представляващи
имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на права при предявяване на
иск, по който е образувано т.д. № 163/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Плевен като неоснователн.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ОБЩИНА Д.М., гр. Д.М.,
ул. „******да заплати на „А.Б.“ – ГЪРЦИЯ,
Република Гърция, гр. Атина, ул. „******сумата от 1073 (хиляда седемдесет и три) лева, представляващи направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: