№ 10
гр. гр. Елена , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на шестнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра С. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка С. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра С. Вараджакова Административно
наказателно дело № 20204130200134 по описа за 2020 година
С НП № 531694-F555656/14.08.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл.
27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2000.00 лв. на С.Ю.К. от с. Г.Н.С., общ. З..
Постъпила е жалба от С.Ю.К. против НП. В същата се твърди, че последното е
незаконосъобразно, тъй като административно наказващият орган не е уважил възраженията
й срещу съставения АУАН № F555656/24.06.2020 г. и не е приложил разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Жалбоподателят заявява, че на 10.06.2019 г. сключил договор със „З.“ ООД гр.
С.З. за закупуване на трактор, като направил авансова вноска в размер на 10000.00 лв. без
ДДС и получил фактура № **********/10.06.2019 г. Посочената фактура получил през м.
юли 2019 г. и по тази причина била включена в дневника по ЗДДС за м. юли 2019 г.
Впоследствие договорът бил прекратен. Представителят на „З.“ ООД гр. С.З. обаче отново
постъпил некоректно и не предоставил на жалбоподателя кредитното известие за
направения аванс. Кредитно известие № **********/25.11.2019 г. в оригинал
жалбоподателят получил през м. март 2020 г. и същото било включено в дневника за
покупки по ЗДДС за м. март 2020 г.
Жалбоподателят С.Ю.К. моли съда да отмени НП № 531694-F555656/14.08.2020
г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и да му бъде наложена по-лека санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят С.Ю.К. се представлява от адв. С.Н..
Същият поддържа депозираната жалба и изложените в нея съображения. Пълномощникът на
1
жалбоподателя излага, че в административно наказателното производство са допуснати
процесуални нарушения. На първо място, не е вписан в АУАН ЕГН на свидетеля, което е
задължителен реквизит. На следващо място, в НП не е посочена конкретната вреда, която е
настъпила за бюджета. На последно място, същият счита, че жалбоподателят е допуснал
забава при отразяване на кредитното известие, поради късното му изпращане от фирмата
продавач, за което същият не носи отговорност. Моли съда да отмени обжалваното НП.
Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответник-жалба ТД на НАП гр. Велико Търново се
представлява от юрисконсулт Х.К.. Същата моли съда да потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока, както следва: На
първо място, при съставяне на АУАН и в издаденото впоследствие НП не е допуснато
нарушение на правилата на ЗАНН и не е нарушено правото на защита на санкционираното
лице. На следващо място, по категоричен начин по делото се доказа извършване на
нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Между страните няма спор, че издаденото кредитно
известие не е включено и не е отразено в дневника за покупки за съответния данъчен
период, а това е сторено със съществено закъснение. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС
не изисква посочване на щетата за бюджета. Размерът на санкцията се определя от
определения по-малък размер данък, но не по-малко от 1000.00 лв. В описателната част на
НП било посочено какъв е размерът на определения по-малък размер данък и това е 2000.00
лв. Санкция в такъв размер е наложен на жалбоподателя. Последният е нарушил данъчната
дисциплина, тъй като с неотразяването своевременно на кредитното известие неправомерно
е получил данъчен кредит, който не му се следвал. На следващо място, представителят на
ответник-жалба счита, че представената по делото кореспонденция между жалбоподателя и
фирмата продавач е създадена с оглед настоящото дело, тъй като е проведена през м. април
2020 г., а кредитното известие е от 2019 г. Моли съда да потвърди обжалването НП и да
остави жалбата без уважение. Относно искането за разноски и по-точно претендирания
адвокатски хонорар прави възражение за неговата прекомерност, тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява
и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Свидетелят М.Г. Д.работи на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД
на НАП гр. Велико Търново. Същата извършила проверка за възстановяване на ДДС на
Земеделски производител С.Ю.К.. При последната се установило, че задълженото лице е
регистрирано по ДДС и е получило кредитно известие № **********/25.11.2019 г.
Кредитното известие било издадено от „З.“ ООД гр. С.З., като данъчната му основа била
10000.00 лв. ДДС-то му било в размер на 2000.00 лв. Кредитното известие било отразено в
дневника за покупки за м. март 2020 г. Всяко регистрирано лице по ДДС било длъжно да
2
отрази получените от него кредитни известия в данъчния период, през който са издадени. В
конкретния случай през м. ноември 2019 г. Закъснението било с няколко месеца. Свидетелят
М.Г. Д.счела, че е извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и съставила АУАН №
F555656/24.06.2020 г. в присъствието на свидетеля Е.М.Д.на длъжност „главен инспектор по
приходите“ в ТД на НАП гр. Велико Търново, както и на Г.И.М. – упълномощен
представител на жалбоподателя С.Ю.К. с пълномощно с рег. № 406/17.07.2013 г. Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. АУАН бил връчен на
Г.И.М. – упълномощен представител на жалбоподателя С.Ю.К. на 24.06.2020 г.
Жалбоподателят депозирал писмени обяснения от 24.06.2020 г. (възражение с вх. №
14350/24.06.2020 г.) пред административно наказващият орган, в което изложил, че
извършеното нарушение е в резултат на некоректното поведение на фирмата продавач „З.“
ООД гр. С.З., както и че кредитно известие № **********/25.11.2019 г. било включено в
дневника за покупки по ДДС за м. март 2020 г.
