Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

16.03.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 18 февруари

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 65/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 19-0938-004704 от 05.09.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

За така установеното нарушение на жалбоподателят *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.

Поддържа жалбата си и моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление  като неправилно и  незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 87875 от 29.08.2019, съставен от актосъставителя *** – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 29.08.2019 г. в 15:54 часа в гр. Плевен на кръстовище образувано от улица „***и ул. „***“ с посока на движение към кръгова връзка с бензиностанция „***“, като водач управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***и извършва следното:

1.Не се движи на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „***, с рег. № ***, с водач и собственик ***, с ЕГН: **********, като го удря в задната част и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.;

2.Напуска мястото на ПТП без да уведоми съответната служба за контрол на МВР и не изпълнява дадените указания.

- Нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

-нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвп.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

В административно -наказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуални правила  в разрез на правилното прилагане на материалния закон.

По нарушението на чл. 23, ал.1 от ЗДвП:

 

„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.”

Субект на нарушението е  лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. А участник в ПТП е водач на МПС по смисъла на §6,т.27 от ДР на ЗДВП.

Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на точно посочено действие – водача на МПС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него...”

Но видно от констатациите на административно-наказващия орган доказателство относно неспазването на нормативното задължение: „Такова разстояние” …..... извън направеният от тях окончателен извод не са събрани на местопроизшествието !!!

Установи се, че то е реализирано в обсега на светофарна уредба регулираща движението на кръстовище в гр. Плевен.

И ако това е така е следвало е да посочат знака, указващ наличието на подобна уредба или кръстовището отстоящо на определено от закона разстояние преди светофарните колонки.

Но нито в АУАН нито в атакуваното НП е посочено наличието на такъв знак на пътното платно в посока движението на процесният автомобил.

В същото време се твърди, че МПС-то не се движи на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „***“, но дали така твърдяното обстоятелство отговаря на обективната действителност не става ясно до степен безспорно след като на местопроизшествието не са събирани доказателства.

Както административно-наказващият орган е отбелязaл проверката е извършена след реализирано ПТП, но нито той, нито други компетентни органи са събирали там и на място доказателства относно причината за настъпването му.

Отговорът в съдебно заседание, че липсва оспорване на изводът им от нарушителя в смисъл неработеща спирачна система не може да удоволетворява и обвързва съдът с едностранният извод на административно-наказващия орган, след като задължението му по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН го задължават да посочи „обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата които го потвърждават”.

 

Следва да се има в предвид и факта, че административно-наказващият орган е този които следва да доказва по несъмнен начин основанията за налагане на наказание и доказателствата подкрепящи твърденията му.

По делото липсват снети показания от свидетели очевидци на ПТП-то, които да не са пряко обвързани с инцидента.

Липсват и данни за извършена проверка на водачите на МПС относно наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в кръвта им, а не следва да се пренебрегват данните относно причинените евентуално материални щети.

Нито в АУАН-а, нито в НП-то, нито от свидетелските показания изслушани в о.с.з се установяват какви са материалните щети по двата автомобила.

По делото липсват безспорни доказателства и за неспазване на дистанция от страна на жалбоподателя спрямо другия автомобил !!!

 

Преписването на правните норми от ЗДвП не означава , че в НП-то има посочена фактическа обстановка от местопроизшествието.

 Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства , констатирани от наказващия орган .  

  Не е ясно въз основа на какви точно доказателства е направен крайният извод относно вината на жалбоподателя в случая .

Посочването на разпоредба от ЗДвП само по себе си не може да е доказателство относно наличието на виновно поведение.

Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН-а, така и в НП-то, водят до необоснованост на последното.

Освен че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя, са предмет на доказване по делото.

АУАН-а съдържа само едно предположение, което не може да замести изискването за категорична установеност на механизма на ПТП и оттам - на виновното лице. И тъй като последното е поставено в тежест на административно-наказващия орган, а очевидно в случая то не е било постигнато, следва да се приеме , че недоказаното не се е случило, а оттам , че липсва категорична установеност на виновно лице в случая, в това число и на санкционирания водач , което от своя страна налага и извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

По нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

 

За това нарушение в АУАН-а и НП-то е посочено, че жалбоподателят не  остава на място, и не уведомява органите на МВР.

 

В конкретния случай липсват данни за пострадали при процесното ПТП хора, а деянието пък е квалифицирано от административно наказващия орган като такова по чл. 175, ал. 1, т. 5, във връзка с нормата чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП,  с която е въведено задължение когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Видно от тази материално правна норма същата е относима единствено и само при настъпило ПТП с причинени имуществени вреди между участниците в ПТП-то и то при възникнали разногласия между тях.

По делото както бе споменато по горе обаче, няма събрани никакви доказателства, нито НЯКАКВИ вреди са описани в акта или в НП-то т.е., фактическите констатации – материални щети от ПТП не са конкретизирани между участниците в ПТП-то, като последици от произшествието.

Обстоятелствата относно причиняването на ПТП-то, в това число причинените имуществени щети попадат в предмета на изясняване и доказване, което в случая не е сторено !!!

 

В процедурата по издаване на НП е налице нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която преди наказващия орган да се произнесе по преписката той проверява АУАН-а , с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.

Нещо повече – в съдебното производство се установи , че няма разногласия между участниците в ПТП-то.

На следващо място, в АУАН-а и НП-то, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

 

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда в различните хипотези на б. “а“,  б. „б“ и б. „в“ от тази точка различни задължения за водача, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди.

 

В случая при издаване на наказателното постановление административно - наказващият орган не е изпълнил задължението си да конкретизира нарушената правна норма съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, т.е. така определената правна квалификация е останала непълна и неясна.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение !!!

 

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство.

Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити.

 

Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение.

      Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта срещу него. Посочването на нормативния акт, чиято разпоредба виновно е нарушена от нарушителя, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

 

На следващо място, в конкретния случай е нарушена и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, която е изрична, ясна и категорична и не подлежи на коментари и интерпретации, и заложено основно правило, чието неспазване е допустимо, само при изрично посочени предпоставки,  прави приложението на останалите алинеи субсидиарно.

 

 Законът изисква ИЗРИЧНО актът да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на неговото установяване.

 В настоящия случай актосъставителят *** и свидетелят Г.Н.Р. не са присъствали при извършване на нарушението от страна на жалбоподателя.

Винаги и с предимство следва да се отразява като свидетел по акта лице, което е пряк очевидец по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.е. което самостоятелно е възприело релевантните факти по същество и което безспорно би служило за проверка на същите от административно-наказващия орган.

При липса на свидетели по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, ал.3 и ал.4 допускат при определени предпоставки да се състави акта и в отсъствие на свидетели очевидци на нарушението или на неговото установяване.

В хипотезата на ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН, актът може да се състави и в присъствието на други двама свидетели, различни от тези по ал.1, но това обстоятелство, следва изрично да се отбележи в акта.

От данните по делото е видно, че административно -наказателното производство е образувано не само при нарушаване принципа на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но и при неспазване на предпоставките, допускащи изключение от него.

 

КАТЕГОРИЧНО това обстоятелство не е отчетено от административно-наказващия орган, след като е получил преписката за произнасяне и в нарушение на ЗАНН последният се е произнесъл, като е издал оспореното НП.

 

За да е законосъобразно по-нататъшното развитие на санкционното производство при съставянето на АУАН следва да не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.37-43 от ЗАНН.

 

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата - да се уважи.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0938-004704 от 05.09.2019 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към О.н.М.– П. с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: