№ 707
гр. Варна, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000617 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 1436/27.10.2022г., постановено по т. д. № 556/2022г.
по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, е върната като
недопустима, на основание чл. 130 ГПК, искова молба, подадена от адв. П. С.
В. от АК – гр. Благоевград, в качеството му на процесуален представител на
Н. В. Г., гражданка на Руска федерация, родена на 28.09.1952 г., с която е
предявен пряк иск на пострадало лице срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София за заплащане на
обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 13.08.2017г., в близост до с. Горица, обл. Варна, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие получени при ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, и производството по
делото е прекратено.
Срещу това определение е подадена въззивна частна жалба вх. №
23623/12.10.2022г. от адв. П. С. В. от АК – гр. Благоевград, в качеството му на
процесуален представител на ищцата Н. В. Г., в която се излага съображения
за неправилност на атакувания съдебен акт, като се иска неговата отмяна и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да уважи искането за
спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, поради
наличие на форсмажорни обстоятелства - непреодолима сила по смисъла на
чл. 306, ал. 1 от ТЗ, възпрепятстваща пострадалото лице да изпълни в рамките
на петгодишния давностен срок предвидената извънсъдебна процедура пред
застрахователното дружество, за да се спре давностният срок и да може при
първа възможност ищцата да реализира застрахователната си претенция пред
ответника „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е
процесуално допустима.
Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна „ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД съгласно чл. 130, изр.2 ГПК.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и съобрази приложимите
правни норми, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Н. В. Г. е предявила чрез упълномощен адвокат - адв. П. С. В. от АК –
гр. Благоевград, осъдителен иск срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
за присъждане на сумата 30 000лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 13.08.2017г.,
виновно причинено от водача на л.а. марка „Хонда“, модел „Сиврик“ с рег. №
********, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
Тъй като пътно – транспортното произшествие, за обезщетяване на
вредите от което е предявен процесният главен иск, е настъпило на
13.08.2017г., а отговорността на застрахователя се претендира на основание
договор за застраховка, сключен на 02.02.2017 г., приложим за процесните
отношения е КЗ, в сила от 01.01.2016г. В чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 496 вр. чл.
380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимостта на
прекия иск на пострадало лице срещу застрахователя на ГО на виновния
водач на МПС, е предвидено изтичането на тримесечен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
2
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение.
Пълномощникът на ищцата заявява в исковата молба, в уточняващата
молба, подадена в изпълнение на указания на първоинстанционния съд по чл.
129, ал. 2 ГПК, както и в частната жалба, че до застрахователя „ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е изпращана претенция по реда на чл. 380
КЗ за доброволно уреждане на отношенията от пострадалото лице Н. В. Г.,
лично или чрез упълномощения адвокат. Т. е. обстоятелството, че
предвидената от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г.,
процедурата за доброволно уреждане на отношенията по повод заплащане на
застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие не само
не е приключила, но и все още не е инициирана, вкл. и към момента, не се
оспорва, а се признава от пълномощника на страната.
Не намира правно основание в процесуалния закон или в други
нормативни актове искането на пълномощника на ищцата за спиране на
производството, с което се цели „да се спре давностният срок“ и да може при
първа възможност ищцата да реализира застрахователната си претенция пред
ответника „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Твърденията, че поради
ситуацията с Ковид 19 и поради влошени дипломатически и консулски
отношения между Р. България и Русия обективно не е било възможно за
ищцата да заяви претенцията си пред застрахователя са несъстоятелни, тъй
като инициирането на процедурата по чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 496 вр. чл. 380
КЗ не свързана непременно с лични действия на пострадалото лице.
Упълномощеният адвокат, с пълномощно още от 19.08.2017г., който е
представлявал пострадалата в наказателното производство срещу виновния
водач, е имал представителна власт и е следвало преди да подаде исковата
молба, да предяви извънсъдебна претенция пред застрахователя, за което не
са се изисквали повече документи от представените при завеждането на
делото.
Съгласно чл. 115, ал. 1, т. „ж“ ЗЗД давност не тече докато трае
съдебният процес относно вземането, но за да настъпят правните последици,
разпоредени с посочената норма, съдебното производство следва да е
допустимо. В конкретния казус, тъй като не е осъществена специалната
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадало лице срещу
3
застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, предвидена с новия КЗ в
сила от 01.01.2016г. / заявява се, че тепърва при възможност пострадалото
лице ще предяви извънсъдебна застрахователна претенция/, предявеният иск
с правно основание чл. 432 от КЗ е недопустим. Инициираното недопустимо
съдебно производство не спира давността относно вземането, тъй като
исковата молба подлежи на връщане и делото се прекратява, а с това се
заличава с обратна сила ефектът от съдебното предявяване по отношение на
давността.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1436/27.10.2022г., постановено по т.
д. № 556/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4