Въз основа на АУАН било съставено НП № 531694-F555656/14.08.2020 г. от
директора на ТД на НАП гр. Велико Търново. В същото по идентичен начин, както в АУАН
било описано извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС. Административно наказващият орган взел предвид тежестта на
нарушението и всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и стигнал до извода, че
депозираното възражение с вх. № 14350/24.06.2020 г. е неоснователно, както и че не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. На жалбоподателя за извършеното
нарушение на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1
от ЗДДС било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000.00 лв. НП е
връчено на жалбоподателя на 22.10.2020 г.
От Заповед № ЗЦУ–ОПР–17/17.05.2018 г. се установява компетентността на
актосъставителя да съставя АУАН и тази на административно наказващият орган да изготвя
НП.
По делото са представени кредитно известие № **********/25.11.2019 г.,
фактура № **********/10.06.2019 г., справка-декларация за ДДС и дневник покупки за
периода м. март 2020 г.
Видно от приложената кореспонденция между Г.М. – счетоводител на
жалбоподателя и представител на „З.“ ООД гр. С.З., първият е изискал от втория в оригинал
няколко счетоводни документа, включително и кредитно известие № **********/25.11.2019
г., тъй като не били получени своевременно.
По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица:
актосъставителят М.Г. Д.и свидетелят по АУАН Е.М.Д..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна
до следните изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна
страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
По силата на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице,
което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, а и не се спори между страните, че кредитно известие №
**********/25.11.2019 г. е отразено в дневника за покупките за данъчен период м. март 2020
г., а не през м. ноември 2019 г., когато е издадено. В тази връзка съдът кредитира
изложените твърдения от жалбоподателя, че не е получил своевременно посоченото по-горе
кредитно известие и по тази причина не го е отразил в дневника за покупките. В тази насока
е и представената по делото кореспонденция между счетоводителя на жалбоподателя Г.М. и
представителя на „З.“ ООД гр. С.З. – К.М., от която се установява, че действително
жалбоподателят не е получил своевременно кредитно известие № **********/25.11.2019 г.,
за да го включи в дневника за покупките за данъчен период м. ноември 2020 г.
Съдът намира, че времето на получаване на кредитното известие е съставомерен
елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. За да възникне
задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се
установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото
лице. В този смисъл са Решение № 11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на
ВАС, І отд., Решение № 16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VІІ
отд., Решение № 3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, І отд. и др.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице е длъжно да
отрази „получените от него“ кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени. По идентичен начин това е регламентирано и в санкционните норми
на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, които предвиждат съответните административни наказания
при неотразяване в отчетните регистри за съответния данъчен период на „получения
данъчен документ“. Разликата между получени и издадени е очевидна – едно кредитно
известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено и да е било
обективно невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за
данъчния период, през който е издадено. Законът е въвел задължение за включване в
4
дневника само на кредитни известия, които са получени от търговеца, а получаването им е
положителен факт, който подлежи на установяване в административно наказателното
производство. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е получил
процесното кредитно известие през м. ноември 2019 г., поради което не може да му се вмени
отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри за този период.
Обвинението не може да се гради на вероятности и предположения, а на конкретни факти и
обстоятелства, установяващи по безспорен и категоричен начин момента на получаване на
данъчното кредитно известие. Възможността за узнаване на издаденото кредитно известие
не може да се приравни на фактическото му получаване, което е и правно релевантният
факт, който следва да бъде установен в хода на административно наказателното
производство. Липсата на категорични доказателства за получаване на кредитното известие
е пречка за прилагане на нормата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, поради което неправилно и
незаконосъобразно административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
издаденото НП № 531694-F555656/14.08.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико
Търново. Последното следва да се отмени, тъй като е незаконосъобразно.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК с оглед изхода на делото
на жалбоподателя С.Ю.К. следва да се присъдят направените по делото разноски, които
съдът приема, че са в размер на 300.00 лв., съгласно представените по делото доказателства.
Относно направеното възражение от ответник-жалба, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът намира, че същото е неоснователно. Видно
от представения по делото договор за правна помощ № 0215838/15.03.2021 г., между
жалбоподателят С.Ю.К. и адв. С.Н. е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв.,
което е заплатено от първия на втория в брой. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В настоящия случай
съобразно посочената норма минималното възнаграждение е в размер на 370.00 лв., което
означава, че упълномощеният адвокат е получил възнаграждение под минимума – 300.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 531694-F555656/14.08.2020 г. на директора на ТД на НАП гр.
Велико Търново, с което за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС на осн. чл. 53,
ал. 1 във вр. с чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено
5
административно наказание – глоба в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лв. 00 ст.) на
С.Ю.К. с ЕГН *********** от с. Г.Н.С., общ. З., ул. „Г.Д.“ № **, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на С.Ю.К. с ЕГН
*********** от с. Г.Н.С., общ. З., ул. „Г.Д.“ № ** направените разноски по делото в размер
на 300.00 лв. (триста лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6