Решение по дело №1979/2011 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 23
Дата: 16 януари 2012 г. (в сила от 6 февруари 2012 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20115510101979
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №.......

                                                   гр.Казанлък, 16.01.2012 год.

 

                       В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

           Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осми декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря....................Р.А...……...…................................................като разгледа докладваното от съдията..................гр.дело №1979 по описа за 2011 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявеният иск е за определяне местоживеене, родителски права, режим на лични контакти и издръжка на дете с  правно основание чл.127 ал.2 и чл.143 ал.2 от СК.

Ищецът твърди, че заживели с ответницата на съпружески начала през 1994г. в жилището на родителите му в *******, общ.Казанлък. От съвместното им съжителство имат две деца – Н.Р.М., родена на ***г. и М.Р.М.., роден на ***г. През годините се разбирали като полагали и грижи за отглеждането и възпитанието на децата, получавали помощ и от неговите родители. В началото на 2007г. заминал на работа в Гърция и останал до м. март 2008г. След завръщането му в страната от роднини и приятели научил, че през времето на неговото отсъствие ответницата поддържала интимна връзка с друг мъж. Това обстоятелство станало повод за скандал помежду им, след който ответницата напуснала жилището, като оставила децата на неговите грижи. Впоследствие научил, че тя се установила да живее в *******, с друг мъж, от който имала едно дете. Твърди, че за изминалите повече от три години ответницата не търсила контакти с децата. Твърди, че от заминаването на майката и по настоящем изцяло той с помощта на родителите си полагал грижите по отглеждането и възпитанието на малолетните Н.и М.. Моли съда да постанови решение, с което да бъде определено местоживеене на децата при него и той да упражнява родителските права по отношение на децата Н.Р.М., с ЕГН -********** и М.Р.М.., с ЕГН-**********, а на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с децата съобразно трайната практика,  ответницата да бъде осъдена заплаща чрез него като баща и законен представител месечна издръжка на малолетната Н.Р.М. в размер на 120лв. и месечна издръжка на малолетния М.Р.М.. в размер на 100лв., считано една година назад от датата на завеждане на иска до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжките. Претендира съдебни разноски.

                В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, не е оспорила твърдените обстоятелства и писмените доказателства. В с.з. заявява, че от съжителството си с ищеца има четири деца: С. на 15 години, Р. на 4 години, Н. и М., но само последните две деца са припознати от него. Признава, че от две години с ищеца са разделени. Твърди, че от съжителството си с друг мъж има дете Ф.Я.- на осем месеца и не работи, защото отглежда детето.Заявява, че децата Н. и М. са при ищеца от лятото на 2011 г., а тя се грижела за другите две деца Р. и С..

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

                От представените 2 бр.удостоверения за раждане се установява, че ищецът Р.А.М. и ответницата А.С.Ф. са родители на децата Н.Р.М., с ЕГН -********** и М.Р.М.., с ЕГН-**********. Не е спорно, че страните са живели на семейни начала до 2009 г., когато се разделили.

              С изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея ответницата е надлежно уведомена от съда за подаване на отговор на исковата молба, за задължителното съдържание на отговора и за последиците от не подаването му в срока по чл.131 от ГПК и тъй като тя не е упражнила  указаното й право като не е взела становище по иска, не е направила възражения по изложените от ищеца обстоятелства и не е оспорила писмените доказателства, то правото й да направи това по-късно т.е. след изтичане на едномесечния срок, е преклудирано - арг.на чл.133 ал.1 от ГПК. По тези съображения съдът не е указал на ответницата за необходимостта да представи доказателства по направените едва в с.з. възражения, които по арг. на чл.154 ал.1 вр с чл.133 ал.1 от ГПК са неотносими и следва да се приемат за недоказани.

              От показанията на св.Ж.К. и св.К.Д. се установява, че след раздялата на страните през 2009 г. децата Н. и М. са останали да живеят при ищеца, който оттогава и по настоящем полага преките и непосредствени грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката им. В грижите му помагала жена, с която той живеел на семейни начала и родителите му. Ответницата не е търсила двете деца и не е участвала в издръжката им /”…Знам, че Р. замина за Гърция и след като се върна се чу, че имал семейни проблеми и двамата се разделиха. Откакто се разделиха Р. гледа децата. В момента гледа три деца-Н., М. и една голяма дъщеря, която не е припозната от него, но той я гледа, Селиха се казва. Децата не са живели при майка си след раздялата…”св.Ж.К.; „…Двамата живяха заедно около 15 години. Имат четири деца, две от които Р. не е припознал..Знам, че Р. беше по Гърция една година, като си дошъл научил, че жена му е с друг мъж, скарали се и тя си заминала. Децата останаха при Р.. Той се грижи за децата. Досега той си гледаше децата без майката да дава пари за издръжка...св.Д.”/.

              По делото е представен социален доклад, съгласно който децата Н. и М. се отглежда от бащата в жилище, собственост на родителите му. Той осигурил добри хигиенно-битови условия за живот, разполагал с финансова възможност да ги издържа. Децата са ученици в ОУ *******, редовно посещават учебните занятия, а в жилището на бащата те разполагат с място за сън, жизнено пространство за игра и подготовка на уроците си. ДСП-Казанлък, Отдел ”Закрила на детето” счита, че в интерес на децата Н. и М. е да не променят местоживеенето, приятелския кръг и средата, в която живеят и учат, както и да не бъдат разделяни. През последните две години основно за тях се е грижил бащата Р.М. и в техен интерес е той да упражнява родителските права, а майката да осъществява чести контакти с тях.

             В с.з. детето Н. споделя, че заедно с брат си М. живеят при ищеца, който се грижел за всичко. Майка им не поддържала контакти с тях. В ежедневието си споделяли с баща си, с когото се чувства добре и спокойна. Предпочита да живее заедно с брат си М. при ищеца, при когото живеела и сестра й С.. 

              Предявеният иск с правно основание чл.127 от СК  е основателен. Ищецът и ответницата са родители на малолетните Н. и М., не са в брак и не живеят заедно от 2009 г. Съдът е сезиран с разрешаване местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на детето. Установи се, че след раздялата на родителите малолетните деца живеят при бащата на адреса му в ******* и той полага ежедневните и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Ищецът е осигурил необходимите социално-битови условия за правилното отглеждане на децата, среща подкрепата на родителите си. Между него и децата е изградена силна емоционална привързаност, тъй като от две години той се грижи за тях и задоволява потребностите им. Ответницата не е осъществявала режим на лични контакти с Н. и М., не е полагала грижи и не е участвала в издръжка им, което е доказателство за дезинтересоваността й като родител. Изхождайки от така изложеното като се вземе възрастта на децата, привързаността помежду им, към бащата и семейната му среда, в която се чувстват спокойни и осигурени съдът намира, че в интерес на малолетните Н. и М. е да останат да живеят при ищеца, който е доказал способностите си на отговорен и грижовен родител, а и промяната на установеният начин на живот би се отразил неблагоприятно върху децата, тъй като в населеното място, където живеят са установили кръг от приятели. Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото живее детето. Следователно родителските права спрямо децата Н. и М. следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото те живеят и който се грижи изцяло за отглеждането и възпитанието  им.

              Съгласно чл.124 ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125 ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124 ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност и да не препятства лични контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е укоримо родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното социалното и емоционалното му развитие. За запазване на съществуващата връзка между майката и децата следва да бъде дадена възможност на ответницата да осъществява режим на лични контакти с малолетните Н. и М. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

            Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143 ал.2 от СК /. Ищецът претендира месечна издръжка за детето Н. в размер на 120 лв. и месечна издръжка на детето М. в размер на 100 лв. Издръжките се претендират и за минало време, една година назад от датата на подаване на исковата молба т.е. от 14.09.2010 г. Тогава детето Н. е била на 10 година и 3 месеца, а детето М.- на 6 години и 3 месеца. Сега Н. е на 11 години и 6 месеца,  а М.- на 7 години и 6 месеца, като безспорно за изминалата една година децата са пораснали като са се увеличили и базовите им потребности. Ответницата не работи, но е подпомагана от ДСП-Казанлък, като получава месечни помощи на основание чл.7 и чл.8 от ЗСПД за отглеждане на дете до две годишна възраст /социален доклад/. Средно месечните доходи на ищеца са в размер на 400 лв./декларация/. Предявените искове са основателни. Ответницата като родител не е осигурявала издръжка на децата от 2009 г. От необходимите средства, като се вземат предвид възрастта и нуждите на децата, доходите на родителите и императивния характер на чл.142 ал.2 от СК съдът намира, че ответницата дължи и следва да заплаща за периода от 14.09.2010 г. до 14.09.2011 г. месечна издръжка на детето Н. в размер на 60 лв. и на детето М. в размер на 60 лв., а считано от 15.09.2011 г. месечна издръжка на детето Н. в размер на 70 лв. и на детето М. в размер на 67 лв. до настъпване на основание за изменение и прекратяване на издръжките, а останалите средства, ведно с грижите следва да осигури бащата. Исковете в частта от уважените до претендираните размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.              

                Ответницата дължи и следва да заплати на ищеца 87.61 лв. съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете съгласно чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК.

               Ответницата дължи и следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 82.08 лв. държавна такса за постановените издръжки.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

  ПОСТАНОВЯВА децата Н.Р.М., с ЕГН-********** и М.Р.М.., с ЕГН-********** да живеят при бащата Р.А.М., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата Н.Р.М., с ЕГН-********** и М.Р.М.., с ЕГН-********** на бащата Р.А.М., с ЕГН-**********.

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката А.С.Ф., с ЕГН-********** и децата Н.Р.М., с ЕГН-********** и М.Р.М.., с ЕГН-********** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.        

              ОСЪЖДА А.С.Ф., с ЕГН-********** *** Баня да заплаща чрез Р.А.М., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител месечна издръжка на детето Н.Р.М., с ЕГН-********** в размер на 60 лв. за периода от 14.09.2010 г. до 14.09.2011 г. и месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 15.09.2011 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта до претендираните 120 лв. като неоснователни и недоказани.

               ОСЪЖДА А.С.Ф., с ЕГН-********** *** Баня да заплаща чрез Р.А.М., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител месечна издръжка на детето М.Р.М.., с ЕГН-********** в размер на 60 лв. за периода от 14.09.2010 г. до 14.09.2011 г. и месечна издръжка в размер на 67 лв., считано от 15.09.2011 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта до претендираните 100 лв. като неоснователни и недоказани.

               ОСЪЖДА А.С.Ф., с ЕГН-********** *** Баня да заплати на Р.А.М., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на  87.61 лв.

               ОСЪЖДА А.С.Ф., с ЕГН-********** *** Баня да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 82.08 лв. държавна такса.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд, гр.Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                   Районен съдия: